Решение по дело №17359/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към решение от 16.02.2022 г. по НОХД № 17359/2021 г.
на СРС, НО, 17 състав

С обвинителен акт на прокурор при Софийска районна прокуратура по досъдебно
производство № 15124/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 24402/2021 г. по описа на
СРП, е повдигнато обвинение срещу Б. К. Б. за това, че на 29.05.2021 г. около 22:20 часа, в
гр. на бул. „ пред № , с посока на движение от ул. ” към надлез „, с лек автомобил „Хюндай”,
модел „Соната”, с рег. оборудван като таксиметров, с жълт цвят, с монтирана на покрива
табела с надпис „такси”, с включен светлинен индикатор на заетост, светещ в зелено –
„свободно”, с включен фискален касов апарат, със стикери с надписи на фирма „ОТ -
ЕООД, упражнявал професия – “шофьор на такси”, с код 8322 2005 по Националната
класификация на професиите и длъжностите, без да има за това съответната
правоспособност - без да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“,
валидно за Столична община, съгласно чл. 18 т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на
пътници от 06.12.1999г.: чл. 18 „Водачът на лек таксиметров автомобил следва да отговаря
на следните изисквания: … 5. успешно да е положил изпит по теми, определени с тази
наредба, и да притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите (приложение № 7)“ -
престъпление по чл. 324, ал. 1 пр. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание по делото, съдът е установил, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за провеждане на производството по реда на глава
XXVIII от НПК и е дал ход на съдебното следствие по реда на глава XXVIII от НПК.
В същото съдебно заседание в хода на пренията, представителят на СРП намира
обвинението за безспорно доказано. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, като му бъде наложена
глоба в минималния размер от 1000 лева.
Обвиняемият Б.Б., редовно призован, се явява и се възползва от правото си да даде
обяснения. В тях той се признава за виновен и потвърждава, че никога не е имал
удостоверение за водач на таксиметров автомобил. описва и влошеното си здравословно
състояние и минимални доходи.
В хода на съдебните прения неговият служебен защитник – адв. И И също намира
обвинението за доказано, като изтъква и самопризнанието на обвиняемия. Акцентира на
мотивите на Б. да извършва таксиметрова дейност, а именно тежко здравословно състояние
и изключително нисък размер на социална пенсия. Затова моли за налагането на
административно наказание в минимален размер.
В своята лична защита обв. Б.Б. заявява, че няма какво да добави към изложеното от
своя защитник. В последната си дума отново признава вината си и моли да му бъде
наложена минимална глоба.
Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства,
непосредствено пред съдебния състав и в хода на досъдебното производство, преценени
от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, съдът, като прецени и доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Б. КР. Б. е роден на г. в гр. , българин, български гражданин, с
основно образование, неосъждан /реабилитиран/, женен, пенсионер по болест, адрес – гр. ,
ул. № , ЕГН - **********.
На 29.05.2021 г. свидетелите И К А и К К И – полицейски служители при 0, били
назначени в екип като АП-131 (Автопатрул 131). Около 22:20 часа на 29.05.2021 г., в гр. , на
1

бул. „, при рутинна проверка спрели лек таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел
„Соната“, с рег. № на цвят, с рекламни надписи на таксиметрова компания „ ЕООД, с табела
на покрива с надпис „Такси“, която не е била покрита и светела в зелено. Водачът на
автомобила бил установен като обвиняемия Б. К. Б., който бил сам в автомобила.
Таксиметровият апарат на автомобила бил включен в „свободен режим на придвижване“,
със светеща в зелена светлина сигнализация, тип „черешки“, в горния десен ъгъл на
предното панорамно стъкло на автомобила. При извършената проверка от свидетелите А и
И водачът на автомобила не представил нито документ за самоличност, нито необходимите
документи за упражняване на таксиметрова дейност - свидетелство за управление на МПС,
Удостоверение за психологическа годност и Удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, изискуеми, съгласно чл. 18 и чл. 31 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. По-късно било установено, че никога не е било издавано удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ на обв. Б.. Свидетелите А и И уведомили ОДЧ-20
при 02 РУ-СДВР. Обвиняемият Б. бил отведен във 02 РУ-СДВР, където била установена и
самоличността му.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
доказателствата и доказателствените средства, събрани непосредствено пред съда –
обясненията на обвиняемия Б., както и тези, събрани в хода на досъдебното производство и
приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК – показанията на св. И А и К И –
полицейски служители и на св. М М, протокол за доброволно предаване на фискален бон,
справки от ИА „Автомобилна администрация” и от ОПП СДВР; справка за съдимост на Б.Б.
и др.
Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от свидетелите в хода на ДП А и И,
като ги намира за обективни, взаимнокореспондиращи си и вътрешнонепротиворечиви. От
показанията на двамата свидетели се установява точната дата, час и място на
инкриминираното деяние, а именно – около 22:20 часа на 29.05.2021 г., в гр. , на бул. „.
Видно от показанията на полицейските служители, двамата са спрели за проверка лекия
таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. №, на цвят, като по корпуса
на автомобила се намирали рекламни стикери на таксиметрова компания ОТ-Сититранс“
ЕООД, на тавана на лекия автомобил се е намирала светеща табелка с надпис „ТАКСИ“,
която не била закрита, а в горния десен ъгъл на предното панорамно стъкло се е намирал
светещ светлинен индикатор в зелен цвят, указващ, че лекият таксиметров автомобил е
свободен. Съдът се довери и на изложеното от св. Младенов, който е собственикът на лекия
автомобил. Този свидетел потвърждава, че е предал автомобила именно на обвиняемия,
който да го ползва за таксиметров превоз на пътници.
Видно от кредитираните свидетелски показания на св. А, И и М, се установява, че на
инкриминираната дата и час, обвиняемият е извършвал таксиметрова дейност, макар да не е
превозвал пътници. Това обстоятелство се потвърждава и от предадения с протокол за
доброволно предаване от обв. Б. фискален бон.
Видно от показанията на свидетелите лицето, което е било установено като водач на
лекия таксиметров автомобил е именно обв. Б.Б., чиято самоличност е установена след
справка в ОДЧ на 02 РУ СДВР. При проверката той не е представил Удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил. От приложените в ДП справки от ИА „АА” се установява, че
на обв. Б. никога не му е издавано Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
което се потвърждава и от самопризнанието на Б..
В дадените от обв. Б. обяснения в хода на съдебното следствие, той признава
извършеното, а именно, че е управлявал таксиметров автомобил, но без да притежава
Удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Съдът намира, че обясненията му трябва
да бъдат кредитирани, доколкото изцяло съвпадат с останалите събрани по делото
доказателства.
2

От всички събрани по делото доказателства, преди всичко от свидетелските
показания и справките от ИА „Автомобилна администрация“ несъмнено се установява, че
именно обв. Б. е лицето, което на инкриминираната дата, час и място е управлявал лекия
таксиметров автомобил, без да има валидно Удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил. Фактът на извършване на таксиметрова дейност също се доказва от показанията
на свидетелите, тъй като те са категорични, че индикаторът на предното стъкло на
автомобилът е светел в зелено, а таксиметровият апарат е бил в работещ, „свободен“ режим.
В тази връзка съдът намира за изцяло доказано от фактическа страна повдигнатото срещу
Б.Б. обвинение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи :
Съдът намира, че с гореописаните действия обвиняемият Б. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 324, ал.1 от НК.
От обективна страна на 29.05.2021 г., около 22:20 часа в гр. на бул. „“, пред № ,
обвиняемият Б. управлявал лек таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с
рег., жълт на цвят, с рекламни надписи на таксиметрова компания „, с табела на покрива с
надпис „Такси“, която не е била покрита и светела в зелено, с което е упражнявал професия
„Таксиметров превоз на пътници /водач на таксиметров автомобил“ с код 8322 2004 по
Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № г. на
министъра на труда и социалната политика, без да има съответната правоспособност, за
„Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за Столична община, съгласно чл. 18 т. 5 от
Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999г.: чл. 18 „Водачът на лек
таксиметров автомобил следва да отговаря на следните изисквания: … 5. успешно да е
положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил" за съответната община, на чиято територия се
извършват превозите (приложение № 7)“, като обв. Б. не притежавал Удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил, каквото следва да притежава всеки, упражняващ тази
професия.
Разпоредбата на чл. 324, ал. 1 НК е бланкетна и препраща към уредени в друг
нормативен акт правила за признаване и придобиване на съответната правоспособност, а
именно към уредените в чл. 18 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. изисквания, на които следва
да отговаря всяко лице водач на лек таксиметров автомобил, както и необходимите му
документи и удостоверения. Под понятието съответна правоспособност следва да се
разбират придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на
професия или дейност, признати по установения от закона ред.
В конкретния случай обв. Б. е упражнявал правно регламентирана дейност -
таксиметров превоз на пътници, без да е придобил съответната правоспособност за това.
Горепосочената професия и изискуемите от законодателя предпоставки за упражняването й
са правно регламентирани в Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
В чл. 18 на визираната Наредба са посочени конкретните изисквания, на които трябва да
отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили, като в т. 5 е регламентирано, че
същите следва да притежават Удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил”,
издадено след успешно полагане на изпит. От събраните гласни и писмени доказателства по
делото и най-вече от справката от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” се
установява, че обвиняемият не е притежавал изискуемото от законодателя Удостоверение,
необходимо за осъществяване на дейност по таксиметров превоз на пътници. Въпреки това,
от показанията на разпитаните по делото свидетели и неговите самопризнания се
установява, че на инкриминираната дата Б. е извършвал именно такава дейност – управлявал
е лек автомобил, обозначен с всички индивидуализиращи белези на такси, при свободен
режим.
3

В този смисъл следва да се вземе предвид задължителната съдебна практика по
отношение на значението, което законодателят влага в понятието „правоспособност”,
обективирана в ТР № 31 от 16.10.1969 г. на ОСНК, съгласно която наказуемо по чл. 324, ал.
1 НК е упражняването на професия или дейност без съответното разрешение за това, но и
без необходимата правоспособност. Придобиването на такава правоспособност в случая на
извършвана таксиметрова дейност е уредено в чл. 19 от Наредба № 34/06.12.1999 г., който
предвижда овладяването на допълнителни знания и умения, извън тези необходими за
издаване на СУМПС, каквито съдът отчита, че обв. Б. не е придобил.
Престъплението, обективирано в разпоредбата на чл. 324, ал. 1 от НК е формално и
се явява довършено със самото упражняване на определената професия, като за да бъде
съставомерно деянието не е необходимо да са настъпили определени общественоопасни
последици от деянието.
За да бъде съставомерно от обективна страна е необходимо да се установи дали
дейността, която е упражнявана от обвиняемия е професия или занятие. Видно от
Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № на
министъра на труда и социалната политика „Шофьор на такси“ е професия с код №
На следващо място от обективна страна несъмнено е установено и изпълнителното
деяние на това формално престъпление, а именно упражняването на така описаната
професия от страна на обв. Б. чрез управление на лек автомобил, означен като таксиметров.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че осъщественото от Б.Б. деяние е
съставомерно от обективна страна по чл. 324, ал. 1 НК.
Инкриминираната по настоящото дело престъпна деятелност на обв. Б. е
съставомерна и от субективна страна, доколкото той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си (извършване на таксиметров превоз на пътници без да притежава
необходимата правоспособност и документи за това), съзнавал е и настъпването на
съответните общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването им. Въпреки, че
обвиняемият е осъзнавал, че не притежава Удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил”, той е извършвал дейност по таксиметров превоз на пътници.
По отношение на индивидуализацията на определеното на обвиняемия Б.Б.
наказание, съдът намери следното:
Съдът прецени, че са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаването на обв. Б. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или
глоба. Престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК е умишлено, следователно това престъпление
попада в обхвата на чл. 78а, ал. 1, б. „а”, пр. 1 НК и в случая не са налице хипотезите на ал. 7
на същия текст, регламентиращи неприложимост на привилегированата разпоредба. Видно
от свидетелството за съдимост на Б., обвиняемият е реабилитиран по право за предходните
си осъждания за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като от деянието липсват настъпили съставомерни
имуществени вреди. В хода на разпоредителното заседание съдът е изложил своите мотиви
и за липсата на пречка по чл. 78а, ал. 7 НК относно данните за друго висящо наказателно
производство срещу него, поради приложението на принципа за невиновност.
Поради това с постановеното решение съдът освободи Б.Б. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева.
При определяне размера на глобата е съобразено наличието на следните смекчаващи
вината обстоятелства - поначало ниската обществена опасност на деянието, влошеното
здравословно състояние на Б. и направеното от него самопризнание. Съдът не установи
4

отегчаващи вината на обвиняемия обстоятелства. Следва да се отбележи, че чистото съдебно
минало на обвиняемия се явява предпоставка за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК и не следва
да се отчита и като смекчаващо вината му обстоятелство.
С оглед на наличните данни за наличие единствено на смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че така определения минимален размер на глобата е съответен
на обществената опасност на извършеното и на обвиняемия. Санкцията в размер на 1000
/хиляда/ лева, е достатъчна за осигуряване на индивидуална и генерална превенция и за
поправянето и превъзпитанието на Б.Б..

Така мотивиран, съдът постанови решението си по НОХД № 17359/2021 г. по описа
на СРС, НО, 17-ти състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	561
Дата:	16 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия:	Радослава Николаева Качерилска

Дело:	20211110217359
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2021 г.

Решение по дело №17359/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите