№ 220
гр. Варна, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600279 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Арнаудова.
Подсъдимата Л. В. С., редовно призована, явява се лично и с адв. М. Б.
Р. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподатели-частни обвинители Л. СТ. СТ., М. СТ. СТ. и СТ. Л.
СТ. , редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереника си
адв.П. СТ. Б. от АК-Варна, редовно упълномощена от преди.
АДВ.Б.: Моите доверители са наясно за датата на с.з., но няма да се
явяват.
Частните обвинители В. Н. СТ. и Т. Н. Б. , редовно призовани чрез
повереника си Адв.Б.З. не се явяват.
Адв.Б. СВ. ЗЛ., редовно призован чрез колегата си по кантора също не
се явява. Не се сочат и уважителни причини за неявяването им.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста
на ВОП само и единствено по отношение на искането за изменение размера
на наложеното наказание. Поддържам го в тази част в насока увеличаване на
наказанието от две към три години лишаване от свобода, което да бъде
отложено с изпитателен срок от пет години, така, както прокуратурата е
поискала като краен размер на наказанието. Такова е било становището на
ВОП по съществото на делото пред първата инстанция. Считам, че не са
допуснати процесуални нарушения от ВОС при изписване на диспозитива на
съдебния акт такива доводи, каквито са наведени в допълнителните
съображения на протеста, където за първи път се иска връщане на
производството отново за разглеждане пред ВОС. Видно от присъдата, в
диспозитивната част са включени в числовото им изражение нормите на
чл.116 и чл.119 от ЗДвП за нарушения, за които всъщност подс.С. е призната
за виновна. Тези норми, както и нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са обсъдени
подробно в мотивите на ВОС. Същите са били описани текстово в
диспозитива на обвинението и в диспозитива на обстоятелствената част на
обвинителния акт, респ. подсъдимата е била уведомена и при привличането й
в това качество, и при предаването й на съд за тези нарушения на какви
правила точно се предава тя пред ВОС и какво обвинение й е повдигнато. По
този начин считам, че са били съхранени правата на обвиняемото лице. Друг
е въпроса според мен, че би следвало в диспозитивната част на съдебния акт
по подробно да бъде изписано като текстово изражение тези норми от ЗДвП,
но това не води до някакъв порок на присъдата и по този начин не води до
извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Поради което
считам, че искането за връщане на производството на ВОС е без основание и
ненужно.
На трето място, по отношение на искането в протеста в частта за
осъждане на подсъдимата и за нарушение на правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП,
не поддържам протеста в тази част. Напълно съм съгласна с ВОС и със
защитата в изложението по същество, а и с възражението, което преди малко
се запознах. Считам, че такова нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е налице, но
същото не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Може да
се отчете същото само като отегчаващо отговорността обстоятелство, но не би
могло да бъде част от обвинението. Този извод се прави според мен от
заключението на комплексната САТЕ. Видно е, че в.л.Серафимов е дал
отговор на въпроси №№ 5,6,9 и 10 от експертизата, а и 2 и 3 според мен, след
като е прието, че с тази скорост, която е описана като съобразена от в.л., след
като е прието че с тази скорост подс.С. е имала възможност да избегне удара
чрез намаляване на скоростта и чрез спиране, съответно и с по-ниска скорост
е могла да стори това, респ. това нарушение не е в причинна връзка с
настъпването на смъртния резултат. Няма доказателства за твърдението на
прокуратурата в допълнителните съображения, че при по-ниска скорост
2
вероятно би настъпил смъртния резултат. В тази насока не са били
ангажирани нито някакви изследвания, нито има отговор от експертите.
Затова считам, че именно са налице двете нарушения, за които тя е била
призната за виновна, посочени в диспозитива, те са налични, и за тях същата
следва да понесе наказателната отговорност.
По отношение на размера на наказанието, такова искане сме направили
още в пледоарията си, такова е било становището на прокуратурата. Считам,
че в тази насока са изложени доста мотиви от страна на ВОП, и аз считам, че
това именно би могло да бъде най-адекватното за конкретния казус
наказание, а именно окончателния му размер 3 години лишаване от свобода,
което няма пречка да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Правилно е пострадалите да искат най-тежките наказания, като смятат, че по
този начин ще получат някакво възмездие, но нито това ще бъде начина по
който ще се върнат техните близки, нито това ще изиграе някаква възпираща
роля спрямо останалите членове на обществото.
Аз бих казала, че спрямо подс.С. воденето на самото наказателно
производство според мене вече е указало своята превъзпитателна и
предупредителна цел. А дали изолирането й от обществото и по този начин
това ще въздейства предупредително на останалите членове на нашето
общество, или по някакъв начин ще бъде възпитателно за тях и това е
единствения възможен начин за постигане на този резултат, оставям на съда
да прецени. Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
АДВ.Б.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да отмените атакуваната
присъда в оправдателната част като неправилна и незаконосъобразна, като
постановите нова присъда с която да признаете подсъдимата за виновна и в
извършване на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП по съображения, които съм
изложила в мотивите към въззивната жалба. Производството пред ВОС се е
развило при условията на чл.371, т.2 НПК, с пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и след като
подсъдимата е признала факта, че е управлявала със скорост 51.91 км/ч е
недопустимо съдът да приема, че тя не била точно определена, или че била
някаква друга. Разбира се той може да прави правни изводи, различни от тези
на прокурора, но само в рамките на фактически установено в обвинителния
акт.
Считам, че управлявайки със скорост над определената в конкретния
пътен участък, това нарушение е в причинно следствена връзка с настъпилия
резултат. Травмите не биха могли може би да бъдат същите.
На следващо място, считам, че наложеното наказание е явно
несправедливо. При индивидуализацията на наказанието, съдът е направил
неправилна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като е придал изключително значение на добрите
характеристични данни, които са налице, но в противоречие с
доказателствената в които е приел, че няма отегчаващи наказателната
3
отговорност обстоятелства.
Аз Ви моля да приемете като такива обстоятелството, че нарушенията,
които са извършени са повече от едно, както и обстоятелството, че
подсъдимата въпреки уморителното пътуване, настъпилата у нея умора не е
преустановила управлението на лекия автомобил и само се е поставила в
състояние да управлява без да е в кондиция.
Наложеното наказание считам за твърде снизходително, като
несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца и на
целите визирани в чл.36 от НК. Желанието на моите доверители е
наказанието да бъде увеличено, като бъде изтърпяно ефективно. Моля да
измените присъдата, като увеличите размера на наложеното наказание и да
уважите частната жалба по съображения изложени в нея.
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии, моля на основание чл.338 от
НПК да потвърдите първоинстанционната присъда като при вземане на
Вашето решение съобразите следните възражения на защитата срещу
протеста и жалбата на частните обвинители.
В протеста се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, и се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда,
и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав, като това искане е
мотивирано с това, че били допуснати съществени процесуални нарушения в
две посоки.
На първо място, че съдът според представителя на ВОП не е имал право
и основание да оправдае подсъдимата за нарушение по чл.21, ал.1, след като
това нарушение е било включено в обвинението и съда го приемал по начина,
по който прокуратурата го е структурирала или не.
На второ място отправя се упрек към ВОС, за това, че без да има
каквото и да е право съдът е мотивирал съдебния си акт, а нямал право да
стори това. Двете възражения са напълно несъстоятелни, и моля да споделите
доводите на защитата в тази насока.
Ние не констатираме допуснати нарушения от процесуален характер,
както при събирането, така и при проверката, респ. анализа на
доказателствата, които да са довели до ограничаване на процесуалните права
на прокуратурата и на частните обвинители.
Признанието на фактическите обстоятелства, на които е основано
обвинението от страна на подсъдимата и възприемането й от съда не го
задължава, вкл. и при проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 НПК да възприеме правните изводи на прокуратурата. Напротив,
точно обратното, съдът е длъжен да извърши собствена и самостоятелна
преценка, доколко установените в процеса факти обуславят съставомерността
на деянието и участието на подсъдимия в него ,правната квалификация и т.н.
Именно със съдебния си акт съдът не може, а е длъжен да коригира
несъответната правна квалификация на установените в процеса факти, защото
4
той няма друга процесуална възможност в по-ранен момент. Именно с
присъдата си решавайки спорните въпроси, съдът се произнася и дава своята
правна оценка на установените в процеса факти, която може да съвпада, може
и да не съвпада изцяло или частично с тази на обвинението. Затова и доводът
считаме за несъстоятелен.
На второ място, немислимо е направеното предложение от страна на
прокуратурата актовете по дела по които е било проведено съкратено съдебно
следствие да не бъдат мотивирани. Интересно как тогава страните ще
разберат как е формирано вътрешното убеждение на съда, на кои факти той е
установен, кои са доказателствата дали основание за приемане ан
фактическите обстоятелства на които съдът е основал своите правни изводи и
т.н. Точно обратното, именно несъблюдаването на това изискване ако беше
допуснато би съставлявало процесуално нарушение. Именно липсата на
мотиви би дало основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, а
не както претендира представителя на ВОП. В тази връзка се радвам, че
представителя на ВАП коригира тези виждания на своя колега.
Относно твърденията в протеста и в жалбата за материална
незаконосъобразност на първоинстанционния акт, те се свеждат до това защо
била оправдана подсъдимата след като било безспорно установено, че се е
движила с превишена скорост. ВОС е възприел изцяло и почти дословно е
възпроизвел фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт, вкл.
относно величината на скоростта. Няма спор, че с оглед начина по който е
протекло производството, че водачът С. на въпросната дата се е движила със
скорост от 51.19 км/ч. Само, че това не е достатъчно само по себе си, за да
доведе до осъждането, а е следвало да бъде извършена една преценка доколко
това нарушение на ЗДвП е в пряка причинна връзка, и в основата на
причиняване на вредоносния резултат. Затова споделям изцяло констатацията
на ВОС, че това нарушение не е в пряка причинна връзка с резултата, и в тази
връзка Ви моля да споделите доводите на първоинстанционния съд, които са
резултат на един цялостен и обективен анализ на доказателствата, които са
били подложени и на експертен анализ. В тази връзка и ние от своя страна се
позоваваме на констатациите комплексната експертиза, която е категорична.
В момента в който двете пешеходки са започнали да пресичат по платното за
движение, водачката С. се е намирала на разстояние от 71 метра, като не е
имало каквато и да е пречка от обективен характер, което да препятства
възприемането им още в този момент. Т.е. не е имало ограничение на
видимостта в този пътен участък. При съпоставянето на това разстояние, с
величината на опасната зона от тези 51-52 км/ч от 30 км/ч, респ. при 50 км/ч
на един метър по малко виждаме, че величината на скоростта не е в причинна
връзка с резултата, а единствено и само закъснялото, и късно и
несвоевременно възприемане на пресичащите по пешеходната пътека
пешеходци. За жалост тя ги е възприела в последния момент, когато макар и
да е реагирала с екстремно спиране, това не е довело до избягване на
инцидента. Затова и законосъобразно тя е била оправдана да е нарушила
5
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП не защото скоростта не е превишена
както се опитва неправилно да внушава представителя на ВОП в протеста си,
а защото не е в причинна връзка. Поддържа се според мен това е някакъв
технически пропуск и невнимателен прочит от страна на ВОП, като се
отправя упрек, че съдът е пропуснал да се произнесе дали е нарушена или не
разпоредбата на чл.116. Изрично произнасяне има както в диспозитива, така и
в мотивите на съдебния акт, като тя е призната да е консумирала състава на
престъплението по 343, ал.3, във връзка с нарушение и по чл.116 и по чл.119
НК.
Моля да приемете доводите и на прокуратурата, и на частното
обвинение във връзка с явна несправедливост на наложеното наказание за
неоснователни, като съобразите доводите които сме развили пред първата
инстанция, във възраженията пред настоящата инстанция, които няма да
преповтарям и да се солидализирате с изводите на първоинстанционния съд,
който е отделил достатъчно внимание на този въпрос. Доводите в тази насока
които се развиват не са много, те са релевирани още пред
първоинстанционния съд и са намерили ясен и убедителен отговор защо не се
споделят.
Само акцентирам вниманието Ви, че с необходимата пълнота и
конкретика са посочени установените по делото обстоятелства, които са
ирелевантни към оценката за индивидуализация на наказанието и относно
начина на неговото изтърпяване, като моля да възприемете изцяло правните
съображения на първоинстанционния съд в тази насока, които аз лично
считам, че са правилни. По никакъв начин не констатирам нито един от
твърдяните пороци при отмерване на наказанието и начина на неговото
изтърпяване.
В конкретния случай се касае за причинена смърт на две лица, но
конкретното деяние, по начина по който е извършено. На практика деянието
не се отличава с по-висока степен на обществена опасност извън онази
отчетена от законодателя по отмерване на наказанието, а що се касае до
данните за личността на С., то те сочат на лице с липса на такава обществена
опасност.
Няма как да не акцентирам вниманието Ви върху изключително
положителните данни за личността на С., и няма да отнемам Вашето
внимание, но само моля да съобразите не само многобройни, а изключителни
обстоятелства, които са свързани с нейната професионална и научна
биография, включително с международен престиж. Специално ще
акцентирам вниманието Ви върху обстоятелството и следва да бъде отчетено,
че за 40 годишния си професионален стаж като водач, тя има едно единствено
нарушение като водач, а виждаме че тя в ежедневието си е управлявала лек
автомобил интензивно. Затова пледирам да приемете, че са налице
многобройни и изключително смекчаващи обстоятелства, и при липсата на
каквито и да е отегчаващи да възприемете, че правилно е отмерено
6
наказанието към абсолютния законов минимум преди редукцията му по
чл.58 а от НК.
Отново се експлоатира темата със скоростта, и се пледира да я отчетете
като отегчаващо обстоятелство. На защитата е известна практиката на
съдилищата, че при множество нарушения на ЗДвП, тези които не са в пряка
причинна връзка с резултата следва да бъдат отчетени като отегчаващи. Ако
това бъде направено в конкретния случай, аз лично считам, че ще бъде проява
на ненужен формализъм. Всеки един от Вас с оглед Вашия житейски опит и
професионален стаж като водач знае, че е обективно невъзможно за който и
да е водач управляващия автомобила даже и концентрирано да наблюдава
скоростомера на автомобила, не може да отчете движение с 50-51.49 км/ч, с
оглед възприятията които му позволяват да отчете, а още повече в конкретния
случай тази скорост в действителност имаме повод и ВОС да се занимава с
този въпрос и вижте как е определена. Тя е определена като средно
аритметично число, защото има аргументи да се приеме, че скоростта е била и
по-ниска, затова е отчетена по този начин. Но аз лично считам, че тя не може
да бъде отчетена като отегчаващо вината обстоятелство. Още по-малко,
даващо основание за завишаване на санкцията.
Не е вярно, че нарушенията са две. Чл.116 е основния текст в раздела.
Той намира своето проявление в конкретни хипотези на този раздел. Чл.119 е
корекция на чл.116 с оглед конкретиката, че се касае за пешеходна пътека. По
тази логика ако прокуратурата изписвайки обвинителния акт беше
формулирала и нарушения, които са корелативно от правилника, или беше
посочила за нарушена разпоредбата на чл.3, където е казано, че водачите
трябва да се съобразяват с правилата на ЗДвП, тогава може би трябваше да
завишим изкуствено и неоправдано санкцията нагоре, по начина по който се
пледира от ЧО. Явно е, че този подход не може да бъде споделен и в
конкретния случай имаме едно единствено нарушение, което е свързано с
неотдаване на предимство на пешеходките, които правомерно са заели
пешеходната пътека и са започнали да пресичат по нея - резултат от
несвоевременното им възприемане от страна на водача С..
Не мога да споделя искането с оглед конкретните доказателства в спора
за отмерване на наказание, така, както иска от Вас прокуратурата от четири
години и половина. Това е значително над минимума, и трябва да се сложат
аргументи в посока, че са налице отегчаващи вината обстоятелства на С.,
каквито в случая отсъстват, за да може след редукцията да стигнем до
отмерване на наказание до 3 години по реда на чл.58а НК. Т.е. независимо
кой от двата подхода ще възприеме съда, аз считам, че крайния извод на съда
относно както размера на наказанието, така и начина на неговото
изтърпяване, защото за мене няма никакви юридически аргументи за
уважаване на искането за ефективно и на С..Самата тя е дала достатъчно
доказателства, че този инцидент за нея е една изолирана проява в живота й.
Самата тя е оценила този факт, и е преустановила след инцидента да
управлява МПС, а начина по който това се е отразило на самата нея е изрично
7
да го коментирам. Моля да възприемете, че в конкретния случай
индивидуалната превенция е била водеща и няма каквото и да е основание за
определяне на ефективно изтърпяване на наказанието, така, както пледира
частното обвинение.
Що се касае до частната жалба предоставям на съдебния състав.
ПОДС.С.: Излишно е да казвам колко съжалявам за този трагичен
инцидент. Ако имаше някакъв начин да върна времето назад бих го
направила. Няма тук представители на близките на двете жертви, чийто
живот аз по невнимание съм отнела, за да изкажа своите най дълбоки
съболезнования. Мога само да си представя как са страдали и страдат те. Това
се отрази на здравето на мен и моите близки. Опитвам се да функционирам,
защото нося отговорност на много голям брой хора, на които преподавам, на
които съм научен ръководител и на които съм ръководител на проекти,
национални и международни, както и да се грижа за майка си, която
научавайки вестта за това, какво е станало получи тежък инсулт. В момента е
тежко болна на апаратно дишане е в къщи и аз се грижа за нея. Не е нужно да
Ви занимавам с моето здраве, те с нищо няма да върнат двете жертви към
живота, но ужасно съжалявам и моля да не ме пращате в затвора.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: От съда желая да оставите първоинстанционната присъда в
сила.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8