№ 23426
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110142790 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ******* ЕИК **********
срещу Н. А. Г. синдик на ********, ЕИК ******** /н/, с която е предявен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 12 000 лв. претърпени от дружеството имуществени вреди, сумата от 183,33лв.
мораторна лихва за периода 19.04.2023г. – 12.06.2023г., както и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на даденото разрешение от съда по
несъстоятелността с Определение от 14.07.2022г. по т.д.н.№271/2012г. на СГС, ТО 2-
ри състав, на основание чл. 717а от ТЗ на 19.07.2022 г. синдикът на ******** / в
несъстоятелност/ обявил провеждането на преговори за продажба по реда на чл.718 от
ТЗ на имущество, попадащо в масата на несъстоятелността на дружеството,
съставляващо поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в гр. София,
район „Искър“, с площ 4 065 кв. м., при съседи: ********; ********; ********;
*******; *********., като посочил краен срок на преговорите – 15.08.2022г. В
условията на процедурата било посочено, че предложенията ще се разглеждат
незабавно, след като синдикът се убеди, че стоп капарото е платено, след което
кандидатът се поканва за провеждането на преговори и сключването на предварителен
договор. Предложенията, постъпили след сключването на предварителен договор, не
се разглеждали. Ищецът сочи, че на 22.07.2022г. синдикът е отправил до Министерство
на икономиката молба за оповестяване на приключване на процедурата по пряко
договаряне. На 01.08.2022г. ищецът бил внесъл стоп капаро в размер на 12 000 лв. за
участие в процедурата по пряко договаряне. Предложението на ******* било подадено
в указания от синдика в обявлението срок за приемане на предложения за закупуване
на продаваемото имущество до 11.00 часа на 15.08.2022год. Предложената от ищеца
цена за актива на ********* /в несъстоятелност/ била в размер на 1 810 000лева /един
1
милион осемстотин и десет хиляди лева/, значително повече от началната цена в
размер на 1200000 лева и значително повече от избрания купувач на имота от синдик
П.В.П. ******** в размер на 1300000 лева, който е и привилегирован кредитор и
плаща продажната цена с прихващане, след влязла в сила частична сметка за
разпределение. Собствеността върху имота била прехвърлена на купувача ******** на
13.04.2023г. с Нотариален акт №50 том 3 ,peг.№4156 дело №390 от 2023г. на нотариус
И.Н.. Ищецът твърди, че с молба вх.№270383 от 31.03.2023г. поискал възстановяване
на внесеното стоп капаро в размер на 12000 лева. Молбата му била изпратена до
синдика за становище, след получаване на становище на синдика, че е съгласен да се
възстанови сумата, съдът е разпоредил с разпореждане от 18.04.2023г. да се възстанови
сумата от 12000 лева на ******* и да се представят доказателства за това. С молба вх.
№276037/22.05.2023год. синдик Г. уведомил съда, че е сбъркал с преценката си за
характера на сумата от 12000 лева и оттеглил съгласието си за възстановяване на
сумата, като е поискал въпроса за възстановяване на сумата да се отнесе в общо
събрание на на кредиторите, с предложение да се включи точка с такова искане в
дневния ред на събрание на кредиторите. Съдът отказал да бъде включена тази точка в
дневния ред на предстоящо събрание на кредиторите. Поради бездействието на
синдика ищецът депозирал последваща молба до съда с искане за възстановяване на
сумата от 12 000лв. С разпореждане от 25.05.2023г. съдът изпратил молбата на синдика
по компетентност. Сочи, че към настоящия момент, въпреки многократно отправените
до синдика искания за възстановяване на сумата от 12 000 лв., представляваща стоп
капаро, и изричните указания на съда по несъстоятелността, че същата подлежи на
изплащане, без да е необходимо решение на събранието на кредиторите, синдикът не е
възстановил процесното капаро.
В срока за отговор, ответникът заявява, че предявеният иск е недопустим,
евентуално неоснователен. Счита, че искането на ищеца за възстановяване на
процесната сума е преждевременно. Излага твърдения, че въпреки постановеното
разпореждане от 18.04.2023 г. за възстановяване на сумата, синдикът е подал молба до
съда по несъстоятелността по повод подадена молба от кредитор на несъстоятелността
П.В.П. за изменение на разрешението, с искане възстановяването на процесната сума
да бъде прието с решение на ОС на кредиторите на несъстоятелността. С определение
от 23.05.2023 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на П.П.
за вземане на изрично решение на кредиторите за изплащане на процесната сума на
ищеца, но това разпореждане не е било връчване на кредитора и респективно не било
влязло в законна сила, а кредиторът разполагал с възможност да го обжалва. Въпреки
това с молба от 09.06.2023 г., синдикът е поискал от кредиторите да привнесат
разноски в производството и сума за възстановяване на стоп-капарото на ищеца, но
поради липса на привнесени разноски, производството е спряно, а разпореждането от
23.05.2023 не е влязло в сила, за да се пристъпи към изплащане на претендираната
сума. Излага съображения за характера на стоп-капарото, като твърди, че съдът по
несъстоятелността приравнява стоп-капарото на задатък и заявява, че след влизане в
сила на разпореждане от 23.05.2023 г., синдикът приоритетно ще изплати сумата на
ищеца. Твърди, че е изпълнил законосъобразно и добросъвестно задълженията си като
синдик, за ищеца липсва вреда, тъй като не е загубил правото си да получи сумата,
липсва причинна връзка и вина. Отправя искане по чл. 219 ГПК и доказателствени
искания. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
2
ГПК, намира за установено следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че вследствие виновно противоправно действие на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията му като синдик на ****** /н/ при дадено разрешение от
съда по несъстоятелността за възстановяване на процесната сума, ищецът е претърпял
описани имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника и които са поне в исковия размер. В тежест на ответника е да опровергае
презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и да докаже своите твърдения и
възражения в отговора на исковата молба. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава изгодни за себе си последици. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Не се спори, че e била обявена от синдика П.В.П. на 19.07.2022 г. продан по
реда на чл. 718 ТЗ на недвижим имот , част от масата на несъстоятелността на
********/н/ в сайта на Министерство на икономиката, с посочени условия, а именно:
начална цена 1 200 000 лева, като продажната цена се заплаща по особена сметка на
****** /н/ в ОББ АД, на части и срокове, както следва: 1 % от минималната продажна
цена, представляващ стоп-капаро, платимо преди подаване на предложение от
съответния потенциален купувач за закупуване на продаваемото имущество, 20 % от
минималната продажна цена, представляващ задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД,
платим в срок уговорен в съответния предварителен договор и остатък от продажната
цена, платим в определен срок от подписване на предварителния договор, но преди
сключване на окончателния договор под формата на нотариален акт. Съгласно
обявлението за проданта, предложенията за закупуване на продаваемото имущество се
приемат на посочен в обявлението електронен адрес до 15.08.2022 г. Предложенията се
разглеждат незабавно след като синдикът се увери, че капарото е постъпило по сметка
на дружеството. Предложения, постъпили след сключване на предварителния договор
не се разглеждат.
Установява се от доклад от 27.09.2022 г. от синдика П.П., че на 20.07.2022 г.
са постъпили две наддавателни предложения от ********* и ********. Синдикът
установил, че наддавателните предложения отговарят на изискванията на процедурата
и ги поканил за преговори на 21.07.2022 г. На датата се явили представители на двете
дружества, като само ******** подобрил ценовата си оферта, като увеличил
предложената продажна цена от 1 200 000 лева на 1 300 000 лева и направил изявление
за прихващане с вземанията си от несъстоятелния длъжник, приети в производството
по несъстоятелност , тъй като е обезпечен кредитор с договорна ипотека върху
изнесения на продан по реда на чл. 718 ТЗ актив поради което и при прилагане на чл.
717д от ТЗ ******** е обявен за купувач. На 21.07.2022 г. е сключен предварителен
договор с дружеството ********. Предвид това, синдикът П. не е разгледал
наддавателното предложение, подадено от *********** на 01.08.2022 г.
Видно е от преводно нареждане от 01.08.2022 г., че на посочената дата по
особената сметка на дружеството ******** е внесена сума от *********** сума в
размер на 12 000 лева с основание: „стоп-капаро за продажба на терен“ от
***********, което обстоятелство не е спорно между страните.
С молба от 22.07.2022 г., синдикът е уведомил Министерство на икономиката,
че обявление № 94-П-67/19.07.2022 г. следва да бъде свалено от специализирания
бюлетин за продажби на МИ , поради приключване на процедурите по пряко
3
договаряне.
Изготвена е от синдик П.П. и частична сметка за разпределение на суми от
масата на несъстоятелността на ******** /н/ на осн. чл. 717 д, ал. 2 ТЗ вр. чл. 717 н ТЗ
, която е одобрена с определение от 26.09.22 г. по т.д. 3271 /22 на СГС, обжалвано от
***********. С определение от 29.03.2023 г. по ч.т.д. 448/2023 г. на ВКС е потвърдено
определение от 28.11.2022 г. по ч.т.д. № 974/22 г. на САС, с което е оставена без
разглеждане жалбата на ***********.
Считано от 24.08.2022 г., съдът по несъстоятелността е освободил синдика
П.П. от заеманата длъжност. Видно от вписвания в ТРРЮЛНЦ на 24.08.2022 г. е
вписан нов синдик Д.М., а на 04.10.2022 г. като синдик на дружеството ****** е
встъпил Н. Г..
С нотариален акт за покупко - продажба от 13.04.2023 г., след влизане в сила
на сметката за разпределение по чл. 717д, ал. 2 ТЗ процедурата по чл. 718 ТЗ е
приключила със сключване на договор за покупко- продажба на имота от синдик Н. Г.,
действащ от името и за сметка на продавача ********** и купувача ********.
С молба от 13.02.2023 г., ******* е поискал възстановяване на сумата от 12
000 лева, но съдът по несъстоятелността с разпореждане от 07.03.2023 г. е оставил без
уважение искането за възстановяване, като е приел, че се явява преждевременно, тъй
като процесната продажба не е приключила/изготвената частична сметка за
разпределение не е влязла в сила.
Въз основа на последваща молба от ***********, съдът по несъстоятелността
е дал разрешение на 18.04.2023 г. за възстановяване на внесеното за участие в
проданта по чл. 718 ТЗ стоп-капаро от *********** предвид обстоятелството, че
частична сметка за разпределение е влязла в сила на 29.03.2023 г.
Със становище от 04.05.2023 г., кредитор на несъстоятелността П.П. е подал
възражение срещу възстановяване на сумата от 12 000 лева, внесена от *********** на
01.08.2022 г., като изложил аргументи, че в качеството си на бивш синдик на
дружеството към момента, в който е получил наддавателното предложение от
01.08.2022 г. от *********** на електронната си поща е върнал отговор на подателя,
че проданта по чл. 718 ТЗ е приключила. Изтъкнал е, че според него внесената сума от
12 000 лева няма характер на стоп-капаро, а е внесена без основание, доколкото
ищецът е бил уведомен, че проданта е приключила, но въпреки това е внесъл сумата от
12 000 лева като стоп-капаро и следвало да бъде възстановена след приключване на
производството по несъстоятелност. В отговор, синдикът Г. е поискал от съда по
несъстоятелността да включи този въпрос в дневния ред на събранието на
кредиторите.
С определение от 23.05.2024 г., съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение искането на синдика за включване на въпроса за възстановяване на сумата от
12 000 лева в дневния ред на СК.
С решение № 260265 от 03.07.2023 г. по делото производството по
несъстоятелност е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ поради липса на средства.
С решение от 13.05.2024 г., производството по несъстоятелност е възобновено
на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ.
След проведена кореспонденция между синдика и *********** за
уточняване на банковата сметка на ищеца, сумата от 12 000 лева е преведена от
ответника от особената банкова сметка на ******** на ищеца на 24.06.2024 г. , което
4
обстоятелство е безспорно между страните /виж определение от 26.11.2024 г./.
При така установените факти настоящият състав намира следното:
Осребряването на имуществото на обявения в несъстоятелност търговец се
подчинява на специални правила, визирани в глава 46 на ТЗ, които уреждат процедура,
т.е. извършването на последователни, императивно нормативно регламентирани
процесуални действия на синдика в рамките на определените му по чл. 658 от ТЗ
правомощия. В съответствие с разпоредбите на ТЗ след влизане в сила на частичната
сметка за разпределение по чл. 717д, ал. 2 ТЗ, синдикът Г. е сключил договор във
формата на нотариален акт с обявения за купувач наддавач ******** и е дал е
становище по искането на *********** за възстановяване на сумата. Поради
възражение на кредитор с прието вземане П. срещу възстановяването на посочената
сума, синдикът Г. е отнесъл въпроса за разрешаване от общото събрание на
кредиторите, но след постановяване на определение от 23.05.2024 г., с което съдът е
отхвърлил искането му и доколкото в особената сметка на дружеството не е имало
налични парични средства за изплащане на сумата от 12 000 лева, синдикът е поискал
привнасяне на разноски от кредиторите на несъстоятелността. Поради липса на
привнесени суми, производството по несъстоятелност е спряно на осн. чл. 632, ал. 5
вр. ал. 1 ТЗ, а на 13.05.2024 г. - възобновено при наличието на предпоставките по чл.
632, ал. 2 ТЗ. След привнасяне на разноски от кредитор в производството по
несъстоятелност и възобновяване на производството, сумата от 12 000 лева е платена
на 24.06.2024 г. от синдика от особената сметка на несъстоятелното дружество на
ищеца. Следователно не се установява незаконосъобразно процесуално поведение на
синдика при осъществяване на правомощията му.
Тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ синдикът
събира всички парични вземания в особена банкова сметка на длъжника. Макар
синдикът да управлява и да се разпорежда със средствата по нея при условията и по
реда на ТЗ се касае за чужди средства. Касае се за депозитни суми, вземания на
длъжника. Следователно средствата по специалната сметка чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ не са
такива, с които синдикът може да се разпорежда от свое име и за своя сметка,
доколкото същият действа в качеството си на синдик, а не в лично качество и
връщането на процесната сума не тежи върху личното му имущество, а е ограничено
до наличностите по съответната специална сметка. Следователно при съществуването
на причини за неизпълнение на задължението му, които не могат да му се вменят във
вина, каквато обективна пречка несъмнено е липсата на парични средства в особената
сметка на несъстоятелното дружество, бездействието на синдика при дадено
разпореждане от съда по несъстоятелността от 18.04.2023 г. не може да се приеме за
неправомерно, защото поради посочените съображения за него не съществува
задължение да върне процесната сума с лични средства.
Освен това, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да зачете настъпилите
в хода на производството факти. След привнасяне на разноски в особената сметка на
дружеството, синдикът е възстановил паричните суми на ******* в размер на 12 000
лева.
Поради изложените съображения липсва основание за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника, респ. същият не дължи на *********** и
заплащане на лихва за забава в периода от 19.04.2023 г. до 12.06.2023 г., нито
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане. Ето защо исковете подлежат на отхвърляне.
5
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да
се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на
ВКС/. Съдебната практика приема еднозначно, че изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Следва да
се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за
известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. При отчитане на горепосочените критерии, в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *******, ЕИК ********** срещу Н. А. Г., ЕГН
**********, синдик на ********, ЕИК ******** искове с правно основание чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД да бъде осъден Н. А. Г. да заплати на ******* сумата от 12 000 лв.,
претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди, сумата от 183,33 лв.
мораторна лихва за периода 19.04.2023г. – 12.06.2023г., както и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ********** да заплати на адвокат К. Г., личен №
********** вписан в САК сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА на Н. Г. в исковото производство
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника ЗК Лев Инс АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6