Р Е
Ш Е Н
И Е № 439
гр.Пловдив,
07. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от
съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 2761/2019г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Постъпила
е въззивна жалба от
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сгр. 14, представлявано от Д. Д.- заместник- управител, чрез юрк. П.П., против
Решение
№ 3550/26.09.2019г. на ПдРС - XVI гр.с. по гр.д.№ 1880/2019г., с което
е отхвърлен предявеният от дружеството иск за признаване на установено, че Д.Я.И.,
ЕГН: **********,***, дължи присъдените по ч. гр. дело № 16862/ 2018 г. на ПдРС,
XI гр.
с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9270/ 29.10.2018 г.,
суми, в размер на 1 066, 44 лв.- главница, представляваща
неплатено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-12133437,
възнаградителна лихва в размер на 325,
27 лв. за периода 01.03.2017 г.- 10.11.2017 г., мораторна
лихва в размер на 99, 64 лв. за периода от
10.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението- 26.10.2018 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 79, 83 лв. Моли да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове.
Въззиваемата
страна Д.Я.И., ЕГН: **********,***, чрез адв. Ат. Р., назначена за
особен представител, депозира
писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз.
гр. с., констатира,
че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред
Районен съд - Пловдив от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон
България, против Д.Я.И. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с
която посочва, че с Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги PLUS-11267718 ответникът дал съгласието си освен този кредит, да му бъде отпуснат и друг-
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 09.02.2016 г. той активирал
предоставената му от ищеца кредитна карта № CARD-12133437, с
максимален кредитен лимит от 1 000 лева. Това представлявал револвиращ
потребителски кредит, който се усвоявал посредством всякакви трансакции-
теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и т.н.,
осъществени чрез издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
ГЛП. Според чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на кредита, за
кредитополучателя възниквало задължението да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума, до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2017 г., когато било последното му
плащане по нея, като балансът по същата тогава бил минус 1 391, 71 лв..
Това принудило ищецът да блокира използването й, като въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и поканите да погаси задължението си доброволно,
той бездействал. За събирането на дължимите суми - за главница, за възнаградителна
лихва и за лихва за забава, и било
подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр.
дело № 16862/ 2018 г. на ПдРС, XI гр. с-в, се издала заповед за
изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК, което
обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Прави искане за установяване на вземането по заповедта. При
условията на евентуалност, искът се предявява като осъдителен за същите суми,
считано от предявяването му. В съдебно заседание страната не изпраща
представител и не се представлява. Представя писмено становище по спора.
Ответникът Д.Я.И.
е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, чрез назначения му в
производството по делото особен представител адв. Р., с който счита исковете за
неоснователни. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит по своята правна
същност и съдържание представлявал потребителски кредит и така неговата
валидност действие и последици се уреждали от нормите на ЗПК. Договорът се
явявал недействителен именно поради неспазване на императивните изисквания на
специалния закон. На първо място, в случая липсвали общи условия, които да са неразделна
част от договора- чл. 11 ал. 2 от ЗПК. При недействителност на договора се
връщала само чистата стойност на кредита- чл. 23 от ЗПК, но в случая бил
предявен установителен иск и при нищожност на договора, не можело да се
претендира връщане на главницата, защото липсвало валидно договорно основание,
а пък претенция за неоснователно обогатяване не била предявена. На следващо
място, не било спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на
шрифта бил по- малък от 12 пункта. Също така, фиксираният лихвен процент бил
посочен 35 %, но имало и допълнителен такъв от 44, 90 %, относим към ГПР, като
не се установявало на какво се дължи разликата, а това създавало объркване за
потребителя. Освен това, лихвеният процент бил прекомерен и се явявал в
противоречие с добрите нрави, което правело също договора нищожен- чл. 26 ал.
1, предложение трето от ЗЗД. Въпреки че имало предявен и евентуален осъдителен
иск, претенцията не може да се уважи на договорно основание. Нищожност имало и
на основание чл. 22 от ЗПК, защото липсвало посочване на отделните вноски за
главница и лихви, като не можело да се преценят и разходите на кредитора по
договора. Липсвали и доказателства за това дали кредитът е усвоен, като от
приложеното извлечение не можело да се установи това, а също така поканите не
били връчени на лицето.
В
хода на производството са приети са месечни известия по кредитна карта за
периода 16.01.2016 г.- 13.10.2017 г. Като писмени доказателства по делото са били
изключени на осн. чл.183 изр.2 от ГПК представените с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит и
приложение към него, застрахователен сертификат и общи условия към него,
служебна бележка за клиент и удостоверения за липса на кредитни задължения,
поради неизпълнението на ищеца да представи тези документи в оригинал, въпреки
задължението му за това.
Районен съд –Пловдив, за да
постанови атакуваното решение, излага основни съображения, че в
подадения от ответника Писмен отговор по чл.131 от ГПК е било направено изрично
искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените към исковата
молба писмени доказателства, касаещи потребителския кредит. Съдът е уважил това
искане и с определението за насрочване на делото от 24.06.2019 г. е задължил
ищеца на основание чл. 183 от ГПК да го направи, като му е указал и
неблагоприятните последици от неизпълнението- че копията ще бъдат изключени
като доказателства по делото. Страната е получила указанията на съда чрез свой
пълномощник на 02.07.2019 г. /на л.172/, като за първото съдебно заседание е
депозирала писмено становище и е представила нови писмени доказателства, но не
е изпълнила указанията да представи в оригинал приложените такива към исковата
молба. В тази връзка в същото съдебно заседание на 10.09.2020г. съдът с изрично
протоколно определение е изключил като писмени доказателства по делото тези
преписи, поради което и се налага извод, че такива липсват. При това положение, приема
се за нуждите на процеса, че между страните няма сключен договор за кредит,
защото той е изключен като доказателство в процеса. При това положение
претенцията се явява без основание, защото тя се базира на облигационно
правоотношение между страните, каквото според наличните по делото писмени
доказателства не съществува. Отношенията се базират на договор за кредит,
какъвто не е представен, а без него не може да се търси вземане, което да
произтича от този заем.
С
въззивната жалба на
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, се
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и счита
същото за неправилно.
ПдОС
– V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че неправилно Районният
съд е приел, че след като е изключен договора за кредит като писмено
доказателство, се налагал извод, че липсва облигационно отношение и без него
можело да се търси вземане. Това разбиране не можело да се сподели с оглед на
реалния характер на договора за заем. Същевременно, по делото имало
доказателства месечни извлечения по кредитната карта за периода
16.01.2016 г.- 13.10.2017 г. , от които се установявало, какви трансакции за
осъществявани от картодържателя, включително начислените лихви, такси и
направени погашения по дълга. На следващо място прави възражение, при условията на евентуалност, ако
въззивният съд наложи извод, че поради изключването на договора за кредит от
писмените доказателства по делото не е спазено изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК, то в такъв случай да се приеме, че това влече след себе си
недействителност на договора за кредит, при което кредитополучателят дължи
връщане на чистата стойност на заема, съгласно чл.22 от ЗПК, което също
обуславяло неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без уважение. Съгласно
чл.183 от ГПК – Когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако не стори това, представеният препис
се изключва от доказателства по делото. В конкретния случай от Районен
съд, на осн. чл.183 изр. 2 от ГПК са
изключени като писмени доказателства всички
представени с исковата молба преписи, включително Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги PLUS-11267718/ 07.05.2015г., Приложение към Договора за кредит за
издаване и ползване на кредитна карата Plus – 11267718 за сумата 1 000 лв.,
обратна разписка - доказателство за
предаване на кредитната карта, покана за доброволно изпълнение. С оглед на това
процесуално действие по чл.183 от ГПК, налага се извод, че липсват
доказателства за всички твърдения, направени с исковата молба, относими към
претенцията към ответната страна за заплащане на 1 066, 44 лв.- главница, представляваща неплатено задължение по
договор за револвиращ потребителски кредит, възнаградителната лихва, мораторна лихва и т.н. От друга страна, недопустимо с
въззивната жалба да се променят обстоятелствата с исковата молба, въз основа на
които, ищецът е твърдял, че му се дължат описаните процесни суми и е формулирал
съответен петитум, по който се е произнесъл Районният съд.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
Обжалваемост.
Решението
не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение
№ 3550/26.09.2019г. на ПдРС - XVI гр.с. по гр.д.№ 1880/2019г.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :