Решение по дело №7053/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№............................

гр. София, 26.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                    мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело №  7053 по описа за 2019г.  по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

  Образувано е по жалба  вх.№  006015/04.02.2019г. по  входящия регистър на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ депозирана от длъжника по изпълнителното дело –  М.Л.С., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д. срещу действия на ЧСИ  С.Я.по изпълнително дело №  20178440401862,  представляващи насочване на изпълнението по делото към банковите му  сметки в Б. ДСК“ЕАД, включително и налагане на запор върху същата поради несеквестируемост на същата. Навела е твърдения, че по  банковите  сметка се превежда ежемесечната му пенсия за , която била  в размер от 260лв. и била  несеквестируема.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – Т.С.“ЕАД, ЕИК********оспорил жалбата. Посочил е, че действията са законосъобразни. Сумите по сметката, които били запорирани имали характер на спестявания.

С писмените мотиви съдия-изпълнителят е посочил, че жалбата е  неоснователна. Запорно съобщение до Б. ДСК“ЕАД счело, че не следва да се запорират средства, които  са пенсия и съобразно отговора на Б. ДСК“ЕАД запор е наложен само върху натрупани суми, имащи характер на спестявания.

  Съдът като обсъди доводи на страни и мотиви на съдия-изпълнителя  приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20178440401862 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано  по молба от 26.05.2017г. на Т.С.“ЕАД, ЕИК********срещу М.Л.С., ЕГН ********** за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 23.12.2016г. по гр.д.№ 12601/2016г.  на СРС в  размер на 559,57лв. ведно с лихва от 07.03.2016г. до изплащането й , мораторна лихва от 84,78лв. и съдебни разноски от 325лв., като с молбата е посочено че се претендират разноски и на основание на чл. 18 от ЗЧСИ взискател е възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението.

По изискана справка от НОИ е постъпила информация че длъжникът получава пенсия от 240,75лв.

ЧСИ е изискал справка и е установи че длъжникът има разплащателна сметка в Б. ДСК“ЕАД от 05.12.2005г.  и е наложил на 26.07.2017г. запор на суми по тази сметка до размера на суми по изпълнителен лист и разноски по изпълнението, които не  са платено трудово възнаграждение, пенсия, обезщетение , изплащано от НОИ.

С писмо от  27.07.2017г. Б. ДСК“ЕАД е посочило на ЧСИ, че по разплащателна сметка има средства, като запор е наложен върху средства, които са оставени на разпореждане на длъжника, придобили характер на спестявания съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС.

До длъжника е изпратено уведомление  за образувано дело и покана за доброволно изпълнение на постоянния й настоящ адрес, върнали се с отбелязване, че не живее на адреса. Такива са изпратени и на адреса на сина на длъжника, но същите са се върнали с отбелязване, че снаха й е отказала да получи книжа, като е посочила, че сина на длъжника работи в чужбина.

С разпореждане от 30.01.2019г. след посочване на адвокат от САК и внасяне на депозит за възнаграждението му от взискателя ЧСИ е назначил на длъжника особен представител – адв. Г.Д., на която на 31.01.2019г. е връчено уведомление за наложения запор върху банкова сметка ***“ЕАД.

  При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата  на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва определени изпълнителни действия, сред които е насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Несеквестируемостта е уредена от законодателя с цел осуетяване възможността длъжникът да бъде лишен от определено имущество,  което е необходимо за неговата и на семейството му издръжка.  Изпълнението върху парични вземания на длъжника към ІІІ-ти лица се осъществява чрез събирането им. Затова несеквестируемостта на паричните вземания на длъжника към ІІІ-ти лица е забрана те да бъдат събирани от друг правен субект, различен от длъжника. Тази специфика на този елемент от имуществото на длъжника обосновава извод, че запорът върху такова парично вземане е несъвместимо с несеквестируемостта и наложеният такъв е незаконосъобразен.  Когато запор е наложен върху частично несеквестируемо вземане, то този запор е законосъобразен само за секвестируемата част на това вземане. Самият запор не подлежи на самостоятелно обжалване, на такова подлежи насочването на изпълнението към вземането, като съдът в това производство следва да посочи, дали имуществения обект е секвестируемо и  ако приеме, че имущество е несеквестируемо, то следва да отмени всички действия, нарушаващи несеквестируемостта. При частична несеквестируемост съдът може без да отменя запора, да укаже  как се определя секвестируемата и несеквестируемата част от вземането. Изпълнението се насочва към парично вземане на длъжника чрез налагане на запор върху същото. Насочването на изпълнението се обжалва тогава, когато с жалбата се твърд несеквестируемост на имуществото-пълна или частична. Срокът за обжалване на тези действия е от узнаването за наложения запор. (В този смисъл т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай жалбоподателят е длъжник по изпълнението, оспорва насочването на изпълнението върху вземанията му към Б. ДСК”ЕАД по банкови сметки с твърдения, че същото несеквестируемо, запор върху които е наложен на 26.07.2017г., съобщен му на 31.01.2019г. , държавна такса не се дължи предварително доколкото жалба е депозирана от особен представител, поради което и съдът приема, че жалбата е допустима.

Действително , направено е изрично искане за отмяна на запора, но доколкото същото се основава на несеквестируемост на паричното вземане, то съдът приема, че жалбата е срещу насочването на изпълнението към това вземане, а искането за отмяна на запора само го съпътства.

Пенсията на длъжника до определени размери е несеквестируема съобразно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Всички суми, които са преведени по банкова сметка ***, освен последното по реда си такова (това, което е преведено по банковата сметка за месеца преди налагането на запора), е придобила характер на спестявания и е секвестируемо. Несеквестируема е само онази част от пенсията, определена съобразно правилата на чл. 446 от ГПК, която е преведена един месец преди налагането на запора.  (В този смисъл т.13 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай по делото се установява от запорното съобщение, че ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника към Б. ДСК”ЕАД по банковите му сметки на 26.07.2017г., като изрично е посочил, че запорът не обхваща  суми, които представляват пенсия на длъжника. С писмо от 27.07.2017г. Б.та е уведомила ЧСИ, че ще изпълни запора  върху суми, които са пенсия на длъжника, но са оставени на негово разпореждане и като такива са придобили характера на спестявания по смисъла на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. При така установеното съдът приема, че изпълнението е насочено само върху секвестируемо имущество на длъжника, а доводите му в обратния смисъл са неоснователни. Това е така, защото в случая запорираната част от вземанията на длъжника по банковата му сметка в Б. ДСК”ЕАД, по която се превежда пенсията му, е секвестируема.  Със запорното съобщение ЧСИ изрично е посочил да не се налага запор върху суми, имащи характер на пенсия и то в пълния й размер, а не само върху несеквестируем размер съобразно правилата на чл. 446 от ГПК. Така ЧСИ е изключил от имуществото, върху което се насочва изпълнението цялата пенсия на длъжника. Установява се от писмото на Б.та, че запор се изпълнява само върху суми, които нямат характер на пенсия, а имат характер на спестявания по смисъла на ТР на ОСГТК на ВКС. При така установеното съдът приема, че изпълнението е насочено и запорът  е наложен само върху пенсия на длъжника, която са постъпила по банкова сметка ***а запора, тоест върху суми, които имат характер на спестявания, а не на пенсия. С оглед гореизложеното, съдът приема, че изпълнението върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в „Б. ДСК”ЕАД е насочено върху секвестируемо имущество, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Доколкото държавна такса не е събрана предварително от длъжника, то съдът следва да го осъди да я заплати по сметка на СГС. Длъжникът не е освободен от задължение за внасяне на държавна такса, но такса не е събрана предварително, защото е представляван от особен представител. Такава такса, обаче, се дължи и с оглед изхода на делото тя следва да се постави в тежест на жалбоподателя.

  Воден от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ  без уважение жалба  вх.№  006015/04.02.2019г. по  входящия регистър на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ депозирана от длъжника по изпълнителното дело –  М.Л.С., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д. срещу действия на ЧСИ  С.Я.по изпълнително дело №  20178440401862,  представляващи насочване на изпълнението по делото към банковите му сметки в Б. ДСК“ЕАД.

ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78 и чл. 77 от ГПК сумата от 25лв. (двадесет и пет лева) представляващи държавна такса за производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати на страните и на ЧСИ за сведение и съобразяване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

                                                                                   2.