Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание двадесет и шести юни, две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 7053
по описа за 2019г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба вх.№ 006015/04.02.2019г. по входящия регистър на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
КЧСИ депозирана от длъжника по
изпълнителното дело – М.Л.С., ЕГН ********** чрез назначения
й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д. срещу действия
на ЧСИ С.Я.по изпълнително дело № 20178440401862, представляващи насочване на изпълнението по
делото към банковите му сметки в Б.
ДСК“ЕАД, включително и налагане на запор върху същата поради несеквестируемост
на същата. Навела е твърдения, че по
банковите сметка се превежда
ежемесечната му пенсия за , която била в
размер от 260лв. и била несеквестируема.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – Т.С.“ЕАД, ЕИК********оспорил жалбата. Посочил е, че действията са
законосъобразни. Сумите по сметката, които били запорирани имали характер на
спестявания.
С писмените мотиви съдия-изпълнителят е посочил, че
жалбата е неоснователна. Запорно
съобщение до Б. ДСК“ЕАД счело, че не следва да се запорират средства, които са пенсия и съобразно отговора на Б. ДСК“ЕАД
запор е наложен само върху натрупани суми, имащи характер на спестявания.
Съдът като обсъди доводи на страни и мотиви
на съдия-изпълнителя приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20178440401862 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ,
съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 26.05.2017г. на Т.С.“ЕАД, ЕИК********срещу М.Л.С., ЕГН ********** за
събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 23.12.2016г. по гр.д.№
12601/2016г. на СРС в размер на 559,57лв. ведно с лихва от
07.03.2016г. до изплащането й , мораторна лихва от 84,78лв. и съдебни разноски
от 325лв., като с молбата е посочено че се претендират разноски и на основание
на чл. 18 от ЗЧСИ взискател е възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението.
По изискана справка от НОИ е постъпила информация че
длъжникът получава пенсия от 240,75лв.
ЧСИ е изискал справка и е установи че длъжникът има
разплащателна сметка в Б. ДСК“ЕАД от 05.12.2005г. и е наложил на 26.07.2017г. запор на суми по
тази сметка до размера на суми по изпълнителен лист и разноски по изпълнението,
които не са платено трудово
възнаграждение, пенсия, обезщетение , изплащано от НОИ.
С писмо от
27.07.2017г. Б. ДСК“ЕАД е посочило на ЧСИ, че по разплащателна сметка има
средства, като запор е наложен върху средства, които са оставени на
разпореждане на длъжника, придобили характер на спестявания съобразно
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС.
До длъжника е изпратено уведомление за образувано дело и покана за доброволно
изпълнение на постоянния й настоящ адрес, върнали се с отбелязване, че не живее
на адреса. Такива са изпратени и на адреса на сина на длъжника, но същите са се
върнали с отбелязване, че снаха й е отказала да получи книжа, като е посочила,
че сина на длъжника работи в чужбина.
С разпореждане от 30.01.2019г. след посочване на
адвокат от САК и внасяне на депозит за възнаграждението му от взискателя ЧСИ е назначил
на длъжника особен представител – адв. Г.Д., на която на 31.01.2019г. е връчено
уведомление за наложения запор върху банкова сметка ***“ЕАД.
При така установеното съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва определени изпълнителни действия,
сред които е насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Несеквестируемостта е уредена от
законодателя с цел осуетяване възможността длъжникът да бъде лишен от
определено имущество, което е необходимо
за неговата и на семейството му издръжка.
Изпълнението върху парични вземания на длъжника към ІІІ-ти лица се
осъществява чрез събирането им. Затова несеквестируемостта на паричните
вземания на длъжника към ІІІ-ти лица е забрана те да бъдат събирани от друг
правен субект, различен от длъжника. Тази специфика на този елемент от
имуществото на длъжника обосновава извод, че запорът върху такова парично
вземане е несъвместимо с несеквестируемостта и наложеният такъв е
незаконосъобразен. Когато запор е
наложен върху частично несеквестируемо вземане, то този запор е законосъобразен
само за секвестируемата част на това вземане. Самият запор не подлежи на
самостоятелно обжалване, на такова подлежи насочването на изпълнението към
вземането, като съдът в това производство следва да посочи, дали имуществения
обект е секвестируемо и ако приеме, че
имущество е несеквестируемо, то следва да отмени всички действия, нарушаващи
несеквестируемостта. При частична несеквестируемост съдът може без да отменя
запора, да укаже как се определя
секвестируемата и несеквестируемата част от вземането. Изпълнението се насочва
към парично вземане на длъжника чрез налагане на запор върху същото.
Насочването на изпълнението се обжалва тогава, когато с жалбата се твърд
несеквестируемост на имуществото-пълна или частична. Срокът за обжалване на
тези действия е от узнаването за наложения запор. (В този смисъл т.1 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай жалбоподателят е
длъжник по изпълнението, оспорва насочването на изпълнението върху вземанията
му към Б. ДСК”ЕАД по банкови сметки с твърдения, че същото несеквестируемо, запор
върху които е наложен на 26.07.2017г., съобщен му на 31.01.2019г. , държавна
такса не се дължи предварително доколкото жалба е депозирана от особен
представител, поради което и съдът приема, че жалбата е допустима.
Действително , направено е изрично
искане за отмяна на запора, но доколкото същото се основава на
несеквестируемост на паричното вземане, то съдът приема, че жалбата е срещу
насочването на изпълнението към това вземане, а искането за отмяна на запора
само го съпътства.
Пенсията на длъжника до определени
размери е несеквестируема съобразно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Всички
суми, които са преведени по банкова сметка ***, освен последното по реда си
такова (това, което е преведено по банковата сметка за месеца преди налагането
на запора), е придобила характер на спестявания и е секвестируемо.
Несеквестируема е само онази част от пенсията, определена съобразно правилата
на чл. 446 от ГПК, която е преведена един месец преди налагането на
запора. (В този смисъл т.13 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото се
установява от запорното съобщение, че ЧСИ е наложил запор върху вземанията на
длъжника към Б. ДСК”ЕАД по банковите му сметки на 26.07.2017г., като изрично е
посочил, че запорът не обхваща суми, които представляват пенсия на длъжника.
С писмо от 27.07.2017г. Б.та е уведомила ЧСИ, че ще изпълни запора върху суми, които са пенсия на длъжника, но са
оставени на негово разпореждане и като такива са придобили характера на спестявания по смисъла на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. При така установеното съдът приема, че
изпълнението е насочено само върху секвестируемо имущество на длъжника, а
доводите му в обратния смисъл са неоснователни. Това е така, защото в случая
запорираната част от вземанията на длъжника по банковата му сметка в Б.
ДСК”ЕАД, по която се превежда пенсията му, е секвестируема. Със запорното съобщение ЧСИ изрично е посочил
да не се налага запор върху
суми, имащи характер на пенсия и то в
пълния й размер, а не само върху несеквестируем размер съобразно правилата
на чл. 446 от ГПК. Така ЧСИ е изключил от имуществото, върху което се насочва
изпълнението цялата пенсия на длъжника.
Установява се от писмото на Б.та, че запор
се изпълнява само върху суми, които нямат характер на пенсия, а имат
характер на спестявания по смисъла на ТР на ОСГТК на ВКС. При така установеното
съдът приема, че изпълнението е насочено и запорът е наложен само върху пенсия на длъжника,
която са постъпила по банкова сметка ***а запора, тоест върху суми, които имат характер на спестявания, а не на
пенсия. С оглед гореизложеното, съдът приема, че изпълнението върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки в „Б. ДСК”ЕАД е насочено върху
секвестируемо имущество, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Доколкото държавна такса не е
събрана предварително от длъжника, то съдът следва да го осъди да я заплати по
сметка на СГС. Длъжникът не е освободен от задължение за внасяне на държавна
такса, но такса не е събрана предварително, защото е представляван от особен
представител. Такава такса, обаче, се дължи и с оглед изхода на делото тя
следва да се постави в тежест на жалбоподателя.
Воден от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 006015/04.02.2019г.
по входящия регистър на ЧСИ С.Я., рег. №
844 на КЧСИ депозирана от длъжника
по изпълнителното дело – М.Л.С., ЕГН ********** чрез назначения
й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д. срещу действия
на ЧСИ С.Я.по изпълнително дело № 20178440401862, представляващи насочване на изпълнението по
делото към банковите му сметки в Б. ДСК“ЕАД.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78 и чл. 77 от ГПК сумата
от 25лв. (двадесет и пет лева)
представляващи държавна такса за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на страните и на ЧСИ за
сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.