№ 600
гр. Перник, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100097 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и следващите от ГПК.
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б.И. срещу Н. И. И.,
ЕГН ********** от гр. ****
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнала валидно
облигационно отношение по силата на Общи условия за предоставяне на В и
К услуги на потребителите от В и К - оператор, приети с Решение № ОУ -
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги. Твърди, че ответникът е титуляр на партида при
него с абонатен № ***. Сочи, че в изпълнение на своето задължение по
облигационното отношение е предоставял в недвижим имот, с
административен адрес: гр. *** “В и К” услуги през периода 01.08.2019 г. –
25.01.2022 г. на обща стойност 664.42 лв., като ответникът не е изпълнил
своето задължение да заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането
в забава ответникът му дължат и лихва за забава върху всяка просрочена
главница в размер на общо 82.69 лв., считано за периода 10.10.2019 г. –
13.05.2022 г.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
664.42 лв., представляваща стойността на доставени “В и К” услуги, във
водоснабден имот, с административен адрес: гр. *** през периода 01.08.2019
г. – 25.01.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 82.69 лв., считано
1
за периода 10.10.2019 г. – 13.05.2022 г., като и законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2023 г./датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 18.03.2023 г. В
срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл на 18.04.2023 г. не е подаден писмен
отговор.
Съдът, като прецени предпоставките за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
В първото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване
процесуалният представител на ищеца е поискал съда да се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от материалите по делото исковата молба, с приложенията е връчена
на ответника на 18.03.2023 г. чрез Р.В. – зет. В срока по чл. 131 от ГПК,
изтекъл на 18.04.2023 г. не е постъпил писмен отговор. Със съобщението, на
ответника са разяснени последиците от неподаване на писмен отговор в срок.
За първото по делото съдебно заседание ответникът е бил е редовно
призован при условията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Със съобщението са
му разяснени предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът не се е явил в съдебно заседание, не е бил представляван и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
От приложените по делото доказателства – справка – извлечение № 19424
за дължими суми на абонат № *** към 13.05.2023 г. и съдебно –
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н. С. И., съдът намира,
че може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Затова приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца.
По аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца съдебни разноски – 50 лв. – заплатена
държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД Н. И. И., ЕГН
********** от гр. ****ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
Средец № 11, представлявано от управителя Б.И. сумата от 664.42
лв./шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща стойността на доставени “В и К” услуги, във водоснабден
имот, с административен адрес: гр. *** през периода 01.08.2019 г. –
2
25.01.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 82.69 лв./осемдесет и
два лева и шестдесет и девет стотинки/, считано за периода 10.10.2019 г. –
13.05.2022 г., като и законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023
г./датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. И. И., ЕГН ********** от
гр. ****ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11,
представлявано от управителя Б.И. сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК от
Окръжен съд – Перник в едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3