ПРИСЪДА
Номер Година
2009 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски Районен съд ХV наказателен състав
На
дванадесети октомври
Година 2009
В публично заседание в следния състав:
Председател: СТОЯН ТОНЕВ
Съдебни заседатели: МАРИЯ ДРАКОВА
АНАСТАСИЯ ГРИГОРОВА
Секретар:Н.Т.
Прокурор:Марин Дишлянов
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НОХ дело № 4988
по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.А.М., роден на *** г. в гр.П.,
живущ ***, понастоящем в Затвора – гр.П., българин, българско гражданство, със
средно специално образование, разведен, осъждан, неработещ с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 18.07.2009г. в гр. П., в условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не
е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - телевизор марка „САНГ” модел „19Л31” на
стойност 320.00лв.от владението на Г.Г.Т. с ЕГН ********** ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание
чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1вр. с чл.29 ал.1б.”А” и б.”Б” от НК и при
условията на чл.58а вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подсъдимия М.А.М. с ЕГН********** /със снета по делото самоличност/ наказание
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК и му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
считано от 18.07.2009 г. до
влизане в законна сила на настоящата присъда, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така наложеното
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.А.М. с ЕГН********** /със снета по делото самоличност/ да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител Г.Г.Т. , ЕГН ********** сумата от 320 /триста и двадесет/ лв., представляващи
обезщетение за имуществени щети, причинени от престъплението по чл. 196 ал.1
т.1 във вр. с чл.194 ал.1вр. с чл.29 ал.1б.”А” и б.”Б” от НК ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението, а именно 18.07.2009 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия М.А.М. с ЕГН ********** /със снета
по делото самоличност/ да заплати по
сметка на ВСС сумата от 12,80 лв.
държавна такса върху уважения граждански
иск, както и да заплати по сметка на ВСС сумата от 100 /сто / лева разноски по делото на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
Вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ
към Присъда № 523 от 12. 10.2009г. по
НОХД № 4988/2009г. на РС-П., ХV н.с.
П.ската районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу М. А.М. с ЕГН **********. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 ,вр.чл. 194,
ал.1,вр.чл. 29 ,ал.1 б.”а” и б.”б” от
НК за това, че на 18.07.2009г. в гр. П.,
в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима
вещ - телевизор марка „САНГ” модел
„19Л31” на стойност 320.00лв.от владението на Г.Г.Т. с ЕГН ********** ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Съдебното
производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК.
По делото бе приет за съвместно разглеждане в наказателно производство
предявения от Г.Г.Т. срещу подсъдимия М.А.М. *** за обезщетение в размер на 320
лева, за причинените му от престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр чл.29
ал.1, б. а и б. б от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на деянието – 18.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият Т.
е бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
55, ал.1 т.1 от НК а именно под предвидения
законов минимум от 2 години, предвид проведеното съкратено съдебно
следствие и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като се наложи наказание от
1 година и 9
месеца лишаване от свобода. Взема се становище и за гражданския иск като се сочи, че същият бил основателен и
доказан за сумата от 320лв. и следвало да бъде уважен. Държавният взема
становище и за разноските по делото като счита че същите следва да бъдат
възложени на подсъдимия.
Частн.
обвинител и гр. ищец Г.Т. заявява ,че
е съгласен с прокурора и на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание от 1 г. и 9 м. лишаване от свобода. Моли съда да уважи гр.
иск за сумата от 320 лв.
Подсъдимият
М. в съдебно заседание даде обяснения по обвинението, призна вината си и
искрено се разкая за случилото се. Моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Назначеният му служебен защитник иска от
съда да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 55 ал.1,т.1 от НК, като счита, че същото следва
да бъде в размер на около една година лишаване от свобода. Защитникът
взема становище и за гражданския
иск като
сочи, че същият бил основателен и доказан за сумата от 320лв. и следвало
да бъде уважен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
М.А.М. е роден на *** г. в гр.П., живущ ***,
понастоящем в Затвора – гр.П., българин, българско гражданство, със средно
специално образование, разведен, осъждан, неработещ с ЕГН **********.
Свидетелят
Г.Т. ***, като на първия етаж живеела
св. Ц.А.. На 18.07.2009г. около 09,30ч. св. Т. отишъл в ресторант „К”, който се
намирал близо до домът му. Към 10.30ч. на същата дата на маса в същия ресторант
седнал подсъдимият М. и си поръчал една бира и скара / едно кюфте/. След около
петнадесет минути подсъдимият тръгнал,
но скоро след това се върнал, за да вземе забравения от него крик. Като излязъл
от ресторанта той се насочил към дома на св. Т.. По същото това време св. А.
почиствала помещението на първия етаж, когато забелязала подсъдимия. Той й
казал, че търси негов познат, който му дължал пари и с който се познавали от
ресторант „К”. Свидетелката предположила, че става въпрос за нейния съсед – Г.Т.
,тъй като според нея същият често пиел алкохол из кръчмите на квартала, и затова насочила подсъдимия именно към жилището на
пострадалия. Св. Г. Т. бил забравил вратата на жилището си отключена и така
подсъдимият М. успял да влезе
безпрепятствено вътре и да вземе телевизор марка „САНГ” модел „19Л31”.
Горепосочената движима вещ била собственост на пострадалия св. Г. Т.. След
кратък период от време св. А. забелязала отново подсъдимия, който слизал по
стълбите от етажа на Т. и носел телевизор. Малко по-късно свидетелката Ц.А.
споделила на своя съсед Т. какво е видяла. Той веднага се качил в своя дом и
установил липсата на закупения и ползван от него телевизор марка „САНГ” модел
„19Л31”.
Видно
от заключението на назначената и извършена в хода на производството стоково
–оценъчна експертиза, стойността на отнетата движима вещ възлиза в размер на
320.00лв.
В
хода на производството е назначена и извършена съдебно -психиатрична
експертиза, според заключението на която, подсъдимият боледувал от ШИЗОАФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО,
маниен тип- непълна ремисия, вредна употреба на алкохол, като по време на
извършване на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване – лека степен. Според вещото лице той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си по време на
същото, шизоафективното разстройство не е било изразено в степен да изключва
способността му да разбира и да ръководи постъпките си по време на извършване
на престъплението. Към настоящия момент подсъдимият М. можел да участва в наказателното
производство, като правилно възприемал фактите и можел да ги възпроизвежда и
дава достоверни обяснения за тях. Установеното здравословно състояние е
съвместимо с пребиваването му в ОЗ”ИН” – АРЕСТИ
гр.П..
Подсъдимият
М.А. М. бил осъждан многократно, като
определящи за процесното деяние като престъпление, представляващо „опасен
рецидив” са следните съдебни актове:
Влязло
в сила на 15.09.2007г. Определение по НОХД № 921/2007г. по описа на ПРС, с
което е одобрено споразумение, като за извършено за периода от 29.10.2006г.
до 02.11.2006г. престъпление по чл.198 ал.1 пр.2 вр. с чл.26
ал.1 от НК на подс. М. му е наложено наказание в размер на осем месеца лишаване
от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим.
Влязла
в сила на 12.06.2008г. Присъда № 133/2008г. ,като за извършено на 09.12.2007г. престъпление по чл.196 ал.1т.2
пр.1 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”Б” от НК
на подс. М. му е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 12 месеца.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ: Съдебното
следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК.
При
постановяването на присъдата си, Съдът се позова на самопризнанията на
подсъдимия М. по чл. 371, т. 2 от НПК, като ги намери за
достоверни и подкрепящи се от събраните в досъдебното производство, кредитирани
от съда, доказателства.
След
съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът намери, че
направените самопризнания и изявления на подсъдимия М. по
чл. 371,т.2 от НПК се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно от гласните доказателствени средства :
показанията на свидетелите Г.Т. и Ц.А.;
от заключението на вещото лице К.И. по
извършената стоково -оценъчна експертиза; от заключението на вещото лице Д.С.
по извършената съдебно- психиатрична експертиза на подсъдимия; от всички
приобщени по реда на чл. 283 от НПК по
делото писмени доказателства (справка за
съдимост и характеристична справка за подсъдимия, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.07.2009г., Протоколи за разпознаване на лице от
19.07.2009г.Заповед за задържане по
ЗМВР, Постановление за задържане на
обвиняем за 72 часа по НПК, Определение на ПРС по ЧНД № 3843/09г., Определение
по ВЧНД №1620/2009г. на ПОС, гаранционна
карта и касова бележка за телевизор „САНГ” модел „19Л31” ).
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. Т. и Цв. А., като логични,
непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си.
Съдът
не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и
безпристрастността на вещото лице К.И.
извършило стоково -оценъчната експертиза, поради което я присъедини към
останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз основа на нея.
Отнетото движимо имущество правилно е
оценено от вещото лице по средни пазарни цени към инкриминираната дата .
Съдът
кредитира заключението на вещото лице Д.С., извършило съдебно - психиатрична експертиза като компетентно
и незаинтересовано изготвено с
необходимите професионални знания и опит.
Към
доказателствения материал съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и всички
събрани на дознанието писмени доказателства.
Всички
изброени по-горе кредитирани доказателства, на които съдът се позовава, са
достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване
на престъплението и напълно подкрепят направените пред Съда самопризнания от
подсъдимия М..
Съдът
единствено не дава вяра на обясненията на подсъдимия М. по досъдебното
производство, че не бил извършвал
кражба и не бил вземал, носил или
продавал телевизор. Обясненията имат чисто декларативен характер, не разкриват конкретни факти и обстоятелства,
които да подлежат на анализ и проверка от страна на съда . Обясненията по дознанието са изолирани, противоречат на останалия кредитиран
доказателствен материал и се явяват израз на защитна позиция на подсъдимия.
Нещо повече посочените обяснения на подсъдимия М. противоречат на заявеното от него пред съда, че признава изцяло фактите по обвинителния акт.
ПРАВНА
СТРАНА: При така установената по
категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196,ал.1, т.1 ,вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 29,
ал.1 б.”а” и б.”б” от НК , тъй
като на 18.07.2009г. в гр. П., в
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима
вещ - телевизор марка „САНГ” модел
„19Л31” на стойност 320.00лв.от владението на Г.Г.Т. с ЕГН ********** ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
По
настоящото дело са осъществени всички предвидени в закона признаци на горния
престъпен състав ,както от обективна ,така
и от субективна страна, а именно:
ОБЕКТ.ОБЕКТИВНА
СТРАНА: Непосредствен обект на кражбата са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху
движими вещи. Предмет на престъпно посегателство при кражбата са чужди движими
вещи, при това само тези които имат определена,
изчислима в пари стойност - виж в този смисъл напр. ППВС №6/ 26.ІV.1971г.,
изм. с ППВС №7/6.VІІ.1987г. , а също и
ТР № 54/89г. ОСНК,ВС на Р.Б. По аргумент от чл. 110 от Закона за
собствеността движими вещи са всички с изключение на земята и това , което по
естествен начин или пък от действието на
човека е трайно прикрепено към нея или
към постройка.(За движими вещи ЗС
обявява и енергиите- електрическа, топлинна, които също могат да бъдат предмет
на кражба- изрично в този смисъл ППВС №6/ 26.ІV.1971г.,
изм. с ППВС №7/6.VІІ.1987г. ). Във връзка с горното безспорно в настоящия казус процесният телевизор, собственост на св. Г. Т.,
обладава качеството на движима вещ по аргумент на чл. 110
ЗС. Същият телевизор отговаря и
на изискването да има изчислима в пари стойност, която според заключението по
СОЕ, е в размер на 320 лева.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява
в отнемането на вещта от владението на другиго. То съответно може да
бъде осъществено само чрез действие и се изразява в това, че престъпният
деец прекратява фактическата власт върху вещта, която до
момента се е упражнявала от някой друг,
и същевременно установява своя
фактическа власт върху нея. За да е довършено изпълнителното деяние на
кражбата не е достатъчно само
прекъсването на предходната фактическа власт на владелеца, но трябва
още и деецът да успее да
установи своя фактическа власт върху
вещта, която фактическа власт е нужно обаче да
притежава качеството на трайна
такава - виж в този смисъл - Постановление № 6 от 26.IV.1971
г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987
г.) , Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89
г., ОСНК и мн. др. Такава трайна
фактическа власт престъпният деец ще е установил, когато е придобил възможност
да се разпореди с вещта. Ако деецът не е успял да установи своя
трайна фактическа власт върху вещта, то ще е налице опит по смисъла на чл. 18 ал.1 от НК, който
впрочем при кражбата може да бъде само така наречения в наказателно-правната теория
и съдебната практика “недовършен опит“ .В настоящия казус подсъдимият
М. е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението, тъй като е извършил действия по
прекратяване владението на собственика св. Г.Т. върху горепосочената вещ /
телевизора/ и установяване на свое
такова с вземането й и отдалечаване от
местопрестъплението. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на
собственика и владелеца св. Г.Т. върху
процесният телевизор, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия. В
тази връзка подс. М. е осъществил и
двете фази на изпълнителното деяние на престъплението кражба като е отнел вещта, с което е прекъснал владението на собственика й св. Г. Т.
, а с напускане мястото на престъплението подсъдимият е установил и своя трайна
фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият М. не е придобил владението на правно
основание, което го прави или е годно да го направи собственик на процесните
вещи , а също така е установил своята
фактическа власт върху тях
непосредствено и директно, а не
опосредено - чрез друго лице , което лично или чрез другиго да ги е
придобило по престъпен начин.
Видно от справката за съдимост подс. М. е
осъждан включително и с :
Влязло
в сила на 15.09.2007г. Определение по НОХД № 921/2007г. по описа на ПРС, с
което е одобрено споразумение, като за извършено за периода от 29.10.2006г.
до 02.11.2006г. престъпление по чл.198 ал.1 пр.2 вр. с чл.26
ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода,
които да изтърпи при първоначален общ режим.
Влязла
в сила на 12.06.2008г. Присъда №
133/2008г. по НОХД №84/2008г. на РС Смолян , като за извършено на 09.12.2007г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2
пр.1 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”Б” от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 12 месеца.
Подсъдимият М. е действал в условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /
с Присъда № 133/2008г. по НОХД №84/2008г. на РС Смолян е осъден на 12 месеца –
т.е. на 1 година ЛОС/ и след като е бил осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК/с Присъда № 133/2008г. по
НОХД №84/2008г. на РС Смолян е осъден на 1 година ЛОС ефективно и с Определение по НОХД № 921/2007г. по описа
на ПРС, с което е одобрено споразумение е осъден на 8 месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим/.
Горните
две осъждания са достатъчни за да определят кражбата, предмет на настоящото
дело, като извършена от подсъдимия М. при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29 ал. 1 б. “а” и б. “б” от НК. Горните
две осъждания не са за деяния извършени в условията на съвкупност по
смисъла на чл. 23- 25 от НК./Съгласно съдебната практика ако осъжданията са само за деяния, извършени при условията на съвкупност по см. на чл. 23-25 от НК, то се счита че е налице само едно осъждане и
съответно не може да е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” от НК/. Също така не е изтекъл и 5-
годишния срок по смисъла на чл. 30 от НК
от изтърпяване на наказанията по двете осъждания.
СУБЕКТ.СУБЕКТИВНА СТРАНА: Подсъдимият М. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост,
което е видно от заключението на
извършената по делото съдебно- психиатрична експертиза. Извършител на
престъплението “кражба” може да бъде
само лице, което няма фактическа власт
върху предмета на престъпно посегателство- движимата вещ/ в случая телевизора/
и което не е техен собственик , на които условия подсъдимият отговаря.
Подсъдимият
М. от субективна страна е действал с
пряк умисъл, като форма на вина, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер
на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните му
последици. По- конкретно подсъдимият М.
е съзнавал ,че със своите действия
лишава от фактическа власт
владелеца и собственика на движимите
вещи св. Г. Т.. Освен това
подсъдимият М. е предвиждал преминаването на вещите в своята фактическа
власт и пряко е целял да установи тази
власт върху предмета на престъпно посегателство
- върху процесният телевизор .Също така
подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесната
вещ. В тази връзка от субективна страна, за да е осъществен състава на кражбата е нужно престъпният
деец да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта, а то ще е налице, когато деецът желае след
деянието да се разпорежда с вещта в свой
или чужд частен интерес. Самото разпореждане може да бъде
юридическо - като деецът продаде,
замени , подари и т.н. вещта или пък от
фактическо- като я потреби , ако вещта
е от такова естество- т.н. “потребими”
вещи. Разбира се, за да е осъществено от субективна страна престъплението кражба ,не е нужно деецът да е реализирал присвоителното си намерение. Това е така
именно защото се касае до елемент от
субективна страна- до присвоително намерение, а не се касае до установен от законодателя в състава на
кражбата от обективна страна резултат, който следва да е настъпил. Разбира
се за това присвоително намерение, което
е елемент от субективна страна и се
явява част от вътрешния психически мир съдим по
конкретните външно обективирани действия престъпния деец. В разглеждания
случай от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин наличието у
престъпния деец на намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ, тъй като е желаел след деянието да се разпореди с телевизора като със своя вещ.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия М. за виновен в извършване на
престъплението по чл.
196,ал.1,т.1,вр.чл.194, ал.1,вр.чл.29, ал.1б. ”а” и б. ” б” от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО: На
основание чл. 373, ал. 2 от НПК с оглед императивността на тази законова разпоредба, съдът определи
размера на наказанието на подсъдимия М.
при условията на чл. 58 А във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК под най-ниския
предел предвиден в чл.196, ал.1, т.1 , вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29 ,ал.1 б. А
и б. Б от НК, който специален законов
минимум е две години лишаване от свобода.
По
този начин съдът наложи наказание на подсъдимия от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
При
определяне и индивидуализиране на наказанието съдът, прецени като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимия
М. самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото, искреното му съжаление и разкаяние, тежкото му материално положение и тежкото му здравословно състояние. Съдът взе предвид при
индивидуализацията на наказанието като отегчаващо отговорността
обстоятелство предходните осъждания на
подсъдимия извън тези обуславящи квалификацията на настоящата кражба като
извършена в условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Предвид гореизложените факти и
обстоятелства на подсъдимия се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, като според преценката на съда именно това наказание като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК, поради което е и справедливо.
Съдът
отчете предходните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, които именно обосновават квалификацията “ опасен рецидив” по чл. 29, ал.1
б. „а” и б.”б” от НК на извършеното от него престъпление и по които осъждания няма настъпила
реабилитация, като абсолютна законова
пречка за прилагане института на условното осъждане по чл. 66 от НК спрямо
подс. М.. С оглед наличието на
законови пречки за приложение института на условно осъждане по см. на чл. 66 от НК,
съдът на основание чл.57 ал.1 вр. чл. 60 ал.1 и чл.
61 т.2 от ЗИНЗС постанови така наложеното наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно от подсъдимия М. при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на
подсъдимия М.А.М. наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК и му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”
считано от 18.07.2009 г. до
влизане в законна сила на настоящата присъда, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК: Приетият
за съвместно разглеждане в наказателното производство, и предявен
от частния обвинител и граждански ищец Георги Т. срещу подсъдимия М. М.,
граждански иск за сумата от
320 лв. за причинените му от
престъплението имуществени вреди - съставомерен признак от състава на престъплението
по чл. 196, ал.1, т.1 , вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 29 ,ал.1 б. А и б.Б от НК
е доказан по основание и размер. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат, оценен според възприетото от съда заключение на стоково - оценъчната
експертиза на 320 лв. Ето защо съдът уважи гражданския иск за
горната сума, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, а именно от
18.07.2009г. до окончателното й
изплащане. Тук следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиго.
Моментът на настъпване на вредите е този
е този на извършване на акта от които те произтичат. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Т. е. длъжникът
е в забава от момента на причиняване на
вредите. Вземането за вреди е парично вземане и за забавата му се дължи законната лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД - от датата на
увреждане ( на деянието) или в настоящия случай от 18.07.2009г. от когато и настоящият състав
присъди законната лихва върху сумата
от 320 лв. до окончателното й изплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:С
оглед изхода на делото подсъдимият М.А.М. беше осъден да заплати по сметка на
ВСС сумата от 12,80 лв. – 4 % държавна
такса върху уважения граждански иск,
както и да заплати по сметка на ВСС сумата от
100 /сто / лева разноски по делото на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
ПРИЧИНИ И МОТИВИ за
извършване на престъплението са недоброто материално положение в което се е
намирал и желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин,
както и установените му трайни престъпни навици.
По
изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно, секретар Н.Т.