Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІX
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Славка Димитрова, като разгледа докладваното от младши
съдия Тачева в.н.ч.х.д. № 2044 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С присъда от 06.03.2018 г. по НЧХД №
21012/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 9-ти състав, е
признал подсъдимата М.В.Г. за невиновна за това, че на 26.11.2016 г. в ИА blitz.bg („Блиц“), под заглавие „М.В.отвръща на
удара: С.Г. е пиявица и пак ще го съда, той е виновен за лошия имидж на
конкурсите“ са публикувани следните изявления на подсъдимата М.Г. :
„С.Г. е пиявица“;
„Ако не съм аз, той няма да има какво да
говори по медиите“;
„Няма нищо вярно в неговите думи. Той е
причината конкурсите за красота у нас да имат лош имидж.“
Тя – обвиняемата „Няма никакво отношение
към неговите терасни конкурси, тъй като са на изключително ниско ниво.“, поради
което и на основание чл. 304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата присъда, Софийски районен съд
е отхвърлил предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от частния тъжител и граждански ищец С.Б.Г. срещу подсъдимата М.В.Г.,
за причинени неимуществени вреди, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Осъдил е частния тъжител С.Б.Г. да
заплати на подсъдимата М.В.Г. направените по делото разноски, в размер на 600
(шестотин) лева.
Недоволен от така постановената присъда
е останал частният тъжител и граждански ищец С.Г., чрез повереник – адв. А.С. ***,
който в срока по чл. 319, ал.
1 от НПК, депозира въззивна жалба. В нея се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Застъпва се мнение за погрешен анализ на доказателствената
съвкупност. Иска се отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и
признаване подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което й
е повдигнато обвинение.
В открито съдебно заседание, частният тъжител и граждански ищец С.Г. и
повереникът му – адв. А.С. ***, редовно призовани не се явяват.
Защитникът на подсъдимата М.Г. – адв. П.С.
от САК, намира, че въззивната жалба е
несъстоятелна, необоснована и недоказана, а постановеното решение – правилно,
законосъобразно и мотивирано. Пледира за постановяване на решение, с което
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимата М.Г., редовно призована, не
се явява.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
По същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда,
Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е, по
реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателствени средства и писмени доказателства. При
постановяване на крайния си съдебен акт, първоинстанционният съд е взел предвид
събрани пред него относими гласни доказателства /обясненията на подсъдимата Г.;
показанията на свидетелите Д. и В./ и писмени доказателства /писма от
информационна агенция Блиц, писмо № 17- 037/23.11.2017г. и приложение № 1 към
същото, Извлечения на статии от сайта на ИА Блиц/. Единствено не е обсъдил
преписите от писмените доказателства, представени от защитата с молба от
02.06.2017 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
За
да постанови съдебния си акт, Софийски районен съд е извършил цялостна проверка
на доказателствените източници. Обсъдил е събраните по делото доказателства и
нито е игнорирал част от тях, нито е възприел другите превратно. В рамките на
аналитичната си дейност, съдът не е допуснал надоценяване, подценяване или
невярна оценка на което и да било доказателство. Напротив доказателственият
анализ, направен в съдебен акт, макар и изключително пестелив, е правилен и в унисон
с изискванията на закона.
Настоящата
инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се
стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното:
Тъжителят С.Г. извършва дейност, свързана с продуциране на
конкурси за красота . Подсъдимата М.Г. е практикувала като модел и също
организира конкурси за красота. На 26.11.2016 г. Информационна агенция „Блиц“ е
публикувала под заглавие „М.В.отвръща на удара: С.Г. е пиявица и пак ще го
съда! Той е виновен за лошия имидж на конкурсите.“ В публикацията се съдържали
следните изявления на Г.: „С.Г. е пиявица“; „Ако не съм аз,
той няма да има какво да говори по медиите“; „Няма нищо вярно в неговите думи.
Той е причината конкурсите за красота у нас да имат лош имидж“; Тя –
обвиняемата „Няма никакво отношение към неговите терасни конкурси, тъй като са
на изключително ниско ниво.“ Всички тези твърдения, тъжителят ги възприел като
крайно обидни и унизителни.
Без да бъдат преповтаряни изводите на
Софийски районен съд, настоящата инстанция намира за необходимо, с оглед
доводите и възраженията във въззивната жалба, както и с оглед пределите на
въззивна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, да посочи
следното:
За да е налице престъплението обида е
необходимо умишлено унижаване на личното достойнство на дадено лице,
посредством неприлично, противоречащо на общоприетите правила на морала
поведение спрямо него. От обективна страна престъплението включва казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово
присъствие. В конкретния случай е повдигнато обвинение за първата форма на
изпълнителното деяние – обида чрез думи, тъй като подсъдимата в езикова форма е
употребила унизителни за честта и достойнството думи за тъжителя.
Инкриминираните думи и изрази са обективирани в ИА Blitz.bg /“БЛИЦ“/. Релевантно за
престъплението е обективно казаното да е унизително, неприемливо за обществото.
Част от отправените думи и изрази според настоящия състав на Софийски градски
съд са унизителни от морална гледна точка и засягат личната самооценка на
тъжителя, неговото самосъзнание и вътрешно чувство за достойнство и чест. От
прочита на статията е видно, че авторът й тенденциозно е пояснявал, че се касае
за личността на тъжителя. Престъплението се счита за довършено, когато унизителните
за честта и достойнството на пострадалия думи бъдат възприети, когато той ги
чуе или прочете. Безспорно се установи, че тъжителят е възприел непосредствено
инкриминираните думи и изрази чрез прочита на статията в „БЛИЦ“, от което се е
почувствал обиден и унизен.
Недоказано от обективна страна по делото
е останало авторството на статиите в лицето на подсъдимата.
Съдът дава вяра на писмо от ИА БЛИЦ,
изх. № 17-037/23.11.2017г.. От същото не се установява, че именно подсъдимата ги
е направила. Настоящият състав напълно се солидаризира с извода на първата
инстанция, че в посочените от тъжителя сайтове липсва информация относно
субекта от който е осъществено интервюто, кой е съставил въпросните материали,
лицето, което е публикувало материалите и лицето, което е събрало информация за
съответния публикуван материал.
Единствено от въпросното писмо се установява, че статията е препечатка
от вестник „България днес“.
От свидетелските показания на С.М.Д. и У.К.В., също не се установява по несъмнен
начин, че подсъдимата е автор на инкриминираните думи и изрази. В разпита си в
съдебно заседание от 12.09.2017г. свидетелят Д. твърди, че лично е прочел
въпросната статия и изказва предположения, че „…може би тя е казала тези думи,
които са вписани вътре, но не съм хвърлял така голямо значение.“ Свидетелят В.
също твърди, че е чел статията. Твърди още, че между страните са налице влошени
взаимотношения, като лично частният тъжител му е казал, „..че ще я съди“.
Софийски градски съд кредитира с доверие показанията на тази група свидетели
досежно поведението на частния тъжител след деянието. Според свидетелите Г. се
е бил променил, станал е по – затворен и изпитвал трудности при организиране на
конкурсите, с оглед погазване на името му.
На посочените по – горе писмени и гласни
доказателства настоящият състав съпостави обясненията на подсъдимата,
съобразявайки двойствената им природа. Същата отрича да е говорила против по
адрес на тъжителя, не отрича да са я търсили журналисти поради нападки от
страна на самия частен тъжител, но е категорична, че цитираните изявления не са
нейни.
Що се отнася до представените от защитата
писмени доказателства с молба от 02.06.2017г. /интервю на С.Г. пред „България
дне“- 25.11.2016г.; интервю на С.Г. пред „ 168 часа“ – 25.11.2016г.; интервю на
С.Г. пред “PernikToday.net”
– 27.11.2016 г.; интервю на С.Г. пред „Монитор“ – 01.12.2016г./ същите нямат
отношение към предмета на доказване по делото. Тези доказателства са индиция
единствено за влошени отношения между страните.
Поради недоказаност на участието на
обвиняемата в престъплението, съставът на Софийски градски съд намира, че
остава безпредметно обсъждането на конкретните думи и изрази, явяват ли се
обективно унизителни и неприемливи за обществото.
Предвид изложеното, Софийски градски съд
намери, че противно на възражението в жалбата на частния тъжител, правилно и
законосъобразно Софийски районен съд – НО, 9-ти състав, е признал подсъдимата
за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2
вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Въззивният състав изцяло споделя крайния
извод на районния съд, че не са налице и предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата, по реда на чл. 45 от ЗЗД.
За деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
е необходимо виновно и противоправно поведение, настъпили вреди и причинна
връзка между поведението и вредите. Настоящият състав прецени, че от събраните
пред Софийски районен съд доказателства не може да се направи категоричен
извод, че елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане са били
изпълнени. С оглед на установените по делото факти, настоящата съдебна
инстанция счита, че предявеният гражданският иск е неоснователен, поради
обстоятелството, че частният тъжител и граждански ищец не е доказал виновно и
противоправно поведение на подсъдимата, довело до неимуществени вреди за него,
поради което първоинстанционната присъда и в тази част следва да бъде
потвърдена.
Съобразявайки изхода на делото,
разноските по него, представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения
защитник на подсъдимата за пред първата инстанция, правилно са възложени от
районния съд на частния тъжител, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
въззивната жалба следва да бъде оставен без уважение, като неоснователна, а
присъдата на районния съд потвърдена изцяло.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 06.03.2018
г. по НЧХД № 21012/2016 г., на Софийски районен съд – Наказателно отделение,
9-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.