№ 56
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
административно наказателно дело № 20222000600101 по описа за 2022
година
Производството е по чл.83д от Закона за административните
нарушения и наказания и е образувано по жалба на „СИЛУЕТ 09“ ЕООД
представлявано и управлявано от Ш. Ад. М., чрез адв.Р. Д. от АК - Бургас,
против Решение № 37 от 10.03.2022г., постановено по НАХД № 126/2022 г.
по описа на Oкръжен съд - гр.Бургас, с което съдът е наложил по реда на
чл.83г, ал.6 и следващите от ЗАНН на посоченото търговско дружество в
качеството му на ЮЛ, имуществена санкция в размер на 13 005 (тринадесет
хиляди и пет ) лева, представляваща равностойността на имуществената
облага, с която би се обогатило дружеството в резултат на извършеното от
Ш.М., в качеството й на управляващ и представляващ юридическото лице,
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в направеното предложение от РП-
Бургас са посочени и двете алтернативи на чл.83а, ал.1 от ЗАНН – настъпило
обогатяване или възможност за такова обогатяване на ЮЛ, поради което БОС
1
не е следвало да разглежда предложението, а да върне същото на РП- Бургас и
да прекрати съдебното производство по делото. Претендира се отмяна на
Решението на БОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, тъй като пред първата инстанция са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява
упълномощеният процесуален представител на дружеството - адв.Д., не се
явява представител за „Силует 09“ ЕООД, както и законният представител и
управител на дружеството - Ш.М., редовно призовани.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата
за процесуално допустима, но по същество за неоснователна, поради което
моли същата да бъде оставена без уважение. Изразява съгласие, че в
предложението на РП- Бургас действително е посочено, че дружеството се
облагодетелства, но след това прокурорът в мотивите към предложението
изрично изброява и обяснява механизма на възможността на дружеството да
се облагодетелства, като е посочил и сумата, с която то би се
облагодетелствало. Навежда довод, че в диспозитива на предложението е
посочено, че дружеството чрез реализиране на търговската дейност би се
обогатило. Сочи, че решаващият съд много обстойно и коректно е взел
отношение именно по тези възражения на защитата на ЮЛ, като приема, че
дружеството би се обогатило при реализиране на търговската дейност по
смисъла на чл.83а, ал.1 от ЗАНН. Аргументира се, че по делото е установено
безспорно, че Ш.М. е извършила деянието, за което е била обвинена,
сключила е споразумение, с което е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.172б от НК. Изразява съгласие с извода на съда, че
дружеството е ЮЛ по смисъла на чл.113 и чл.63 от ТЗ, поради което съдът
правилно е постановил налагане на имуществена санкция в размер на
13005лв., с която сума същото би могло да се обогати, тъй като са налице
всички кумулативно предвидени предпоставки за приложението на чл.83б,
вр. чл.83а, ал.1 от ЗАНН.
Бургаският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и
след като се запозна с материалите по делото намира жалбата на
процесуалния представител на „Силует 09“ ЕООД за процесуално допустима,
но по същество за неоснователна.
2
Бургаският окръжен съд е анализирал обстойно и задълбочено
събраните по делото доказателства, като обосновано е приел за бзспорно
установено от фактическа страна следното:
По внесен обвинителен акт РС – гр. Айтос е образувал НОХД
№391/2021 г. Делото е приключило с влязло в сила на 04.02.2022 г.
определение за одобряване на споразумение, с което Ш. Ад. М. е призната за
виновна за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като й е
наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично и
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година, като съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание
„глоба“.
Безспорно е установено по делото, че Ш. Ад. М. е едноличен
собственик и управител на „Силует 09“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. Снежа, общ. Руен, обл. Бургас. Дружеството извършва
търговска дейност в търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр.
Айтос, ул. „Ал. Стамболийски“ № 12.
На 29.04.2021 г. била извършена проверка в търговския обект
стопанисван от Ш.М., в който проверяващите установили, че в него М.
предлага и съхранява с цел продажба стоки със знаци, обект на изключително
право, без съгласие на притежателите на изключителното право върху
търговските марки „NIKE“ и „ADIDAS“. Стоката била поставена на
закачалки, изложени на манекени и на щандове. На място било установено, че
продавач – консултант в магазина е свидетелката Евсин Расим, която
работела отскоро в обекта и не разполага с информация за стоките, които се
продават. Поради това във връзка с проверката била повикана като управител
на дружеството Ш.М.. Последната заявила, че е закупила лично спортните
стоки от непознато за нея лице от гр. Димитровград, като не разполага с
документ за съгласие на носителя на правото на марката. С протокол за
доброволно предаване, М. предала намиращите се в помещението стоки от
запазени марки, както следва: 89 бр.комплекти анцузи долнище и горнище с
изобразена търговска марка „NIKE“; 25 бр. комплекти анцузи долнище и
горнище с изобразена търговска марка „ADIDAS“; 81 бр. долници /анцузи/ с
изобразена търговска марка „NIKE“; 18 бр. долници /анцузи/ с изобразена
3
търговска марка „ADIDAS“; 29 бр. долници /анцузи/ с изобразена търговска
марка „ADIDAS“; 12 бр. тениски с изобразени търговска марка „ADIDAS“ и 7
бр. клинове с изобразена търговска марка „NIKE“.
Установено е, че на търговеца не е било давано разрешение под
формата на лиценз за ползването в търговската дейност, посредством
предлагането на стоки с посочените марки.
Според заключението по изготвена на досъдебното производство
съдебно - маркова експертиза, между изобразените върху веществените
доказателства знаци и регистрирани марки, подробно изброени в
експертизата, съществува сходство и идентичност между самите веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.
Посочено е, че сходството може да доведе до объркване на потребителя,
което включва възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
От заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза се
установява, че стойността на имитациите, каквито всъщност са
инкриминираните стоки иззети от търговския обект, стопанисван от
дружеството, управлявано от подсъдимата М., е в размер общо на 13 005.00
(тринадесет хиляди и пет) лева.
Съдът обосновано е приел, че установената фактическа обстановка, е
съобразена с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на
одобреното споразумение за решаване на делото, относно начина на
осъществяване на престъплението, механизма на евентуалното придобиване
на неправомерната облага, връзката между деянието и евентуалната облага,
както и между дееца и търговското дружество.
Правилно съдът е заключил, че изложената фактическа обстановка се
установява от приложените към предложението писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи.
Правилно съдът е заключил, че предложението на РП - Бургас за
налагане на имуществена санкция на юридическото лице е процесуално
допустимо, като подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред
по чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и 3
от ЗАНН.
4
Законосъобразен и обоснован е изводът, че разгледано по същество,
същото е основателно.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи,
до които е достигнал първоинстанционният съд.
Обоснован и законосъобразен е изводът, че е налице предвидената в
закона кумулативна съвкупност от всички материалноправни и
процесуалноправни предпоставки, обуславящи прилагане на имуществената
отговорност по Глава четвърта от ЗАНН.
Безспорен е и фактът, че по реда на Глава ІV от ЗАНН производството
пред Окръжния съд е образувано по мотивирано предложение на компетентен
орган за налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съобразено
изцяло с изискванията на специалния закон, регламентирани в чл. 83а, ал. 1 и
чл. 83б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Правилно съдът е приел, че производството по чл. 83а от ЗАНН се
образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да
разгледа делото или преписката за съответното престъпление. В чл. 83б, ал. 5
от ЗАНН изчерпателно са изброени изискуемите реквизити на
предложението, а именно: да бъде описано престъплението, обстоятелствата,
при които е било извършено и наличието на причинна връзка между него и
облагата за юридическото лице; вид и размер на облагата; наименованието,
предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;
лични данни на лицата, представляващи юридическото лице; лични данни на
обвиняемите или осъдените за престъплението лица; опис на писмените
материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по
т. 1 и т. 2; списък на лицата за призоваване, както и да се посочи дата и място
на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.
Правилна е преценката, че в диспозитивната част на внесеното от
прокурора предложение изрично е посочено, че се предлага образуване на
производство по чл.83а и сл. от ЗАНН срещу юридическото лице „Силует 09“
ЕООД, представлявано от Ш.М., което би се обогатило с имуществена
облага в резултат на извършено от управляващата и представляваща
дружеството Ш.М. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Правилно съдът е
посочил, че инициираното от страна на прокурора производство е съобразено
с изискванията на закона, който предвижда образуване на административно-
5
наказателно производство срещу юридическото лице за налагане на
имуществена санкция, поради което прокурорът е осъществил надлежно
възложените му функции. Видно е и не се спори, че в обстоятелствената част
на предложението на прокурора са описани всички посочени обстоятелства,
включително вида и размера на облагата. В този смисъл съдът е обсъдил
възражението на защитата за допуснати съществени нарушения при
съставянето на прокурорското предложение, което правилно е приел за
неоснователно. В случая не е налице нарушаване на процесуалните права на
засегнатото лице чрез неговия представляващ да научи, какво искане се прави
и въз основа на какви обстоятелства.
Безспорно е установено изпълнителното деяние на престъпния състав,
според съдържанието на влязлото в сила споразумение за решаване на делото.
Същото е осъществено чрез предлагане на инкриминираните стоки „за
продажба“, поради което и с оглед на естеството на престъпната дейност, в
предложението на прокурора, не се съдържат неясноти. Формално, макар
действително технически неточно, в предложението прокурорът на места да е
посочил, че е настъпило обогатяване на юридическото лице, вследствие
извършено престъпление, то от пълния текст на същото се разбира, че се
обсъжда вида и размера на облагата, която би получило дружеството „Силует
09“ ЕООД. В този смисъл, отделни изрази не следва да бъдат изваждани извън
контекста на целия документ и да се търси техния смисъл без връзка с
останалите изложени в него обстоятелства. Предвид изявлението на
засегнатото лице в съдебно заседание пред първата инстанция, не възниква
съмнение, че се касае за облага, която макар и нереализирана, е била напълно
възможна. Това е така, тъй като стоките са били изложени в търговския обект
на представляваното от М. дружество, за продажба, която дейност е била
прекъсната поради започнала проверка, съответно образувано наказателно
производство, а не по волята на осъденото лице.
Правилно съдът е посочил, че за налагането на имуществена санкция
по реда на чл. 83а по ЗАНН е необходимо да са налице кумулативно няколко,
изрично посочени в закона предпоставки: санкцията се налага само на
юридическо лице; същото се е обогатило или би могло да се обогати в
резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а, ал. 1 от
ЗАНН. Престъплението да е извършено от някое от лицата посочени в точки
1-4 на цитираната правна норма.
6
Законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че в
конкретния случай дружеството, може да бъде санкционирано по реда на
чл.83а от ЗАНН, тъй като е еднолично дружество с ограничена отговорност и
по смисъла на чл. 113, вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски закон е юридическо лице,
следователно е годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от
ЗАНН.
Към датата на осъществяване на престъпното деяние – 29.04.2021 г. Ш.
Ад. М. е била собственик и управител на търговското дружество, т.е. към
момента на извършване на престъплението е била овластена да взема решения
от името на юридическото лице и е представлявала същото. Ето защо Ш. Ад.
М. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗАНН.
Извършеното от нея престъпление, за което е била призната за виновна и
санкционирана с посоченото по-горе и влязло в сила определение за
одобряване на споразумение, а именно по чл. 172б, ал. 1 от НК, е сред
визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
В посоченото споразумение е описан механизма на извършване на
престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, поради което съдът правилно е
заключил, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а, ал. 1 от
ЗАНН – управляваното от Ш.М. дружество е могло да се обогати вследствие
извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК,
доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на
търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско
дружество „Силует 09“ ЕООД, което в този период принципно се е
занимавало с търговия на дрехи.
Законосъобразно съдът е посочил, че съдът е обвързан със
задължителната сила на влязлото в сила определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото, поради което следва да се приеме за
безспорно, че общата сума, с която дружеството би могло да получи облага
от продажбата на инкриминираните вещи, съвпада с посочената в
оценителните експертизи обща стойност на тези вещи като имитация, каквито
всъщност се явяват те.
Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се
определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната
облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000
7
лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че
дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен
размер, съдът правилно е заключил, че имуществената санкция следва да се
определи в размер на 13 005.00 (тринадесет хиляди и пет) лева.
Съдът обосновано е отхвърлил като неоснователно искането на
защитата за налагане на имуществена санкция в размер на сумата, която се
явява разлика между сумата от 13 005.00 лева, посочена от прокурора като
стойност на имитациите и сумата от 8050.00 лева за закупуването на стоките.
В тази насока съдът обосновано е посочил, че за посочената сума липсват
писмени, гласни и каквито и да е други доказателства за цените, на които
инкриминираните вещи са били придобити.
От друга страна, съгласно пар. 1, т. 3, б. „А“ от ДР на ЗАНН, непряка
облага е „придобитото в резултат на разпореждане с предмета на
престъплението“, поради което и при определяне равностойността на
облагата законодателят не държи сметка за вложените за закупуването на
стоките средства, нито предвижда тяхното приспадане. Ето защо, облагата,
която юридическото лице би получило от престъплението, е всичко, което
търговецът би получил, ако продаде имитиращите оригиналните стоки.
Предмет на престъплението, за което е осъдена Ш.М., представляваща
„Силует 09“ЕООД, са стоки, имитиращи оригиналните, поради което съдът
правилно е определил равностойността на облагата съобразно изчисленията
на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза в досъдебното
производство, на стойността на тези стоки като имитации, без да изследва,
какви разходи е направило юридическото лице и колко средства е вложило за
закупуването им.
Безспорно е установено, че процесното юридическо лице, вписано в
Търговския регистър, не е заличено към настоящия момент, поради което е
процесуално и материално легитимирано да носи
административнонаказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази
отговорност е безвиновна, тъй като юридическото лице не може да има
субективно /психическо/ отношение към извършеното от неговия
представител общественоопасно деяние.
Съгласно съдебната практика, при осъществяване на престъпленията
посочени в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН се развиват две производства: наказателно -
8
за извършеното престъпление от физическото лице и
административнонаказателно за юридическото лице, което се е обогатило или
е могло да се обогати от деянието. Началото на двете производства е
поставено от един и същи юридически факт, а именно фактът на извършване
на престъплението, а не на административно нарушение и в този смисъл е
съдебната практика - Определение № 16588/28.12.2012 г. по адм. дело №
14 771/2012г., VІІІ о. на ВАС и др.). Производството по налагане на
имуществена санкция е субсидиарно, то е последица от основното
наказателно производство, което решава въпросите за извършителя, за
деянието, за вината и наказуемостта. Влезлият в сила съдебен акт по
наказателното дело е задължителен за съда и в случая влязлото в сила
споразумение е окончателен съдебен акт имащ последиците по чл. 413 от
НПК.
Поради субсидиарния характер на административно-наказателното
производство, доказателствената дейност на съда, който се произнася по
предложението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице,
не може да бъде изолирана от доказателствените материали по наказателното
производство против неговия представител и конкретното обвинение срещу
него, поради което не е нужно да се събират допълнително доказателства за
установените вече факти и обстоятелства релевантни към спора.
С разпоредбите на чл. 83а – 83е ЗАНН законодателят е предвидил
специален ред за санкциониране на юридическо лице, което в резултат на
извършено престъпление от физическо лице, свързано по предвидения от
закона начин – чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 ЗАНН, се е обогатило или би се обогатило.
Този ред е приложим в хипотезата на извършено престъпление по смисъла на
НК и което лимитативно е посочено като основание за санкциониране в чл.
83а, ал.1 ЗАНН. Това е особена процедура, чрез която се налага имуществена
санкция за вреди в резултат на извършено престъпление. Отговорността по
този ред е обективна и се задейства при наличие на юридическия факт -
извършено престъпление.
При служебната проверка на решението настоящият съд не констатира
нарушения допуснати в първоинстанционното производство, които да се
явяват съществени по смисъла на чл.83д, ал.4, т.1 от ЗАНН и да налагат
отмяна на решението, и връщане на делото за ново разглеждане.
9
Не са налице и основания, които да обосновават необходимост от
изменение на обжалваното решение или отказ за налагане на имуществена
санкция.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди, тъй като в
случая са налице кумулативно предвидените в чл.83а и следващите от ЗАНН
материалноправни и процесуалноправни предпоставки за налагане на
имуществена санкция на юридическото лице „Силует 09“ ЕООД.
Ето защо
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 10.03.2022г., постановено по
НАХД № 126/2022 г. по описа на Oкръжен съд - гр.Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10