№ 2502
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110208758 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 11-01-
2022
888 от 09.05.2023г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл.256а, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП – изм. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.107
от 18.12.2020г.) и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на Министъра на финансите, на
жалбоподателя Н. е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за нарушение на
чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.107 от 18.12.2020г.).
С жалбата си Н. отрича фактите, изложени в обстоятелствената част на
Наказателното постановление, както и да е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че
той не е изпратил на Агенцията за обществени поръчки (АОП) за публикуване в регистъра за
обществени поръчки информация по образец – обявление за приключване изпълнението на
Договор № 67/26.11.2021г., сключен между Агенция по заетостта и „Сектрон“ ООД в
законоустановения срок до 30 дни от приключване изпълнението на договора. Според
жалбоподателя е допуснато неправилно приложение на материалния закон, както и
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска СРС да отмени обжалваното
Наказателно постановление, както и да присъди направените по делото разноски от
жалбоподателя.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. Д. Н. не се явява лично, но се
представлява от адв. Б.. В съдебно заседание на 05.12.2023г. той заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.02.2024г. адв. Б. отново посочва, че
поддържа жалбата и иска съдът да отмени Наказателното постановление. На първо място
адвокатът счита, че липсва допуснато нарушение, тъй като договорът не бил изтекъл към
онзи момент. На второ място адв. Б. се позовава на представените от него документи и
1
твърди, че има възлагане на други лица, които е следвало да изпълнят задължението за
изпращане на информация, поради което би следвало да се ангажира тяхната отговорност.
Защитата се позовава на чл.259 от ЗОП и посочва, че е следвало да се санкционира
конкретният възложител по чл.7 от ЗОП, а не Изпълнителният директор. Иска съдът да
присъди направените от жалбоподателя разноски, във връзка с което адвокатът представя
списък. Пледира за отмяна на Наказателното постановление и представя писмени бележки.
Въззиваемата страна – Директор на АДФИ - се представлява пред СРС от юрк. Я.,
която в съдебно заседание на 05.12.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 21.02.2024г. юрк. Я. пледира за потвърждаване на
процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Иска от съда да
определи срок, в който да депозира писмени бележки. Освен това процесуалният
представител на въззиваемата страна моли в полза на АДФИ да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
В писмените бележки на адв. Б. се заявява, че не се спори, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, както и че е била проведена
обществена поръчка и е сключен Договор № 67/26.11.2021г. Твърди се, обаче, че в периода
ноември - декември 2021г. в Агенция по заетостта са действали Вътрешни правила за
възлагане на обществени поръчки, според които изпращането на обявленията за
публикуване е било вменено в задължение на длъжностни лица от Отдел „Обществени
поръчки“, а освен това е имало и надлежно упълномощени лица пред Агенцията за
обществени поръчки. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се възползвал от
правото си по чл.7, ал.1 от ЗОП и възложил на свой заместник да отговаря за правилното
провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. Във връзка с
това защитата се позовава на чл.259 от ЗОП и чл.3, ал.2 от ЗОП. На следващо място адв. Б.
посочва, че в АУАН и НП е неправилно тълкуван чл.72 от ППЗОП, тъй като не са отчетени
т.1.2.4., т.4.1., т.4.5., т.4.6. и т. 13.1.2. от Договор № 67/26.11.2021г. Съобразно чл.9 от ЗЗД
Агенция по заетостта и „Сектор“ ООД са включили в изпълнението на договора
гаранционното обслужване. То се явява част от договора и продължава 24 месеца, като
съвпадането му с гаранционния срок е без значение, тъй като целият период на изпълнение
на Договор № 67/26.11.2021г. е до 07.12.2023г. и след това започвал да тече срокът за
изпращане за публикуване в регистъра на обществени поръчки на обявлението за
приключване на същата. Според защитата плащането от 08.12.2021г. е без значение, тъй
като не е последно настъпилото действие. Адвокатът твърди, че гаранционният срок по
Договор № 67 от 26.11.2021г. включва задължения на изпълнителя за подмяна на
дефектирали части и/или компоненти с нови съгласно гаранционните условия и
техническото предложение на изпълнителя, а гаранционното обслужване е свързано с
поемане на задължения за осигуряване на нормално функциониране на системата и е за
сметка на „Сектор“ ООД, а не на възложителя. Поради това се приема, че няма извършено
нарушение от Д. Н. на 08.01.2022г. от обективна страна. Освен това адвокатът посочва, че
жалбоподателят е отсъствал от работа от 29.12.2021г. до 07.01.2022г. и фактически е
присъствал на работа на 10.01.2022г. Поради това няма как на 08.01.2022г. Н. да изпълни
задължението си за публикуване в регистъра на обществените поръчки на информация –
образец 4. По – нататък в писмените бележки се изтъква, че не е посочена в АУАН и НП
формата на вина на Д. Н.. Не били снети и обяснения от него в хода на проверката и това
било съществено процесуално нарушение. Твърди се и недоказаност на обвинението от
субективна страна, както и незнание от страна на Н. на фактическите обстоятелства по
смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НК. Иска се съдът на отмени НП, алтернативно
– да се отмени НП като се предупреди нарушителя съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй
като бил налице маловажен случай защото деянието било с по-ниска степен на обществена
опасност поради липсата на вредни последици, публикуването на информацията в регистъра
2
на обществените поръчки касаело преди всичко изпълнителя, нямало настъпили вреди, при
Н. били налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на осъждания
и/или административни наказания, дълъг период от време, в който е заемал длъжността
Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, нисък принос на жалбоподателя в
конкретния казус, делегиране на правомощия и пр. С тези аргументи се иска от СРС да
отмени НП и да присъди направените от жалбоподателя разноски.
В писменото становище на юрк. Я. с вх. № 61338/23.02.2024г. се твърди, че АУАН и
Наказателното постановление са правилни и законосъобразни. Налице били реквизитите по
чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН. Спазен бил и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В
писменото становище на юрк. Я. се преповтарят фактическите съображения от АУАН и НП,
клаузите на Договор № 67/26.11.2021г., аргументите от писмо с изх. № 20-00-
4007/05.10.2022г. и становището по тях, вписано в Акта и в Наказателното постановление.
Относно искането за прилагане на чл.259 от ЗОП юрк. Я. посочва, че тази разпоредба не се
отнася до чл.256а от ЗОП. Ирелевантно било дали в Устройствен правилник, Вътрешни
правила, Заповеди, длъжностни характеристики и други документи са определени отговорни
длъжностни лица. Субект на административно – наказателна отговорност на основание
чл.256а от ЗОП за неизпращане на подлежаща за публикуване информация в регистъра на
обществените поръчки е възложителят. Според процесуалния представител на въззиваемата
страна лицето по чл.7, ал.1 от ЗОП не е идентично с лице, на което е възложено задължение
да изпраща до регистъра на обществените поръчки подлежащата за публикуване
информация. Изтъква се и още нещо – с измененията в ЗОП с ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от
22.12.2023г. за длъжностното лице по чл.7, ал.1 от ЗОП са въведени императивни
изисквания – да има право да замества възложителя съгласно нормативен, административен
или друг акт, който определя представителството на възложителя или на лице, което
осъществява административното ръководство в организацията на възложителя. Отрича се
твърдението на защитата, че нарушението не е извършено от обективна и субективна страна.
Относно доводите за маловажен случай юрк. Я. изтъква, че все още не било изпратено за
публикуване в регистъра на обществените поръчки обявлението за приключване на
изпълнението на договора от 26.11.2021г., т.е. жалбоподателят не е изпълнил задължението
си дори и със закъснение, поради което бил засегнат съществено принципът на публичност
и прозрачност. Предвид обществената значимост на отношенията, които регламентира ЗОП
и осъществяваната от нарушителя дейност, нарушението не било маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние представлявало формално нарушение и за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици. Относно
наложената глоба се твърди, че тя е в минимален размер. С тези аргументи се иска от съда
да остави в сила процесното Наказателно постановление с произтичащите от това
последици. Иска се съдът да съобрази действителната фактическа и правна сложност на
казуса и в случай на прекомерност – да присъди по-нисък размер на поисканото от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли се в полза на АДФИ да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Според общодостъпната информация от сайта на Агенция по заетостта тя е
Изпълнителна агенция към Министъра на труда и социалната политика за реализиране на
държавната политика по насърчаване на заетостта.
Със Заповед № ФК-10-605 от 14.07.2022г. на Директора на АДФИ е възложено на А.
А. С., А. Х. А. и С. Е. М. (финансови инспектори в Отдел Четвърти, Дирекция
„Инспекционна дейност“ в АДФИ) да извършат проверка за законосъобразност на редица
обществени поръчки, една от които е проведена през 2021г. обществена поръчка с предмет
3
„Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на термовизионни системи в обектите на
Агенция по заетостта“ и сключения договор. За ръководител на екипа бил определен А. С..
Финансовата инспекция била възложена да се извърши за срок от 50 работни дни, с начална
дата 15.07.2022г. и крайна дата 26.09.2022г. Със Заповед № ФК-10-645 от 26.07.2022г. на
Директора на АДФИ била спряна финансовата инспекция на Агенция по заетостта,
възложена със Заповед № ФК-10-605 от 14.07.2022г. на Директора на АДФИ, считано от
01.08.2022г. Със Заповед № ФК-10-696 от 12.08.2022г. на Директора на АДФИ била
възобновена финансовата инспекция на Агенция по заетостта, възложена със Заповед №
ФК-10-605 от 14.07.2022г. и спряна със Заповед № ФК-10-645 от 26.07.2022г. на Директора
на АДФИ, считано от 22.08.2022г., като била определена крайна дата за приключване на
финансовата инспекция до 17.10.2022г. Със Заповед № ФК-10-851 от 11.10.2022г. на
Директора на АДФИ е изменена Заповед № ФК-10-605 от 14.07.2022г. на Директора на
АДФИ в частта относно крайната дата и срока за извършване на финансовата инспекция,
считано от 18.10.2022г., като срокът бил удължен с 19 работни дни и за крайна дата за
приключване на финансовата инспекция е определена датата 21.11.2022г.
Възложената финансова инспекция била извършена от свидетелите С., А. и М.. За
нуждите на проверката била изготвена справка с № 20-00-1000/2022г. за отговорните
длъжностни лице при Агенция по заетостта в периода от 01.01.2018г. до 18.07.2022г., според
която Д. Д. Н. е заемал длъжността Изпълнителен директор на Агенция по заетостта в
периода 19.05.2016г. – 14.01.2022г. За нуждите на проверката била изготвена и справка за
присъствените дни на Д. Н. – Изпълнителен директор на Агенция по заетостта през периода
01.11.2021г. – 14.01.2022г. Според тази справка жалбоподателят е отсъствал на 12.11.2021г.
и на 10.12.2021г. (когато е бил заместван от М.Г. – тогава Заместник Изпълнителен
директор на Агенция по заетостта) и в периода от 29.12.2021г. до 07.01.2022г. (когато е бил
заместван от С.В. – тогава Заместник Главен директор на Главна дирекция „ЕФМП“ в
Агенция по заетостта).
В хода на извършената от свидетелите С., А. и М. финансова инспекция било
установено, че обществената поръчка с предмет „Доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“ е по проект
„Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от „COVID-19“, финансиран от
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Прогнозната стойност на тази
обществена поръчка била 320 000 лева без ДДС. Възложител на обществената поръчка бил
Д. Н. - Изпълнителен директор на Агенция по заетостта. Именно той подписал Решението за
откриване на обществената поръчка с цитирания по-горе предмет.
В хода на проверката било установено, че въпросната обществена поръчка е
публикувана в регистър на обществените поръчки към АОП, в официален вестник на
Европейския съд и в профила на купувача.
Финансовите инспектори от АДФИ установили също, че в резултат на проведената
процедура за тази обществена поръчка бил сключен Договор за обществена поръчка за
доставка № 67/26.11.2021г. между Агенцията по заетостта (представлявана от Д. Н. -
Изпълнителен директор на Агенция по заетостта и С.П. – Директор на Дирекция „ФСД“) и
„Сектрон“ ООД. По силата на този договор „Сектрон“ ООД се задължило да достави и
прехвърли собствеността на Агенция по заетостта на 40 бр. термовизионни системи, както и
тяхната доставка до местата за доставка, монтаж/инсталация и въвеждане в експлоатация на
доставените термовизионни системи, обучение на персонала и гаранционно обслужване на
доставените термовизионни системи в рамките на гаранционния срок, считано от датата на
подписване на Приемо-предавателен протокол. В Договор № 67 от 26.11.2021г. е записано,
че същият влиза в сила от датата на подписването му, като срокът на договора изтича след
изтичането на по-късния измежду срока на гаранцията и срока на гаранционното
4
обслужване на системите. Срокът за доставка на системите бил уговорен да е до 100
календарни дни, считано от датата на подписване на договора. Срокът за монтаж и
въвеждане в експлоатация на системите бил 2 календарни дни от датата на доставка на
системите. Срокът на обучение на специалисти бил уговорен на 1 ден, считано от датата на
доставка на системите, отбелязана в Приемо-предавателния протокол. Уговорен бил и
гаранционен срок на системите – 24 месеца от датата на доставка на системите. В Договор
№ 67 от 26.11.2021г. е записано, че „Сектрон“ ООД е длъжен да извършва гаранционно
обслужване на доставените системи в рамките на гаранционния срок. За доставката на
термовизионните системи бил съставен Приемо-предавателен протокол от 07.12.2021г. За
монтажа и въвеждането в експлоатация бил съставен друг Приемо-предавателен протокол -
също от 07.12.2021г. За извършеното обучение бил съставен трети Приемо-предавателен
протокол от 07.12.2021г. С фактура № ********** от 07.12.2021г. е платена цялата стойност
по Договора – 319468,00 лева без ДДС (383361,60 лева с ДДС). Сумата била преведена в
пълен размер по банков път от Агенция по заетостта. Парите били счетоводно отчетени на
08.12.2021г.
След като проверяващите служители на АДФИ се запознали с документите, отнасящи
се до проведена през 2021г. обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“, те
установили, че към 28.09.2022г. възложителят не е публикувал в централизираната
електронна платформа обявление за приключване на договора. Поради това с писмо рег. №
10-00-4007 от 29.09.2022г. св. С. изискал от Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта да представи становище относно мотивите на възложителя за непубликуването в
регистъра на обществените поръчки (РОП) на обявление за приключване на Договор за
обществена поръчка № 67/26.11.2021г. със „Сектрон“ ООД.
С писмо № 10-00-4007/05.10.2022г. от Агенция по заетостта са отговорили на АДФИ,
че гаранционният срок от 24 месеца е започнал да тече от датата на доставка на системите
(07.12.2021г.), а освен това изпълнителят е длъжен да извършва и гаранционно обслужване
на доставените системи в рамките на гаранционния срок. Поради това е направен извод, че
обявлението за приключване на Договор № 67 от 26.11.2021г. може да се изготви и изпрати
за публикуване в РОП на АОП не преди 07.12.2023г. В писмото се прави и позоваване на
чл.72 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), че за
целите на предоставяне на информацията по чл.29, ал.1, т.1 от ЗОП договорът за обществена
поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното действие, свързано с
предоставяне на уговорения резултат или от извършване на последното дължимо плащане –
в зависимост от това кое обстоятелство настъпва последно. Застъпена е тезата, че
последното действие в конкретния случай е свързано с предоставяне на уговорен резултат
по гаранционно обслужване на доставените термовизионни системи.
Застъпеното в цитираното по-горе писмо становище на Агенция по заетостта не било
възприето от проверяващите служители от АДФИ. Според тях за нуждите на публикуване на
информацията за изпълнен договор за обществена поръчка не се взима предвид
гаранционния срок на договора. Поради това на Д. Д. Н. била изпратена покана да се яви в
АДФИ за съставяне и връчване на Акт. В присъствието на А. А. и С. М., свидетелят А. С.
съставил срещу Д. Д. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-
01-888 от 11.11.2022г. за извършено административно нарушение по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3,
вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП - за това, че на 08.01.2022г. в гр. София, в Агенция по заетостта, в
качеството си на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта и публичен възложител
на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП Н. не е изпратил до АОП за публикуване в
РОП на информация по образец – обявление за приключване изпълнението на Договор № 67
от 26.11.2021г., сключен между Агенция по заетостта и „Сектрон“ ООД, след проведена
обществена поръчка с предмет : „Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на
термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“ с УИН 00311-2021-0004, в
5
законоустановения срок – до 30 дни от приключване изпълнението на договора.
Актът бил съставен пред и връчен на Д. Д. Н. на 11.11.2022г. срещу подпис.
2022
Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 11-01-888 от
09.05.2023г., с което Директорът на АДФИ на основание чл.256а, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП
(изм. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.107 от 18.12.2020г.)
и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на Министъра на финансите, за нарушение на чл.29, ал.1,
т.1, вр. ал.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.,
изм. и доп. ДВ бр.107 от 18.12.2020г.), е санкционирал Д. Д. Н. с „глоба“ в размер на 200,00
лева.
Това НП е било изпратено на Д. Д. Н. по пощата и е било получено (видно от
известието за доставяне на лист 14а от делото) на дата 29.05.2023г.
На 07.06.2023г. срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Д. Д. Н.
чрез АДФИ до СРС. Жалбата, ведно с административно – наказателната преписка, са
изпратени от АДФИ на СРС с писмо вх. № 182638 от 27.06.2023г. и на 28.06.2023г. е
образувано настоящото дело пред СРС.
В хода на производството пред СРС, НО, 10 състав процесуалният представител на
жалбоподателя представя писма до АОП относно заявление за регистриране на
упълномощен потребител в РОП, доказващи, че Д. Д. Н. в качеството си на Изпълнителен
директор на Агенция по заетостта, от името на Агенция по заетостта е упълномощил
Х.В.М., респ. А.С.П. – всеки от тях да „попълва информацията“ от одобрените и подписани
от Н. решения и други документи във връзка с обществени поръчки в утвърдени образци, да
ги подписва с електронен подпис и да ги изпраща до АОП – за целите на РОП. Освен това
адв. Б. представя пред СРС, НО, 10 състав и Вътрешни правила за управление на цикъла на
обществени поръчки в Агенция по заетостта, утвърдени на 10.09.2016г. от Д. Д. Н. в
качеството му на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта. Според чл.40, ал.2, вр.
ал.1 от тези Вътрешни правила Отдел „Обществени поръчки“ изпраща информация за
приключване на договора в законоустановения срок въз основа на Докладната записка от
лицето, което осъществява контрол по договора, до АОП за вписване в РОП и я публикува в
профила на купувача.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
до приключване на съдебното следствие пред СРС на 21.02.2024г. доказателства :
показанията на свидетелите А. С., А. А. и С. М., както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства – АУАН № 11-01-888 от 11.11.2022г.; известие за доставяне
на НП; Заповед на Министъра на финансите с № ЗМФ-674 от 05.08.2022г.; Заповеди на
Директора на АДФИ с № ФК-10-605 от 14.07.2022г., с № ФК-10-645 от 26.07.2022г., с №
ФК-10-696 от 12.08.2022г. и с № ФК-10-851 от 11.10.2022г.; Решение по чл.22, ал.1 от ЗОП с
данни от електронен подпис; Обявление за обществена поръчка; Техническа спецификация
на обществена поръчка с предмет : „Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на
термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“; Договор за обществена
поръчка за доставка № 67/26.11.2021г.; три Приемо-предавателни протокола от 07.12.2021г.;
фактура № **********/07.12.2021г.; уведомление от Министерство на финансите изх. №
*********/07.12.2021г.; платежно нареждане; отчет за статус на плащания със счетоводна
дата 08.12.2021г.; извадка от счетоводната програма на Министерство на труда и социалната
политика; писмо от АДФИ до Агенция по заетостта с рег. № 10-00-4007/29.09.2022г.; писмо
– отговор от Агенция по заетостта до АДФИ с № 10-00-4007/05.10.2022г.; справка за
отговорните длъжностни лице при Агенция по заетостта в периода от 01.01.2018г. до
18.07.2022г.; справка за присъствените дни на Д. Н. – Изпълнителен директор на Агенция по
заетостта през периода от 01.11.2021г. до 14.01.2022г.; извлечение от АОП; Заповед на
Директора на АДФИ с № 323 от 19.04.2019г.; 4 бр. писма от 2020г. и 2021г. до АОП относно
заявление за регистриране на упълномощен потребител в РОП и Вътрешни правила за
6
управление на цикъла на обществени поръчки в Агенция по заетостта.
Показанията на свидетелите А. С., А. А. и С. М. са информативни, достоверни,
единодушни и непредубедени. Поради това и доколкото същите намират опора в
кредитираните по-долу писмени доказателства, съдът им се доверява напълно.
Приложените на лист 15, лист 16-22 и лист 140 от делото Заповеди на Министъра на
финансите и на Директора на АФДИ са издадени от държавен орган и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповеди с №
ФК-10-605 от 14.07.2022г., с № ФК-10-645 от 26.07.2022г., с № ФК-10-696 от 12.08.2022г. и
с № ФК-10-851 от 11.10.2022г. на Директора на АДФИ се доказва, че Директорът на АДФИ
е възложил извършването на финансова инспекция на Агенция по заетостта на свидетелите
С., А. и М. касателно няколко обществени поръчки, една от които е тази с предмет
„Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на термовизионни системи в обектите на
Агенция по заетостта“. От Заповед № 323 от 19.04.2019г. на Директора на АДФИ се
установява, че св. А. С. е „държавен финансов инспектор“ в АДФИ и на основание чл.261,
ал.1 от ЗОП той може да съставя АУАН, вкл. и процесният Акт. От Заповед № ЗМФ-674 от
05.08.2022г. на Министъра на финансите и на основание чл.261, ал.2 от ЗОП съдът приема,
че обжалваното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице.
Известието за доставяне на НП има достоверна дата. То се явява обективно и
непредубедено писмено доказателство. Поради това съдът го кредитира и приема, че
процесното НП е било изпратено по пощата на Д. Д. Н. и е било получено от него на
29.05.2023г. От тук съответно следва, че подадената в АДФИ на 07.06.2023г. жалба е била
депозирана пред административно – наказващия орган в срока по чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1
от ЗАНН.
Справките за отговорните длъжностни лице в Агенция по заетостта в периода
01.01.2018г. - 18.07.2022г. и за присъствените дни на Д. Н. – Изпълнителен директор на
Агенция по заетостта в периода 01.11.2021г. - 14.01.2022г. са обективни, достоверни и не се
опровергават от нито едно събрано по делото доказателство. Самият жалбоподател не спори,
че в периода след 19.05.2016г. до 14.01.2022г. е бил Изпълнителен директор на Агенция по
заетостта. Това означава, че Н. се явява възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП. От справката на лист 134 от делото е видно, че Д. Д. Н. не е бил в
състояние на фактическа невъзможност за дълъг период от време да изпълнява служебните
си задължения и единствено е имал няколко кратки отсъствия от работа - на 12.11.2021г., на
10.12.2021г. и от 29.12.2021г. до 07.01.2022г. Относно отсъствието на Н. в периода
29.12.2021г. - 07.01.2022г. следва да се посочи, че справката на лист 134 от делото показва,
че за тези 7 дни Изпълнителният директор на Агенция по заетостта е бил заместен от С.В. –
Заместник Главен директор на Главна Дирекция „ЕФМП“. Това означава, че принципно
това лице хипотетично може да бъде лице, на което възложителят да делегира правомощия
по чл.5, ал.1 от ЗОП, но за да се приеме, че това се е случило е необходимо да се докаже, че
Вълов е бил изрично упълномощен от Н. да осъществява правомощията му на възложител
на обществени поръчки, а не просто да го замества като Изпълнителен директор на Агенция
по заетостта. Доколкото няма доказателства за подобно делегиране на правомощия на С.В.
за периода 29.12.2021г. - 07.01.2022г., съдът приема, че няма доказателства, от които да
може да се направи извод, че за този времеви интервал някой друг, различен от Д. Д. Н., е
имал отговорността на възложител и в частност задължението да изпрати за публикуване в
АОП обявлението за приключване на Договора за обществена поръчка с предмет „Доставка,
монтаж и пускане в експлоатация на термовизионни системи в обектите на Агенция по
заетостта“.
Тук е моментът да се посочи, че неоснователно в писмените бележки на адв. Б. се
черпят доводи от коментираната по-горе справка на лист 134 от делото в подкрепа на
защитната теза. Вярно е, че Н. е отсъствал от работа от 29.12.2021г. до 07.01.2022г. и че се е
7
явил на работа на 10.01.2022г. В случая, обаче, вмененото на Н. задължение е със срок за
изпълнение 30 дни, т.е. повече от времето, в което Н. е отсъствал от работа в края на
декември 2021г. и началото на януари 2022г. Това означава, че в рамките на 30-дневния
срок след 08.12.2021г. е имало период, в който жалбоподателят е бил на работа. А за
периода, в който не е бил на работа – не са ангажирани доказателства Н. да е делегирал
своите правомощия по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.2 от ЗОП на С.В. за времето от 29.12.2021г. до
07.01.2022г. Не е извинително и това, че Н. е присъствал на работа на 10.01.2022г., тъй като
реално отсъствието му е било до 07.01.2022г. и за 08.01.2022г. той не е имал заместник.
Причината, поради която в справката е посочено, че Н. е присъствал на работа на
10.01.2022г. е защото 08.01.2022г. е събота /почивен ден/, но това не означава, че правата и
задълженията на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта в почивните дни спират
да действат и че в почивните дни той спира да е възложител по чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП.
Поради това съдът не споделя тезата, че нямало как на 08.01.2022г. Н. да изпълни
задължението си за публикуване в регистъра на обществените поръчки на информацията за
приключване на договора за обществена поръчка. Ако Н. е искал да изпълни задълженията
си по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.2 от ЗОП касателно Договор № 67/26.11.2021г. е щял или лично
да стори това до 29.12.2021г., или да възложи правомощия на С.В. за времето след
29.12.2021г. до 07.01.2022г., или лично да изпрати за публикуване в АОП информацията за
приключване на договора ако не в съботния ден 08.01.2022г., то в първия работен ден –
10.01.2022г. Като не е сторил нито едно от тези действия, той е показал липса на намерение
да изпълни задълженията си по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.2 от ЗОП, което е от значение и за
преценката на съда /по-долу/ касателно субективната страна на деянието.
Приложените на лист 23-113 и лист 135 от делото писмени документи са относими
към предмета на доказване по делото, информативни са за обществената поръчка, взаимно
се подкрепят и са обективни. Поради това съдът кредитира Решението по чл.22, ал.1 от ЗОП,
вкл. и данните от електронен подпис, обявлението за обществената поръчка, техническата
спецификация, извлечението от АОП, както и самия Договор за обществена поръчка за
доставка № 67/26.11.2021г., и трите Приемо-предавателни протокола от 07.12.2021г. От
съвкупната преценка на тези писмени доказателства се установява, че жалбоподателят (в
качеството си на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта) е взел Решението за
откриване на обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на
термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“ по проект „Краткосрочна
подкрепа за заетост в отговор на пандемията от „COVID-19“, финансиран от Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз
чрез Европейския социален фонд. Доказва се, че обществената поръчка е била публикувана
в РОП към АОП, както и че за нея е бил сключен Договор № 67/26.11.2021г. между
Агенцията по заетостта и „Сектрон“ ООД. От самия договор се доказва, че изпълнителят е
поел задължение да достави и прехвърли собствеността на възложителя на 40 бр.
термовизионни системи, както и тяхната доставка до местата за доставка,
монтаж/инсталация и въвеждане в експлоатация на доставените термовизионни системи,
обучение на персонала и гаранционно обслужване на доставените термовизионни системи в
рамките на гаранционния срок, считано от датата на подписване на Приемо-предавателен
протокол. Договорът влиза в сила от датата на подписването му, като срокът му изтича след
изтичането на по-късния измежду срока на гаранцията и срока на гаранционното
обслужване на системите. От съвкупната преценка на Договор за обществена поръчка за
доставка № 67/26.11.2021г. и трите Приемо-предавателни протокола от 07.12.2021г. се
налага извода, че задълженията на „Сектрон“ ООД да достави термовизионните системи, за
монтаж/инсталация и въвеждане в експлоатация на термовизионните системи, както и за
обучение на персонала са изпълнени на 07.12.2021г. Наред с тези задължения, обаче, с
Договор № 67/26.11.2021г. „Сектрон“ ООД е поело и задължение за гаранционно
обслужване на термовизионните системи в рамките на гаранционния срок, който е 24
8
месеца от датата на доставка на системите, т.е. от 07.12.2021г. до 07.12.2023г.
Приложените на лист 114-121 от делото фактура, уведомление от Министерство на
финансите, платежно нареждане, отчет за статуса на плащанията със счетоводна дата
08.12.2021г. и извадка от счетоводната програма на Министерство на труда и социалната
политика са взаимно допълващи се, достоверни и непредубедени. Поради това СРС ги
кредитира напълно и приема, че цялата стойност по Договора – 319468,00 лева без ДДС
(383361,60 лева с ДДС) е била платена наведнъж, като сумата е била преведена по банков
път от Агенция по заетостта. От съвкупната преценка на документите следва, че парите са
били наредени на 07.12.2021г. и са били преведени на 08.12.2021г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на писмата с № 10-00-4007/29.09.2022г. и с №
10-00-4007/05.10.2022г. (на лист 122-131 от делото), тъй като те са обективно съществуващи,
допълват се взаимно и се потвърждават в показанията на св. С.. От тези писма се установява,
че към 28.09.2022г. проверяващите са установили, че възложителят не е публикувал в
централизираната електронна платформа обявление за приключване на договора за
обществена поръчка, поискали са обяснения от възложителя и са получили в писмен вид
отговор. От показанията на св. С. става ясно, че проверяващите не са се съгласили с
мотивите, изложени в писмото от Агенция по заетостта с № 10-00-4007/05.10.2022г., поради
което е бил съставен АУАН.
Констатациите от АУАН № 11-01-888 от 11.11.2022г. намират опора в приложената
по делото документация касателно процесната обществена поръчка, която съдът кредитира
изцяло по-горе, както и в показанията на свидетелите – особено в думите на А. С.. Поради
това съдът дава вяра и на Акта.
С оглед нормата на чл.40, ал.2 от Вътрешните правила за управление на цикъла на
обществени поръчки в Агенция по заетостта съдът приема, че това писмено доказателство е
частично относимо към предмета на доказване по делото – доколкото чл.40, ал.2 от
Вътрешните правила се отнася до изпращането до АОП на информацията за приключване на
договора за вписване в РОП. Правилата са обективно съществуващи и няма спор относно
тяхното създаване и утвърждаване. Поради това съдът ги кредитира и приема, че такива е
имало в Агенция по заетостта. Същевременно, обаче, от чл.40, ал.2 от Вътрешните правила
за управление на цикъла на обществени поръчки в Агенция по заетостта следва, че
жалбоподателят Н. в качеството му на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта не е
оправомощил конкретно длъжностно лице да изпраща вместо него като възложител
информация до АОП за приключване на договора за обществена поръчка, а единствено е
разпоредил Отдел „Обществени поръчки“ да извършва въпросното изпращане на
информация. Доколкото чл.7, ал.1, вр. чл.5, ал.1 от ЗОП казва, че възложителят може да
делегира правомощията си по прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и
отчитане на резултатите от обществените поръчки на „длъжностно лице“ и то такова, което
„има право да го замества“ съгласно нормативен, административен или друг акт, който
определя представителството на възложителя или на лице, което осъществява
административното ръководство в организацията на възложителя, то СРС приема, че по реда
на чл.7, ал.1 от ЗОП жалбоподателят като възложител на обществена поръчка чрез уредбата
на чл.40, ал.2 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществени поръчки в
Агенция по заетостта не е делегирал правомощията си на възложител. Това означава, че
единствено и само той – в качеството си на възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.12 от
ЗОП – е бил длъжен да изпраща до АОП за публикуване обявление за приключване на
договора за обществена поръчка и конкретно този с предмет : „Доставка, монтаж и пускане
в експлоатация на термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“.
Този извод на съда не се променя и от представените от адв. Б. 4 бр. писма от 2020г.
и 2021г. до АОП относно заявление за регистриране на упълномощен потребител в РОП
9
(приложени на лист 191-194 от делото), тъй като първо - с писмо не може да се делегират
правомощия на възложител, второ – с тези документи се упълномощават конкретни
физически лица без данни те да са длъжностни лица, имащи право да заместват
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта по силата на нормативен,
административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на
лице, което осъществява административното ръководство на Агенцията по заетостта, както
изисква чл.7, ал.1 от ЗОП. На трето място – видно от тези писма с тях се дават права за
„попълване“ на информация, подписване с електронен подпис и изпращането й до АОП,
което представляват фактически, а не правни действия. Изискуемото по чл.29, ал.1 от ЗОП
действие на възложителя по изпращане за публикуване на обявление за приключване на
договор за обществена поръчка е правно действие, свързано отговорностите на възложителя
по приключване на обществената поръчка. Това, че Изпълнителният директор на Агенция
по заетостта е упълномощил две лица да попълват документите, да ги подписват с
електронен подпис и да ги изпращат на АОП не означава, че им е делегирано задължението
на възложителя по чл.29, ал.1 от ЗОП. Установеният в Агенцията по заетостта ред показва,
че задължението за изпращане за публикуване на обявлението за приключване на договор за
обществена поръчка продължава да е на възложителя, макар самият документ да се попълва
от друго физическо лице и да се изпраща до АОП не лично от Изпълнителния директор, а от
трето лице.
Поради изложените по-горе съображения съдът приема като неоснователна тезата на
адв. Б., че Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта по реда на чл.7, ал.1 от ЗОП
е възложил на свой заместник да отговаря за правилното провеждане, приключване и
отчитане на резултатите от обществените поръчки. Дори и по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН
да се приложи действащата към 08.01.2022г. редакция на чл.7, ал.1 от ЗОП, която не
съдържа изискване за длъжностното лице, на което може възложителят да делегира
правомощия (т.е. дори и да се абстрахираме от изискването длъжностното лице с
делегирани правомощия от възложителя да има право да го замества съгласно нормативен,
административен или друг акт, който определя представителството на възложителя или на
лице, което осъществява административното ръководство в организацията на възложителя),
то законът изисква делегирането на правомощия да е на определено длъжностно лице. В
чл.40, ал.2 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществени поръчки в
Агенция по заетостта не се визира определено длъжностно лице, а цял Отдел. Поради това
тези Вътрешни правила не могат да се приемат като основание, по силата на което да се
счита, че възложителят е делегирал своите права и задължения и съответно да е мислима
нормата на чл.259 от ЗОП. Писмата на лист 191-194 от делото също не доказват да е
извършено делегиране на правомощия от възложителя на конкретно длъжностно лице. След
съпоставка на имената на упълномощените лица с въпросните писма и имената от списъка
на лист 132-133 от делото се установява, че името на Х.В.М. изобщо не фигурира сред
отговорните длъжностни лица в Агенция по заетостта. Според списъка на лист 132-133 от
делото в периода от 25.11.2020г. до 15.06.2022г. другото лице, посочено в писмата до АОП –
А.С.П. – се доказва, че е била Директор на Дирекция „Правно и административно
10
обслужване“. Това означава, че тя не е била част от Отдел „Обществени поръчки“, визиран в
чл.40, ал.2 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществени поръчки в
Агенция по заетостта. На следващо място – от съдържанието на писмата на лист 191-194 от
делото се вижда, че Изпълнителният директор на Агенция по заетостта е упълномощил
посочените в писмата две лица единствено да попълват информацията от одобрените и
подписани от него решения и други документи във връзка с обществени поръчки – в
утвърдени образци, както и същите да бъдат подписани с електронен подпис и изпратени до
АОП. Доколкото въпросните лица (посочени в писмата на лист 191-194 от делото) не са
били упълномощени от Д. Н. да изпращат вместо него документи до АОП, а са били
упълномощени относно подписаните от жалбоподателя решения и други документи във
връзка с обществените поръчки - да ги изпращат до АОП, то отново се налага изводът, че
писмата на лист 191-194 от делото касаят фактически, а не правни действия и с тях не може
да се приеме, че се делегират правомощия на възложителя. Поради това и всички доводи на
адв. Б., основани на предоставените от него в последното съдебно заседание писма и
Вътрешни правила, са неоснователни.
Във връзка с горното следва да се посочи и още нещо : след приключване на
съдебното следствие пред СРС на 21.02.2024г., по делото постъпва писмо от Агенция по
заетостта с вх. № 57205 от 21.02.2024г. Към това писмо са приложени представените пред
СРС от адв. Б. Вътрешни правила за управление на цикъла на обществени поръчки в
Агенция по заетостта, утвърдени на 10.09.2016г. от Д. Н. – Изпълнителен директор на
Агенция по заетостта, както и две от четирите писма, предоставени от адв. Б., касаещи
заявление за регистриране на упълномощен потребител в РОП. Освен тези документи (които
са били приобщени към доказателствена маса с нарочно протоколно определение на СРС от
21.02.2024г. и са анализирани по-горе от съда), към писмото на Агенция по заетостта с вх.
№ 57205 от 21.02.2024г. са приложени и Заповеди с № РД-11-00-60/17.01.2018г., с № РД-11-
00-1796/13.09.2019г. и с № РД-11-00-2413/26.11.2021г., подписани от Д. Н. в качеството му
на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта. Съдържанието на Заповед № РД-11-00-
60 от 17.01.2018г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (приложена на лист
273-274 от делото) показва, че този документ е неотносим към предмета на доказване по
делото, тъй като не се отнася за релевантни за спора обстоятелства. Същото важи и за
Заповед № РД-11-00-1796 от 13.09.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта (приложена на лист 275 от делото), тъй като извършването на първоначална
регистрация, създаването на профил на Агенция по заетостта в Единната национална уеб-
базирана платформа, присъединяването към профила на Агенцията по заетостта на други
служители и/или лица като им се предоставят права, както и за изпълнение на отделни роли
и/или права, а също и блокирането на профили и отнемането на конкретни права за
изпълнение на отделни роли и/или отделни права представляват технически действия, а не
делегиране на правомощия по чл.5, ал.1 от ЗОП. От съдържанието на Заповед № РД-11-00-
2413 от 26.11.2021г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (приложена на
лист 276-277 и лист 279-280 от делото) също не следва възложителят да е делегирал на
11
друго лице правомощието си да изпраща за публикуване на обявление за приключване на
договор за обществена поръчка. Със Заповед № РД-11-00-2413 от 26.11.2021г. на
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта се нарежда „да се предостави“ копие на
Договор № 67/26.11.2021г., определят се отговорни лица по „изпълнение на дейностите по
договора“, оправомощава се конкретно лице да „приеме“ извършеното по договора, нарежда
се на лицата да „информират“ възложителя при несъответствия в изпълнението на договора,
както и да уведомят Отдел „Обществени поръчки“ за обстоятелства, които допускат
изменение на договора, а също и да изготвят мотивирани предложения при необходимост от
възлагане на обществени поръчки. Със същата Заповед Изпълнителният директор на
Агенция по заетостта е наредил на определени длъжностни лице „в 10-дневен срок от
извършване на последното плащане по договора“ да „уведомят възложителя“ за основанието
за прекратяване на договора, за освобождаване на гаранцията за изпълнение, за изплатените
суми по договора и за датата на последното плащане. Никъде в Заповед № РД-11-00-2413 от
26.11.2021г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта не се казва, че
възложителят оправомощава някой друго длъжностно лице да изпрати вместо него на АОП
за публикуване обявление за приключване на договора за обществена поръчка. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че Заповедите на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта с № РД-11-00-60/17.01.2018г., с № РД-11-00-1796/13.09.2019г. и с № РД-11-00-
2413/26.11.2021г. са неотносими към конкретно вмененото на Н. административно
нарушение, а от там и към предмета на доказване по конкретното дело. Поради това заради
тези документи, приложени към писмото на Агенция по заетостта с вх. № 57205 от
21.02.2024г., не следва да се възобновява съдебното следствие, тъй като и да се приобщят по
делото – по посочените по-горе мотиви съдът пак би ги оставил извън доказателствената
маса като неотносими.
Гореизложеното означава, че макар след приключване на последното заседание пред
СРС по делото да са постъпили документи, конкретното им съдържание не налага
възобновяване на съдебното следствие, нито води до извода, че като не е възобновено
съдебното следствие е допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд.
Приложеното към административно-наказателната преписка възражение срещу
АУАН не следва да се подлага на анализ, тъй като съдържа становище на жалбоподателя по
спора и не представлява нито писмено, нито гласно доказателство. Поради това съдът
остави извън доказателствената съвкупност и възражението на Д. Д. Н., подадено в АДФИ с
рег. № 11-01-888/18.11.2022г.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно кредитираните по-горе Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра
на финансите и Заповед № 323 от 19.04.2019г. на Директора на АДФИ, както и с оглед
нормите на чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗОП, съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица.
12
По отношение на срока за съставяне на АУАН следва да се посочи, че чл.261, ал.1 от
ЗОП се явява специален спрямо чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се прецени
дали АУАН е съставен в сроковете, разписани в чл.261, ал.1 от ЗОП - в срок от 6 месеца от
деня, в който нарушителят е открит и не по-късно от 3 години от извършване на
нарушението. От анализа на писмото от АДФИ до Агенция по заетостта с рег. № 10-00-
4007/29.09.2022г. (на лист 122-124 от делото) се установява, че нарушителят е бил открит и
неговите действия във връзка с конкретното деяние са станали ясни за проверяващите лица
от АДФИ в хода на проверката – със сигурност към 28.09.2022г. От Заповед № ФК-10-605 от
14.07.2022г. на Директора на АДФИ (на лист 16-19 от делото) излиза, че установяването на
деянието и дееца не би следвало да предхожда началната дата на проверката – 15.07.2022г.
Считано от която и да е от тези две дати, съставеният на 11.11.2022г. АУАН се явява
издаден в 6-месечния срок по чл.261, ал.1 от ЗОП. Нарушението се твърди да е извършено
на 08.01.2022г. Поради това като е съставен АУАН на 11.11.2022г. следва да се приеме, че и
3-годишният срок по чл.261, ал.1 от ЗОП е спазен. Отделно от това съдебният състав
2022
приема, че Наказателно постановление № 11-01-888 от 09.05.2023г. е издадено в 6-
месечния срок от съставянето на АУАН № 11-01-888 от 11.11.2022г., поради което е спазена
и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която следва да намери приложение предвид липсата
на специална норма относно срока за съставяне на НП по ЗОП.
В хода на служебната проверка СРС установи, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват формално основание за отмяна на
Наказателното постановление. Налице са реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1
от ЗАНН. Има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението и са
изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Нарушението е
подробно описано, обяснено е защо Н. има качеството на възложител, дадени са достатъчно
подробни данни за самата обществена поръчка, клаузите на договора, изрично е цитиран
чл.72 от ППЗОП, посочено е на коя дата се приема да е извършено плащането по договора и
на коя дата да са извършени доставката, монтажа, въвеждането в експлоатация и обучението
на персонала, както и в кой времеви период е следвало да се изпрати обявлението за
приключване на договора за обществена поръчка, съдържащо информация за неговото
изпълнение. Изрично е записано, че до 07.01.2022г. включително не е било изпратено за
публикуване в РОП обявлението за приключване на договора за обществена поръчка и дори
е допълнено, че и към датата на съставяне на АУАН това не е било сторено. В АУАН и НП е
анализирано и съдържанието на писмото – отговор от Агенция по заетостта до АДФИ с №
10-00-4007/05.10.2022г. Изрично е изведено, че нарушението е извършено на 08.01.2022г. в
град София, в Агенция по заетостта. Поради това СРС приема, че са налице всички
изискуеми реквизити на АУАН и НП, че обвинението е ясно и разбираемо описано, както и
че не са ограничени правата на санкционираното лице.
Въпреки, че в АУАН и НП не е посочена директно формата на вина на Д. Д. Н.,
доколкото тя се установява от цялостното изложение на фактите, съдът не счита, че има
неяснота по този въпрос и че това е съществено процесуално нарушение.
Това, че не са били снети обяснения от Н. в хода на проверката също не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като няма изискване за подобно действие по ЗАНН
или ЗОП.
Водим от изложеното по-горе съдебният състав прие, че спорът следва да се реши по
същество.
13
Според чл.5, ал.2, т.12 от ЗОП Изпълнителните директори на Изпълнителните
агенции са публични възложители. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от ЗОП възложителите
изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка,
което съдържа информация за изпълнението, прекратяването, развалянето или
недействителността на договора за обществена поръчка. Според чл.29, ал.3 от ЗОП
обявлението по чл.29, ал.1, т.1 от ЗОП следва да се изготви по образец и да се изпрати в срок
до 30 дни от настъпване на съответното обстоятелство по чл.29, ал.1 от ЗОП. Обявленията за
приключване на договорите за обществени поръчки се публикуват в РОП (съгласно чл.36,
ал.1, т.6 от ЗОП).
Въз основа на направения по-горе анализ на справките на лист 132-134 от делото,
както и на писмата на чл.191-194 от делото и Вътрешните правила за управление на цикъла
на обществените поръчки в Агенция по заетостта този състав на СРС приема, че към
процесната дата жалбоподателят Н. е имал качеството на възложител по смисъла на чл.5,
ал.2, т.12 от ЗОП и не е делегирал правомощия на други лица.
От приложените на лист 23-113 и лист 135 от делото писмени документи се доказва,
че жалбоподателят Н. в качеството си на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта е
взел Решение за откриване на обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на термовизионни системи в обектите на Агенция по заетостта“ и е сключил
Договор № 67/26.11.2021г. от името на Агенцията по заетостта със „Сектрон“ ООД. С този
договор „Сектрон“ ООД се задължава да достави и прехвърли собствеността на Агенция по
заетостта на 40 бр. термовизионни системи, тяхната доставка до местата за доставка,
монтаж/инсталация и въвеждане в експлоатация на доставените термовизионни системи,
обучение на персонала и гаранционно обслужване на термовизионните системи в рамките
на гаранционния срок. Доказано е, че в случая „Сектрон“ ООД е доставил термовизионни
системи, монтирал ги е и ги е въвел в експлоатация, както и е обучил персонала на
07.12.2021г. Задължението на „Сектрон“ ООД за гаранционно обслужване на
термовизионните системи в рамките на гаранционния срок, който е 24 месеца от датата на
доставка на системите, т.е. от 07.12.2021г. до 07.12.2023г. Този съдебен състав не споделя
тезата на защитата, че е без значение, че срокът на гаранционното обслужване съвпада с
гаранционния срок. Даденият в чл.4.5. от Договор № 67/26.11.2022г. гаранционен срок на
системите обуславя и дължимото от изпълнителя за същия период гаранционно обслужване
на доставените системи. Поради това СРС приема, че гаранционното обслужване се отнася
до уговорения гаранционен срок и по силата на чл.72 от ППЗОП не следва да се отчита при
преценката на началния момент, от който започва да тече 30-дневния срок за предоставяне
на информация по чл.29, ал.1, т.1 от ЗОП. Довод в тази насока съдът черпи и от нормата на
чл.71 от ППЗОП, която изисква предаването на уговорения резултат по договор за
обществена поръчка да се документира с Протокол за приемане и предаване. В случая на
07.12.2021г. са били съставени три Приемо – предавателни протокола – за доставката на
термовизионните системи, за монтажа и въвеждането им в експлоатация и за извършеното
обучение на персонала. Същевременно, до приключване на съдебното следствие пред СРС
на 21.02.2024г. не е представен Приемо-предавателен протокол за предаване на уговорения
резултат по чл.4.6. от Договор № 67/26.11.2022г., въпреки че срокът на гаранционното
обслужване е изтекъл на 07.12.2023г. По аргумент на противното това означава, че
гаранционното обслужване не следва да се тълкува като уговорен резултат по смисъла на
чл.71 и чл.72 от ППЗОП. По същество гаранционното обслужване е едно бъдещо несигурно
събитие, което може да се престира, но може и да не настъпи обстоятелство, налагащо
реализиране на гаранционно обслужване на въпросните термовизионни системи. Поради
това за тази престация може и изобщо да не се достигне до съставяне на Приемо-
предавателен протокол, което е още едно основание съдът да приеме, че гаранционното
обслужване не е част от уговорения резултат по договора за обществена поръчка. От тук
14
следва, че конкретният Договор за обществена поръчка за доставка № 67 от 26.11.2021г.
следва да се приеме за изпълнен от извършването на последното действие, свързано с
предоставяне на уговорения резултат или от извършването на последното дължимо плащане
– в зависимост от това кое обстоятелство е последно. В случая от изложените по-горе
мотиви е видно, че уговореният резултат е предаден и документиран с трите Приемо-
предавателни протокола от 07.12.2021г., а дължимото плащане (съгласно клаузите на чл.3.3.
от Договор № 67 от 26.11.2021г.) е датата на заверяване на банковата сметка на изпълнителя,
т.е. датата на осчетоводяване на сумата, която според писмените доказателства на лист 116-
118 от делото е 08.12.2021г. По силата на чл.72 от ППЗОП това означава, че предоставянето
на информацията по чл.29, ал.1, т.1 от ЗОП в случая следва да стане в срок от 30 дни,
считано от 08.12.2021г., т.е. до 07.01.2022г. включително. Като не е било изпратено за
публикуване обявление за приключване на Договор за обществена поръчка за доставка № 67
от 26.11.2021г. до АОП до 07.01.2022г. включително, възложителят е реализирал от
обективна страна съставът на нарушението по чл.29, ал.1, т.1 вр. ал.3 от ЗОП. Съгласно
чл.72 от ППЗОП за преценката на срока по чл.29, ал.3 от ЗОП не се взема предвид
гаранционният срок, който в случая е 24 месеца, считано от датата на доставка на системите,
т.е. от 07.12.2021г. до 07.12.2023г. Именно с оглед нормата на чл.72 от ППЗОП е неправилно
да се преценява целият период на Договор № 67/26.11.2021г. Освен това, доколкото и след
07.12.2023г. не са ангажирани доказателства за извършено изпращане до АОП за
публикуване в регистъра на обществени поръчки на обявлението за приключване на
Договор № 67/26.11.2021г., застъпената в писмените бележки на адв. Б. теза, че срокът по
чл.29, ал.3 от ЗОП започвал да тече от 07.12.2023г. се явява оборена от бездействието на
възложителя.
Водим от изложеното по-горе съдът прие, че като е предаден уговореният за
конкретната обществена поръчка резултат (доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
термовизионните системи, както и обучение на персонала) на 07.12.2021г. и след като е
платена цената по Договор № 67/26.11.2021г. изцяло на 08.12.2021г., то за възложителя е
възникнало задължението по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗОП в 30-дневен срок от
08.12.2021г., т.е. до 07.01.2022г. включително да изпрати за публикуване обявление за
приключване на договора за обществена поръчка. Като не е направил Н. това в посочения
срок, той е реализиран от обективна страна състава на вмененото му нарушение. Датата на
нарушението е правилно определена от наказващия орган, тъй като на първия ден след
изтичането на 30-дневния срок възложителят вече е в нарушение. В случая това е датата
08.01.2022г. В тази връзка следва да се преповтори, че обстоятелството, че 08.01.2022г. е
събота /почивен ден/ не означава, че нарушението не може да бъде извършено, тъй като
едно лице има качеството на възложител по силата на заеманата от него длъжност, без
значение дали е работен или почивен ден. Освен това крайният срок за изпълнение на
задължението на възложителя по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗОП е 07.01.2022г., което е било
петък /работен ден/. Поради това СРС приема, че не е допуснато нарушение като е прието,
че нарушението е извършено на следващия ден – 08.01.2022г.
Относно липсата на възлагане на правомощия от възложителя на друго лице важи
всичко, изложено по-горе в тази връзка. Наред с това следва да се има предвид, че и според
чл.256а от ЗОП субект на административно – наказателна отговорност за неизпращане на
подлежаща за публикуване информация в РОП на АОП е възложителят. В конкретния
случай това е Д. Д. Н.. В допълнение на изложеното следва да се отбележи и това, че към
15
датата на деянието лицето, на което евентуално са делегирани правомощия по чл.7 от ЗОП
не е било /по силата на чл.259 от ЗОП/ административно – наказателно отговорно лице за
нарушението по чл.256а, вр. чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗОП. Поради това също се явява
ирелевантно дали Н. е упълномощил някой друг да изпрати за публикуване до АОП вместо
него обявление за приключване на договора за обществена поръчка.
От субективна страна следва да се посочи, че Д. Н. е осъзнавал, както качеството си
на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, така и това, че е имало сключен
Договор за обществена поръчка за доставка № 67 от 26.11.2021г. Доколкото няма подписи
на Н. в Приемо-предавателните протоколи от 07.12.2021г., във фактурата от 07.12.2021г. и в
платежното нареждане от 07.12.2021г., съдът приема, че Н. не е знаел, но е бил длъжен и е
можел да разбере конкретните дати, на които е бил предоставен уговореният резултат по
Договор № 67/26.11.2021г. и е било извършено плащането по същия. Поради това СРС
счита, че нарушението по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП е реализирано
от Н. по непредпазливост. С оглед нормата на чл.7 от ЗАНН тази форма на вина в случая не
изключва административната отговорност на възложителя.
Неоснователно е позоваването от страна на адвоката на жалбоподателя на нормата на
чл.14, ал.2 от НК, тъй като в случая, ако е искал, Н. би могъл да научи датата на плащането
и датата на предоставяне на уговорения резултат по конкретния договор и от там да си
направи извод до коя дата следва да изпълни задължението си по чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3 от
ЗОП.
Според действащата към датата на деянието норма на чл.256а от ЗОП възложител,
който не изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в РОП или в официален
вестник на Европейския съюз се наказва с „глоба“ в размер от 200 до 1000 лева. Съгласно
действащата сега норма на чл.256а от ЗОП за същото деяние възложителят се наказва с
„глоба“ в размер от 400 до 2000 лева. Това означава, че действащата по време на деянието
санкционна разпоредба е по-благоприятна от сегадействащата и на основание чл.3, ал.2 от
ЗАНН следва да се приложи нормата, която е била в сила към 08.01.2022г., която предвижда
административно наказание в диапазона от 200 до 1000 лева.
В случая няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Няма данни Д. Д. Н. да е
извършил и други нарушения по ЗОП. Същевременно са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства : процесното нарушение е извършено в края на периода, в който Н. е бил
Изпълнителен директор на Агенция по заетостта; чрез законово неиздържани способи той се
е опитал да упълномощи други лица да подават информация в АОП, макар и да не е успял
реално да делегира правомощията си на възложител; относно конкретните дати на
предоставяне на уговорения резултат и на плащането Н. е следвало да получи информация
от служители на Агенция по заетостта; за част от срока по чл.29, ал.3 от ЗОП Н. е отсъствал
от работа. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства СРС приема, че на Н. следва да се определи административно наказание
„глоба“ в рамките на законовия минимум, т.е. „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Конкретното деяние не е с ниска степен на обществена опасност, въпреки изведените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Те не са изключителни, нито
многобройни. Нарушението е формално, поради което липсата на настъпили вредоносни
последици не може да се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, продължило и докато трае
съдебното следствие пред СРС, срокът на забавата не обосновава в случая приложимост на
чл.28 от ЗАНН. Правилно в тази връзка е и възражението на юрк. Я., че с процесното
нарушение се засяга съществено принципът на публичност и прозрачност на обществените
поръчки и тяхното приключване. Поради това не следва в случая да се прилага чл.28 от
ЗАНН.
16
Водим от изложеното до тук СРС прие, че са налице основанията за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на Д. Д. Н. за вмененото му нарушение, като
определената от наказващия орган глоба е правилна и законосъобразна по размер. Поради
това процесното Наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно,
правилно и при справедлив размер на наложеното с него административно наказание.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. АДФИ) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна изрично е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АДФИ следва
да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е и настоящото) може да
бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото производство е имало три открити съдебни
заседания с участието на юрк. Я.. В рамките на производството пред СРС тя е проявила
процесуални усилия да защити тезата си, поради което и предвид фактическата и правна
сложност на конкретния казус, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АДФИ
юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2022
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-888 от 09.05.2023г.,
издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание
чл.256а, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП (изм. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и
доп. ДВ бр.107 от 18.12.2020г.) и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на Министъра на
финансите, на Д. Д. Н. е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за нарушение
на чл.29, ал.1, т.1, вр. ал.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила
от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ бр.107 от 18.12.2020г.).
ОСЪЖДА Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес : **** да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17