РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204584 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на ИВ.
П. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:с.Куманово, общ.Аксаково, обл.Варна
против Наказателно постановление № 21-6252-000568, издадено на 03.08.2021г. от
Началник група към ОД на МВР -Варна, отдел „Охранителна полиция - Варна, с което
са му наложени : 1/административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет / лв.
на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП ; 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата на Т. се иска отмяната на НП. Излага се твърдения, че възз. е освободен
от задължение да използва обезопасителен колан, тъй като бил освидетелстван от
ТЕЛК. Твърди се, че не носел КТ, тъй като от полицейските служби същият не му бил
върнат заедно със СУМПС.
В съдебно заседание възз. редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л., легитимираща се с редовни
1
пълномощни издадени от Директора на ОД на МВР-Варна и наказващия орган. Същата
оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът ИВ. П. Т. е правоспособен водач от 2005г., като притежава СУМПС за
категория „В“,, „ М“, „АМ“. През периода 2008г. – април 2021г. срещу него били
издадени и влезли в сила общо 28 наказателни постановления за различни нарушения
на ЗДвП. В периода 2009г.- 2021г. срещу него били съставени и общо 7 фиша за
различни нарушения на ЗДвП.
На 28.06.2021 г., възз.Т. управлявал лек автомобил – „Опел Астра“ с рег.№В0575ТС.
Около 12.30ч. на същата дата , той се движел с горепосочения автомобил в гр.Варна,
по ул.“Княз Черказки“ посока бул.“Вл.Варненчик“. В същото време екип на СПС,
отдел „Охранителна полиция“-Варна, в състав свидетеля С.Г. и негов колега Я.А.
извършвали контрол над пътното движение. Полицейският екип забелязал, че възз.
управлява без поставен обезопасителен колан. Поради това го спрел за проверка. В
хода на проверката възз. не представил на проверяващите органи контролния талон
към СУМПС, като било установено, че той не го носи със себе си.
При тези констатации, св.Г. съставил срещу възз. АУАН Серия АВ, бл.
№191616/28.06.2021г., като описал допуснатите според него две нарушения на ЗДвП, а
именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.101, ал.1, т.1 от ЗДвП. Св.Г. запознал въззивника
със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без възражения.
Възражения постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. С тях възз. представил медицински
документ – Експертно решение №4221/198/02.12.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Св.Марина“-Варна с диагноза есенциална /първична/ хипертония и общо заболяване :
хипертонична болест, първи стадий, лека степен. В решенето било вписано, че
противопоказни за него са тежкият физически труд и неблагоприятният микроклимат.
Във възражението възз. посочил и защо не носил КТ към СУМПС.
По така постъпилите възражения, наказващият орган възложил проверка на нарочно
сформирана комисия. Последната, изискала медицинско становище на д-р Р.- лекар
при ОД на МВР-Варна, който след като се запознал с експертното решение на ТЕЛК,
излязъл със заключение, че няма медицинска причина възз. да не използва
обезопасителен колан. Що се касае до възражението, че КТ не бил върнат от
полицейските служби, комисията установила, че той е отнет с АУАН от 24.02.21г. и
този АУАН замества КТ за срок от един месец. Поради това и комисията излязла със
становище, че акта е правомерен и законосъобразен.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него наказващия
орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя. Затова и
2
наложил две отделни наказания на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.1, пр.2
от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя лично на 27.10.2021г.
В хода на съдебното следствие бе разпитан актосътавителят, който е и очевидец на
деянието – свидетелят С.Г..
Съдът изцяло кредитира неговите показания, тъй като са непротиворечиви,
кореспондиращи с писмените материали по делото.
В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от Сектор ПП-Варна, ведно със
справка за нарушител/водач за възз., от които е видно, че към датата на проверката на
28.06.21г. КТ на възз. се е намирал на съхранение в сектор „ПП“-Варна.В справката е
посочено, че КТ се е намирал там на основание чл.26, ал.3 от Наредба I-157, тъй като
водачът не бил изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, възникнали въз
основа на влезли в сила НП.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 03.11.2021г. видно от
входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група,
към ОД на МВР-Варна, Отдел „ОП“-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
командир на отделение, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
3
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на процесуалния представител на възз. по този въпрос.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от
ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
4
По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер на
50/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл137а, ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149,
ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат моторните превозни
средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на
водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от
жалбоподателя. От обикновена справка в интернет пространството е видно, че
техническите характеристики на лек автомобил марка „Опел Астра “ включват 5 места
за сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от категориите в чл.137а
от ЗДвП, а именно категория М1.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя
Г. е видно, че същият не си спомня за конкретния случай, но поддържа, че именно той
е съставил и подписал АУАН. От разпита на свидетеля Г., който е спрял за проверка
нарушителя, както и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се
установява, че на 28.06.2021г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил,
като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил
обезопасителния си колан, с който е бил оборудван автомобилът му. Превозните
средства са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на
водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това
същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Налице е верига от
преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Служителят на реда спрял
водача за проверка, е категоричен, че водачът не е имал поставен обезопасителен колан
по време на движение с автомобила. При предявяване на съставения АУАН,
въззивникът не е вписал, че има възражения или , че е бил с поставен обезопасителен
колан. Нещо повече, както във възраженията срещу АУАН, така и в жалбата до съда се
изтъква, че възз. не е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като бил освободен от
това задължение с експертното решение на ТЕЛК. Видно от това заключение , обаче,
възз. не е лице, чието физическо състояние не позволява използването на
5
обезопасителен колан /съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП/ т.к. страда
от лека степен на хипертонична болест, като единствени противопоказания за същия
са тежкият физически труд и неблагоприятният микроклимат. Видно от заключението
на медицински специалист при ОД на МВР-Варна, който се е запознал с експертното
решение, водачът не е освободен от задължението за носене на колан при тази
диагноза. Възз. Т. не попада и в другите изключения визирани в разпоредбата на
чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и
категорични доказателства, че именно Т. е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран. Ето защо съдът намира, че административното обвинение е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и задължението си да носи предпазен
колан. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната
санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание „глоба“ в размер на 50
лв. по се явява законосъобразна.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на
основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Според последната правна норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Неизпълнението на това императивно
задължение от страна на водача Т. е установено по безсъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Неизпълнението на разписаното в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
задължение за носене на посочения документ осъществява фактическия състав на едно
административно нарушение, както правилно е преценил и актосъставителят.
Съдът намира, че от доказателствата по делото е безспорно установено , че на датата
посочена в АУАН и НП, възз. е управлявал МПС, респективно е имал качеството на
водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно същият е имал
задължението да носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, което му вменява
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче,
същият не е представил контролен талон на проверяващите органи, респективно не ги
е носил в себе си, тъй като ако бе така би следвало да ги представи . Тук следва да се
посочи, че двата горепосочени документа, които водачът е длъжен да носи следва да се
6
намират на такова място, че същият да може да ги представи при проверката. Ето защо
и твърдението в жалбата, че не му били върнати от органите на полицията е
ирелевантно. Нещо повече, от доказателствата по делото е безспорно видно, че
контролният талон се намира на съхранение в Сектор ПП, тъй като възз. не е изпълнил
задължението си да заплати влезлите в сила спрямо него НП. Ето защо съдът намира,
че нарушението по тези пункт на НП е доказано по безспорен и категоричен начин.
С оглед посоченото по-горе, съдът следва да посочи още и че намира, че разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима. Нарушението на
ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка
за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила общо 28
НП и 7 фиша за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП,
включително и идентични като процесните. Очевидно наложените множество
адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с
разпоредбите на ЗДвП. Наведените доводи за влошено здравословно състояние както
бе спомената по-горе съдът намери за ирелевантни към предмета на настоящото дело,
тъй като неизползвайки обезопасителен колан по съответния ред е поставило в
опасност както сигурността на конкретния водач, така и безопасността на останалите
участници в движението. Поради това и няма мак да се охарактеризира извършеното от
водача като маловажен случай на нарушения.
С оглед споменатото по-горе, относно конкретния водач е изключена всякаква
възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай.
Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се
накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията.
Нещо повече с разпоредбата на чл. 189з (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) законодателят изрично е изключил приложението на чл.28 от ЗАНН за
нарушения на ЗДвП.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 6 точки,
като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй
като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание
по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Поради това, настоящия съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
7
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което е представено писмено
доказателство за неговото плащане. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-6252-000568, издадено на
03.08.2021г. от Началник група към ОД на МВР -Варна, отдел „Охранителна полиция -
Варна, с което на ИВ. П. Т. с ЕГН:**********, от с.Куманово, общ.Аксаково,
обл.Варна са наложени : 1/административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет
/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП ; 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. П. Т. с ЕГН:**********, от с.Куманово, общ.Аксаково, обл.Варна да
заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9