М О Т И В И

НОХД № 2888/ 2009 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимите:  И. А.Ч. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на *** год.   в   землището   на  с.   С.,   обл.   П.,   в  местността  „В.к.", при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по — малко от една година, изпълнението   на  което   не  е  отложено  по  чл.66  от  НК,   в  съучастие  като извършител с Г.С.С. ЕГН ********** и В.Я.М. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи — 7 овце женски двугодишни на стойност 910 лв., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски нож на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 935 лв. /деветстотин тридесет и пет лева/ от  владението  на  А. Х.Й.  ЕГН  **********  с намерение противозаконно да ги  присвои, като е употребил за това сила и заплашване; Г.С.С. за престъпление по чл.  199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" и б. „б", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на  *****   год.   в  землището   на  с.С.,  обл.П.,   в  местността „В.к.", при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по — малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като извършител с И. А.Ч. ЕГН ********** и В.Я.М. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи - 7 овце женски двугодишни на стойност 910 лв., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски нож на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 935 лв. /деветстотин тридесет и пет лева/ от владението на А. Х. Й. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване; и В.Я.М. за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 18.08.2009 год. в землището на с. С., обл. П., в местността „В.к.", макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с И. А.Ч. ЕГН ********** и Г.С.С. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи — 7 овце женски двугодишни на стойност 910 л в., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски нож на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 935 лв. /деветстотин тридесет и пет лева/ от владението на А. Х.Й. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

 

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за налагане на наказания спрямо подсъдимите Ч. и С. под минимума, но близко до него съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК   - четири години и единадесет месеца, които да бъдат изтърпяни при строг режим, а по отношение подсъдимия М., който към момента на извършване на престъплението е бил непълнолетен – да се замени с пробация, като освен задължителните две пробационни мерки, да му бъдат наложени и тези по т.4 и 6 на чл.42а ал.2 от НК. Горното мотивира с аргумент за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, многобройни предходни осъждания. По отношение лекият автомобил послужил за извършване на престъплението – претендира отнемане в полза на държавата. Претендира разноските по делото. счита, че гражданските искове следва да се уважат изцяло.

По делото се конституира частен обвинител – пострадалата А.Х.Й., която предявява и граждански искове за причинените й от престъплението имуществени вреди в размер на 525лв. и неимуществени вреди в размер на 10000лв. ведно със законните лихви от датата на извършване на престъплението  - ****г., които бяха допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес, а тя - конституирана и в качеството й и на граждански ищец. Лично и чрез повереника си претендира признаване на подсъдимите за виновни. По отношение вида и размера на наказанията – иска те да са в максималния възможен размер, при все приложението на чл.373 ал.2 от НПК. Претендира уважаване на гражданските искове изцяло, като счита, че те са доказани и по основание и по размер от дзанните по делото и разпитания по отношение претърпените болки и страдания от престъплението свидетел.

Подсъдимите  признават вината си и заявяват, че съжаляват за случилото се. Лично и чрез защитниците си изразяват съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Защитата на подсъдимия Ч. пледира при определяне размера на наказанието да се има предвид индивидуалната роля на всеки от съизвършителите. Иска да не се налага наказанието конфискация – по отношение на лекия автомобил. По отношение на предявените граждански искове – този за имуществени вреди защитата счита, че с признаването на вината – признава и неговата основателност. Не така обаче поставя въпроса за иска за неимуществени вреди от престъплението. Него защитата счита, че следва да бъде преценен по справедливост. Подсъдимият Ч. нястоява да му бъде върната колата, за останалото поддържа защитника си.

Защитата на подсъдимия С. акцентира върху съдействието указано от него в хода на досъдебното производство и претендира определяне размера на наказанието към средата на законовите параметри между минималното по чл.39 от НК и долната граница по чл.199 ал.1 т.4 от НК, а именно – иска да се наложи наказание около две години лишаване от свобода, което според защитата би оказало най-голям ефект съобразно целите на чл.36 от НК. Счита, че гражданския иск за неимуществени вреди е прекомерен.  Подсъдимият С. поддържа напълно заявеното от защитника си и твърди, че искрено съжалява за стореното от него.

Защитата на подсъдимия М. акцентира върху възрастта и манипулируемостта на подзащитния си. Твърди, че дори задържането по време на разследването вече е оказало превъзпитателен ефект върху М. и че дори само задължителните пробационни мерки в размер до една година са достатъчни за постигане ефекта на чл.36 от НК. Счита, че гражданския иск за неимуществени вреди е прекомерен.  Подсъдимият М. поддържа напълно заявеното от защитника си и твърди, че искрено съжалява за стореното от него, че съзнава вината си.

 

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимите са:

 

И. А. Ч. - роден  на   *** ***,    живущ ***,    български    гражданин,    без    образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********;

Г.   С.  С.  -  роден   на  *** ***, живущ ***, български гражданин, със
завършено основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********;

В.Я.М. - роден на *** ***,
живущ ***, български гражданин, с основно образование, не учи и не
работи, неженен, наказван по реда на ЗБППМН, осъждан, ЕГН **********.

 

Относно фактическата обстановка:

 

Подсъдимите Ч. и С. се познавали, като на **** г. се
срещнали в гр.П.. Ч. бил придружаван от подсъдимия М., с
когото се запознал и С.. По същото време С. изтърпявал наказание по предходно осъждане, а именно пробация, като в изпълнение на една от наложените му пробационни мерки, следвало да се явява и подписва пред
длъжностно лице от кметство с.Т., обл. П.. В тази връзка
помолил подсъдимия Ч. да го закара до селото. Последният се съгласил, като тримата подсъдими с лек автомобил „Мерцедес 250 Д" с рег. №********,
собственост на Ч.,***, където С. се
подписал в кметството. Върнали се обратно до гр.П., като решили да
посетят по-късно свой общ познат в с.С., обл. П.. В ранния
следобед на *****. тримата подсъдими тръгнали с описания лек автомобил в
посока цитираното село. Ч. управлявал собствения си лек
автомобил.

В около 14,00ч. достигнали в близост до с.С.. По
същото време в землището на селото в местността „В.к." се
намирала св.А.Й., която се грижила за стадо от 70 броя овце, изведени
от нея да пасат. Ч., С. и М. с опит в посегателствата с
предмет домашни животни, решили да се възползват от случая. Приближили се
до свидетелката Й., за да разузнаят обстановката, като запитали свидетелката за пряк път към с.Д.п.. Й. ги упътила откъде да минат, след което подсъдимите се отдалечили. В около 15,00 часа Ч., С. и М. сезавърнали с автомобила на първия към набелязаното място, където очаквали да намерят свидетелката Й. с овцете й. В близост до същото място се намирал свидетелят И.Г., който също наглеждал стадо с животни. Тримата подсъдими забелязали овцете и решили да отнемат няколко от тях. Приближили с автомобила до стадото на свидетеля Г. и спрели автомобила. Ч. натиснал клаксона, за да подплаши овцете, но в този момент към автомобила се насочили няколко кучета, което го накарало да се отдалечи заедно с двамата си приятели. Ч., С. и М. се насочили към стадото на
свидетелката Й.. Видели, че в района се намира единствено тя и преценили, че със сама и беззащитна жена ще се справят по-лесно, респективно ще успеят да
отнемат овце от нея. Разпределили си ролите, като подсъдимият М. следвало да неутрализира свидетелката Й., докато Ч. и С. трябвало да натоварят овцете в лекия автомобил. Ч. спрял автомобила си до
Й., като заедно със съучастниците си слезли от автомобила. Действията им
били наблюдавани от свидетеля И.Г.. Подсъдимият М. започнал да блъска жената и да й нанася удари с юмруци по тялото и главата. Съборил Й. на земята, като я затиснал с крак в областта на гърдите, навел се над жената и продължил да й нанася удари с юмруци в главата, тялото и ръцете,
попитал я дали има нож. Й. отговорила, че няма такъв, при
което насилникът казал на съучастника си подсъдимия Ч. да провери багажа на жертвата. Последният преровил чантата й и взел малък кухненски
нож, като го предал на М.. Свидетелката се опитала да се изправи, като същевременно викала за помощ, при което М. увил около главата й
найлон и продължил да й нанася удари. Ч. и С. се
насочили към овцете на Й., като натоварили пет броя в багажника на
автомобила, а две овце вкарали в купето на превозното средство до задната седалка. Й. отново опитала да вика за помощ, при което М. я предупредил   да  не   вика,   като  я   заплашил,  че  ще  я   заколи ако продължи.

Държейки да е убедителен в заплахите си, подсъдимият М. нанесъл удар с ножа на Й., при което й причинил порезна рана в областта на четвърти пръст на лявата ръка. След като другите двама подсъдими натоварили овцете в автомобила, подсъдимият М. пребъркал дрехите на Й., намерил и взел собствения й мобилен телефон „Сименс А 55". След тези си действия М. влязъл в автомобила на Ч. и тримата се отдалечили от мястото на инцидента. М. задържал ножа на Й., но по пътя решил, че е излишен и го изхвърлил. Предоставил на подсъдимия Ч. мобилния телефон.

Междувременно свидетелят И.Г., уведомил баща си свидетелят Г.Г., намиращ се също в близост до мястото на престъплението, за станалото. Лекият автомобил с тримата подсъдими преминал покрай Г.Г., като този свидетел възприел и запомнил подробности за автомобила, включително марката и цвета, както и регистрационния номер.

За инцидента били информирани органите на полицията в РУ на МВР гр.Раковски, които започнали работа по случая.

След извършеното деяние подсъдимите Ч., С. и М., като имали намерение да продадат заграбените овце в гр.П.кв. „С.", посетили дома на свидетеля М., като му предложили три овце за продан, искайки 360 лв. Свидетелят купил три овце, за които заплатил 300 лв. С останалите четири овце подсъдимите се разпоредили по неустановен в хода на разследването начин. Кратко време след това тримата подсъдими били задържани от полицейски служители.

В хода на разследването свидетелката Й. разпознала в лицето на подсъдимите Ч., С. и М. своите нападатели (листи 80, 84 и 88 от досъдебното производство). След установяване самоличността на лицето, закупило от подсъдимите три от отнетите овце, а именно свидетелят А.М., последният предал с протокол за доброволно предаване (лист 120от досъдебното производство) трите животни на полицейски служител, като овцете били върнати на свидетеля Г.Й. - син на пострадалата, с разписка (лист 121). След установяване от страна на полицейските служители съпричастността на подсъдимия Ч. към процесното деяние, същият предал доброволно отнетия от Й. мобилен телефон - протокол за доброволно предаване от 18.08.2009 г. (лист 119 от досъдебното производство).

Според заключението на стоково - оценителната експертиза (листи 95-97 от досъдебното производство) стойността на отнетите вещи е слведната: 7 бр. овце, женски, две годишни — по 130 лв. общо 910 лв., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и нож на стойност 5 лв. или обща стойност на отнетите от Й. вещи в размер на 935 лв.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза (листи 91-94 от досъдебното производство) на пострадалата А.Й. при извършване на процесното деяние са били причинени следните травматични увреждания: множество травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, шията, гръдния кош и двата горни крайника, разкъсно-контузна рана в областта на лявата очна ябълка, порезна рана в областта на четвърти пръст на лявата ръка. Порезната рана е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб (нож) и е възможно по начин и време да е възникнала по време на инцидента. Останалите травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и са получени по време на инцидента, при нанасяне на удари с юмруци. Раната в областта на лявата очна ябълка и раната в областта на левия горен крайник са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Непосредствено след инцидента наред с травматичните увреждания Й. била в шок – не разбирала какво й се говори, а след отшумяване на физическите травми и прибирането й в къщи се променила коренно и до днес – изпитвала страх да излиза от в къщи, преустановила пасенето на овце, страхувала се да остава сама и при всеки шум започвала да крещи. Непрекъснато пиела успокоителни, изписани от личния й лекар, лявата ръка я боляла и страдала от непрекъснато главоболие и безсъние.

 

Фактическата обстановка в този вид е представена от държавното обвинение, придружена и подкрепена със събраните в досъдебното производство протоколи за: обясненията на подсъдимия С. дадени в досъдебното производство, показанията на свидетелите А.Й., Г.Й., П.А., Г.г., И.Г., т.Р., А.М.  - всимки разпитани в хода на дъсидебното производство и на свидетелката М. Х.Й., разпитана по повод предявения граждански иск за неимуществени вреди – в хода на съдебното следствие; приложените към делото писмени доказателства - протоколи за процесуално-следствени действия, протоколи за оглед на местопроизшествие, стоково - оценителна експертиза, съдебномедицински експертизи, протоколи за доброволно предаване, справки, заповеди за задържане на тримата обвиняеми, протоколи за разпознаване на лица, удостоверение за идентичност на. имена, справка за собственост на лек автомобил, медицинска документация на обвиняемия С., разписки, съдебно определение, обезпечителна заповед, справки за съдимост, характеристични справки - всички прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Не се установиха от настоящия съдебен състав процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които да опорочават доказателствената им стойност.

 

Пред настоящият състав подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Признанието им се подкрепя от показанията на свидетелите разпитани в досъдебното производство и съдът установявайки това прие за допустима тази форма на съдебно следствие, като счете, че фактическата обстановка е изяснена и не се налага събиране на нови доказателства в съдебното следствие.

Възприемат се от настоящия състав заключението на съдебно-медицинската и стоково оценъчната експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни – неоспорени от страните, изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в съответните области, свързани с предмета на доказване.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на инкриминираното деяние, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе показания на свидетелите, ведно с направеното самопризнание от подсъдимите пред настоящия съдебен състав.

На база на всичко изложено до тук съдът възприема като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства и самопризнание изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна следните престъпни състави:

Подсъдимият И. А.Ч.  - по чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на ***год.   в   землището   на  с.   С.,   обл.   П.,   в  местността  „В.к.", при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по — малко от една година, изпълнението   на  което   не  е  отложено  по  чл.66  от  НК,   в  съучастие  като извършител с Г.С.С. ЕГН ********** и В.Я.М.
ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи — 7 овце женски двугодишни на
стойност 910 лв., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски
нож на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 935 лв. /деветстотин тридесет и
пет лева/ от  владението  на  А. Х.Й.  ЕГН  **********  с
намерение противозаконно да ги  присвои, като е употребил за това сила и
заплашване;

Подсъдимият Г.С.С. - по чл.  199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" и б. „б", вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на
18.08.2009   год.   в  землището   на  с.   С. обл.   П.,   в  местността
„В.к.", при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по — малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като извършител с И. А.Ч. ЕГН ********** и В.Я.М. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи - 7 овце женски двугодишни на стойност 910 лв., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски нож на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 935 лв. /деветстотин тридесет и пет лева/ от владението на А. Х.Й. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване; и

Подсъдимият В.Я.М.  - по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на **** год. в землището на с. С., обл. П., в местността „В.к.", макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с И. А.Ч. ЕГН ********** и Г.С.С. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи — 7 овце женски двугодишни на стойност 910 л в., мобилен телефон „Сименс А55" на стойност 20 лв. и кухненски нож на стойност 5 лв., всичко на обпда стойност 935 л в. /деветстотин тридесет и пет лева/ от владението на А. Х.Й. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

 

От справката за съдимост на подсъдимите И.Ч. и Г.С. се установява и обстоятелството, че са извършили престъплението при условията на опасен рецидив. За подсъдимия И.Ч. – осъждан общо осем пъти, като осъждането му с присъда по НОХД 404/2004г. на Районен съд гр.Пловдив е постановена осъдителна присъда, влязла в законна сила на 15.07.2003 г., като за деяние по чл.196 от НК извършено на 22.06.2007 г., като на Ч. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което е изтърпяно в периода 23.01.2007 г. - 18.03.2008 г. при зачитане на предварително задържане от З г. 9 мес. и 1 ден, обуславя квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „опасен рецидив" по чл. 29 ал.1 б.А от НК. За подсъдимия Г.С., който е осъждан общо 11 пъти, от значение за квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство са следните осъждания:

1) по НОХД 1490/2002г. на Районен съд гр.Пловдив е одобрено споразумение - определението на съда е влязло в законна сила на 14.09.2004г., като за деяние по чл.196 от НК на С. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1  г. и 2 мес.;

2) по НОХД № 510/2004г. на Районен съд гр.Пловдив е одобрено споразумение - определението на съда е влязло в законна сила на 14.12.2004 г., като за деяние по чл.196 от НК на С. еналожено наказание лишаване от свобода за срок от 4 мес.;

3) по НОХД №1170/2005г.   на   Районен   съд   гр.Пловдив   е   одобрено   споразумение - определението на съда е влязло в законна сила на 19.12.2005 г., като за деяние по чл.196 от НК на С. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2г. Наказанията по тези три осъдителни съдебни акта са
кумулирани от ПРС, като на С. е определено общо най-тежко
наказание от 2г. лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е
завишено с 5 месеца до 2г. и 5мес. Определението на съда е влязло в
законна сила на 21.02.2006 г., а наказанието е изтърпяно в периода от
23.02.2004 г. до 21.02.2006 г.;

4) по НОХД 1850/2006г. на Районен съд гр.Пловдив е одобрено споразумение  - определението на съда е влязло в законна сила на 11.08.2006г., катозадеяние по чл.199 от НК на С. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца. Наказанието е изтърпяно в периода
от 17.05.2006 г. до 09.07.2007 г.;

5) по НОХД 1540/2007г. на Районен съд гр.Пловдив е одобрено споразумение-определението на съда е влязло в законна сила на 01.11.2007г.,катозадеяние по чл.325 от НК на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9  месеца.  Наказанието е  изтърпяно  в  периода от
15.11.2007 г. до 02.06.2008 г. Всички тези осъждания обуславят квалификацията на деянието на С., предмет на настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл.29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК.

 

От обективна страна видно от събраните по делото доказателства са осъществени съставомерните признаци на престъпление по чл.198 ал.1 от НК –тримата подсъдими са отнели чужди движими вещи в съучастие като съизвършители  - участвували са в самото изпълнение на престъплението. Тъй като видно от коментираните по-горе справки за съдимост спрямо подсъдимите Ч. и С. извършения от тях като съизвършители грабеж е при условията на опасен рецидив – по отношение на тях двамата деянието се квалифицира по по-тежкия състав на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Като съизвършител – участник в самото извършване на престъплението е участвал и подсъдимия М., който обаче към момента на извършване на деянието не е имал навършено пълнолетие. Според неговата справка за съдимост е наказван по реда на ЗБППМН, и е осъждан по н.о.х.д.№1905/2009г. за друго деяние извършено от него също като непълнолетен. Последното на основание чл.29 ал.2 от НК изключва квалификацията на настоящото инкриминирано деяние като такова извършено при опасен рецидив, поради което от правна страна се квалифицира по основния състав на чл.198 ал.1 от НК.

Деянието е извършено от тримата подсъдими умишлено – те са  съзнавали  свойството и значението на извършеното,  съзнавали са че нанасят имуществени вреди на пострадалата, отнемайки със сила довела до травматични увреждания и със заплахи, нейни вещи. Очаквали са и са искали този резултат, като са имали намерение присвоявайки ги да удовлетворят свои материални нужди, което видно от признатата от подсъдимите фактическа обстановка са и сторили след извършването на престъплението. Т.е.  налице е и субективна съставомерност на извършеното.

 

Относно вида и размера на наказанието:

                     

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия И. А. Ч., могат да бъдат взети предвид единствено направените  самопризнания в съдебното производство по реда на чл.371 от НПК, касаещи предявеното от Окръжна Прокуратура  обвинение, инициирайки съкратено съдебно следствие като е уведомен за последиците от това по чл.373 от НПК.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за осем предходни осъждания за престъпления от общ характер, като цяло насочеността на престъпна му дейност срещу личната собственост, и срещу личността които го обрисуват като лице с изключително висока степен на обществена опасност, Отегчаващи отговорността му обстоятелства са и липсата на трудова и социална ангажираност.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия Ч., съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, и наложи наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона минимум /пет години/. Като намери, че всички немалобройни предходни осъждания, както и настоящото касаят престъпления срещу собствеността и личността на гражданите, настоящият състав оцени обществената опасност на деянието и дееца като високи, поради което определи размера на предвиденото в закона наказание, непосредствено под минимума, а именно  - четири години и единадесет месеца, който размер счита, за съответен на тежестта на престъплението и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Режима на изтърпяване на наказанието се определи при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС като първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип въз основа справката за съдимост.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 18.08.2009г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража”, в това число и задържането му по ЗМВР, на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето от задържането му на 18.08.2009г. до влизане на настоящата присъда в сила.

По отношение предвиденото в чл.199 ал.1 предл. последно от НК кумулативното по-леко наказание – “конфискация до една втора от имуществото на виновния”, съдът прецени, че от данните по делото, действително се установява, че Ч. е собственик на лек автомобил, а именно лекият автомобил послужил за извършване на престъплението – предмет на настоящото производство, но с оглед липсата на изявено лидерство на Ч. спрямо останалите съизвършители няма основание да му бъда налагано предвиденото в закона второ кумулативно наказание „конфискация”, при което и при липсата на данни за притежавано имущество от останалите двама подсъдими – би го поставило неправомерно в неравнопоставено положение, и поради процесуалната възможност дадена на съда от  чл.55 ал.3 от НК  се прецени да не му се налага наказание конфискация.

Вещта обаче предвид императивността  на разпоредбата на чл.53 ал.1 б.”а” от НК, съдът постанови да му бъде отнета в полза на държавата.

 

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Г.С.С., могат да бъдат взети предвид съдействието което е оказал в досъдебното производство, давайки обяснения, които спомагат за изясняване на фактическата обстановка в пълнота, а също и направените  самопризнания в съдебното производство по реда на чл.371 от НПК, касаещи предявеното от Окръжна Прокуратура  обвинение, инициирайки съкратено съдебно следствие като е уведомен за последиците от това по чл.373 от НПК.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за единадесет предходни осъждания за престъпления от общ характер, като цяло насочеността на престъпна му дейност срещу собствеността, срещу личността и обществения р., които го обрисуват като лице с изключително висока степен на обществена опасност. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са и липсата на трудова и социална ангажираност.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия С., съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, и наложи наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона минимум /пет години/. Като намери, че всички немалобройни предходни осъждания, както и настоящото касаят престъпления срещу собствеността и личността на гражданите, настоящият състав оцени обществената опасност на деянието и дееца като високи, поради което определи размера на предвиденото в закона наказание, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - непосредствено под минимума, а именно  - четири години и единадесет месеца, който размер счита, за съответен на тежестта на престъплението и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Режима на изтърпяване на наказанието се определи при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС като първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип въз основа справката за съдимост.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 18.08.2009г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража”, в това число и задържането му по ЗМВР, на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето от задържането му на 18.08.2009г. до влизане на настоящата присъда в сила.

По отношение предвиденото в чл.199 ал.1 предл. последно от НК кумулативното по-леко наказание – “конфискация до една втора от имуществото на виновния”, съдът прецени, че от данните по делото, не се установява, че С. да притежава имущество, върху което да е възможно изпълнението на това наказание и не му го наложи.

 

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия В.Я.М., могат да бъдат взети предвид наред с направените  самопризнания в съдебното производство по реда на чл.371 от НПК, касаещи предявеното от Окръжна Прокуратура  обвинение, инициирайки съкратено съдебно следствие като е уведомен за последиците от това по чл.373 от НПК, така и изключително младата му възраст – към момента на извършване на процесното престъпление м. не е имал навършени 18 години. Последното се преценява от съда и на основание чл.63 от НК. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и  изразеното съжаление за стореното

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за две предходни наказания за деяния извършени от него също като непълнолетен, очертаващата се от поредното /настоящото трето/ противообществено деяние, трайна антисоциална нагласа, липсата на трудова и социална ангажираност.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия М., съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, и наложи наказание пробация. Като намери, че предходните осъждания, както и настоящото касаят престъпления срещу собствеността, настоящият състав оцени обществената опасност на деянието и дееца като високи, поради което определи размера на предвиденото в закона наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно  за срок от две години, която продължителност съдът счете, че от една страна е съответен на тежестта на престъплението, а от друга – определяйки вида на пробационните мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и  „включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, счете че ще осъществи най-ефективно целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 18. 08. 2009 г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража”, в това число и задържането му по ЗМВР, на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание пробация времето от задържането му на 18.08.2009г. до влизане на настоящата присъда в сила.

 

Относно предявените граждански искове:

 

Предявеният граждански иск от А.Х.Й. за неимуществени вреди съдът намери за основателен и доказан и справедлив и съответен спрямо тежестта на физическите и психически травми, установени от СМЕ и показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка М.Й. – дъщеря на пострадалата с непосредствени впечатления от психоческото и физическо състояние на пострадалата в резултат на престъплението, в чиито показания съдът не намери причина да се усъмни. Поради това и уважи изцяло този граждански иск в размера в който беше предявен от 10000лв. за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди изразяващи се в причинени от престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК /за първите двама/ и по чл.198 ал.1 от НК за третия, физически болки и страдания и психически травми, като присъди и законните лихви считано от датата на извършване на престъплението - 18.08.2009г. до окончателното им изплащане. Горната сума съдът възложи солидарно на тримата подсъдими.

 

Предявеният от гражданската ищца А.Х.Й. граждански иск за имуществени вреди причинени от престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК /за първите двама/ и по чл.198 ал.1 от НК за третия в размер на 525 лева, ведно със законните лихви считано от 18.08.2009г. до окончателното им изплащане, съдът уважи като доказан по основание и размер – изцяло. Горната сума съдът възложи солидарно на тримата подсъдими.

 

Относно веществените доказателства :

 

Вещественото доказателство лек автомобил „Мерцедес 250 Д” с рег. № РВ 5560 МА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът разпореди да се отнеме в полза на държавата след влизане на присъдата в сила.

 Веществените доказателства  - мобилен телефон „Сименс” с № 352396003458870, кожена кания, нож със сребриста дръжка, солница, талисман съдът разпореди да се върнат на А.Х.Й. след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства - два броя джапанки, полиетиленов дъждобран, брезентова торба, камъчета с червено – кафяв цвят, парченца пръст и слама, осем броя влакна бели на цвят съдът разпореди да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.

 

Относно разноските :

 

В тежест на подсъдимите се възложи да заплатят солидарно по сметка ***.Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на  480лв., както и 421 лв. представляващи ДТ върху уважения размер на гражданските искове, както и в полза на ЧО и ГИ А.Х.Й. – да се заплатят разноските по делото в размер на 400лв.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.                                      

 

Председател: