Решение по дело №2675/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2468
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20222120102675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2468
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120102675 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Г, ул. общ. С, обл. С,
представлявано от Б.О. В. М. Т, срещу “РАЯ ТРАНС-2013” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б, ж.к. “ представлявано от Е. П, с която се иска да бъде
признато за установено, че “РАЯ ТРАНС-2013” ЕООД, ЕИК: ********* дължи на
“СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 1795, 20 лева,
представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за абонаментно
сервизно обслужване тип “Classic v2” № 3981/01.03.2018г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 2439 по ч.гр.д. №5691/2021 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.01.2018г. между ищцовото
дружество, в качеството му на изпълнител и ответното дружество, в качеството му на
възложител бил сключен договор за абонаментно обслужване тип “Classic v.2” № 3981.
Моторното превозно средство, предмет на абонаментното сервизно обслужване,
предоставяно от ищеца било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора и
представлявало МПС, вид “камион” с тип шаси R124 LA 4X2NA, Шаси № 4407298. В
договора страните уговорили, че за извършването на абонаментно обслужване на
посоченото МПС за срока на договора възложителя дължи възнаграждение в размер на
7536,00 лв. без вкл. ДДС. Тази сума била дължима на равни месечни вноски, всяка една в
размер на 157 лева без ДДС като за всяка за всяка вноска ежемесечно се издавала фактура.
Уговорено било възнаграждението да бъде заплащано от 1-во до 15-то число на месеца,
следващ периода, за който се отнася. В изпълнение на сключения договор ищецът бил издал
процесните 10 броя фактури, по които претендира заплащане на дължимите суми. Съгласно
разпоредбата на т.2.3.4 от сключения между страните договор, фактурите били изпращани
като PDF файлове на посочената от ответника електрона поща. Дължимата сума по
издадените фактури в общ размер от 1795, 20 лв. не била изплатена от длъжника, поради
което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5691/2021г..
Поради подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, на ищеца били дадени
1
указания за предявяване на иск за установяване на присъдените вземания. Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Ответното дружество, чрез своя законен представител е подал отговор на исковата
молба, който е депозиран след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК. Със същия се заявява
бланкетно оспорване на иска като неоснователен. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца за осъществявано сервизно обслужване на МПС, поради което намира, че не дължи
претендираните с исковата молба суми. В съдебно заседание ответника не изпраща
представител.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното и приетото като доказателство ч. гр. д. № 5691/2021 г. на БРС, се
установява, че на 11.08.2021 г. „Скания България ” ЕООД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу „Рая Транс – 2013” ЕООД. На 21.09.2015 г. искането е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На
15.02.2022 г. е издадена допълнителна заповед за парично изпълнение за сумата от 400 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Приети по делото като доказателства са и представените към исковата молба писмени
документи, а именно сключения между страните договор за абонаментно сервизно
обслужване от 03.01.2018 г., както и фактурите за процесните суми (фактура №
**********/16.08.2018г. на стойност 188,40 лв.; фактура № **********/28.01.2019г. на
стойност 188.40 лв.; фактура № **********/20.12.2018г. на стойност 188.40 лв..; фактура №
**********/19.02.2019г. на стойност 188.40 лв., фактура № **********/18.10.2018г. на
стойност 188.40 лв.; фактура № **********/19.11.2018г. на стойност 188.40лв. ; фактура №
**********/26.09.2018г. на стойност 188.40 лв.; фактура № **********/18.03.2018г. на
стойност 188.40 лв.; фактура № **********/15.04.2019г. на стойност 188.40 лв.; фактура №
**********/23.05.2019г. на стойност 99.60 лв).
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът е подал по делото
допълнително становище, в която пояснява, че източник на задълженията на ответника е
именно сключения между страните договор за абонаментно обслужване. Сочи като индиция
за признаване от страна на длъжника на съществуването на договора, респективно и на
възникналите от него задължения, извършените от „Рая транс- 2013“ ЕООД плащания по
предходно издадени на основание същия договор фактури. В подкрепа на тези твърдения,
ищеца представя банкови извлечения, от които се установяват извършени плащания от
ответника на следните суми: сума от 188.40 лева по фактура № ********** от 20.03.2018 г.,
сума от 188.40 лева по фактура № 00353718 от 16.04.2018 г.., сума от 376,80 лева по фактури
с № ********** от 21.05.2018 г. и № ********** от 22.06.2018 г.., сума от 188.40 лева по
фактура № ********** от 26.07.2018 г. В допълнение сочи, че претендираната сума не е за
извършени конкретни ремонтни дейности, а за дължимото на основание сключения договор
възнаграждение, разпределено на равни месечни вноски. Заявява, че съгласно условията на
договора, ответникът е имал задължение сам да осигури представянето на превозното
средство в оторизиран сервиз на ищеца, за да бъде същият обслужен съгласно одобрения
график.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца представя и извлечения
от информационната система, поддържана от дружеството, съдържаща данни както относно
водена кореспонденция между страните, така и данни относно предоставените от ищеца
услуги по ремонт и обслужване на моторното превозно средство на ответника. Установява
се от две от представените справки, че ищецът е изпращал регулярно на ответника
издаваните ежемесечни фактури по електронен път, съгласно уговореното в договора.
Третата справка представлява извлечение от сервизна история на посоченото МПС,
индивидуализирано с рег. № А6590 КК, шаси № 4407298 и притежавано от „Рая транс-2013“
ЕООД, за периода от 01.01.2017 г. до 04.10.2022 г. От тази справка се установява, че
посоченото МПС е било обслужвано в сервиза на ищеца на дати 17.01.2018 г. и 26.05.2018 г.
като са описани съответните дейности, използваните консумативи и подменени части.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 266 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Страните не спорят относно възникналото помежду им облигационно отношение по
силата на сключения между тях договор за абонаментно обслужване. Това се установява и от
представения по делото договор, подписан от страните, неоспорен от ответника и приет като
доказателство. Съгласно чл. 1 от договора, ответника като възложител е възложил, а ищецът
като изпълнител е приел да извърши абонаментно сервизно обслужване на превозното
средство на ответника, описано в приложение 1 към договора, а именно камион с рег. №
А6590 КК, шаси № 4407298. Графикът на договорените услуги, включени в абонаментното
обслужване е предвиден в приложение № 2 към договора и предвижда интервала между
отделните обслужвания да е 30 000 км. Освен посочения пробег в км., при достигането на
който автомобилът следва да бъде обслужен, са фиксирани и дати, на които камиона е
следвало да бъде представен в сервиза за извършване на договорените услуги. В чл. 2 от
договора, страните са договорили, че дължимото възнаграждение за срока на договора е в
размер на 7536 лева без включен ДДС, която сума се разпределя на равни месечни вноски,
всяка в размер на 157 лева без включен ДДС и за която се издава ежемесечна фактура. В т.
2.3.4 страните са постигнали съгласие, че издаването и предоставянето на фактурите ще се
извършва по електронен път, като фактурите ще бъдат изпращани като PDF файлове на
посочения от ответника електронен адрес.
С оглед установяването на възникнало между страните валидно облигационно
правоотношение, съдът намира, че по силата на същото за ответника са възникнали
задълженията за заплащане на процесните суми. Не се установява от съдържанието на
сключения между страните договор, задължението за заплащане на сумите да е обусловено
от реалното извършване на договорените услуги. Възнаграждението е уговорено като
дължимо за предоставянето на абонаментно обслужване за целия договорен срок, изтичащ
съответно при по – ранното настъпване на което и да е от двете събития – изтичане на
крайния срок на дата 31.12.2021 г. или до достигане на пробег от 200 000 км. Изрично в чл.
5.2. от договора, страните са уговорили, че договорното възнаграждение се дължи в пълен
размер независимо от по – ранното изтичането на срока на договора в хипотезата, при която
моторното превозно средство достигне пробег от 200 000 км. преди крайната дата 31.12.2012
г. За срока на договора изпълнителят е поел ангажимент за сервизно обслужване, като не се
установява по делото същият да е неизправна страна. Напротив, видно от представената
справка за предоставени услуги по обслужване на автомобила, се установява, че такива са
били извършени три пъти в началото на срока на договора. Доколкото сервизното
обслужване на автомобила да се извършва в оторизиран сервиз на ищеца, то в тежест на
ответника бе да докаже, че същият е предоставял превозното средство, предмет на договора
на определените в срока дати или при достигането на съответния пробег в км., но ищецът е
отказал извършването на договорената услуга. По делото липсват наведени от ответника
твърдения за предсрочно прекратяване на договора или развалянето му, което би имало за
последица евентуалното му освобождаване от задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Ето защо, и с оглед липсата на въведени от ответника в срока за отговор
правопогасяващи възражения, както и непосочването на относими в тази насока
доказателства, съдът преценя основателността на иска въз основа на събрания по делото
доказателствен материал. От съвкупната преценка на ангажираните доказателства се налага
извод за основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно даденото в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
3
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС разрешение, съдът в исковото
производство е длъжен да се произнесе по въпроса за дължимостта на разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В настоящото производство, ищецът
претендира разноски в общ размер от 775.90 лева, които съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК включват: 35,90 лева държавна такса, 480 лева – адвокатско възнаграждение и
260 лева – транспортни разходи. Съдът намира основателна претенцията за разноски в
исковото производство до размер на сумата от 515,90 лева, която включва държавната такса
и адвокатското възнаграждение. Съгласно съдебната практика, отговорността за разноски е
уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат (в този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК). Отговорността за разноски е ограничена, защото
не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр.
пътните разноски за явяването на страните пред съда). Сумите за пътни разходи не са
съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на основание чл.78
от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК). Тези
разноски не се включват в разноските по производството, които се присъждат по реда на
чл.78, ал.1 от ГПК, каквито са например изрично посочените в чл.75 и чл.76 от ГПК - за
възнаграждения за свидетели, вещи лица, съдебни поръчки.
На ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в общ
размер на 435,90 лева.
Поради изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че “РАЯ ТРАНС-2013”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Б, ж.к. представлявано от
Е. П, дължи на “СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с. Гн, ул. “, общ. С, обл. С, представлявано от Б. О. В. М.Т, сумата 1795, 20 лева
(хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща
възнаграждение за предоставени услуги по силата на сключен между страните договор за
абонаментно сервизно обслужване тип “Classic v2” № 3981/01.03.2018г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 11.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2439 по ч.гр.д. №5691/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА “РАЯ ТРАНС-2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б, представлявано от Е. П, да заплати на “СКАНИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Г, ул. “, общ. С, обл. С,
представлявано от Б. О.В. М.Т, сумата от 951,80 лева (деветстотин петдесет и един лева и
осемдесет стотинки), от които: сумата от 515,90 лева - разноски в настоящото исково
производство и сумата от 435,90лева в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския окръжен съд.
Вярно с оригинала З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев _______________________
4