Решение по дело №17777/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2506
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110217777
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2506
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110217777 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на “СКАЙ ЛАЙН КЪМПАНИ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А.
Дондуков“ № 19, срещу Наказателно постановление (НП) № 28 от 20.11.2023
г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията
(КРС), с което на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 335
и чл. 336 от ЗЕС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева за нарушение на ял. 261,
ал.1 изр. 1 от ЗЕС, което се твърди да е извършено на 22.07.2023 г. в гр.
София.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като
единствено физическо лице може да носи административнонаказателна
отговорност в случаи като настоящия. Сочи се, че разпоредбата на чл. 335 от
ЗЕС не предвижда възможност за налагане на имуществена санкция на
юридическо лице, а предвижда единствено налагане на глоба. Изразява се
становище за това, че в Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) е посочен единствено чл. 335 от ЗЕС, с оглед на което
1
жалбоподателят счита себе си за ненадлежна страна. Изтъква се, че
административнонаказващият орган е следвало да събере доказателства
относно съдържанието на процесния телефонен разговор, като се твърди, че в
случая не може да се установи с категоричност, че обаждането е било „за
целите на директния маркетинг и реклама“, както бланкетно било посочено в
НП. Като съществено процесуално нарушение се изтъква липсата на час на
нарушението в обжалваното НП. По тези съображения е направено искане за
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
представител моли за решение, с което обжалваното НП да бъде отменено,
като претендира в полза на страната да се присъдят направените разноски.
С вх. № 132657 от 22.04.2024 г. са постъпили писмени бележки от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, в които са
изложени съображенията на страната в защита на позицията за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде постановено
решение, с което обжалваното НП да се потвърди и в полза на въззиваемата
страна да се присъдят разноски. Възразява се за прекомерност на
претендираните от името на дружеството-жалбоподател разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

В хода на съдебното производство са събрани следните доказателства:

Писмени доказателства: Констативен протокол № С-ПВ-074 от
22.08.2023 г., съставен от комисия при КЗР /л. 8-9/; резюме на договор от
04.10.2022 г. /л. 10-11/; приложение № 1 към договор № ********* с Д. Я. с
приложение /л. 12-16/; договор от 30.06.2022 г., сключен между А1 България
ЕАД и „Конкорд Сейл“ ООД, ЕИК: ********* с приложение /л. 17-39/;
2
писмени сведения /л. 40/; констативен протокол № С-ПВ-075 от 18.08.2023 г.
на комисия при КЗР /л. 49-50/; снимка от дисплей на телефон, предоставена
от Д. Я. на служители при КРС и на А1 България ЕАД и снимки на
електронна кореспонденция между Д. Я. и служител при А1 България ЕАД /л.
50-62/; справка относно жалба на Д. Я. /л. 63/; констативен протокол № С-ПВ-
076 от 18.08.2023 г.
Гласни доказателствени средства: показания на свидетелите В. и Я..
От констативен протокол № С-ПВ-074 от 22.08.2023 г., съставен от
комисия при КЗР се установява, че на 04.10.2022 г. е сключен договор за
мобилни услуги с Д. Г. Я. за номер **********, като срокът на договора е 24
месеца и изтича на 04.10.2024 г. Установява се, че договорът с Д. Я. не
съдържа поле с посочена информация дали абонатът е съгласен да получава
маркетингова информация и няма положен подпис на абоната, че желае да
получава информация за продукти и услуги от трети лице. От същата справка
се установява без съмнение и това, че на 22.07.2023 г. в 15.04 часа е
осъществено обаждане от номер ********** към номер **********. От
договор от 30.06.2022 г., сключен между А1 България ЕАД и „Конкорд Сейл“
ООД, ЕИК: ********* се установява, че по силата на същия операторът
предоставя не абоната („Конкорд Сейл“ ООД) комплексна електронна
съобщителна услуга, която включва услугата “business voice”, която включва
свързване на комуникационната инфраструктура на абоната с обществената
фиксирана мрежа и мобилна наземна мрежа на оператора, предоставяне за
ползване на абоната на фиксирани мобилни номера и свързването им в една
виртуална частна мрежа за пренос на глас по начин, позволяващ чрез
крайното устройство да бъдат осъществявани повиквания чрез мобилни
номера. От констативен протокол от 18.08.2023 г. се установява, че комисия
при КРС е констатирала, че на 22.07.2023 г. Д. Г. Я. – титуляр на мобилна
гласова услуга с номер ********** от „А1 България“ ЕАД е получил
обаждане на ползвания от него мобилен номер ********** от телефонен
номер **********, при който му е предложен безплатен очен преглед, като
лицето което се е обадило на Я. се е представило за някакъв сътрудник, не
станало ясно на кого. След случая Я. потърсил съдействие при А1 България
ЕАД и КРС и блокирал телефонен номер **********. Тези констатации са
извършени от служители при КЗР на базата на информация от Д. Я.. От
справка от Търговския регистър се установява, че дружеството „Скай Лайн
3
Къмпани“ ООД е с управител Юрис Славчев Джованов. От удостоверение от
„А1 България“ ЕАД се установява, че номер ********** е предоставен за
ползване към телефонна услуга на дружеството „Скай Лайн Къмпани“ ООД и
към дата 17.08.2023 г. се ползва от това дружество. От писмо с вх. № 14-00-
1061 от 24.07.2023 г. се установява, че Д. Я. е сигнализирал КРС относно
обаждане от робот от телефон с номер **********, който поискал негови
лични данни с предложение за безплатен очен преглед, чрез непоискано
търговско предложение. Със заповед № РД-07-114 от 20.03.2023 г. на
председателя на КРС е оправомощен П. В. В. – старши инспектор в отдел
„Инспекция на съобщенията“ към Главна дирекция „Мониторинг и контрол
на съобщенията“ да осъществяват контрол върху електронните съобщения, да
извършват проверки и да съставят актове по реда на ЗАНН при констатирани
нарушения и др.
Показанията на свидетелите В. и Я. съдът оценява като достоверни
гласни доказателствени средства, като достоверността им не се опровергава
от други доказателства по делото и не се изключва на собствено основание,
тъй като показанията на свидетелите са логични, последователни, ясни и
непротиворечиви. Ето защо съдът формира изводите си относно значимите
факти въз основа на тези свидетелски показания и възприема изявленията на
свидетелите като вярно отражение на действителността.
От показанията на свидетеля В. се установява, че по повод жалба на Д.
Я. до КРС е извършена проверка относно повикване до г-н Я. от телефонен
номер **********, което е било с цел директен маркетинг и реклама.
Повикването е осъществено на 22.07.2023 г. от номер **********, който се
ползва от дружеството „Скай Лайн Къмпани“ ООД във връзка с договор,
сключен между дружеството и „А1 България“ ЕАД. В хода на проверката се
установило, че от посочения телефонен номер е осъществено обаждане, при
което Д. Я. е получил предложение за безплатен очен преглед, което
обаждане е генерирано от сътрудник, който не се е представил и е изискал
лични данни от Я. – три имена, телефон и адрес. По случая била изискана
информация от „А1 България“ ЕАД, при което е установено, че Д. Я. не е
предоставял съгласие и не е давал разрешение да му изпращат и да получава
съобщения и повиквания, свързани с директен маркетинг и реклама. Поради
направените констатации свидетелят съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), който бил връчен на пълномощник на
4
дружеството „Скай Лайн Къмпани“ ООД – адв. Д.. АУАН бил съставен за
нарушение, изразяващо се в осъществяване на повикване за безплатен очен
преглед без съгласието на ползвателя Я.. Свидетелят В. пояснява, че по
случая е изискал информация от санкционираното дружество, по повод на
което бил информиран, че на 22.07.2023 г. е осъществено обаждане от номера
на ползвателя към г-н Я. за събитие, организирано от „Скай Лайн Къмпани“
ООД.
От показанията на свидетеля Я. се установява, че е подал жалба до КРС
във връзка с непоискано обаждане, което получил на 22.07.2023 г. – почивен
ден, при което свидетелят получил покана за безплатен очен преглед.
Няколко секунди след началото на обаждането свидетелят се усъмнил, тъй
като тонът на гласа бил „равен“, поради което започнал да задава въпроси, за
да разбере дали става въпрос за робот и се уверил, че това е така, тъй като
попитал „Как се прави лютеница?“, на което получил отговор, че трябва да
предостави своите лични данни. Затова свидетелят помислил, че целта на
обаждането е събиране на лични данни, а това според него крие опасност от
злоупотреби. Ето защо свидетелят се свързал с „А1 България“ ЕАД, където
подал информация за обаждането и телефонния номер и получил отговор, че
няма проблем с номера – законен е и е техен потребител, като не
предоставили информация за това кой точно е потребителят. Свидетелят не
помни конкретния телефонен номер, от който е получил обаждането, но
твърди, че е приложил „скрийншотове“ към жалбата си до КРС. Свидетелят
си спомня, че обаждането е получено следобед, тъй като точно тогава си
почивал, както и че винаги когато подписва договор с мобилен оператор не
пропускам клаузата за маркетингова информация, която винаги изрично
отказва. Свидетелят заявява, че за разлика от повечето хора, които не
обръщат информация на тази клауза, той следи за нея, тъй като в работата си
се занимава с четене на договори. От „А1 България“ ЕАД отговорили на
свидетеля, че те не са предоставяли номера му на такива компании, като му
разяснили, че това са компании, които използват техника, която сама
генерира номера на случаен принцип, при който се генерират различни
цифри, след което се обаждат и чрез самите обаждания събират информация
за ползвателите на съответните номера.
При изводимите от доказателствата факти следват следните правни
5
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни държавни органи
и в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията
на закона относно компетентността. АУАН и НП съответстват на
изискванията на ЗАНН относно тяхното съдържание и съдържат всички
необходими реквизити, като съдът не установява при издаване на посочените
документи да са допуснато съществени процесуални нарушения.
Описаната в АУАН фактическа обстановка кореспондира с
фактическата обстановка, която е възведена в обвинение с НП и същата
съответства на дадената от административнонаказващия орган правна
квалификация. Изложените фактически твърдения са описани ясно и
непротиворечиво, като са посочени всички съществени признаци на
нарушението, което е описано по време, място и начин на извършване.
Очевидно е от доказателствата по делото, че дружеството-жалбоподател
„Скай Лайн Къмпани“ ООД е осъществило състав на административно
нарушение по чл. 261, ал. 1, изр. 1 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС).
Съгласно чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС е забранено осъществяването на
повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за
целите на директния маркетинг и реклама без предварително получено
съгласие на потребителя.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството „Скай
Лайн Къмпани“ ООД е осъществило повикване с потребител Д. Я. на
22.07.2023 г., при което дружеството-жалбоподател е отправило покана към
потребителя за безплатен очен преглед. Установява се, че Д. Я. не е давал
съгласие/разрешение за осъществяване на повиквания с рекламна цел или за
целите на директния маркетинг, каквото именно е конкретното повикване.
ЗЕС не дава дефиниция на понятията „директен маркетинг“ и „реклама“, но
такава се съдържа в § 1, т. 11 от Закона за защита на конкуренцията. Според
цитираната разпоредба реклама е всяко съобщение във връзка с търговия,
занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки
или услуги. С оглед съдържанието на конкретното телефонно обаждане, при
което свидетелят Я. е получил покана за безплатен очен преглед, следва извод
6
за това, че телефонното повикване е осъществено с рекламна цел. В тази
връзка доводите на жалбоподателя съдът приема за неоснователни, като
следва да се подчертае, че фактическата обстановка по случая не разкрива
сложност, с оглед на което не е налице необходимост от задълбочено
обсъждане и описание от страна на наказващия орган. Същественото е, че
административнонаказващият орган е описал всички значими признаци на
нарушението от обективна страна. Доколкото става въпрос за отговорност на
търговско дружество, отговорността на което е обективна, не следва да се
обсъжда изложението на описание от субективна страна на нарушението.
Липсва основание за определяне на случая като маловажен, тъй като същият
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни
нарушения. Следователно, категорично се установява, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС, което се санкционира съгласно
чл. 335, респ. чл. 336 от ЗЕС. В тази връзка следва да се посочи като
неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая не е допустимо да се
санкционира юридическото лице с оглед позоваването на чл. 335 от ЗЕС, тъй
като това твърдение не държи сметка за съществуването на чл. 336 от ЗЕС,
който препраща към посочения законов текст.
За това нарушение предвидената от законодателя имуществена санкция
е относително определена в границите от 500 до 5000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил „имуществена
санкция“ в минимален размер, което, предвид липсата на отегчаващи
обстоятелства съответства на тежестта на нарушението. Ето защо атакуваното
НП е законосъобразно и в частта относно наложената имуществена санкция и
следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща направени в хода на
административнонаказателното производство разноски за юрисконсулт, за
заплащането на която следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател.
Жалбоподателят няма право на разноски и такива не следва да му се
присъждат.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 28 от 20.11.2023
г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с
което на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 335 и чл. 336
от ЗЕС, на „СКАЙ ЛАЙН КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А. Дондуков“ № 19, е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева
за нарушение на чл. 261, ал.1 изр. 1 от ЗЕС, извършено на 22.07.2023 г. в гр.
София.

ОСЪЖДА СКАЙ ЛАЙН КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А. Дондуков“ № 19, да
заплати на Комисия за регулиране на съобщенията, сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща направени в хода на административнонаказателното
производство разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8