Решение по дело №288/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260008
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Тихомир Иванов Вельовски
Дело: 20201410200288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Б.С. 15.09.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  III наказателен състав, в публичното си заседание на 31 август, Две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 288/2020г. по описа на РС-Б.С.

За да се произнесе взе предвид следното:

Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000176/17.03.2020 год. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което му е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави  искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.К.К., който  поддържа жалбата и  доразвива доводите в нея.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не ангажира становище.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 30.03.2016г. жалбоподателят Д.К.Д.  закупил от П.В.В.с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите,  съгласно чл. 144 ал.2 вр. ал.1   ЗДвП, лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер” с рег.№ ОВ 1003 ВА. От приложената по делото справка автомобилът е със служебна промяна на регистрацията от 01.08.2017г. с предстоящ собственик Д.К.Д..  Жалбоподателят Д. бил дал разрешение на неговия племенник Д. В. И. да ползва лекия автомобил, когато му се налага. Затова на 03.03.2019 г.  племенникът му управлявал автомобила в гр.Б.С. на  ул.„Иванчо Съйнов“ към изхода за гр.К., когато бил спрян за полицейска проверка от служители при РУ Б.С.. При извършената проверка с протокол за доброволно предаване предал на служителите 72 бр. патрони – боеприпаси, които се намирали в автомобила, като посочил, че патроните са собственост на вуйчо му. Било образувано ДП № 302/2019г. по описа на РП-Б.С. за престъпление по чл.339, ал.1 НК.

При извършеното разследване  се установило, че жалбоподателят  притежава валидно разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие за ловни цели. В хода на производството е изискана и приложена справка относно регистрацията на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер” с рег.№ ОВ 1003 ВА, от която е видно, че в регистрационния масив на сектор „Пътна полиция” – гр.Л. като собственик на автомобила е записана П.В.В.и с предстоящ собственик Д.К.Д..

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.05.2019 г. решаващата прокуратура е прекратила наказателното производство, водено за  престъпление по чл.339 ал.1 НК, като е прието, че престъпление не е налице. Прокурорът установил, че бил изтекъл едномесечният срок за  пререгистрация на автомобила след извършената продажба.                                                               

Постановлението последващо е било изпратено на РУ-Б.С. за извършване на преценка по компетентност относно налагане на административно наказание. Въз основа на постановлението на прокурора, свидетелят К.В.В. на 27.02.2020 година в присъствието на свидетеля Ц.Д.М. съставил и връчил на жалбоподателя акт за административно нарушение /АУАН/ бланков номер 603427, за това, че на 03.03.2019 г. около 09:00 часа в гр.Б.С., на кръстовището на ул.„Иванчо Съйнов“ изхода за гр.К., при извършена проверка на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с рег.№ ОВ 1003 ВА, предстояща негова собственост, като собственикът не е прехвърлил собствеността в законоустановения срок – нарушение на чл.145 от ЗДвП.

Въз основа на горния АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.

С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП, за това, че: „03.03.2019 г. около 09:00 часа в гр.Б.С., на кръстовището на ул.„Иванчо Съйнов“ изхода за гр.К.,при извършена проверка на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер” с рег.№ ОВ 1003 ВА, предстояща негова собственост, като собственика не е прехвърлил собствеността в законоустановения срок, с което виновно е извършил:1) Физическо лице приобретател на регистрирано ППС не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес, с което виновно е нарушил чл.145 ал.2 от ЗДвП”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 603427/27.02.2020г., НП № 20-0248-000176/17.03.2020 год., Постановление за прекратяване на наказателно производство с приложените останалите писмени доказателства по преписката, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за регистрация на лек автомобил, справка за водач/нарушител, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели К.В.В. и Ц.Д.М. ***.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е протекло при допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

Нарушената разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, към момента на извършване на нарушението е предвиждала следното:

Чл. 145. (2) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

Понастоящем същата предвижда следното:

Чл. 145. (2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.)

Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

При тази нормативна уредба е очевидно, че влязъл в сила нов по-благоприятен закон, тъй като понастоящем същия не задължава приобретателите на ППС да предоставят копие от договора за придобитата собственост.

Съдът констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което от своя страна има значение за определяне началния момент, от който започва да тече давност. Установи се, че на 30.03.2016г. жалбоподателят Д.К.Д. е закупил с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите,  съгласно чл. 144 ал.2 вр. ал.1   ЗДвП, лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер” с рег.№ ОВ 1003 ВА. Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. Този срок в случая е изтекъл през месец април 2016г. Затова за деяния, съставляващи административни нарушения по Закона за движение по пътищата и наказуеми с административни наказания "глоба", административно-наказателното преследване се изключва на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от извършването на деянието, респективно - ако от последното действие на надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на административно-наказателната му отговорност, са изминали 3 години /чл.81, ал.2 от НК/.

Не е отразена датата на придобиването, от която тече посоченият в закона срок, или датата, на която срокът е изтекъл. Освен това, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено коректно къде е извършено твърдяното нарушение, а това не е било невъзможно, като се има предвид, че изискването на чл.145, ал.2 от ЗДвП е за представяне на документа за придобиване собственост върху МПС в службата за регистрация по местоживеене на приобретателя. Посочена е единствено датата на установяване на нарушението. Допуснатото нарушение е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата на нарушителя и правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по правото, така и по фактите и в двете фази на производството - производството пред административния орган по издаване на наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му. Когато някой от тези реквизити липсва или е опорочен до степен неподлежаща на саниране по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт - обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществено нарушение на закона.

Следователно съдът намира, че НП,  издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено като  незаконосъобразно.

Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателят – адв.К. да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът с оглед изхода на делото намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 , съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000176/17.03.2020 год. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.В., с което на Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 300.00 лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: