Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр. Плевен, 24.04.2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №767 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №14-0938-001092/07.05.2014г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Плевен, на К.Ц. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 /сто/ лева, за това, че на 25.04.2014г. в 15:15 часа, в гр. Плевен, ул. „Стоян Заимов“, посока ул. „Дойран“, като водач на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег.№ ***, извършва следното нарушение – на пешеходна пътека преминава пред група пешеходци, като им отнема предимството, с което е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

На основание Наредба №Із-2539 на МВР на В. са му отнети общо 8 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.Ц.В., който го обжалва изцяло и моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение № 1092 е съставен на 25.04.2014г. от К.Ц.П., мл.автоконтрольор при СПП към ОД на МВР – гр. Плевен срещу К.Ц. ***, с ЕГН ********** за това, че последният на 25.04.2014г. около 15:15 часа, в гр. Плевен, ул. „Стоян Заимов“, посока ул. „Дойран“, като водач на МПС л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег.№ ***, на пешеходна пътека преминава пред група пешеходци, като им отнема предимството, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.119 от ЗДвП.

 Относно допустимостта на жалбата пред Районен съд –Плевен.

Действията по връчването на наказателното постановление се извършват само и единствено от административния орган, който трябва да докаже надлежно факта на извършването им.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Законодателят е определил срок за обжалване, който обвързан с момента на връчване на наказателното постановление.

Правилото за връчване на наказателно постановление на лице, извършило административно нарушение, се съдържа в чл.58, ал.1 от НК и предвижда това да става 4 лично срещу подпис като условие за последващото влизане на наказателното постановление в сила при наличие на някоя от хипотезите по чл.64 от ЗАНН. 

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН цели да гарантира правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се защити срещу наложеното му наказание, като упражни правото си на обжалване в законоустановен срок. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже редовното връчване на наказателното постановление, с оглед преценката на съда за срочността на подадената въззивна жалба.

В случай, че доказателства за редовно връчване липсват, последицата от това е приемането на жалбата за подадена в законоустановения срок. Доколкото връчването на наказателното постановление е процедура, развиваща се след самото административнонаказателно производство,  нарушаването й не може да доведе до извод за нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а единствената санкция, с която това нарушение е скрепено, е приемането на въззивната жалба за подадена в срок. В настоящия случай  във връзка с възражението изложени в жалбата на  К.Ц.В., че обжалваното му НП не му е връчено лично съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН, съдът извърши служебна проверка  и констатира, че възражението е основателно.

От показанията на св. М.В.К. заемащ длъжността мл. полицейски инспектор във Второ РУ-Плевен се установява, че той е връчил обжалваното наказателно постановление на св. И.В. – *** на жалбоподателя К.В. на 28.11.2018г. и то когато тя е отишла да получи  издадено срещу нея НП. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. И.В., която в съдебно заседание заяви, че тя е получила обжалваното наказателно постановление, което е удостоверила, чрез подписа си, но не го е предавала на ***. При положение, че НП не е връчено, срокът за обжалването му не тече и същото може да бъде обжалвано от нарушителя от момента на неформалното му узнаване. В тази връзка и позовавайки се на горните основания съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок и процесуално-допустима, в която и връзка приема направеното от защитника  на жалбоподателя възражение за основателно.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:

Настоящата инстанция счита, че в случая е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административно наказателната отговорност на нарушителя. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК. Чл.80, ал.1, т.5 от НК /в редакцията към момента на извършване на нарушенията, която следва да се има предвид с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН/ гласи, че във всички останали случаи, извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на административното нарушение изтича абсолютната давност за наказателно преследване. 

Датата на извършване на нарушението е 25.04.2014г. Наказателното постановление е издадено на 07.05.2014г. и е връчено на 28.11.2018г. Към момента на връчване на НП  са изтекли повече от четири години и шест месеца от извършване на нарушението, т.е. наказателното преследване е изключено по давност. Последното обстоятелство изключва въобще административно-наказателното преследване по отношение на жалбоподателя или казано с други думи – изключва правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то обжалваното НП следва да бъде отменено, а цялото административно-наказателното производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.

В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. 

По изложените съображения, съдът

               

Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №14-0938-001092/07.05.2014г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на К.Ц. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 /сто/ лева, за това, че на 25.04.2014г. в 15:15 часа, в гр. Плевен, ул. „Стоян Заимов“, посока ул. „Дойран“, като водач на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег.№ ***, извършва следното нарушение – на пешеходна пътека преминава пред група пешеходци, като им отнема предимството, с което е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен  съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: