О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260017 6 януари 2021 година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански
състав, на 6 януари …………2021 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от………………..съдията Мишова……..
частно гражданско
дело номер 3419……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е определение № 261086 от
01.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4716/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което на основание чл.130 ГПК е върнал исковата молба на К.Х.А.
и е прекратил производството по делото.
Частният
жалбоподател счита, че определението е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е изпълнил указанията на съда, дадени
с разпореждане от 19.11.2020 г. Счита, че искът по чл.124, ал.1 ГПК и
претенцията по чл.537, ал.2 ГПК могат да бъдат предявени в различни искови
молби. Твърди, че на 05.12.2020 г. изготвил искова молба срещу ответниците, но
поради изключителна заетост я внесъл на 09.11.2020 г. Обжалваното определение
получил, след като депозирането на исковата молба по чл.124, ал.1 ГПК. Моли,
съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право,
намери за установено следното:
Частната жалба е
неоснователна.
Производството пред првоинстанционния съд е
образувано по искова молба на К.Х.А. против М.С.Г.-Т., И.Н.Т.и С.Н.Т.-Д., с която се иска на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да
постанови решение, с което да отмени н.а. № 35, т.І, рег. № 926, дело №
22/01.02.2018 г. С разпореждане от 19.11.2020 г. районният съд е дал възможност на
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи какъв иск
предявява и срещу кого, както и да уточни петитума на исковата молба. Съобщението е връчено на 26.11.2020 г. В определения срок ищецът чрез своя процесуален представител, с молба от 30.11.2020 г., е посочил, че предявява иск
с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК, а петитумът е отмяна констативен нотариален акт, описан подробно в исковата молба.
Правният си интерес обосновава с аргумента, че с отмяна на този констативен нотариален акт ще
докаже, че е собственик на имота, за да бъде уважен предявеният ревандикационен
иск срещу трето лице, закупило имота от ответниците.
Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е недопустима. Разпоредбата на чл. 537, ал.
2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен
акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се
не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона
правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от
охранителния акт. Приел е, че в
случая, дори и след дадените указания ищецът не е предявил вещен иск срещу
ответниците. Едва при предявен такъв иск като последица може (при уважаване на
иска) да се отмени констативния нотариален акт. Приел е, че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК по правило
няма характер на самостоятелен иск, а отмяната/изменението на нотариален акт е
законова последица от уважаване на предявен от претендиращия
отмяната/изменението правен субект вещен иск, насочен срещу лицето/лицата,
ползващи се от акта; че в
случая не е формулиран петитум и не са изложени адекватни обстоятелства за
предявени от ищеца срещу тримата ответници вещни искове.
Определението е правилно.
Предявената искова молба на
частния жалбоподател е била нередовна. Налице е противоречие между изложените
основания (факти и обстоятелства), които сочат на иск за защита на право на
собственост, и формулирания петитум, с който се иска отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл.537, ал.2 ГПК. С молбата от
30.11.2020 г. ищецът не отстранява констатираните от съда нередовности, а още веднъж преповтаря
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като твърди, че е завел
ревандикационен иск срещу трето за спора лице – Г.И.И., по който иск следва да
докаже, че е собственик на процесните 178 кв.м, поради което счита, че има
правен интерес и затова „завежна иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК срещу
ответниците“, които са титуляри на правото на собственост според оспорения
нотариален акт, чиято отмяна се иска. Счита, че, като се отмени този нотариален
акт, доказва, че е собственок на имота, за да бъде уважен в последствие
заведения ревандикационен иск. Впоследствие, на 09.12.2020 г. по делото е
постъпила искова молба от К.Х.А. срещу М.С.Г.-Т.,
И.Н.Т.и С.Н.Т.-Д., с която се иска съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
178/900 кв.м от УПИ ХІV-93, кв.40а по плата на ***. С тази искова молба се
поддържа и искане за отмяна на н.а. № 35/2018 г.
Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че самостоятелен иск за отмяна
на констативен нотариален е недопустим, тъй като отмяната или изменението на
констативен нотариален акт са уредени от закона като последица от уважаване на
предявения от собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от акта
право на собственост. Законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за
отмяна на констативен нотариален акт. В текста на
чл.537, ал.2 ГПК изрично е посочено, че, когато констативният нотариален акт
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, което
се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
В случая, тъй като спорът между страните е за право на собственост върху част
от имота, за който е издаден констативният нотариален акт, той следва да се
реши посредством положителен или отрицателен установителен иск за собственост.
В първоначалната искова молба такъв иск не е предявен, макар и да са изложени
основания за него. Тази нередовност не е отстранена в дадения в районния съд
срок, който е изтекъл на 03.12.2020 г. Едва на 09.12.2020 г. по делото е
постъпила искова молба, с която ищецът предявява установителен иск за
собственост. Съгласно чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след
като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Страната, която
е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска
неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла на преодолее – ал.2. В случая
ищецът не е поискал възстановяване на срока, като едва в частната жалба той се
позовава на изключителна заетост на процесуалния му представител, която е
причина за внасянето на молбана на 09.12.2020 г. Обстоятелството, че молбата е
внесена преди да получи определението за прекратяване, е без значение, защото
процесуалните действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба е
следвало да бъдат извършени в дадения едноседмичен срок, който е изтекъл
няколко дена преди това. Няма пречка обаче молбата от 09.12.2020 г. да бъде
образувана като друго дело.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че така предявеният иск е бил недопустим, а нередовностите по
исковата молба не са били отстранени своевременно, поради което тя правилно е
била върната.
Воден
от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261086 от 01.12.2020 г., постановено по гр.д. №
4716/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.