РЕШЕНИЕ
Номер 141828.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIII наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205344 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000485/13.08.2020 г., на Т.
Т. Н. „за *“ на *** - Пловдив, с което на А. И. М. с ЕГН **********, на основание чл.
178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 44,
ал.1 , т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата са изложени аргументи, че нарушението не е извършено, тъй като
лицето е било възможно да се намира извън обсега на камерата, тъй като
видеонаблюдението обхваща частично пространството където автомобилите минават
проверка. Прави се възражение за нечетливост, което ограничавало правото на защита
на нарушителя, липса на обсъждане на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН
иска се отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява,
но неговият процесуален представител моли да се отмени НП като незаконосъобразно
с аргументи, че не е извършено нарушението, тъй като не се е доказало по категоричен
начин, че лицето е отсъствало, а и процесното ППС, на което е извършен годишен
технически преглед /ГТП/ е от категорията О2- каравана, които не подлежат на
проверка каквато се изисква в чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредбата, тъй като същото
няма двигател и спирачната уредба е различна.
Въззиваемата страна РД „Автомобилна Администрация“ в писмено становище,
моли актът да се потвърди, като излага доводи, че същият бил съставен без
процесуални пороци и по безспорен начин било доказано нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Твърди се формалност на нарушенията и липса на
основание за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 30.07.2020 г. Х. Ч. и И. П. възприели видеозапис, чрез който установили, че в
пункт за извършване на ГТП, находящ се в ***, на 29.05.2020 г. бил извършван ГТП на
1
ППС категория О2 – марка Ейфеланд 8404, с рег. № ***, от комисия, в състава на
която като технически специалист участвал нарушителят А. М.. Пунктът за технически
прегледи бил стопанисван от ***, с разрешение № 1750/16.04.2019 г., издадено от ИА
„АА“. М. се появил за малко в кадър, но като цяло отсъствал от обсега на
видеоконтрола следящ пространството около пътното превозно средство, но поставил
печата и подписа си под протокол за извършен ГПТ. Тези действия свид. Ч. определил
като нарушение на чл. 44 , ал. 1 т. 1, б „б“ от наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС, тъй
като видно от записа М. не бил извършил проверка на техническата изправност на
ППС, съгласно методиката по чл.31, ал.1 от същата Наредба, поради което съставил
АУАН Серия А-2019 № 275896 от 30.07.2020 г. в присъствието на нарушителя, който
не възразил и му бил връчен на същата дата.
На 13.08.2020 г. Т. Т. Н., оправомощен да изпълнява служебните задължения на
* на РД „АА“ – Пловдив със Заповед № 1320/10.08.2020 г. издал НП 36-
0000485/13.08.2020 г., с което на основание чл. 178а,ал. 7, т.3 от ЗДвП наложил на
нарушителя глоба в размер на 1500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Х. Ч., И. П. и Д. Д., както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН Серия А -2019 № 275896 от 30.07.2020 г., Протокол за
извършен периодичен преглед за Техническа изправност на ППС №22412643 от
29.05.2020 г., Списък на Технически специалисти, Разрешение № 1750/16.04.2019 г.,
Заповед № 1320/10.08.2020 г. и Заповед РД -08-30/24.01.20 г.
Съдът намира показанията на свидетелите Ч. и П. за логични и обективни.
Същите свидетелстват за обстоятелства, които са възприели и по начина по който са ги
възприели. Свидетелят Ч. уточнява, че на записа не се е виждало техническият
специалист да извършва замерване на маслото, температурата, оборотите, както и
запалката на автомобила – които са налични при автомобилите с двигатели с
вътрешно горене. Съдът дава вяра на показанията му, още повече, че при ППС от
категория О2, представляваща каравана без собствено задвижване видно от чл. 3, ал.1,
т. 3, б „б“ от ЗППС, а именно ремаркета, проектирани и конструирани за превоз на
товари или пътници, както и за настаняване на пътници с технически допустима
максимална маса над 750 kg, но не повече от 3 500 kg, двигател с вътрешно горене не е
наличен. Съдът дава вяра и на показанията на свид. П., доколкото същите са обективни
и логични. По отношение на установеното противоречие дали нарушителят е влязъл
изобщо в кадър на видеозаписа, съдът дава вяра на показанията на Ч., които са по-
подробни и обстоятелствени. Противоречието е възможно да се дължи на по-слаба
памет на свид. П., който да не се сеща дали е възприел влизане в кадър нарушителят
или не или на моментно разсейване от страна на сиведетля.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д., отчитайки евентуалната му
заинтересованост, доколкото същия е служител на фирма ***, чиито служител е и А.
М.. Съдът счита, че показанията му са на пряко възприемани факти – т.е. на очевидец.
По същество показанията и на този свидетел се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал и не са налични съществени противоречия с показанията на
другите двама свидетели. Всички доказателства в съвкупност чертаят една
непротиворечива фактическа обстановка. А именно при извършването на технически
преглед на ППС от категория О2 – пътническа каравана нарушителят М. не е бил в
обсега за видеонаблюдение и не е извършвал замерване на масло, температура, обороти
и запалката на автомобила, както и визираните в чл. 31, ал. 1 на Наредба № Н-32-
агрегати, уредби и механизми, които имат връзка с безопасността на движението,
отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът намира, че при съставянето на атакуваното НП на първо място е
допуснато нарушение на процесуалните правила доколкото в същото е посочена
длъжността, която заема административно-наказващия орган, а именно „за *“, което
следва да препраща към оправомощителната Заповед № 1320/10.08.2020 г., но не е
посочено в кое ведомство е заеманата длъжност. Видно от шапката на издаденото
постановление същото е издадено от Изпълнителна Агенция „Автомобилна
Администрация“, но издателят на постановлението изпълнява функциите на * на
нейното териториално поделение, а именно РД „АА“ Пловдив. Това не кореспондира и
с печата поставен на НП – който е на ИА „АА“. Съдът приема, че страна по
административнонаказателното производство е именно РД „АА“ Пловдив, тъй като
видно от Заповед № 1320/10.08.2020 г. във връзка със Заповед РД -08-30/24.01.20 г.
раздел І, т. 6 – Т. Н. е оправомощено лице за издаване на наказателни постановления,
но този факт никъде не фигурира в Наказателното постановление.
За нарушителя от друга страна е недопустимо едва с акта на съда да разбира кое
точно ведомство е издало наказателното постановление дали регионалната дирекция
на „АА“ –гр. Пловдив или Изпълнителната агенция със седалище в гр. София и в тази
връзка кой е административнонаказаващият орган.
Съдът намира, че непосочването на ведомството-издател на атакуваното
постановление е самостоятелно основание за отмяна на акта на
административнонаказващия орган.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като
приетото от въззиваемата страна за нарушение е описано и са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице видно
от Заповед № 1320/10.08.2020 г. и Заповед РД -08-30/24.01.20 г. при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението, извън гореописаното, е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват други
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неизвършване на проверките описани в чл. 31, ал.1
от Наредба № Н-32 на МТИТС.
От правна страна съдът намира следното:
От една страна не се доказа от събраните доказателства от обективна страна
жалбоподателят да е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение, а
от друга се доказа неправилно приложение на материалния закон доколкото се
вменява задължение на нарушителя, чийто субект той не е в конкретния случай.
Вмененото нарушение с атакуваното постановление е че: нарушителят при
извършване на периодичен технически преглед на ППС Ейфеланд 8404, категория О2
с рег. № **** е подписал и подпечатал протокола с личния си печат без да е извършил
проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал.1 и
при спазване на технологичната карта по чл. 18 ал.1 , т. 4 от Наредба Н-32 от 2011 г. на
3
МТИТС. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата - Периодичните прегледи на ППС
обхващат комплектността и изправността на агрегатите (такъв не е наличен в
процесното ППС), уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на
движението, отделянето на отработените газове (процесното ППС не отделя такива),
нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства (неотносимо
към процесното ППС) и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.
Видно от АУАН и както беше посочено по-горе чл. 3, ал.1, т. 3, б „б“ от ЗППС,
определя процесното МПС като такова без ДВГ което изключва по-голямата част от
проверката описана в чл. 31, ал. 1 на Наредбата, а следва такава да се извършва по чл.
32, ал. 2 от същата Наредба, а именно „Периодичните прегледи на ППС от категории
M1, М2, М3, N1, N2, N3, О1, O2, O3 и О4 и колесните трактори с конструктивна
максимална скорост, надвишаваща 40 km/h, обхващат най-малко следните области:
идентификация на превозното средство; оборудване на спирачната уредба; кормилно
управление; видимост; светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване; оси,
колела, гуми и окачване; шаси и оборудване, свързано с шасито; друго оборудване;
вредно въздействие; допълнителни проверки на превозни средства за превоз на
пътници от категории М2 и М3.“ Като е вменил неправилно задължения на
нарушителя, които обективно не могат да бъдат изпълнени административно
наказващия орган е приложил неправилно материалния закон, а като е констатирал
липса на изпълнение на задължения, които обективно са неизпълними същият е
установил нарушение, което не е извършено.
Не са описани по друг подходящ начин, кои точно действия административно-
наказаващия орган счита, че не са изпълнени, за да има възможност съдът да провери
дали такива е следвало да бъдат извършвани за конкретното ППС. От показанията на
свидетеля съдът намира, че актосъставителят счита именно действията свързани с
двигател на МПС за неизпълнени. Посочената в АУАН правна норма регламентираща
задълженията на лицето е твърде обща и неприложима в цялост към конкретния
случай, поради което създава неяснота кое органът приема за задължително и
неизпълнено действие. Това от своя страна накърнява правото на защита на
нарушителя.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което
то следва да се отмени.
В жалбата е направено искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на
спора право на такива възниква за жалбоподателя, но разноски не са доказани да са
направени и не е представен списък, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000485/13.08.2020 г., на Т. Т. Н.,
„за *“ на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ - Пловдив, с което на
А. И. М. с ЕГН **********, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 44, ал.1 , т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5