Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1909 Година
17.05.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
15545 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от Т. Я. К., чрез ***** против М.И.С.
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от: 573.05 лв. главница; 88.97 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 20 януари 2016 г.
до 15 декември 2016 г. - датата на последната вноска; 0 лв. административна такса за
събиране на вземането; 312.98 лв. такса за гаранция; 27.39 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 16 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. – дата на подаване на заявлението, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
С исковата си молба ищецът твърди, че основанието въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан Договор за кредит № *****от 21 декември 2015 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и М.И.С. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изйскванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Зкона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия, уреждащи отношенията между «Фератум България» ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Твърди, че със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България
ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия.
Твърди, че по силата на сключения Договор за кредит № ***** г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер 650,00 лева, който е следвало да
бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 149.5 лева, за срок от 360 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е
одоборено от Кредитора и същото фигурирало под № ***** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление
за свободно предоставяне на услуги на територията на Репубгика България,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на
БНБ. В тази връзка, на
21 декември 2015 г. г. между М.И.С. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/
бил сключен Договор за гаранция с № *****, по силата на който Гарантът се задължавал
в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чп. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя.
Съгласно чл.5 от ОУ, кредитополучателят се
е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, в размер
определен в Договора за гаранция като таксата за гаранция е 500,50 лева
Твърди, че М.С. не била изпълнила договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум
Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент
за него е възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Твърди, че датата на последна вноски по кредита е
била на 15.12.2016 г., респ. вземането е станало изискуемо след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 0 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017 г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение **** от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ***** (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент)
с регистрационен № *****, по силата на който вземането е прехвърлено на АКПЗ
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че ответникът е извършил плащания в размер
на 325,00 лева, поради което към
настоящия момент дългът е в общ размер на 1 0002,39 лева.
С уточнителна молба
от 01.11.2018 г. ищецът, на основание чл. 232 ГПК е направил частично оттегляне
на исковата молба относно претенцията за обезщетение за забава в размер на
27,39 лв., като в тази част производството по делото е било прекратено.
ОТВЕТНИКЪТ М.И.С., чрез назначения му особен представител ****.
Д.М., с отговора на исковата молба
заявява, че исковата молба е нередовна и недопустима. Твърди, че искът
е недопустим, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е нередовно. Твърди, че за първи път длъжникът се счита за
уведомен в деня, в който е получил исковата молба, с която му е съобщено, че
задължението му е цедирано на друг кредитор. Това обстоятелство води до
нередовност на заявлението, независимо от издаденото разпореждане със заповед
по чл.410 от ГПК на ПРС по Ч.ГР.Д№ 8731/2018 по
описа на същия съд. Предвид така изложеното счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответника, но едва към датата на връчване
на препис от исковата молба, а именно: 09.01.2019 г.,
поради което следвало да се приеме, че договорът за цесия не е породил правни
последици преди тази дата.
Твърди, че исковата пренеция е неоснователна по следните
причини:
На първо място липсвали доказателства, че първоначалният
договор между „Фератум България” ЕООД и ответника от дата 21.12.2015 г. отговаря на изискванията на чл.11 от Закона за
потребителския кредит и оттам, такива и за неговата действителност. Нормата на
чл.24 от ЗПК изрично препращала към чл.143 от Закона за защита на потребителя,
според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Твърди, че в иска се сочило, че длъжникът е извършил
плащания в общ размер на 325 лева, без да е ясно към кой
момент длъжникът е спрял да погасява своите задължения, колко месечни
погасителни вноски са платени. Доказателства и в тази насока не били
предоставени.
Твърди, че, Договора за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Упълномощаването от цедента „Фератум
Банк „ ЕООД на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения'' ЕООД да съобщи цесията на длъжника и ответник по делото
М.И.С. било нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД). Съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД предишният кредитор
бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като в конкретния случай това
задължение не е изпълнено, поради което между процесиите страни не е възникнала
облигационна връзка.
На следващо място в договора за поръчителство клаузата за
предвиденото възнаграждение за осигурения от кредитора поръчител е
неоснователно висока спрямо ЗПК. Като възнаграждението за поръчителя е изцяло
за сметка на кредитополучателя, като по този начин той се задължава да заплати
и възнаграждение на поръчителя, което е близко до сумата която е получил по
отпуснатия кредит.
Въз основа на горепосоченото счита, че договорът за
поръчителство е нищожен, с оглед на това, че е сключен въз основа на
неравноправна клауза между кредитора и кредитополучателя.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна старана следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен
в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по
заповедното производство „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.
За да се уважи предявеният иск
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на
цедента – наличието на сключен договор
за паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч.
и възраженията си за плащане и за наличие на нищожни клаузи.
С исковата молба ищецът е
представил копие на Договор за гаранция № ****** от 21 Декември 2015 г., ведно с Общи условия; Договор за Покупко-продажба на
отписва потребителски кредити (цесия) и Приложение „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ******(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с рогистрационен № *****, ведно с Потвърждение за извършената цеесия, с които се установява, че между
страните п оделото е бил сключен Договор за кредит № ***** от 21 декември 2015 г., по силата на който на Кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер 650,00 лева, който
е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 149.5 лева, за срок от 360 дни.
На същата дата на 21 декември 2015 г. между М.И.С. /Кредитополучател/ и
„Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № *****, по силата на който
Гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя, като се задължила солидарно с последния.
На
1.12.2017 г. вземането на било прихвърлено на ищеца АКПЗ ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Направено е възражение за неуведомяване на
ответника. Изискването за уведомяването
по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е необходимо за да има възможност длъжникът да се позове на добросъвестно
осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, като такива възражения са направени
в производството.
Установено е, че с договор за цесия
от 01.12.2017 г., процесното вземане е прехвърлено от цедента на ищцовото
дружество, заедно с всички принадлежности към него. Не са ангажирани
доказателства от ответника / а и дори липсват подобни твърдения / за заплащане
на исковите суми било към стария и или новия – последен кредитор. Те.
вземанията съществуват и понастоящем техен титуляр е ищецът в качеството на
частен правоприемник а с приложеното към исковата молба уведомление е изпълнена
и процедурата по чл. 99 ЗЗД. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно
Решение № 3/16.04.2014 г., постановено по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. , ТК , изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. И на последно място
следва да бъде посочено , че и съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответника, т.е. възражението на ответника
за ненадлежно уведомяване на длъжника съгласно чл.99 ЗЗД се явява неоснователно
и недоказано.
От друга страна, ищецът не представи
доказателства за това, че претендираните суми са били усвоени от ответника в
сочения размер. Твърди се, че ответникът е извършил плащания в размер на 325,00
лева, но от доказателствата по делото не става ясно, каква част от кредита е
погасена с тази сума, дали е погасена лихва главница или и двете. Налице са
само твърдения от ищцовата страна, които останаха недоказани.
По
отношение възражението направено за нищожност на договора за поръчителство, с
оглед на това, че е сключен въз основа на неравноправна клауза между кредитора
и кредитополучателя, съдът намира че действително при договарянето на такса на
гаранта, същата е определена в договора за гаранция в размер на почти достигащ
размера на отпуснатия кредит, което по естеството си е в противоречие със ЗПК,
което пък от своя страна влече нищожност на същия.
Или
при така установеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответната страна разноски. Такива не са направени тъй
като ответника е представляван от особен представител.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от ****** против М.И.С. ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, с които е поискано да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че М.И.С. дължи на ищеца сумата от:
573.05 лв. главница; 88.97 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 20 януари 2016 г. до 15 декември 2016 г. - датата на последната
вноска; 312.98 лв. такса за гаранция; както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** по описа за
2018 г. на РС- Пловдив, ХІХ-ти гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.