№ 626
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110215209 по описа за 2021 година
МОТИВИ
към решение по НАХД № 15209/2021 г. по описа на 116-ти състав на СРС.
Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против М. СЛ. М., с ЕГН **********, за това, че на 17.11.2020г. около 16:30
часа в гр.София, ж.к. Люлин- 3 пред бл.305 извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към
обществото- извадил от панталона половия си орган- член, хванал го с лявата
си ръка и започнал да прави постъпателни движения с нея, извършвайки
действия за сексуално самозадоволяване, докато гледал играещите на
поляната пред блока малки деца и действията му били извършени в
присъствието на АЛ. ОЛ. Ц.- престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Обвинението е повдигнато с постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
1
Обвиняемият М. се явява лично пред съда, без защитник, не желае
участието на такъв. Същият твърди, че не би могъл да извърши подобно
нещо.
В своята последна дума обвиняемият заявява, че никога не би направил
такова нещо.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият М. СЛ. М. е с ЕГН **********, роден е на ********,
българин е, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер,
работи като охрана, неосъждан, адрес: ********** Същият не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
На 17.11.2020 г., около 16.30 часа, свидетелката АЛ. ОЛ. Ц. се прибирала към дома
си. Минавайки през до ж. к. „Люлин-3“ пред бл. 305 в гр. София видяла обвиняемия М. СЛ.
М. да стои до дърво на посоченото място, като бил извадил от панталона половия си орган -
член, бил го хванал с лявата си ръка и правел постъпателни движения с нея, извършвайки
действия за сексуално самозадоволяване, докато гледал към играещите на поляната пред
блока малки деца, които били на около 15 метра от дървото, където се намирал обвиняемият.
Свидетелката Ц. успяла да се приближи незабелязано до обвиняемия и да го огледа добре. В
този момент М. я видял, прибрал си половия орган в панталоните и започнал да я гледа, като
се усмихвал. Свидетелката Ц. много се възмутила от действията на обвиняемия, тъй като
покрай децата нямало възрастни хора. Сигнализирала на тел. 112 и зачакала да пристигнат
органи на реда. Същевременно М. тръгнал да си ходи и св. Ц. го последвала, като през
цялото време не го губела от поглед. Същият се придвижил до детска катерушка и извадил
от дрехите си шише, от което отпивал алкохол.
На място пристигнали полицейските служители при 09 РУ - СДВР
Ж.П.П. и О.В.Б., на които св. Ц. посочила обвиняемия и им разказала какви
действия е извършил. М. бил задържан от органите на реда за срок до 24 часа.
При задържането си бил в неадекватно състояние и бил забелязан от
служителите на реда – Б. и П. да консумира напитката от бутилката, която
държал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства
и способите за доказване, а именно: показанията на свидетелите Ц., П. Б.а,
2
съдебно психиатричната и психологична експертиза, справката за съдимост
на обвиняемия и останалите доказателства, които бяха приобщени към
доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от
НПК.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са непротиворечиви,
взаимодопълващи се, логични и последователни. Ето защо те следва да се
кредитират с доверие.
Съдът намира на първо място, че следва да кредитира с доверие
показанията на свидетелката Ц. предвид обстоятелството, че същата се явява
свидетел очевидец на действията на обвиняемия. Показанията на останалите
свидетели- полицейски служители се явяват логични и обосновани и
допълват показанията на свидетелката, поради което настоящият съдебен
състав кредитира същите с доверие.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно
психиатрична и психологична експертиза на обвиняемия, от която е видно, че
М. не боледува от психично заболяване и по време на инкриминираното
деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Освидетелстваният може да участва в наказателното
производство и е в състояние при желание да дава адекватни обяснения, тъй
като има съхранени памет, интелект и възприятно представни възможности,
въпреки напредналата си възраст.
Събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства кореспондират помежду си - липсват съществени противоречия
между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата
обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. Ето защо, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна по безспорен и категоричен
начин.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетелката Ц., която е очевидец на поведението на обвиняемия.
Категорично, с оглед заявеното от нея, се оборва твърдението на обвиняемия
М., че той не би могъл да извърши такова нещо. Както в хода на досъдебната
фаза, така и в хода на съдебното следствие, свидетелката обективира ясни,
последователни и логически свързани спомени за инцидента, съответно е
абсолютно категорична, че именно обвиняемият, който посочи и в съдебна
3
зала, е лицето, което е видяла да извършва постъпателните движения с ръка
върху половия си член на посоченото от държавното обвинение място.
Именно обвиняемият свидетелката е посочила на пристигналите служители
на МВР, съответно няма никакво съмнение за съда, че задържаното лице и
самозадоволяващото се такова до дървото, където е било забелязано от Ц. са
един и същи човек – обвиняемият М.. В съдебна зала свидетелката на няколко
пъти заяви, че не е изпускала лицето от поглед, когато същото се е опитало да
се отдалечи от мястото на инцидента и го е посочила на пристигналите
полицаи. Същата е напълно убедена, че посочения от нея обвиняем М. е
лицето, което се е самозадоволявало до дървото.
В този смисъл отричането на обвиняемия, че е извършил деянието, в
което е обвинен, според съда представлява защитна версия, с която М. цели
да облекчи процесуалното си положение. Напредналата му възраст не е
пречка същият да извърши деянието. За съставомерността на престъплението
хулиганство не е необходимо от обективна страна обвиняемият да е получил
ерекция или да е еякулирал. Достатъчно е да е показал на публично място
половия си член, дори и в невъзбудено състояние и да го е потърквал с ръка,
което се установи, че се е случило с оглед кредитираните показания на
свидетелката Ц.. В този смисъл твърденията на обвиняемия, че напредналата
му възраст е пречка същият да извърши подобно деяние са неоснователни.
Както бе посочено, получаването на ерекция и семеизпразване не е
задължително да се е осъществят, за да е налице обективно съставомерно
деяние.
Показанията на Ц. се подкрепят и от събраните на ДП показания на
служителите на МВР Б. и П. на които съдът също даде вяра като логични,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От
заявеното от тях се установява, че обвиняемият е употребявал напитка от
шише, която от своя страна Ц. установила, че е алкохол, съответно и
полицейските служители подкрепят заявеното от Ц., че обвиняемият се е
държал неадекватно и е бил употребил алкохол. Преди да задържал лицето
служилите на полицията на установили, че по данни на сигналистката –
свидетелката Ц., именно задържаното от тях лице е това, което тя по-рано е
видяла да онанира до дървото в близост до децата.
При така установените фактически констатации, съдът намира
4
следното от правна страна:
Настоящият съд намира, че обвиняемият М. е осъществил деяние, което
покрива състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на
17.11.2020г. около 16:30 часа в гр.София, ж.к. Люлин- 3 пред бл.305
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи неуважение към обществото- извадил от панталона половия си
орган- член, хванал го с лявата си ръка и започнал да прави постъпателни
движения с нея, извършвайки действия за сексуално самозадоволяване,
докато гледал играещите на поляната пред блока малки деца– като деянието е
извършено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото и достойнството на отделната личност.
Настоящият състав намира, че извършеното от М. е непристойно, и
нарушава обществения ред и спокойствие и е пряко насочено към
нарушаването му, поради което може да бъде квалифицирано като
хулиганство. Деянието е извършено на публично място. Установено е, че М. е
извършвал непристойни действия, като същият е бил видян лично от
свидетелката Ц.. Законът, в чл. 325, ал. 1 НК, изисква да е налице не само
непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни
прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в
грубо нарушаване на обществения ред. Това е основният признак, по който се
различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство, което се
наказва по административен ред и не е престъпление - решение № 432 от
15.11.1972г. по н. д. № 413/72 г., на I н. о. на ВС. В случая обаче всичките
изисквания на закона са налице и съдебният състав намира, че с действията си
М. е искал с поведението си именно да скандализира обществените порядки,
което е видно от начина на извършване на деянието – на публично място, в
близост до детска площадка, наблюдавайки играещите си малки деца. Всичко
това мотивира съда да приеме, че от обективна страна деянието е
осъществено несъмнено.
Съдът намира, че от субективна страна деянието на М. е извършено при
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на деянието си и
неговите общественоопасни последици, и пряко е желаел настъпването им,
въпреки че е имал психическата годност да се въздържи от това.
5
В хода на досъдебното производство е назначена и съдебно
психологична и психиатрична експертиза на лицето, която доказва, че същият
по време на извършване на инкриминираното деяние е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е можел да контролира действията си.
Съдът намира, че М. не е осъждан, за него процесната проява е
инцидентна. При индивидуализация на наказанието настоящият съдебен
състав отчита и напредналата възраст на обвиняемия. Освен това са налице
всички предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност по
смисъла на чл. 78а от НК – неосъждан, неосвобождаван от наказателна
отговорност, за престъплението се предвиждат до две години „лишаване от
свобода“ или „пробация“, а от деянието няма причинени имуществени вреди,
които да са невъзстановени. Ето защо, като отчете и че М. е с ниска степен на
обществена опасност, съдът намира за съответно на обществената му
опасност минималното в закона наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като
намира, че същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
При тези мотиви, 116-ти състав на Софийския районен съд постанови
своето решение.
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6