Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 02.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на тридесети септември , през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д.Буюклиева и в
присъствието на прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 390 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Н. *** срещу Е.Д.В.
ЕГН ********** с адрес ***, в която се излагат обстоятелства,
че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника
Е.Д.В. е било образувано ч.гр.д № 4288/2019 по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 1529,08 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.
Във
връзка с подадено възражение от длъжника , от името на ищцовото дружество се предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 1529,08 лв. която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги и лизингови вноски.
Сочи
се в исковата молба, че по повод договори за мобилни услуги : от 08.03.2016 г. за предпочетен номер 0******, от
26.05.2016 г. за предпочетен номер 0******,
от дата 06.06.2016 г. за предпочетен номер 0******,
на 25.06.2016 г. за предпочетен номер 0******,
на 25.06.2016 г. с предпочетен номер 0******
и на 28.03.2017 г. за предпочетен номер 0****** - сключени с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Е.Д.В. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги и титуляр по предпочетените мобилни
номера с избрани абонаментни програми.Освен
това ответникът сключил с ищцовото дружество и пет лизингови договори за
временно и възмездно ползване на телефонни апарати , таблети и други
устройства.
За
потребените от абоната-ответник услуги ищцовото дружество било издало пет
фактури : фактура №**********/15.07.2017 г. за отчетен период 15.06.2017 г. –
14.07.2017 г., фактура № **********/15.08.2017 г. за отчетен период 15.07.2017
г. до 14.08.2017 г., фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период
15.08.2017 г.до 14.09.2017 г. , фактура № **********/15.10.2017 г. за отчетен период 15.09.2017 г. до 14.10.2017
г. и фактура № **********/15.11.2017 г. за отчетен период 15.10.2017 г. до
14.11.2017 г.
Сочи
се, че в конкретният случай ответникът Е.Д.В. е подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилни номера , ползвал е също така лизингови вещи и не е изпълнил задължението си по договорите
да заплаща стойността на предоставените услуги и лизингови вноски , като с това
си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. С оглед на изложеното и на
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда, след като се убеди в
основателността на претенцията им, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** ,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
в общ размер от 1529,08 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски за периода от 15.06.2017 г.
до 14.11.2017 г. ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Сочат се
доказателства и се претендират разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото съдебно заседание,
ответникът е
редовно призован ,но не се явява
, не е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4288/2019
г. по описа на ПзРС се установява , че
ищцовото дружество е подало заявление против Е.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** ,
да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 , парично
вземане за сумата от 1529,08
лева, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски , ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящото заявление – 28.10.2019 г. до окончателното заплащане, както
и разноски по делото в размер на 30,58 лв.
– държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски
хонорар. В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането
произтича от договори за далекосъобщителни услуги и лизингови
договори.
Длъжникът в това производство е подал възражение в срок, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
В съдебно заседание , ищецът чрез подадена писмена молба – становище моли при наличие на
предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238
ал.1 ГПК.
При тези данни съдът приема , че
са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно
заседание. Съобразена е и разпоредбата
на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за
последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като
съобрази наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и
че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищеца намира, че
няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата
молба петитум.При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и
приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално
редовни, може да бъде обоснована основателността на установителните исковите
претенции с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД - така, както са предявени, като съдът намира
,че те са доказани.
На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът
счита , че не следва да излага подробни мотиви
за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда
на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая следва да се
присъдят сторените в заповедното производство в размер на 390,58 лв., както и
разноските сторени в настоящото производство разноски в размер на 262,32 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Н. *** срещу Е.Д.В. ЕГН
********** с адрес *** -с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** , че съществува
паричното вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6
удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4288/2019 г. по описа на ПзРС за сумата от 1529,08 лева, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски
по фактури издадени от мобилния оператор „ Теленор България „ ЕАД , ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 28.10.2019 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Е.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 чрез адв. В.Н. *** сторените в заповедното производство разноски в общ
размер от 390,58 лв. както и разноски в
настоящото исково производство в общ размер от 262,32 лв.
Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: