№ 12576
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110136251 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т., ЕИК ., срещу Н. Т. П., П. П.
П. и Т. П. П., с която в условията на разделна отговорност при квоти 1/2 част за Н.
П. и по ¼ част за П. П. и Т. П. са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите, както следва: 81,86 лева, представляваща цена на топлинна енергия /ТЕ/
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ., ведно със законната лихва от 05.07.2022 г.; 18,57 лева – лихва
за забава в размер на законната за периода 15.09.2019 г. – 04.05.2022 г.; 16,02 лева
– цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода 01.04.2019 г. –
30.04.2020 г.; 3,63 лева – лихва за забава в размер на законната върху главницата
за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 04.05.2022 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Н. Т. П. и Т. П. П.. След срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
предявените искове от П. П. П..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот с аб. № ., находящ се на
адрес: гр. София, . за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че
ответниците са собственици на топлоснабдения имот, тъй като са придобили
същия по наследство от Й. Г. Т.а, с оглед което и имат качеството на потребители
1
на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са
изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
Ответниците, чрез адв. К. С., оспорват предявените искове, като считат, че
не са страна по договорно правоотношение с ищеца. Твърдят, че ищецът не е
установил това в производството. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Позовават се неравноправност на клаузите от ОУ относно дължимостта
на лихвите за забава, а и ищецът не е представил в производството доказателства
за публикуването на общите фактури за процесния период. Изрично заявяват, че
признават размера на претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца,
с оглед което и са заявили искане да не се допускат поисканите от ищеца
експертизи. Заявеното искане е за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните в
производството доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи по предявените искове:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр.
чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, а
именно обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника
ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на
ответника в забава. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства,
обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за
вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
2
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субеоти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за
битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот,
част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност не обуславят
несъмения извод, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден
имот, а именно: гараж № 11, гр. София, ж.к. Стрелбище, бл. 40, вх. 2, оглед което
да имат качеството на потребители (купувачи на ТЕ) по силата на ЗЕ и насрещна
страна по договор за продажба на ТЕ за битови нужди за същия, възникнал с
ищеца.
По делото е приет списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на бл. 40, ул. „П. Богданов“ № 1 – гаражи от 23.01.1980 г., съгласно който
срещу гараж 11 фигурират имената на Й. Г. Т.а, пенсионерка, като съгласно
списъка отопляемият обем на помещението е 41,50 куб.м.
Установява се от приетото удостоверение, изх. № 68-00-535/29.04.2015 г.,
издадено от ГИС – София ЕООД, че адрес: ж.к. Стрелбище, бл. 40, вх. А, вх. Б, вх.
В, вх. Г и вх. Д съвпада със стар адрес: ул. „П. Богданов“ № 1, бл. 40.
Установено е също така с официални писмени доказателства в
производството, че Й. Г. Т.а е починала на 25.10.1993 г. като вдовица и е оставила
за свои наследници по закон Н. Т. П. – син и П. Т. П. – син, починал на 29.10.1993
г., наследен от своите наследници по закон Марийка Петрова П.а, починала на
05.02.2019 г., П. П. П. /син/ и Т. П. П. /син/.
Приета е данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, подадена от името на ответника Т. П. П., с която е
декларирано правото на собственост върху ап. № 16, в . придобит по наследство
3
от П. Т. П.. Съгласно декларираните данни имотът е съсобствен между Н. Т. П., П.
П. П. и Т. П. П.. В декларацията се съдържат данни, че освен апартамент № 16
/правото на собственост върху който имот не е сред правнорелевантните за спора
обстоятелства/, деклараторът е посочил и че е собственик и на гараж /без посочен
номер/, придобит през 1975 г., на партерен етаж в същата сграда, с площ 24 кв.м.
Декларирано е, че имотите са съсобствени между деклараторът с квота 6/8 ид.ч. и
останалите двама ответници, притежаващи по 1/8 ид.ч. от същите.
От съдържанието на приетия като доказателство нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия за ЗТСУ № 76, том I, нот.дело № 76/1981 г., с който П. Т. П.,
Й. Г. Т.а и Н. Т. П. са признати за собственици на ап. № 16, находящ се в
жилищната сграда на ., . III ., ведно с прилежащото избено помещение № 10, при
квоти: 1/8 ид.ч. за П. П., 2/8 ид.ч. за Й. Т.а и 5/8 ид.ч. за Н. П..
Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответниците изрично
са оспорили качеството си на страна по договор с ищеца, в т.ч. да са собственици
или ползватели на процесния недвижим имот. Ангажираните от страна на ищеца
доказателства в тази насока по отношение на твърденията, че ответниците са
собственици на процесния гараж № 11, находящ се в сградата на бл. 40 в ж.к.
Стрелбище съдържат индиции, които обаче според настоящия състав на съда не
обуславят по несъмнен и категоричен начин, че ответниците са придобили
правото на собственост именно върху гараж № 11, за който се поддържа, че е
възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на ТЕ за битови
нужди. Да се приеме, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден
имот, би означавало такъв извод на съда да почива на предположение и да се
основава на допускането, че Й. Т.ва е била собственик на гараж № 11, което не
следва от списъка на живущите, представен по делото, както и на допускането, че
декларираните в декларацията, подадена от името на ответника Т. П., данни по
отношение на гараж без посочен номер се отнасят именно за процесния гараж №
11. Без документ, от съдържанието на който несъмнено да се установява, че
правото на собственост е придобито от ответниците, за съда не е налице
основание да приеме, че първата предпоставка, включена във фактическия състав
на предявената главна претенция, а именно наличието на договорно
правоотношение, възникнало с ответниците на посоченото в исковата молба
основание, е установена от страна на ищеца по делото. Следва също така да се
посочи, че в случая са положени процесуални усилия този правнорелевантен факт
да бъде установен по делото, но същите не са дали резултат.
В аспекта на гореизложеното, следва да се приеме, че ищецът не е
установил главната предпоставка за основателност на предявените искове – че
всеки от ответниците е купувач на топлинна енергия по договор за продажба,
сключен с ищеца, за процесния топлоснабден имот. При това положение не се
явява необходимо обсъждането на останалите предпоставки за основателност на
предявените претенции, както и възраженията, наведени от ответника с отговора
на исковата молба. Независмо дали същите са основателни или не, последното не
би променило изводите на съда относно изхода от спора. Ето защо и предявените
искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
4
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК само за ответниците. Разноски се следват единствено
на ответника Т. П., доколкото съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие е заплатил в брой адвокатско възнаграждение на адвоката си
в размер на сумата от 400 лева. Останалите ответници не се установява да са
извършили разноски във връзка с производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул. „. срещу Н. Т. П., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН
**********, и Т. П. П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: гр. София,
ул. „.“ № 14, ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 81,86 лева, представляваща цена на
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ., ведно със законната лихва от 05.07.2022
г.; 18,57 лева – лихва за забава в размер на законната за периода 15.09.2019 г. –
04.05.2022 г.; 16,02 лева – цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за
периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г.; 3,63 лева – лихва за забава в размер на
законната върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
04.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „. да заплати на Т. П. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 14, ., чрез адв. К.С., сумата от 400 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Т..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5