Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Перник, 09.10.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна
прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 110 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) – Перник, против решение № 213 от 01.06.2023 г.,
постановено по АНД № 236/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 34 от
14.11.2022 г., издадено от директора на ОДБХ – П.**, с което на „**“ ЕООД, ЕИК:
**, седалище и адрес на управление: гр. П.**, кв. „**“, бл. **, вх. **, ет. **,
ап. **, на основание чл. 131, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 7 от Закона за храните (ЗХ) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за
неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 от ЗХ във вр. с чл. 22, ал. 2, т.
1 и т. 2, чл. 41 и чл. 43 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г. за специфичните
изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските
заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията
на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици (Наредба № 2/20.01.2021 г.), е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева).
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението
на районния съд. Излагат се съображения, че първоинстанционния съд е приложил неправилно
закона, тъй като наказанието е наложено за нарушение на наредбите, издадени от
министъра на земеделието, а не за нарушение на разпоредби на Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно
хигиената на храните (Регламент (ЕО) № 852/2004). Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да
реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна. В срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат Я.С., пълномощник на управителя на „**“
ЕООД, гр. П.**. Оспорва жалбата и иска решението на Районен съд – П.** се
остави в сила.
В съдебно заседание касационният жалбоподател-директор на ОДБХ – Перник,
редовно призован за представител изпраща юк. И.**. Поддържа жалбата и пледира
същата да се уважи като се отмени атакуваното решение и се потвърди
наказателното постановлание.
В съдебно заседание ответникът-„**“ ЕООД, редовно призован, за представител
изпраща адв. Я.С.,***. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като
неоснователна. Иска се присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд –
П.** да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С НП № 34 от 14.11.2022 г., директорът на ОДБХ – П.**, наложил на „**“
ЕООД, гр. П.**, на основание чл. 131, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗХ във вр. с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), за
това, че на 19.05.2022 г., в гр. П., община П., област П.**, кв. „**“, в
качеството му на „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от ЗХ, като извършващ
дейност по дистрибуция на храни, стопанисващ павилион за пакетирани храни,
находящ се в сградата на XI ОУ „**“, регистриран в Българска агенция за
безопасност на храните (БАБХ) с удостоверение № 2850/22.10.2014г., с
регистрационен номер № *********, в търговската част на павилиона съхранява и
предлага за продажба на ученици храни, неотговарящи на изискванията на Наредба
№ 2/20.01.2021 г., както следва:
-
дъвчащи бонбони
в хрупкава захарна обвивка, с плодов вкус, с производител „***“ ЕООД, с
наименование на продукта Skittles fruits, със съставки: палмова
мазнина, оцветители – Е162, Е163, Е170, Е160а, Е100, Е132 и Е133, ароматизанти,
с което са нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини
в храните, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/20.01.2021
г., съгласно които в детските заведения, училищните столове и обектите за
търговия на дребно на територията на училищата могат да се предлагат храни,
съдържащи следните видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично,
царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни
мазнини;
-
вафла (15%) с
пълнеж (52%) с фъстъци, поръсена с фъстъци и обвита с шоколад (21%) „МОРЕНИ MAXX“, с производител/дистрибутор „***“ ЕООД, със съставки: палмово масло,
емулгатори (соев лецитин, Е476), рапично масло, ароматизант, с което са
нарушени специфичните изисквания към съдържанието на масла и мазнини в храните,
определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/20.01.2021 г., съгласно
които в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно
на територията на училищата могат да се предлагат храни, съдържащи следните
видове мазнини: краве масло, слънчогледово масло, рапично, царевично масло и
зехтин, без хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини;
-
бисквити с
аромат на пица CROCO
CRACKERS PIZZA, с производител „S.C.CROCO S.R.L.”- Румъния, и
съставки по етикет: палмово масло, набухватели (Е503, Е500), соев лецитин Е322,
Е223, Е330 и аромати, с което са нарушени специфичните изисквания към
съдържанието на масла и мазнини в храните, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 2/20.01.2021 г., съгласно които в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата
могат да се предлагат храни, съдържащи следните видове мазнини: краве масло,
слънчогледово масло, рапично, царевично масло и зехтин, без хидрогенирани и
частично хидрогенирани растителни мазнини;
-
студен чай,
негазирана безалкохолна напитка с екстракт от черен чай, аромат на праскова –
„ВВВ ice tea“, произведено от „***“ ООД, с. Т.**, със съставки: консервант Е211, Е202,
ароматизант праскова, консервант и екстракт черен чай, с което е нарушен чл. 41
от Наредба № 2/20.01.2021 г., който разрешава предлагането само на билкови и
плодови чайове;
-
картофен снакс с
вкус на кетчуп Mr. Stix, с производител: „***“ АД, гр. Ш., и съставки: паллмов
олеин, малтодекстрин, овкусител мононатриев глутамат; натриев гуанилат,
динатриев инозинат и ароматизанти, с което е нарушен чл. 43 от Наредба №
2/20.01.2021 г., съгласно който в
детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно
на територията на училищата не се допуска предлагането на екструдирани храни.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с
решение № 213 от 01.06.2023г. го е отменил като незаконосъобразно.
Приел е, че са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в
непосочване в АУАН и НП кои разпоредби
на Регламент
(ЕО) № 852/2004, относно хигиената на храните са нарушени. Посочил е, че на дружеството е наложена имуществена
санкция на основание чл. 131, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ за това, че при
осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по
чл. 6 и чл. 7 от закона, последните очертаващи правомощията на Министъра на
земеделието, храните и горите, съответно на министъра на здравеопазването, с
наредби да определят националните мерки в съответствие с чл. 1, § 3 и чл. 13, §
3 от Регламент (ЕО) № 852/2004, чиито разпоредби (на Регламента) са унифицирани
с българското законодателство и в частност с разпоредбите на Наредба №
1/26.01.2016 година за хигиената на храните, като нито в АУАН, нито в НП са
посочени обстоятелства, относими към разпоредбите на този нормативен акт.
Прието е също, че в АУАН и в НП не е посочено и кои разпоредби на Регламента
според актосъставителя и административнонаказващия орган са нарушени, съответно
че нито в акта, нито в наказателното постановление има препращане към същите.
Това според районния съд е довело до противоречие между описаното в
обстоятелствената част на АУАН и НП, и основанието за налагане на имуществената
санкция. С тези мотиви, обосновали извод за допуснато в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение
поради неправилно приложена в същото административнонаказателна разпоредба,
наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно без спорът да бъде
разгледан по същество.
Решението е
неправилно. Доводите
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон следи
служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира
обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд,
в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав възприема
изцяло и установената по делото фактическа обстановка – първоинстанционният съд
правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора.
При извършената касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК се
установи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
Наказателнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на
първоинстанционния съдебен състав, че наказателното постановление е издадено
при съществено процесуално нарушение, състоящо се в неправилно приложена
санкционна разпоредба с процесното наказателно постановление.
Неправилен е изводът в решението, че възприетата от първоинстанционния
състав липса на посочване в АУАН и НП на обстоятелства, относими към
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004, липса на посочване кои разпоредби на
Регламента според актосъставителя и административнонаказващия орган са
нарушени, съответно липса на извършване както в
акта, така и в наказателното постановление на препращане към същите, има
за резултат неправилно приложена санкционна разпоредба. Така изложените мотиви
са относими към непълнота – съществена или не, при посочване на нарушените законови разпоредби, в
случая разпоредби на наредби, приети на основание чл. 6 и чл. 7 от ЗХ, в които
е нормативно закрепено приетото за неизпълнено задължение. Разпоредбата на чл.
131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ на свой ред предвижда налагането на
имуществена санкция, т.е. съществуването ѝ въздига визираните в същата
нарушения в административни такива (арг. от чл. 6 на ЗАНН), без текстът да
вменява задължения.
На следващо място, свързано с предявеното обстоятелствено
административнонаказателно обвинение,
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004 не са относими към приложената
санкционна норма на чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 7 от ЗХ – последната
предвижда налагането на имуществена санкция на бизнес оператор, който при осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с
наредбите по чл. 6 и 7, не и на разпоредби на Регламента. За неизпълнение на
задължения, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е предвидена отделна санкционна разпоредба –
чл. 134, ал. 1 от ЗХ.
Във връзка с горното неправилен е и изводът в решението, че всички
предвиждани наредби в чл. 6 и чл. 7 от ЗХ, очертават правомощия на министъра на
земеделието, съответно на министъра на здравеопазването, да определят
национални мерки в съответствие с чл. 1, § 3 и чл. 13, § 3 от Регламент (ЕО) №
852/2004 относно хигиената на храните. Такова изискване е установено само към
наредбите по чл. 6 от ЗХ и само касателно мерките съгласно препратките на
цитираните по-горе разпоредби на Регламента. Към
момента на проверката в обекта на ответника, приет и действащ нормативен акт
във връзка с предвиждането на цитираната законова разпоредба на чл. 6 от ЗХ,
свързан с посочените норми на Регламент (ЕО) № 852/2004, е Наредба № 14 от
09.12.2021 г. за хигиената на храните. Наредбата е приета на основание чл. 7,
ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗХ, но е относима към разпоредбата на чл. 6 от ЗХ
(отнасяща се до Регламент (ЕО) № 852/2004), независимо от избраното от законодателя
систематично място на текста на ал. 5 от чл. 7 на ЗХ, видно е от съдържанието
на § 2 от ДР на същата: „С наредбата се осигурява прилагането на Регламент (ЕО)
№ 852/2004 и Регламент (ЕС) № 1169/2011“.
С оглед това, каквото с основание се твърди и в касационната жалба,
неправилно в решението е извършена „препратка“ към Наредба № 1/26.01.2016 г. за
хигиената на храните. От една страна цитираната наредба не е действащ, нито към
настоящия момент, нито към момента на извършване на нарушението нормативен акт
(чл. 3, ал. 1 от ЗАНН), тъй като е отменена с разпоредбата на § 3 от
Заключителните разпоредби (ЗР) на Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните. От друга – административнонаказателно обвинение, свързано с нарушаване
на установени нормативно хигиенни изисквания при производството и търговията с
храни не е предявявано с процесното НП, т.е. дори да се приеме, че съставът е
допуснал грешка при посочването на действащия нормативен акт по чл. 6 от ЗХ, не
това е приложимият материален закон.
От друга страна – по делото е установено и безспорно от фактическа страна, че наказаното лице притежава качеството
бизнес оператор по смисъла на чл. 9 от ЗХ, като извършващо дейност по
дистрибуция на храни по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗХ, стопанисващо обект за търговия на дребно с храни – павилион за
пакетирани храни, находящ се в сградата на XI ОУ „**“, регистриран в БАБХ с
удостоверение № 2850/22.10.2014г., с регистрационен
номер № ********* в Регистъра на обектите за производство на храни и търговия с
храни.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗХ, министърът на земеделието с
наредба определя специфичните изисквания към безопасността и качеството на
храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за
търговия на дребно на територията на училищата и детските заведения, както и
към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Въз
основа на тази именно законова регламентация е приета и Наредба № 2/20.01.2021
г.
В процесния случай, извършена на 19.05.2022 г. от контролни органи на ОБДХ
– Перник в обекта на ответника по касация е проверка, свързана включително с
местонахождението на търговския обект за търговия на дребно с храни,
стопанисван от наказаното лице – училище. Т.е. проверката е обхващала
включително спазването от страна на бизнес оператора на специфичните
изисквания, установени в Наредба № 2/20.01.2021 г. към
безопасността и качеството на храните, предлагани в обектите за търговия на
дребно на територията на училища. Съответно направени в хода на проверката
констатации за неспазване на конкретни
разпоредби на тази Наредба са послужили като повод за образуване на процесното
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, респективно за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация
с издаване на процесното наказателно постановление.
В тази връзка санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
7 от ЗХ предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на
бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, включително по т. 7 – при
осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по
чл. 6 и чл. 7 от закона. Следователно, разпоредбата е приложима както в случай
на нарушения на наредби, издадени на основание чл. 6, така и на наредбите по
чл. 7, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, и конкретно в случая на Наредбата по
чл. 7, ал. 3 от ЗХ – Наредба № 2/20.01.2021г. Отнесено към предявеното обстоятелствено
административнонаказателно обвинение това е приложимият нормативен акт.
Въз основа на изложеното се приема, че районният съд, отменил процесното
наказателно постановление на процесуално основание– неправилно приложена
санкционна разпоредба, както и основал доводите си в неприложими спрямо
предявеното административнонаказателно обвинение и установеното по делото от
фактическа страна, е постановил съдебен акт в нарушение на закона. Налице е
касационното основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 във
вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Районният съд, задължен да извърши служебно цялостна проверка за
законосъобразност на обжалван акт по чл. 58д от ЗАНН, и който е инстанцията по
същество, в решението си не е извел изводи както относно компетентност на
органите, водили производството, така относно съобразяване на процесуалните
правила на ЗАНН в хода на последното (вън от изводите, свързани с приложената
санкционна разпоредба), а също и относно съставомерност или не, на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, приети за
осъществили се от фактическа страна, тъй като не е подложил на преценка въпроса
доказани ли са по делото обективните елементи (отговорността на юридическите
лица е само обективна, т.е. безвиновна) на вмененото на наказаното дружество и
в посоченото му качество неизпълнение на задължения към държавата, установени в
Наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗХ.
Отсъствието в обжалваното решение на изводи по съществото на спора
препятства касационната проверка за съответствието на съдебния акт със закона –
материалния и процесуалния, съответно е пречка делото да се реши по същество от
касационната инстанция в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. С оглед на това, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на първата съдебна инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 213 от 01.06.2023 г., постановено по АНД № 236/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник,
при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/