ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1223
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД против определение №
958/26.01.2022г. по гр.д.№ 13396/2021г. на ПдРС, с което е оставена без уважение постъпила
чрез ССЕВ молба от 11.01.2022г. от жалбоподателя за изменение на постановеното решение
№ 2404 от 06.12.2021 г. по делото в частта за разноските, чрез отмяната му в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца В. З. З. за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение. В частната жалба се сочи, че жалбоподателят изрично е признал
предявения против него отрицателен установителен иск за недължимост на суми,
представляващи главница, лихви и разноски, поради погасяване на вземанията за тях по
давност. Поради това безспорно била налице едната от предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК
за освобождаването му от отговорността за направените от ищцата В.З.- въззиваема в
настоящето производство, съдебни разноски. Налице била и втората предпоставка- с
поведението си жалбоподателят не бил дал повод за завеждане на производството по гр.д.№
13396/2021г. на ПдРС, ХVІ гр.с..
От въззиваемата В.З. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13396/2021г. на ПдРС, ХVІ гр.с. е образувано по искова
молба от В. З. З. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е предявен иск за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 115,86 лева-
главница, ведно с наказателни и мораторни лихви, по договор за потребителски кредит
CREX- 02075212 от 12.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, прехвърлена с договор за цесия от 04.07.2014 г. на „Фронтекс Интернешънъл“
1
ЕАД. В исковата молба се твърди, че ответното дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36/ 2017 г. на ПРС, XX гр. с.
за горепосочените суми. Ищцата подала възражение по чл.413 от ГПК в срок, но
установителен иск по чл.422 от ГПК не бил предявен. Въпреки това и въпреки, че тя била
изплатила дълга на първоначалния кредитор, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отказвали да
заличат вземанията по заповедта за изпълнение и я подлагали на натиск да изплати сумите,
като при отказ й казвали, че нямало да получи кредит, защото има кредитна задлъжнялост. С
исковата молба е заявено и възражение за погасяване на вземанията по давност, доколкото
последната вноска по кредита била с падеж- 03.09.2010г..
В подадения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отговор на исковата молба се
твърди, че от тяхна страна не били предприемани действия по принудително събиране на
вземането, а след изтичане на погасителната давност сумата се търсела само извънсъдебно.
Признава се, че е изтекла погасителна давност. Заявено е становище, че дружеството не
дължи съдебни разноски, защото не били дали повод за завеждане на делото. Декларирането
на вземането в ЦКР не било основание за завеждане на делото, защото информационната
система изисквала данни за погасяване на дълга, каквото в случая нямало, тъй като липсвало
плащане.
С решение № 2404 от 06.12.2021 г. съдът е уважил предявения отрицателен
установителен иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, определено в минималния размер.
С исковата молба по първоинстанционното дело е представен отговор от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да В.З. по направено от нея искане за считоводно отписване на
претендираните от нея вземания. В този отговор се твърди, че изтеклата погасителна
давност не води до погасяване на самото вземане, а на правната възможност то да бъде
събрано принудително, поради което вземането продължава да съществува и длъжникът
продължава да дължи. Както беше посочено по- горе, в отговора на исковата молба изрично
се сочи, че и след изтичане на погасителната давност жалбоподателят е продължи да
претендира процесното вземане, но само извънсъдебно, като липсата на плащане
препятствало възможността да бъде преустановено декларирането на това вземане пред
Централния кредитен регистър. При това положение очевидно единствената възможност за
въззиваемата да защити правата си е била да предяви уважения с решението на ПдРС
отрицателен установителен иск. Съответно- независимо от това доколко активно „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД са претендирали вземането си извънсъдебно, не е налице достатъчно
основание да се приеме, че с поведението си те не са станали причина за завеждане на
делото и за направените по същото съдебни разноски от страна на въззиваемата. Ето защо,
частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД частна
жалба против определение № 958/26.01.2022г. по гр.д.№ 13396/2021г. на ПдРС, с което е
оставена без уважение постъпила чрез ССЕВ молба от 11.01.2022г. от жалбоподателя за
изменение на постановеното решение № 2404 от 06.12.2021 г. по делото в частта за
разноските, чрез отмяната му в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на
ищеца В. З. З. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване през ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3