РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Белоградчик, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20231310100168 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебна делба с пр. осн. чл.
34 ЗС, вр. с чл. 69 ЗН.
Ищеца Д. А. Д. излага в предявената искова молба : С ответника - К. А. Д. са
съсобственици на недвижим имот находящ се в с. Г. О., обл. В. : дворна площ от 1 180 кв.м.,
за която е отреден упи VІІІ – 562 в кв. 33 по рег. план на с. Г. О., обл. В. с адм. адрес ул. „Г.
Д.“ № .. ведно с построените в имота сгради : масивна жилищна сграда със застроена площ
от 64.00 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 46.00 кв.м., паянтова
стопанска сграда със застроена площ от 48.00 кв.м. и навес със застроена площ от 16.00
кв.м., при граници на имота: улица, упи ІХ – 561, упи ХV - 563, имот № 565, упи ІІ – 566,
упи ІІІ – 567 и упи VІІ – 568
Ищеца се легитимира като съсобственик на проц. недв. имот с нот. акт № ..., шест/римско/,
рег. № .., д. № ../2022 г., с който и ищеца и ответника са признати за съсобственици на имота
на осн. наследство с права по 1/2 ид. част от имота
Тъй като съделителите не могат да се поделят доброволно, моли да се допусне съдебна делба
на съсобствения на страните недв. имот в с. Г. О., обл. В..
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Съделителя ответник е оспорили предявения иск за делба. Оспорва правопораждащи
факти на правата на ищеца - не е налице имуществена общност върху проц. недв. имот -
придобил е този имот чрез давностно владение
1
Предявява свои права в/у имота чрез процесуално възражение - придобил е собствеността
в/у имота чрез давностно владение и изтекла в негова полза придобивна давност през
периода от 2000 г. до днес.
Посочени са и са разпитани св. В. Цв. М. и А. Ж. К.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, доводите и становищата на
страните и преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност приема, следното от фактическа и правна страна:
С нот. акт № .., шест/римско/, рег. № ..., д. № ../2022 г., и ищеца и ответника са
признати за съсобственици на имота на осн. наследство по закон от А. Д. П./техен баща/ с
права по 1/2 ид. част от имота
В показанията си св. В. Цв. М.твърди, че имота е бил на дядо на страните Мито,
след това на баща им А.. В къщата живее К. А. Д. откакто се родил от около 45 години.
Бащата на братята е починал 4 – 5 години преди майка им, която е починала 2000 или 2002г.
Двамата братя били в много добри отношения. Д. ходел при К., постоянно са били заедно,
ходил е да се черпят редовно до преди да почине сина на Д. – преди около 5 години. Не е
чувала да има проблеми между братята за къщата от никого. Никога не е чула Д. да има
претенции към част от тази къща. Знае, че къщата е на К. от майката на двамата братя Й.,
която казвала че къщата е за К.. К. подържал къщата, правел ремонти, обработвал двора и
садял градина.
В показанията си св. А.Ж. К. твърди, че не е имало претенции от Д. към К., те много
си живеели. Д. идвал при К. постоянно, пийвал си ракията при него и били в много добри
отношения. Д. е живял в тази къща много малко и след това се преселил в друга къща – 5- 6
години след като се оженил. К. живее в тази къща откакто се е родил. Майка му починала
някъде 2000 г. -2002 г. Ответника К. живее в имота и подържа къщата.
Съдът приема, че ищеца е доказал разпределените му с доклада по делото в
доказателствена тежест обстоятелства - наличие на имуществена общност върху проц. имот
на осн. наследяване по закон - страните са съсобственици на проц. недв. имот с право на по
1/2 ид. част на осн. наследяване по закон от Ал. Д. Пе., за което е издаден нот. акт № ..,
шест/римско/, рег. № .., д. № ../2022 г.
Съдът приема за неоснователни оспорванията на съделителя ответник, че не е
налице имуществена общност върху проц. недв. имот, тъй като е придобил целия този имот
чрез давностно владение.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС е
дадено тълкуване, че при оспорване на признато с констативен нот. акт по чл. 587 ГПК
право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна. Тълкуването
касае хипотеза, в която оспорващата страна не разполага с документ, удостоверяващ същото
право на собственост.
За 1/2 ид. част от имота ответника не се легитимира като собственик с нот. акт.
Когато едно лице придобие фактическа власт върху един сънаследствен имот, то се
счита, че е владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. В този см. е Решение № 192/16.02.2017 по дело № 763/2016 на
2
ВКС, ГК, I г. о. в което се сочи:
Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в
отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да
докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да
породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като
волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици/ в случая - наследяване/, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици
идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да им бъде
противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на
техните права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на
права.
Ползването на имота лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на
съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат
правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено
владение, респ. и за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Обикновеното ползване на
съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене./така Решение
3
№ 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва
по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на
намерение за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другите съсобственици/ и да
са достигнали до тяхното знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/
какъвто е настоящия случай/, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и
изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това. Манифестирането на намерението да се свои целия
имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху
имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То
трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение №
41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 300/2003 г., I гр.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на проц. недв. имот не се доказаха от
страна на претендиращия ответник. Споделянето със съселяни /св. В. М. – „от майка им –Й.
знам, че къщата е за К.“, св. В. М. - „не съм чула Д. да има претенции към част от тази
къща“, св. А. К. – „не е имало претенции от Д. към К.“ /, че останалите наследници нямат
претенции за дял, не представлява изявление, насочено към съсобствениците./Решение №
70/02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2018 г., I г. о.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на този
съделител/ответника/ да докаже, че притежава изключително право на собственост в/у
проц. недв. имот на осн. давностно владение, т.е., че е упражнявал фактическа власт в/у
този имот през периода от 2000 г. до днес и е извършил действия, с които се демонстрира
отричане правата на другия съсобственик.
Съдът приема, че доказателства, установяващи, че ответника е упражнявал
фактическа власт в/у проц. недв. имот през посочения период и извършил действия, с които
се демонстрира отричане правата на другия съсобственик не се представиха от негова
страна.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение/ каквото само и
единствено се доказа в случая относно имота, предмет на делба – ответника живее в къщата
4
и поддържа същата, обработва градина в двора/, за да се приеме, че упражнява фактическа
власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобият
по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота е необходимо
намерението за своене да им бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на техните права върху съсобствената вещ - отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права.
Установи се обратното – страните по делото са били в добри отношения, ищеца дълги
години редовно е посещавал имота, предмет на делба /до преди около пет / - допускан е, не е
отстраняван.
Ползването на имота по предназначение лично от ответника/или чрез отдаването му на
трети лица/ обаче е част от правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС.
Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другия съсобственик, поради
което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение, респ. и за изтекла в негова
полза придобивна давност./ Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.
31 ЗС не изразява намерение за своене./така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. №
5109/2013 г., II г.о./
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва
по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на
намерение за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са
достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. / така Решение № 110/20.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на недв. имот, предмет на делба не се
доказаха от страна на претендиращия ответник.
Намерението на съсобственика, че владее имота за себе си, само по себе си е ирелевантно,
ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите
съсобственици./така Решение № 70/02.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2257/2018 г., I г.о./
Обикновеното неползуване на имота от ищеца не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе
си пък, не представлява отказ от права.
По този начин в процеса ответника не ангажира доказателства, от които се
установява по несъмнен и категоричен начин нито едно от обстоятелствата, разпределени
му в тежест на доказване.
Поради горното, съдът приема, че не се представиха доказателства от ответника, от които
съдът да направи обоснован извод, че последния е собственик на проц. недв. имот въз
основа на давностно владение през периода от 2000 г. до днес и изтекла в негова полза
придобивна давност, включително и т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/ за ид. част на ищеца от имота.
Тъй като по делото не е установено ответника да е установил върху процесния
недвижим имот самостоятелна фактическа власт с намерението да владее и идеалните части
на другия наследник/ищеца/, нито да е демонстрирал спрямо него промяна в намерението, с
5
което е упражнявал фактическата власт, следва да се приеме, че и към настоящия момент
процесния недвижим имот е съсобствен между съделителите
Предявеният иск за делба е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Установи се съсобственост върху процесния имот, възникнала на основание наследствено
правоприемство.
Ищеца и ответника са съсобственици на имота с равни права - по 1/2 ид. част.
Съобразно правата на съделителите в съсобствеността, съдът допуска да се извърши
съдебна делба на описания по-горе недв. имот, между Д. А. Д. с право на 1/2 ид.част, и К.
А. Д. с право на 1/2 ид.част.
Съделителите са предявили искания за присъждане на направените по делото
разноски за адв. възнаграждение
Исканията са неоснователни. При определяне размера на дължимите разноски не следва да
се включва направения разход за правна защита. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство
само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на
чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК./ така Определение №
335/01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г.о. – постановено по реда на чл. 274
ал.3 т.2 ГПК/
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Допуска да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот : дворна площ от 1
180 кв.м., за която е отреден упи VІІІ – 562 в кв. 33 по рег. план на с. Г. О. обл. Видин с адм.
адрес ул. „Г. Д.“ № ., ведно с построените в имота сгради : масивна жилищна сграда със
застроена площ от 64.00 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 46.00 кв.м.,
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 48.00 кв.м. и навес със застроена площ от
16.00 кв.м., при граници на имота: улица, упи ІХ – 561, упи ХV – 563, имот № 565, упи ІІ –
566, упи ІІІ – 567 и упи VІІ – 568
между Д. А. Д. с ЕГН **********, от с. Г. О., обл. Видин, ул. „Б. Ч.“ № . и К. А. Д. с ЕГН
**********, от с. Г. О., обл. Видин, ул. Г. Д.“ № .
при следните квоти :
1/2 ид. части - за Д. А. Д. с ЕГН **********
1/2 ид. части - за К. А. Д. с ЕГН **********
Оставя без уважение искането на Д. А. Д. с ЕГН ********** за присъждане на
6
разноски по делото в размер 1 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на К. А. Д. с ЕГН ********** за присъждане на
разноски по делото в размер 1 000.00 лв. - адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7