Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Бяла
Слатина 05.01.2009г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Белослатински
Районен съд, I
наказателен състав в публичното си заседание на 01 декември Две хиляди и осма година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Ж.
при секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдия Ж. НАХ дело № 240 по
описа на 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
М.М. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 1357/14.04.2008г. на Началника на
РПУ гр.Бяла Слатина, с което за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП са му наложили
наказания по чл.182, ал.2, т.5 ЗДП – глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца.
В жалбата си жалбодателя твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като не е автор на вмененото му нарушение. Твърди се, че същият е бил
изпреварен от автомобил, марка „БМВ”, който не бил спрян от проверяващите и
скоростта записана в АУАН №1357/2008г. е скоростта на изпреварилия го
автомобил.
Ответника по жалбата, редовно призован не е изпратил представител и не е
взел становище по нея.
Разпитаха се актосъставителя и
свидетелите по акта.
По делото са представени акт за констатирано нарушение №1357/17.03.2008г. и
НП № 1357/14.04.2008г. , приети от съда. Служебно се изискаха заповедите,
касаещи компетентността на АНО и актосъставителя.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбодателя претенции, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.03.2008г.
е бил съставен акт № 1357 на жалбодателя, за това че на същата дата около 15.28
часа на път ІІ-
Горната фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното
постановление и показанията на актосъставителя и свидетелите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема на
първо място, че административно наказателното производство не е опорочено, като
са спазени всички правила при съставяне и издаване на административните актове.
АУАН е съставен от компетентно лице –
младши автоконтрольор Вълкачовски, по силата на Заповед № Із-189/08.02.2007г.,
т.І, 1 и при изпълнение на установената в ЗАНН процедура. Обжалваното
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, съгласно
цитираната заповед – Началника на РПУ Бяла Слатина. Същото отговаря на всички
реквизити установени в чл.57 ЗАНН.
Жалбодателя в жалбата си твърди, че скоростта, която е установена с
техническото средство не е на автомобила, който управлявал, а на друг, който го
изпреварвал в това време. Съдът приема, че това е негова защитна теза, тъй като
от свидетелските показания се установи, че участъка по който се е движил
нарушителя е с ограничена видимост, има завой, поради което е невъзможно
изпреварването. Съдът изцяло кредитира показанията на тримата свидетели, които
са безпротиворечиви, логични и доказаха написаното нарушение в акта. Още
повече, че последния свидетел е случайно преминаващ, който е такъв само при
съставянето на акта. В съдебно заседание свидетеля Н. обясни, че е бил спрян от
контролните органи, за да присъства при съставяне на акт на нарушителя М., като
преди това са му обяснили какво е нарушението и са му показали Радара, който
показвал скорост над допустимата за този участък.
Отделно от това нарушителя веднага е имал възможност да напише това свое
възражение в акта /че тази скорост не е на автомобила, който управлявал/,
докато той собственоръчно е написал, че няма такива. Закона е дал и друга
възможност на нарушителя да представи в тридневен срок от съставянето на акта
възражения пред АНО, за да може последния да извърши разследване по случая и да
прецени дали е извършено нарушение, виновно ли е извършено от лицето записано в
акта и дали да наложи наказание и какво.
Предвид горното, съдът приема, че описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е извършено от жалбодателя М.М.М. и то
виновно. Правилно е посочена материалната норма, която е нарушена – чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като същия се е движил извън населено място, като максимално
разрешената скорост за този участък е посочена с пътен знак. Правилно е
приложена и санкционната норма от административно наказващия орган – чл.182,
ал.2, т.5 ЗДвП, в която наказанието е конкретно и точно определено. Според тази
разпоредба водача се наказва с глоба от 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че подадената жалба от М.М.М. се
явява неоснователна и недоказана, поради което не следва да бъде уважена.
Имайки предвид тези съображения съдът намира, че процесното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на установената от
ЗАНН процедура и същото се явява законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1357/14.04.2008г. на Началника на РПУ гр. Бяла Слатина, издадено
срещу М.М. ***, ЕГН **********, с което му е наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП ГЛОБА
в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението пред
ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: