Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията
гр.д. № 11878 по описа на съда за 2010 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.К.В. срещу В.П.Г. и Г.М.В., в която твърди, че
ответниците предоставили на нея и Ч.Н.Д. паричен заем в размер на 59 000
лева, със срок на издължаване три месеца, считано от 25.07.2001 г., заедно със
законната лихва, на равни месечни вноски. Връщането на сумата следвало да се извърши
най-късно до деня на изтичане на уговорения срок. За обезпечаване на дълга в
полза на заемателите била учредена ипотека върху недвижим имот, за което бил
съставен нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 25, том ІІІ,
рег. № 3687, дело № 375/2001 г. на нотариус рег. № 200 на НК.
На
25.07.2001 г. между Ч.Д. и „М.“ АД се сключил договор за заем. Дружеството
изплатило изцяло дълга на ищцата, ведно със заеми, които фирмата получила и от
други лица с парични задължения към В.Г. и Г.В. в периода 19.06.2002 г. –
10.01.2003 г. Общият размер на заплатената сума възлизал на 89 000 лева,
от които 59 000 лева главница, 8 850 лева законна лихва и 21 240
лева неустойка. Това задължение било изплатено от „М.“ АД и било изпълнено чрез
заверяване сметката на кредитора.
Въпреки
че задължението било изцяло погасено, ответниците се снабдили с изпълнителен
лист на 15.11.2005 г., въз основа на нотариалния акт от 25.07.2001 г. Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано изп.д. № 2581/2005 г. по описа
на СИС при СРС. През 2006 г. било прехвърлено при ЧСИ, рег. № 780 под номер
20067800400642. Задължението било изцяло погасено и сумата по изпълнителния
лист била внесена за взискателя, поради което Л.В. предявява отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата по изпълнителния лист от 15.11.2005
г.
Ответникът
Г.М.В. е подал отговор, в който оспорва предявения иск с твърдения, че
извършените от „М.“ АД плащания имат основание, различно от погасяване
задължението на Л.В. по договор от 25.07.2001 г. В. не бил уведомяван и че
дългът на ищцата ще бъде погасен чрез плащане от трето лице.
С
идентични възражения е оспорил предявения иск и В.П.Г.. Заявява, че в негова
полза на било извършено плащането на каквато и да било сума по договор за заем
от 25.07.2001 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
При определяне правната квалификация на иска съдът
съобрази следното:
Изпълнителният лист е издаден на 07.11.2005 г., но данни
за оспорване на определението за издаването му липсват. Не се установява и Л.В.
да е предявила писмени възражения, подкрепени с убедителни писмени
доказателства, че изпълняемото право не съществува; нито е представила надлежно
обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, за да се постигне спиране на
изпълнението по реда на чл. 250 от ГПК (отм.) Според трайно установената
съдебна практика (решение № 129/14.10.2011 г. по т.д. № 864/2010 г. на ВКС, І
т.о., решение № 173/12.01.2011 г. по т.д. № 901/2009 г. на ВКС, І т.о.),
нормата на § 2, ал. 9, изр. 2 от ПЗР на ГПК не обхваща хипотезата на чл. 254 от ГПК (отм.), в което производство длъжникът следва да обори материално правните
предпоставки за съществуване на изпълняемото право. Твърденията за недължимост
на сумата по изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание по
чл. 237 от ГПК (отм.) длъжникът може да релевира в спорно исково производство, като
възраженията могат да почиват не само на новонастъпили факти, но и такива,
които са били налице към момента на постановяване на определението за издаване
на изпълнителен лист по реда на чл. 237 от ГПКТ (отм.).
В случая основанието, на което ищцата Л.К.В. твърди,
че не дължи сумата от 59 000 лева е плащане на дълга й в полза на
ответниците от трето лице – „М.“ АД. При изложените в исковата молба твърдения
в тежест на ищцата беше да докаже, че облигационното правоотношение по договор
за заем от 25.07.2001 г. с Г.М.В. и В.П.Г. е погасено чрез извършено в тяхна
полза плащане от „М.“ АД.
Действително, не е налице пречка по силата на чл. 73
от ЗЗД, задължението да бъде изпълнено от трето лице. В случая задължението има
паричен характер и липсва за кредитора правно защитим интерес той да търси
изпълнение лично от длъжника си.
Поради това следва да се установи дали соченото от
ищцата трето лице – „М.“ АД е извършило в полза на кредиторите, заемодатели по
договора от 25.07.2001 г. плащане на сумата от 59 000 лева, с което
задължението на Л.В. е погасено.
Не се спори между страните, че на 25.07.2011 г. е
съставен нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 25, том ІІІ,
рег. № 3687, дело № 375/25.07.2001 г. на нотариус рег. № 200 на НК, според
който В.П.Г. и Г.М.В. предоставят на Л.К.В. и Ч.Н.Д. паричен заем в размер на
59 000 лева, за срок на издължаване от три месеца, смитано от датата на
нотариалния акт, заедно със законната лихва, на равни месечни вноски, като
издължаването се извършва най-късно до деня на изтичане на срока, уговорен
по-горе. При просрочие на заема заемополучателите дължат на заемателите
неустойка в размер на три процента месечно върху неизплатената сума за всеки
просрочен месец.
Ищцата не оспорва, че е подписала нотариалния акт, в
който е декларирала, че е получила заедно с Ч.Д. паричен заем в размер на
пълния размер, като нотариалният акт материализира и разписка за извършеното
плащане.
За обезпечаване на предоставения заем – главница,
разноски, законна лихва и неустойка Л.В. и Ч.Д. са учредили в полза на В.Г. и Г.В.
договорна ипотека върху описания в нотариалния акт недвижим имот.
С определение от 07.11.2005 г. по ч.гр.д. № 09725/2005
г. по описа на СРС, 76 състав Л.К.В. и Ч.Н.Д. са осъдени да заплатят на В.П.Г.
и Г.М.В. сумата от 59 000 лева, на основание чл. 237, б. „ж“ от ГПК (отм.)
въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 25, том ІІІ,
рег. № 3687, дело № 375/20012 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.11.2005 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 888
лева, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) – разноски по делото.
Приетото по делото писмо от „М.“ АД изх. №
1825/01.10.2003 г. до Г.М.В. не се ползва с материална доказателствена сила.
Изявлението на изпълнителния директор на дружеството, че със заплатена в
периода 21.08.2001 г. – 28.08.2003 г. сума на обща стойност 302 442.92 лева са
погасени задължения по предоставени от Г.В. и В.Г. заеми на Ч. Д., С.И. и П.Х.не
обвързват ответниците. Нещо повече, от представените и приети по делото
договори за заем от 29.07.2001 г. и от 01.12.2001 г., сключени между Г.М.В.,
заемодател и „М.“ АД, заемател и издадени от „М.“ АД в полза на Г.В. записи на
заповед от 20.05.2002 г. и от 14.10.2002 г. се установява, че между тези два
правни субекта са съществували облигационни отношения, по силата на които за
дружеството е възникнало задължение за сума на обща стойност 182 000 лева.
Според удостоверение от „П.и.б.“ АД изх. № 21-0128-2/4 от 10.05.2007 г.
изплатените по сметка на Г.М.В. суми от „М.“ АД са в общ размер от 108 135
лева. При тези доказателства по делото се налага изводът, че „М.“ АД не е
изпълнило задължението си за погасяване на дълг на обща стойност 182 000
лева, за да се приеме, че с надплатени суми са погасявани чужди задължения.
Отделно от това, твърдението, че със сумата от 302 442.92
лева са погасени задължения на С.И. и П.Х.се опровергават от приетите по делото
спогодби от 30.05.2008 г. и 15.02.2006 г. В случай, че дългът на тези две
физически лица е бил погасен, необяснима остава причината, поради която пет, и
съответно три, години по-късно те са сключили спогодба със заемодателите си Г.В.
и В.Г..
Породените между „М.“ АД и Г.М.В. облигационни
отношения са различни от тези по договор за заем от 25.07.2001 г. между Л.В.,
от една страна, и Г.В. и В.Г., от друга.
В настоящото производство не се доказа плащане от „М.“
АД в полза на ищцата Л.В., чрез което дългът й към Г.В. и В.М. по договор от
25.07.2001 г. за сумата от 59 000 лева да е погасен.
Поради това искът подлежи на отхвърляне, с присъждане
на разноски в полза на ответниците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.В.,
ЕГН ********** срещу В.П.Г., ЕГН ********** и Г.М.В., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи
на ответниците сумата от 59 000 лева по изпълнителен лист от 07.11.2005 г.
по ч.гр.д. № 09725/2005 г. по описа на СРС, 76 състав, поради извършено от „М.“
АД погасяване на дълга на ищцата чрез плащане в полза на ответниците.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.К.В., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 14 да
заплати на Г.М.В., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 600 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: