Номер: 260083 , 29.12.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осми декември през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 107 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от АД “Енерго-Про Продажби”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”
258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.М.,
против Е.Р.О.,
ЕГН-**********,***,
за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ
размер на 271.83 (двеста
седемдесет и един лева и 83 ст) лева за
обект на потребление, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Люлин” № 10,
заведен с абонатен № ********** и абонатен № **********, общ клиентски номер:
**********, в
която сума са включени неплатено
задължение от 260.33 (двеста и шестдесет лева и 33 ст) лева - главница за консумирана
ел.енергия по Фактури, издадени в периода от 12.09.2016г. до 14.05.2019г.,
съответно с падежи от 03.10.2016г. до 03.06.2019г., мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 11.50 (единадесет
лева и 50 ст) лева, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една
фактура за периода от датата на падежа й до 19.09.2019г., посочени подробно в
извлечение от сметка по клиентски номер: ********** към същата дата, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане
до окончателното му изплащане. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, с посочения горе
клиентски номер във връзка с продажба на ел.енергия за посочения обект на
потребление. Тъй като не изпълнил задължението си да заплати доставената и
консумирана от него ел.енергия, съобразно договорените условия, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 775/2019г. по описа на
РС-гр.Исперих за неизплатени задължения, включващи: 322.50 лева - главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода
от 21.09.2012г. до 14.05.2019г., 26.85 лева - мораторна лихва, представляваща
сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа
й до 19.09.2019г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.10.2019г. до изплащане на вземането. Ищецът уточнява,
че в предмета на иска по настоящото производство не включва част от
задължението за главница по Заповедното
производство, на обща стойност от 62.17 лева по Фактурите, издадени в периода
от 21.09.2012г. до 10.08.2016г., както и сумите по Фактури № ТП3301230860 от
27.10.2016г. и № ТП3301446082 от 09.05.2019г. След подаване на заявлението по
цитираното дело и до настоящия момент, ответникът не е извършвал плащания по
задължението си. Тъй като същият не бил намерен на установения постоянен
адрес в страната за връчване на издадената срещу него заповед за изпълнение, и е с настоящо местоживеене в
чужбина (Белгия) – неизвестен адрес, по указание на съда, дадено с Разпореждане
от 17.12.2019г. по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване само на част от вземанията по
издадената заповед. Претендира за присъждане на
направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Е.Р.О., ЕГН-**********,***, не е намерен
на установения постоянен адрес в страната, а е с настоящо
местоживеене в чужбина (Белгия) – неизвестен адрес. Назначеният
му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***, представя
писмен отговор, като счита предявения иск за допустим. В съдебно заседание
пледира за произнасяне на съда, съобразно внимателна преценка на
доказателствата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-Про Продажби” АД –
гр.Варна осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана
услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД срещу заплащане, като я закупуват от
дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията на
административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико
Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява
ролята на краен снабдител за указаната територия (представени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД).
Видно от представеното извлечение от сметка към 19.09.2019г. и Справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 06.01.2020г., на името на ответника Е.Р.О.,
ЕГН-**********, има открита партида като
клиент на ищцовото дружество с клиентски № ********** за продажба на ел.енергия
за обект, находящ
се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Люлин” № 10, заведен с абонатен № **********
и абонатен № **********. Съгласно описаните в тези
извлечения и приложени по делото фактури:
-№ ФП0247397192/12.09.2016г., с падеж – 03.10.2016г.,
за сумата от 0.44 лева, за период 28.07.2016г.-27.08.2016г.;
- № ФП0248173973/10.10.2016г., с падеж – 01.11.2016г.,
за сумата от 0.34 лева, за период 28.08.2016г.-27.09.2016г.;
-№ ФП0248970499/10.11.2016г., с падеж – 01.12.2016г.,
за сумата от 0.34 лева, за период 28.09.2016г.-27.10.2016г.;
- № ФП0275446615/13.12.2018г., с падеж – 02.01.2019г.,
за сумата от 0.59 лева, за период 28.10.2018г.-27.11.2018г.;
- № ФП0275682379/14.01.2019г., с падеж – 01.02.2019г.,
за сумата от 0.46 лева, за период 28.11.2018г.-27.12.2018г.;
- № ФП0276884313/13.02.2019г., с падеж – 01.03.2019г.,
за сумата от 19.56 лева, за период 28.12.2018г.-27.01.2019г.;
- № ФП0277897945/13.03.2019г., с падеж – 01.04.2019г.,
за сумата от 107.87 лева, за период 28.01.2019г.-26.02.2019г.;
- № ФП0278656319/15.04.2019г., с падеж – 02.05.2019г.,
за сумата от 103.79 лева, за период 27.02.2019г.-27.03.2019г. и
- № ФП0280219801/14.05.2019г., с падеж – 03.06.2019г., за
сумата от 26.94 лева, за период 28.03.2019г.-26.04.2019г., всичките изследвани и в заключението
вх.№ 261236/30.11.2020г. на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 28.07.2016г. до 26.04.2019г. ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на потребление и ежемесечно е отчитана консумирана електрическа енергия на обща стойност
от 260.33 лева. Според заключението на
същата експертиза, цитираните горе фактури са относими към периода на исковата претенция и по тях
не са извършвани плащания за задълженията, които установяват. По този начин
определя неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за процесния период
по обсъжданите фактури в посочения горе размер, като изчислява и размера на мораторната лихва върху главницата за претендирания от ищеца период - от датата на възникване на задължението за плащане (падежа на всяка фактура) до 19.09.2019г., възлища на 11.50 лева.
Експертизата констатира
(т.3 от заключението), че количествата ел.енергия по обсъжданите горе фактури
са осчетоводени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния
период.
Поради
неплащане от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения,
ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 4087/03.10.2019г.
сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 775/2019г. по описа на РС-гр.Исперих,
по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 03.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 322.50 лева - главница
за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за
периода от 21.09.2012г. до 14.05.2019г., 26.85 лева - мораторна лихва,
представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за периода от
датата на падежа й до 19.09.2019г., законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.10.2019г. до изплащане на вземането,
както и направени по делото разноски в размер на 25.00 лева – платена ДТ и
дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева, като
претендираните за установяване вземания по настоящото исково производство
представляват част от вземанията за главница и лихва по цитираната Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът-ответник
не бил намерен на установения постоянен адрес в страната за връчване на
издадената срещу него заповед за изпълнение, и е с настоящо местоживеене в
чужбина (Белгия) – неизвестен адрес, по указание на съда, дадено с Разпореждане
от 17.12.2019г. по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване само на част от вземанията по
издадената заповед.
В
производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни разноски в общ
размер на 400.00 лева, включващи: 100.00 лева – заплатената държавна такса (ДТ)
при образуване на делото (25.00 лева по заповедното производство и 75.00 лева –
доплатена ДТ по исковото производство), 100.00 лева – заплатено възнаграждение
за особен представител на ответника и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Отделно са присъденото
възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство в размер на 50.00
лева и претендирано в настоящото исково производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева, за които разноски ищцовата страна представя
Списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.Исперих по
Разпореждане от 17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 775/2019г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 03.10.2019г.
Разгледан по същество –
искът е основателен.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че на името на ответника Е.Р.О., ЕГН-********** се води открита партида като ползвател, респ. и консуматор на ел.енергия (потребител на енергийна услуга)
за обект на потребление в гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Люлин” № 10.
При това положение съдът приема
възникнало между страните и съществуващо все още договорно правоотношение за
продажба на електрическа енергия, което не е прекратено поради наличие на
неразплатени задължения от страна на потребителя (арг. от чл.23, ал.1, изр.2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про
Продажби” АД). В качеството си на снабдител и продавач на електрическата
енергия, ищцовото дружество доставяло такава на ответника за периода от 28.07.2016г. до 26.04.2019г., отчетена по обсъдените горе фактури, издадени в
периода от 12.09.2016г. до 14.05.2019г., съответно с падежи от 03.10.2016г. до
03.06.2019г. Дължимите от Е.Р.О., ЕГН-********** суми за този
период са му съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про
Продажби” АД чрез представените по делото фактури, като от своя страна
потребителят е следвало да заплати използваната електрическа енергия по начина
и в сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в
изпълнение на задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го
и допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението
му за плащане на претендираното от него парично задължение по цитираните
фактури. По този начин същото се явява доказано от ищеца във вида и размера,
претендиран с исковата молба, а именно в размера от 260.33 лева – консумирана и незаплатена електрическа енергия през
посочения горе период.
По правилата на чл.38 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго - Про Продажби”
АД, неизпълнението в срок на задължението за плащане на дължимите суми към
ищцовото дружество, ангажира отговорността на потребителя за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
доказана за обсъденото горе задължение и период в размера от 11.50 лева., изчислена като сбор от датата на падежа на всяка една от обсъжданите
фактури до 19.09.2019г. Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху
главното задължение се следва и за периода от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане – 03.10.2019г.,
от който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането, до
окончателното му изплащане.
Предвид всичко гореизложено, претенцията на ищеца, заявена в настоящото
производство следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцовата страна претендираните
от нея съдебни и деловодни разноски, вкл. и тези по заповедното производство
– арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 450.00 лева, обсъдени
по-горе, в това число заплатената ДТ от 100.00 лева (25.00 лева по заповедното
производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по исковото производство), 100.00 лева
– заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза и дължимото възнагаждение за юрисконсулт на
заявителя по заповедното производство в размер на 50.00 лева, присъдено по
заповедното производство. По исковото производство също следва да бъде
присъдено юрисконсулско възнаграждение в претендирания размер от 150.00 лева,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По този начин и разграничени помежду си,
разноските възлизат в общ размер на 600.00 лева, от които 75.00 лева - по
заповедното производство и 525.00 лева – по исковото производство.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК,
по отношение на ответника Е.Р.О., ЕГН-**********,***,
че има парично задължение към АД “Енерго-Про
Продажби”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009,
Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на Управителния
съвет, в общ размер на 271.83 (двеста
седемдесет и един лева и 83 ст) лева за
обект на потребление, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Люлин” № 10,
заведен с абонатен № ********** и абонатен № **********, общ клиентски номер:
**********, в
която сума са включени неплатено
задължение от 260.33 (двеста и шестдесет лева и 33 ст) лева - главница за консумирана
ел.енергия по Фактури, издадени в периода от 12.09.2016г. до 14.05.2019г.,
съответно с падежи от 03.10.2016г. до 03.06.2019г., мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 11.50 (единадесет
лева и 50 ст) лева, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една
фактура за периода от датата на падежа й до 19.09.2019г., посочени подробно в
извлечение от сметка по клиентски номер: ********** към същата дата, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане -03.10.2019г.
до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Е.Р.О., ЕГН-**********
ДА ЗАПЛАТИ на АД “Енерго-Про Продажби”- гр.Варна, ЕИК *********,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия
- членове на Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет
и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
775/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 525.00 (петстотин двадесет и пет)
лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 775/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: