№ 3037
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело №
20221100501976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20210939/12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 24235/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 172 с-в, са уважени предявените от И. Т. П. срещу „БДЖ
П.П.“ ЕООД кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 344, т. 1, т.
2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 255 КТ, и чл. 221, ал. 2 КТ, с които уволнението е признато за
незаконно и отменено, ищецът е възстановен на длъжността, която е заемал преди
уволнението, а ответникът е осъден да заплати сумата от 4654,94 лв., представляваща
обезщетение за незаконно уволнение за периода от 21.12.2017 г. до 21.06.2018 г., ведно с
законната лихва от 15.01.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата
от 850 лв. представляваща удържано от работодателя обезщетение при незаконно
уволнение, ведно с законната лихва от 15.01.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от
850 лв., претендирана като обезщетение за неизползван отпуск през 2017 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „БДЖ П.П.“ ЕООД,
действащ чрез „Поделение за П.П. – София“. Счита, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, тъй като съдът не е възприел правилно
фактите, изложени в заповедта за уволнение и не е обсъдил представените по делото
доказателства. Твърди, че в решението не са обсъдени обстоятелствата във връзка с
неявяването на ищеца на работа на 02, 03, 04, 05 и 06 октомври 2017г, както и с
последвалата отмяна на болничен лист № Е 20171361867, издаден от ЕТ „д-р Г.Т.“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. П., с
който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени
в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК
на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Във въззивната жалба се навеждат правни доводи за неправилност на решението,
поради допуснати процесуални нарушения на съда свързани с преценката и анализа на
събрания доказателствен материал, водещи до неправилни фактически изводи, както и
поради противоречие с материалния закон. Въззивникът в открито съдебно заседание
проведено на 29.09.2022г. релевира възражение за недопустимост на първоинстанционното
решение, като навежда правни доводи, че надлежен ответник е работодателя „Поделение за
П.П. – София“, а не конституирания ответник „БДЖ П.П.“ ЕООД.
По допустимостта:
От събрания доказателствен материал се установява, че работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е „Поделение за П.П. – София“. Поделението не е
самостоятелен субект, освен за целите на трудовото право, а е структурна единица, част от
юридическото лице „БДЖ П.П.“ ЕООД. При тези обстоятелства и доколкото дружеството е
юридическото лице, в чиято правна сфера настъпват последиците от решението, същото
може да участва като надлежна страна по делото, респективно постановеното спрямо него
решение е допустимо. Съгласно задължителната практика в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална
правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но
постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято
организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на
работодателя като главна страна по трудови дела - но не като процесуален субституент,
чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което, предвид обвързаността си от
решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна/.
Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както
организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по
трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера
настъпват правните последици на решението. В този смисъл е константната практика на
ВКС - Решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г., III г. о., ГК; Решение
№ 325/22.07.11 г. по г. д. № 954/10, ІV ГО, Решение № 301/12.06.12 по г. д. № 966/09, ІV ГО,
Решение № 380/10.01.4 по г. д. № 2034/13, ІV Г0.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 255 КТ, чл. 221,
ал. 1 КТ и чл. 224 КТ срещу „БДЖ П.П.“ ЕООД. Ищецът оспорва заповед № Д-
105/21.12.2017г., с която му е наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание
чл. 187, т. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че работникът е бил наказан за три от
нарушенията посочени в заповедта, поради което и на основание чл. 189, ал. 2 КТ е
недопустимо да му се налага отново наказание за същото виновно нарушение на трудовата
дисциплина. Излага твърдения, че болничния лист не бил анулиран по вина на работника,
поради което работодателят нямал основание да наложи наказанието дисциплинарно
уволнение, което изисквало виновно поведение от страна на работника.
2
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд правилно е подвел твърденията на страните под
приложимата правна квалификация, събрал е относимия и необходим за установяване на
обективната истина доказателствен материал, но в постановеното решение е пропуснал да се
произнесе по едно от изложените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата
дисциплина.
В заповедта за уволнение са посочени четири на брой нарушения, обусловили
наложеното наказание, а именно 1) неявяване на работа на 13.10.2017 г. без да уведоми
прекия си ръководител за причините, за което му е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“; 2) неявяване на работа на 18.09.2017 г. без да уведоми прекия си ръководител за
причините, за което му е наложено наказание „ забележка“; 3) неизпълнение на
разпореждане на съответния ръководител, осъществено на 20.06.2017г, което представлява
виновно нарушение на трудовата дисциплина и му е наложено наказание „предупреждение
за уволнение“; 4) неявяване на работа на датите 02, 03, 04, 05 и 06 октомври 2017г, като
именно последното нарушение не е коментирано от първоинстанционния съд.
Работникът не се е явил на работното място на датите 02, 03, 04, 05 и 06 октомври
2017 г., за което е представил болничен лист № Е 20171361867, издаден от ЕТ „д-р Г.Т.“.
Болничният лист е обжалван от работодателя, което довело до анулирането му с Решение №
1864/16.11.2017г. на ОБЛКК - Мездра. С писмо, вх. № 92-00-36 от 21.11.2017г. от д-р М. са
информирани работодателя и работника за причините довели до анулирането на процесния
болничен лист, а именно съгласно представения от д-р Г.Т. амбулаторен лист №
10318/02.10.2017 г. се установява, че прегледът на лицето е извършен в 17:10 часа, извън
предвидените работни часове за тази дейност. Допълнително е установено дописана терапия
и липса на подпис на лицето и липса на оградени клинични прегледи, което според
комисията води до нарушения на наредбата за временна нетрудоспособност, поради което
анулира процесния болничен лист. Решението на лекарската комисия не е обжалвано или
оспорено от работника. Пред първа инстанция ищецът не е оспорил автентичността на
решението на лекарската комисия, нито е оспорил твърдените от ответника факти и
обстоятелства във връзка с обсъжданото нарушение. Единствено излага правни доводи, че
процесния болничен лист е анулиран не по вина на работника, поради което неявяването му
на работа на съответните дати не съставлява виновно нарушение на трудовата дисциплина.
От представените писмени доказателства се установява, че работодателят в писмена
форма е поискал, вх. № 66-00-13/15.12.17 г., от работника писмени обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 КТ за причините обусловили отсъствието му от работа за датите 02, 03, 04, 05 и 06
октомври 2017г. Съобщението е връчено при отказ с участието на двама свидетели на
18.12.2017г. Обяснения от работника за отсъствието от работното място не са получени в
рамките на предвидения срок. Формално процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание не страда от пороци.
По иска по чл. 344, т. 1 КТ в тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с
работника. Което означава, че следва в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите и обстоятелствата, водещи до извода за виновно нарушение на трудовата
дисциплина.
Съгласно чл. 8 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите. Добросъвестността при осъществяване на трудовите
права и задължения се предполага до установяване на противното. По смисъла на чл. 8 КТ
същата представлява субективното отношение на работника и служителя към определените
му от закона права и задължения, съставляващи съдържанието на трудовото
3
правоотношение, което има комплексен характер и включва множество права и задължения
както за едната, така и за другата страна в правоотношението.
Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна. Тя се прави въз
основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка се
формира извод дали работникът или служителят, респективно работодателят е действал
добросъвестно. С оглед на това съдът следва конкретно във всеки случай да изследва и
обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на същите да направи извод
относно добросъвестността на работникът или служителят, респективно работодателят при
осъществяване на едно или друго право или изпълнение на задължение.
Следователно не може във всеки случай на отмяна на издаден болничен лист да се
прави безусловен извод, че работникът е действал недобросъвестно при упражняване
правото си на отпуск поради временна нетрудоспособност. При установена
недобросъвестност при упражняване на това право и при отмяна на болничния лист следва
да се формира извод, че работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно и е
действал виновно , поради което е осъществил фактическия състав на чл. 187,ал. 1,
предложение трето от Кодекса на труда - „неявяване на работа”. В този смисъл Решение №
42/11.05.2016 г. по гр.д. № 3756/2015 г., III ГО на ВКС.
Нарушенията при издаване на болничния лист, допуснати от медицинските органи,
нямат отношение към трудовата дисциплина на работника или служителя, ползващ
разрешен отпуск по болест. Доколкото няма виновно неизпълнение на трудови задължения,
не са налице и предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание – в случая
дисциплинарно уволнение. В тежест на работодателят е да установи, освен факта на
анулиране на процесния болничен лист, но и фактите и обстоятелствата, от които може да се
направи извод, че деянието на работника представлява виновно нарушение на трудовата
дисциплина. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод за виновността на деянието на работника. Установени са фактите, че ищецът е
отсъствал от работното място на датите 02, 03, 04, 05 и 06 октомври 2017 г., представил е
болничен лист, който впоследствие е анулиран по съответния ред, но липсват твърдения,
респективно доказателства за други факти и обстоятелства, от които може да се направи
заключение, че деянието на работника е извършено виновно и съставлява неизпълнение на
трудовата дисциплина, което от своя страна да обуслови налагането на дисциплинарно
наказание. От обстоятелството, че работникът е отказал да даде обяснения в развилото се
дисциплинарно производство не могат да се направят изводи за виновността на деянието му,
тъй като той има право, а не задължение да изложи писмено своите обяснения.
Въззивникът и ответник в първоинстанционното производство „БДЖ П.П.“ ЕООД не
успя да установи в условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника, поради което
първоинстанционният съд правилно е отменил наложеното дисциплинарно уволнение.
4
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на
разноски има въззиваемата страна, но последната не е представила доказателства за
извършени такива в настоящото производство, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20210939/12.11.2021 г., постановено по гр.д. №
24235/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 172 с-в.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред Върховен касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5