РЕШЕНИЕ
Номер
4604 03.12.2019 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар:
София Чаушева
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 4906 по описа за
2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от В. Д.Ш., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж.Е.Н., ЕГН **********,*** пълномощник адв. Д. Б.,***; СРЕЩУ: Д.В.Ш., ЕГН **********,***
Ищцовата
страна твърди, че с влязло в законна сила на
15.06.2016г. решение № 209/15.06.2016г. по гр.д. № 656/16г. по описа на Районен съд - А., Д.Ш. бил осъден да заплаща на малолетната
си дъщеря В.Ш. издръжка в размер на 105 лева, платима от първо до
десето число на текущия месец, с начална дата влизане в сила на решението до
настьпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Към
настоящия момент са били налице обстоятелства, които налагали увеличение на
издръжката, както следва:
Съгласно чл.142, ал.2 СК, размерът на издьржката не можел да бьде
по-малък от 1/4 от минималната работна
заплата. Съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. (Обн.ДВ.бр.107/2018г.),
минималната работна заплата била 560 лева, което означавало, че
минималният размер на издръжката е 140 лева. Освен това,
малолетната В. към настоящия момент се намирала във фаза на интезивен растеж и
активно умствено развитие, което обуславяло необходимостга от обезпечаване на
достатьчно качествена храна, закупуване на нови дрехи и обувки за всеки сезон,
осигуряване на разнообразни игри и познавателни дейности, подходящи забавления
и социални контакти, както и закупуване на лекарствени препарати. Това се
мотивирало от обстоятелството, че кьм датата на постановяване на решението на
Районен сьд – А., тя била на *** години, а сега вече почти на ***.
През месец септември 2019г.,
малолетната В. ще бъде ученичка в ***** клас, което допълнително налагало
увеличаване на издръжката, тъй като ще предстоят разходи на детето за посрещане
на текущи нужди през деня, докато е на училище, за закупуване купони за
ученически стол, за закупуване на канцеларски материали свързани с учебния
процес (химикалки, моливи, острилки, тетрадки и пр.).
Поради изложеното, е направено
искане съдът да постанови решение с което да увеличи
издръжката на детето от 105 лева
на 150 лева, която да се дължи за
периода от датата на депозиране исковата молба в съда -26.03.2019г. до
30.08.2019г., а от 01.09.2019г. да бъде увеличена на 200 лева за покриване на
нарасналите нужди на детето след започване на училище.
Претендира
се издръжката да се заплаща до 10-то число на текущия месец, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане
Претендират се и направените разноски по
делото в настоящата инстанция.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е
депозиран такъв от ответника Д.В.Ш.,
ЕГН:********** постоянен адрес: ***., чрез а. В.Г.Т.-***, с адрес на кантора:
гр.П., *****.
Твърди,
че е заплащал издръжка на детето си в по-голям размер от определения му с решението на А.
районен съд.
Обичал
дъщеря си, редовно вземал детето при себе си, през което време задоволявал
нуждите му и му купувал дрехи, играчки и други необходими неща.
За
съжаление ответникът изпитвал сериозни финансови затруднения. През юни 2018 година е останал без
работа, като до края на 2018 година е получавал обезщетение за безработица в
размер на около 300 лева. В периода до началото на месец юни 2019 година е бил безработен и
не е получавал доходи. От началото на юни 2019 година е започнал работа, като получава
възнаграждение в нетен рамер на около 440 лева. Ответникът не притежавал недвижими имоти и МПС.
Въпреки горните затруднения и
невъзможността да задоволи собствените си алиментни нужди, ответникът е
заплащал редовно издръжка на детето и често в размер по-висок от присъдения със
съдебното решение (средно около 140 лева месечно). Отделно от това, при нужда е
предоставял и допълнителни средства. В същото време майката на детето, която
също има задължение да участва в издръжката на детето работила, като
реализирала постоянни доходи, значително по-високи от доходите на ответника.
Т.е., в конкретния случай, освен промяна в социално икономическите условия,
намерила отражение и в промяната размера на минималната за страната работна
заплата, липсвали други основания за увеличаване размера на издръжката, която
ответникът е осъден да заплаща. Напротив доходите на ответника, отразяващи
възможността му да заплаща издръжка, драстично били намалели, а доходите на
другия родител- ищцата се били увеличили в сравнение с момента на постановяване
на решението по гр.дело 656/2016 година на РС-А..
Предвид на гореизложеното, счита,
че претенциите на ищцата за изменение на дължимата и реално плащана
от ответника издръжка в размер над 140 лева месечно са изцяло неоснователни.
Предвид на извършените от
ответника плащания, то счита, че претенциите на ищцата за увеличение на дължимата издръжка за периода от
образуване на делото до настоящия момент са изцяло неоснователни, тъй като за
този период издръжката е заплатена и то в претендирания увеличен размер.
Поради
гореизложеното моли съдът да постанови решение
с което:
1. Да отхвърли изцяло претенциите на ищцата за
увеличаване размера на присъдената издръжка за периода от образуване на
настоящото дело до настоящия момент;
2. Да отхвърли претенциите на ищцата за увеличение на
дължимата от ответника издръжка за размера над 140 лева до претендирания
размер от 200
лева месечно;
Претендира направените по делото
разноски.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че В.Д.Ш. ЕГН ********** е дете на Ж. Е.Н. ЕГН ********** и Д.В.Ш., ЕГН **********.
От разпита на допуснатия
свидетел на ищцовата страна Т. П. Н. – б. на ищцата, става ясно, че живеели заедно с д. й
и в. й на ул. ***** в гр. П. Тази година В. била
***** в училище *****. Като всеки ***** трябвало детето да бъде облечено. Дъщеря й
ѝ купила дрешки за сумата от 150 лв., защото всичко, което
през пролетта ѝ ставало вече не ѝ ставало.
Купила ѝ обувчици за 30 лв., два чифта маратонки по
60 лв., едно есенно якенце за сумата от 35 лв. и едно
зимно за 50 лв., по-дебело. В началото на септември забелязали,
че ѝ сълзят очичките и майка ѝ я заведела на преглед.
Оказало се, че има далекогледство и се наложило
да ѝ купят очила, като заедно с прегледа заплатили
150 лв. Купили ѝ раничка за 80 лв., учебни пособия за около
60 лв., учебни помагала, които били задължителни и ги изисквали
от училище около 80 лв. Имали униформа, която също била задължителна, две тениски с къс ръкав и три блузки с дълъг ръкав.
Униформата струвала 90 лв. Давали на
детето
около 3 лв. на ден за училище и освен това заплащали и храната в
стола към училището, която била 60 лв. на месец. Всички
деца се записали на клуб по модерни танци, В. също. Клубът бил
към училището, 25 лв. бил на месец. Поне веднъж месечно ходели
на детски рожден ден, канели се взаимно. Един подарък бил
не по-малко от 30 лв. Иначе майка ѝ я извеждала поне два пъти на
кино в месеца и там като отидели на кино 10 лв. бил само билетът, но детето искало да речем обяд или
„Макдоналдс“. Общо за месеца към 50 лв., два пъти като я заведяла.
Това лято отишли за 8 дни в С. на море, Около
350 лв. било само за детето. Вътре слагала нощувка, храна,
такива детски неща като блъскащи колички, памук и т.н., всичко, което едно дете
очаквало да получи като е на море.
С нощувка не можела да си спомни кога последно бащата я взел при него, иначе
в началото на септември мислела, че за два-три часа я били
взели. Тя била родена на ***** и по повод
рождения ден била взета на ****. Било
пак през деня, не с пренощуване. В. не била носила дрехи или
играчки от баща си от тези свиждания. Доколкото знаела по повод на
рождения ден били на басейн. Подарък детето не донесло за рождения
ден. Преди повече от половин година била при него с
преспиване. Когато я взимал бабата и дядото от страна
на бащата се грижели основно за нея. Тя от малка си ги познавала,
но преди всичко те се грижели за детето, а не бащата. Това било впечатлението на свидетелката, това били разказите на нейната в. Тя не била толкова малка и можела да сподели, но те
не я разпитвали, щадяли я и никакви въпроси не
ѝ задавали.
Ж. и Д. по
телефона се уговаряли за всяко едно свиждане. Определеният от съда режим
не се спазвал. Те се разбирали, ако той проявил
желание да се обади. Предполагала, че униформата ще ѝ
става в рамките на зимата, а пък помагалата ще се ползват в рамките на учебната
година. 80 лв. били задължителните помагала. Те по списък се препоръчвали
на родителите. Това били само сборници, допълнителни тетрадки, без
останалите учебни пособия.
Д. й
и в. й постоянно нощували в дома на свидетелката. Не живеели другаде и не преспивали
другаде. Имали вила и вземали В. на вилата
заради чистия въздух. Тя боледувала много и това било начинът да ѝ помогнат да го израсте, да се
пребори с тези вирусни инфекции. Боледувала от вирусни
инфекции, хрема, даже в момента пак имала хрема. Едни
носни капки се слагали не повече от пет дена и се налагало
да се сменят с други. Имуностимулиращи препарати взимала, едни дъвчащи
таблетки. Опаковката била 30 лв., но имало нужда от тях и
се вземали. Антибиотици купували, даже когато
ходела на градина няколко пъти през зимата се налагало
през седмица, имало такъв период.
От разпита на допуснатия
свидетел на ответната страна Л. С. Ш. – б. на ответника, става ясно, че бащата
не знаел къде живее детето му, знаели само, че майката на детето живее с друг мъж,
който имал също дете на възрастта на нейната п. Ж. в началото
живеела при майка си и след това, не знаела
от колко време, живеела с друг мъж. От детето го знаела това. Когато
взимали детето то казвало, че живеят при някакъв мъж, който имал
момиченце – Н.. Д. взимал детето колкото
пъти го давали, защото имало случаи, когато детето било с другата баба
някъде, когато било болно или когато майката решала, че някъде
трябва да го заведе. Като взимали детето то се чувствало
добре при тях. Д. му купувал и дрехи, и
подаръци, купувал му и храната, която трябвало да се приготви.
В момента бил безработен. Д. си обичал детето и искал
да се грижи за него. Сега в момента бил материално затруднен,
просто си търсел подходяща работа. Когато били заедно
финансовото му състояние било по-добре, сега не. Детето
имало обичайните детски настинки, нямало
нещо по-специфично като заболяване. Доколкото знаела Д. изпращал
винаги повече пари, отколкото трябвало и Ж. му се обаждала
когато детето се разболеело – Д., толкова и
толкова трябва и той давал, а до 4-5 годишна свидетелката го обличала основно детето. Д. имал висше
образование, *****. Той имал бележки, с
които изпращал парите по пощата. Той
казвал, че давал пари на Ж.. Като си говорели
той казвал: „Б., дадох 40 лв. на Ж.за
лекарства. Б., дадох за това“.
По
делото съществуват писмени
доказателства, касателно доходите
на майката Ж.Е.Н., ЕГН **********. Видно от справка НАП
лицето няма регистрация като едноличен
търговец. Няма регистрация като самоосигурявашо се лице.Няма участие в
дружества.Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетни 2017 г. и 2018 г. От Справка актуално състояние на действащи трудови договори за лицето Ж.Е.Н.
с ЕГН ********** за период от 01.01.2017 до 07.08.2019г. , същата работи в ******.
От представената Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.01.2017г. до 31.07.2019г. има осигурителен доход в размер на около 1100 лева.По
информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от
ЗДЦФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017 г. и 2018
г. Няма декларирано движимо и недвижимо имущество /по данни на Общините/.
По
делото съществуват писмени
доказателства, касателно доходите
на бащата Д.В.Ш., ЕГН **********. Лицето няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като
самоосигуряващо се лице. Няма участие в дружества. Няма подадени ГДД по чл. 55
от ЗОДФЛ за отчетни 2017 г. и 2018 г. От предоставената Справка актуално
състояние на действащи трудови договори за лицето Д.В.Ш. с ЕГН ********** ча
период от 01.01.2017г. до 07.08.2019г. – има
сключен трудов договор с *****. От предоставената Справка - Данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2017г. до 31.07.2019г. – лицето има
осигурителен доход от около 500 лева. По информация от централизирана база
данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни
ча изплатени суми от фирми през 2017г. и 2018г. От Справка мести данъци и такси
с декларирани недвижими имоти в гр. В. Няма данни за декларирани МПС.
От приложения по делото Социален доклад на ДСП П.,
става ясно че: Пред социален работник Ж.Н.
заявява, че след раздялата й с г-н Ш., тя полага грижи за малолетното дете.
Майката твърди, че родителите й оказват емоционална подкрепа. За детето са
осигурени подходящи жилищни и битови условия, храна, дрехи и играчки съобразно
възрастта. В. се храни и заспива в определени часове, извежда се на разходка и
е обградена с внимание и грижи. Редовно се извършват необходимите прегледи и
консултации с личен лекар -д-р ******. Детето е видимо в добро физическо
състояние, с добър външен вид и облекло спрямо сезона.
В дните, когато В. е в дома на бащата си, същия твърди, че посреща всички
нужди на детето си по адекватен начин. Информира, че е изградил подходящ дневен
режим за момичето.
Г-жа Н. твърди, че жилището, в което се отглежда малолетната В., е собственост
на родителите й. Състои се от кухня с трапезария, хол, детска стая, спалня и
санитарно помещение. Жилището е с ново обзавеждане с мебели и електрически
уреди, нужни за домакинството. Поддържа се много добра хигиена. В. има
самостоятелно обособена стая, обзаведена според всички нейни потребности.
Г-н Ш. живее в жилище, собственост на неговата
майка. Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство. Състои се от хол с
кухненски бокс, спалня и санитарно помещение. За детето е създадена безопасна и
сигурна среда. Малолетната В. няма достъп до остри режещи предмети, битова
химия, лекарства и почистващи препарати.
Г-жа Н., заявява, че работи в ***** с работно време
всеки делничен ден от 08:30 до 17:00 ч. Твърди, че разполага с около 900 лв.
месечен доход. Г-жа Н. не е подпомогната от ДСП – П. по чл. 7 от ЗСПД.
Г-н Ш. съобщава, че към настоящия момент е
безработен. Регистриран в бюрото по труда. Заявява, че финансово може да
разчита на майка си, която работи в К.. Г-н Ш. твърди, че закупува всичко нужно
за детето, като дрехи, консумативи, играчки, а при нужда лекарства.
Майката и бащата заявяват, че малолетното дете
редовно общува с баба си и дядо си по майчина и бащина линия. По информация на
г-жа Н., бащата на детето се е интересувал от него след като двамата се
разделят. Майката заявява, че може да разчита на подкрепа от страна на своите
родители. Среща емоционална подкрепа и от страна на приятели в гр. П.
В. е ученичка а ***** клас в СУ *****. Детето съобщава, че му харесва да
ходи там и има много приятели. Г-н Ш. информира, че се интересува от развитието
и възпитанието на детето. Г-жа Н. съобщава, че В. общува с връстници по време
на разходка и на детските площадки. Детето посещава народни и спортни танци.
Прави впечатление че В. е общително, дружелюбно и спокойно дете.
По информация и на двамата родители контактът между
бащата и детето не е прекъснат. Бащата твърди, че В. е силно привързана към
него. Наблюдава се емоционална взаимовръзка между г-жа Н. и В.. Тя я прегръща,
търси контакт и си играе с нея. Бащата твърди, че момичето поддържа контакт с
баба и дядо по бащина линия.
Г-жа Н. съобщава, че бащата не проявява интерес относно въпроси, касаещи
дъщеря му. Тя сама взима решения относно отглеждане и възпитание на детето. Г-н
Ш. е на мнение, че обръща внимание на В., както и че се интересува от
цялостното й развитие. Г-жа Н. е категорична, че занапред не би възпрепятствала
контактите на малолетното дете с баща му.
Във основа на посещението в жилището, в което се отглежда детето,
проведените срещи и наблюдения, могат да се направят следните изводи: Към
настоящия момент детето се отглежда от майка си, която по адекватен начин
посреща потребностите му съобразно възрастта. При отглеждането на дъщеря си Ж.Н.
разчита на помощ и подкрепа от родителите си. За малолетното дете са създадени
много добри жилищни и битови условия. И в двете жилища е осигурена сигурна и
безопасна среда. По данни на г-жа Н., контактът на детето с бащата не е
прекъснат. В интерес на детето е то да общува и с двамата си родители. Необходимо
е издръжката да бъде съобразена с възможностите на родителя и с нуждите на
детето, за да може да се осигури сигурност и стабилност в ежедневието му.
При предходното определяне на издръжката на В., същата е
била на **** години. В момента
детето е на ****
години.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди повече от 3 години. За изминалия период от
време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с
определените преди около 3 години средства – 105 лева за детето В. - издръжката,
която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид,
че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От
друга страна доходите, които е
във възможностите да реализира бащата са над средните за страната, доколкото
той е млад, здрав и в трудоспособна
възраст. Освен това е и добре образован. Не се установи бащата да има задължение да издържа и
на друго непълнолетно лице. Следва да се отбележи, че освен издръжката
бащата не участва активно по други
начини във възпитанието и отглеждането на детето, макар да поддържа отношения
то те не са съгласно режима, а много по ограничени. Нуждите на детето са променени - детето е ученичка, на същото се дават джобни пари за храна през седмицата,
когато е на училище, необходими са и
такива за свободното му време. Детето ползва мобилен телефон, посещава уроци по танци, които са платени от
неговата майка. Необходими са суми за закупуване на учебни пособия и материали. Изброените потребности
на детето са обичайните за дете на неговата възраст. От друга страна касателно възможностите на бащата да
заплаща издръжка в увеличен размер следва да се отбележи,
че същият няма задължения за
издръжка на друго непълнолетно дете, както беше споменато по-горе.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето В. има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 350 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето живее при майката
и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата
следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка
за детето си В., а останалите 150 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Следва
да се уважи направеното искане
от ищцовата страна и да се присъди
издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, считано от датата на депозиране исковата
молба в съда -26.03.2019г. до 30.08.2019г., а от 01.09.2019г. да бъде увеличена
издръжката на детето В. на 200 лева за покриване на нарасналите
нужди на същото след започване на училище. Издръжката ще се присъди до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, Съдът намира, че
предвид факта, че бащата се намира в
работоспособна възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
Следва изрично да се посочи , че издръжката ще се заплаща до 10-то число на текущия месец
за който се отнася, тъй
като детето има
всекидневни нужди, които следва
дабъдат покривани с присъдената му издръжка , дължима от
ответника.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част. Предвид изхода на спора
и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът,
който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право
да получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са
представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на
основание на който е договорено възнаграждение
на адв. Д.Б. съобразно чл. 38
ал.2 от ЗА. Съгласно тези разпоредби адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на издръжка
(по смисъла на чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не може да се
издържа от имуществото си, а такива
именно лица са и
малолетните ищци),
като при уважаване на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от
другата страна в определен от съда размер, който не може да е по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6
от наредбата възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за
издръжка е 300 лева, то по аргумент от
посочените разпоредби на адвокат Д.Б.
следва да се определи възнаграждение от 300
лева. Необходимо е обаче изрично да се
отбележи, че в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение, но независимо от това как се определят и кому са дължими, след
като се касае за разноски, възлагани в тежест на насрещната страна,
присъждането им трябва да стане и при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
– съразмерно на уважената част от иска. Ето защо, като има предвид, че искът е напълно уважен, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Д.Б. сумата
от 300 лева
/ триста лева/.
На ответника се дължат разноски съобразно с отхвърлената част на иска. Както бе посочено по-горе, искът бе
уважен изцяло, поради което на ответника не се дължат разноски.
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на
държавна такса по сметка на ПРС в размер на 136.80 лв. (сто, тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(95лв. х 36 месеца) х 4 %] за присъдената
издръжка занапред.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 209 от 15.06.2016г.
постановено по гр.д. № 656/2016г. по описа на А. районен съд – ІІ гр.състав,
месечна издръжка, дължима от Д.В.Ш., ЕГН **********
на
детето В.Д.Ш. ЕГН **********, чрез нейната
майка Ж.Е.Н. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата
от 105 лева /сто и пет лева лева/ на 150
лева /сто и петдесет лева/ месечно, за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда -26.03.2019г. до 30.08.2019г, считано от влизане на
решението в сила до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 209 от 15.06.2016г. постановено
по гр.д. № 656/2016г. по описа на А. районен съд – ІІ гр.състав, месечна
издръжка, дължима от Д.В.Ш., ЕГН **********
на
детето В.Д.Ш. ЕГН **********, чрез нейната
майка Ж. Е.Н. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата
от 105 лева /сто и пет лева лева/ на 200
лева /двеста лева/ месечно, считано от 01.09.2019г. до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Издръжката ще се заплаща до 10-то число на текущия месец
за който се отнася.
ОСЪЖДА Д.В.Ш., ЕГН **********
да
заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 136.80 лв. (сто, тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(95 лв. х 36 месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
ОСЪЖДА Д.В.Ш., ЕГН **********
да заплати на адвокат Д.Г.Б.,личен номер: *****, със служебен адрес: гр. П., ******, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, за процесуално представителство на ищеца пред
първоинстанционния съд при условията на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.