Решение по дело №186/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285/23.07.2019 г.     гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник ІII-ти състав

В публичното заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                          Председател: Милена Даскалова

                                                 Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 186 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1659 от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1742, по описа Районен съд П. за 2018 г. е постановил следното:

Осъдил „Стомана Индъстри” АД П. седалище и  адрес на управление: ***, да заплати на Е.Т.Й., с ЕГН: **********, от ***, сумата 12000 лв.,  неимуществени вреди изразяващи се в ежедневно понасяни от ищцата болки и страдания  в резултат на професионалното заболяване „Вибрационнна болест, 2-3 стадий от общо вибровъздействие (костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален и полирадикуларен синдроми)“, придобито по време на работата и вследствие на работата на ищцата в дружеството, констатирано с ЕР № 0373 от *** г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при Университетска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, Обжалвано пред НЕЛК и с ЕР на НЕЛК № 0446/087 от *** г. частично отменено (в срока за инвалидност –намален на 2 години) и потвърдено в останалата част – за 50 % трайна неработоспособност за проф. заболяване „Вибрационна болест 2-3 степен от общо вибровъздействие (костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален и поли радикуларен синдроми) ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 25100 лв. отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил като недоказан иска за сумата 500 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата от същото професионално заболяване, посочено по-горе.

Осъдил „Стомана Индъстри” АД да заплати по сметка на Районен съд П., сумата 480 лева държавна такса и 600 лева разноски за 3 вещи лица по комплексната СМЕ, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.

Осъдил Е.Т.Й. да заплати на „Стомана Индъстри” АД  адв. разноски 800 лева, съобразно отхвърлената част на иска.

Осъдил „Стомана Индъстри” АД да заплати на Е.Т.Й. адв. разноски в размер 250 лв. спрямо изхода на спора.

Недоволни от така постановеното решение останали ищецът Е.Т.Й. и ответникът „Стомана Индъстри” АД, които обжалват същото.

С въззивната жалба Е.Т.Й., обжалва решението в частта, в която предявената искова претенция срещу „Стомана Индъстри“ АД за присъждане на неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване е отхвърлена до пълния й размер, както и в частта, в която предявената искова претенция за присъждане на имуществени вреди в резултат на професионално заболяване е отхвърлена. В жалбата се поддържа, че решението в частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че Районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото писмени доказателства и съдебно-медицинските експертизи, като е подходил спрямо доказателствения материал избирателно.

Срещу посоченото Решение в срок е постъпила и въззивна жалба от „Стомана Индъстри” АД, чрез пълномощника адв. Х.И.М. САК, в частта на същото, с която претенциите на ищцата са уважени за сумата от 12000 лв. присъдени неимуществени вреди за професионалното заболяване, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решението в обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло всички искови претенции като неоснователни и недоказани. Алтернативно в случай, че от събраните доказателства се установяват и доказват всички императивни предпоставки за ангажиране на отговорността на „Стомана Индъстри” АД, да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Страните не са подали отговори на жалбите.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ:

Настоящият въззивен състав счита за неоснователно възражението на ответнoто дружество, че исковете са погасени по давност тъй като исковата претенция, като окончателен иск е заявена на 01.10.2018 г., повече от 3 години от постановяване на Експертното решение от *** г. С уточнителната молба е отстранена констатираната от Районният съд нередовност по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, а съгласно постоянната съдебна практика поправката на исковата молба по реда на чл. 129 не съставлява изменение на иска. Последното следва от изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай не е налице предявяване на нов иск, а само е конкретизирано в коя от двете хипотези на чл. 200 от КТ (ексцес или професионално заболяване) е исковата претенция. В конкретния случай няма промяна на страните и на основанието за да се счита, че има предявен нов иск.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

За да се произнесе относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, Окръжният съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 1742 по описа на Районен съд П. за 2018 г. е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, предявени от Е.Т.Й., срещу „Стомана Индъстри” АД, както следва: иск за неимуществени вреди – 25100 лв. и иск за имуществени вреди – 500 лв.

Ищцата твърди, че е полагала труд свързан с изключително натоварване на горните крайници, работа при изключително тежък физически труд, работа с вода. Всичко това било свързано със системно натоварване на горните ми крайници, принудителна работна поза и променливия микроклимат.  Следствие на продължителната му работа при ответника е заболял от професионално заболяване: „Вибрационнна болест, 2-3 стадий от общо вибровъздействие (костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален и полирадикуларен синдроми)“, което е признато за професионално заболяване с Експертно решение на ТЕЛК, като й е определена 50 % намалена работоспособност. Претендираните обезщетения за вреди от професионално заболяване, ищецът обосновава по следния начин:  Неимуществени вреди, множество болки и страдания както по време на работа, така и по време на лечението, които търпи, а ще продължи и в бъдеще. Среща затруднения в битовото си обслужване. Имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което евентуално би получила, ако е работила по трудово правоотношение.

Въззивният съд, като прецени събраните в двете инстанции доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорни са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и признанията на страните:

Ищцата Е.Т.Й. по професия е ***, видно приложените по делото документи е работила като такава при ответника.

С Експертно решение на ТЕЛК № 0373 от *** г., обжалвано пред НЕЛК и частично потвърдено с ЕР на НЕЛК от *** г., на ищеца е признато професионално заболяване „Вибрационнна болест, 2-3 стадий от общо вибровъздействие (костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален и полирадикуларен синдроми)“ и й е определена 50 % намалена работоспособност. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на спорното право. Медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и професионалното заболяване на лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 КТ (така и Решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г.).

Съдът не възприема довода на защитата на жалбоподателя, че ставало въпрос за не влязло в сила решение на ТЕЛК – както се посочи това решение е приложено към исковата молба и заедно с преписа от нея е изпратено на дружеството жалбоподател (за отговор на исковата молба) и поне оттогава тази страна е имала възможността да обжалва това решение – доказателство за такова обжалване не са представени и в двете инстанции. Освен това в експертното решение е отбелязано, че е влязло в сила. В тази връзка дружеството с оглед направеното оспорване не е ангажирало доказателства, че не всички заинтересовани лица, са уведомени за административното производство по издаването експертното решение и на ТЕЛК и на НЕЛК, както и за връчването на тези административни актове на всички заинтересовани лица, което е било в негова тежест.

Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването му.

Както беше посочено, по надлежен ред е установено професионално заболяване на ищеца Е.Й. което е довело до инвалидност. От заключението на изслушаните в първата инстанция медицински експерти се установява, че болките и страданията, които изпитва ищцата от уврежданията ще продължават, въпреки преустановяването на вредните професионални фактори, като заболяването може да бележи влошаване, особено с наслагване на възрастови промени върху вече увредените структури на тялото.

С оглед на така установените фактически положения, въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, в качеството му на работодател, за установеното на ищцата професионално заболяване, „Вибрационнна болест, 2-3 стадий от общо вибровъздействие (костно дистрофичен, цервикален, лумбосакрален и полирадикуларен синдроми)“, причинило на Й. инвалидност, тъй като последното е настъпило в резултат на условията на труд и естеството на производствените процеси в предприятието.

По отношение размера на присъденото обезщетение. Касае се за жена, която е на ** години и която би следвало да полага труд поне още 10 години до пенсионирането й. Професионалното й увреждане, не само й причинява болки, а и проблеми с нейната комуникативност и ежедневно обслужване.  

 

 

 

Изхождайки от изложеното, от изискванията на чл. 52 от ЗЗД и изискванията на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ № 4 от 23.12.1968 г., въззивният съд намира, районния съд е изследвал характера и степента на професионалното заболяване и е определил справедлив размер на неимуществените вреди дължими на ищцата, поради които изложените оплаквания от страните са неоснователни. Правилно районният съд е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата съдебномедицинска експертиза и с оглед на тях е постановил обжалваното решение.

Решението на Районен съд П. следва да бъде отменено, като неправилно в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 500 лв., изразяваща се в разликата между полученото обезщетение за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 23.04.2015 г. до 09.02.2018 г. и брутното трудово възнаграждение, е отхвърлен. Видно от съдържанието на исковата молба Е.Й. е претендирала сумата от 500 лв., представляваща разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което евентуално би получила, ако е работила по трудово правоотношение. Претенцията е за периода от 23.04.2015 г. до 09.02.2018 г. От заключението по допуснатата от въззивния съд икономическа експертиза, която като обективна и точно дадена е приета от съда, без възражения от страните се установява, че разликата в размера на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила при отработени всички работни дни по години и месеци и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност за претендирания период е 480.08 лв. С това се е обеднила реално в резултат на невъзможността да полага труд по трудовото си правоотношение.

По изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен иска за сумата 480.08 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен иска до размера посочен в заключението на вещото лице по-горе за всеки от исковете.

Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на която заболяването е било признато за такава по предвидения от закона административен ред с Решение № 0373 от *** г., на ТЕЛК, поради което и следва да се присъди законната лихва за забава, върху определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, от тази дата до окончателното им изплащане.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в останалата част, а именно: В частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума от 12000 лв. до претендираната 25100 лв., в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата от 480.08 лв. до претендираната сума 500 лв. и в частта, в която в полза на Районния съд са присъдени разноски в размер на сумата 480 лева държавна такса и 600 лева разноски за 3 вещи лица по комплексната СМЕ.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, въззивният съд намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Е.Т.Й. разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. „Стомана Индъстри” АД следва да бъде осъдено да заплати и 50 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд Перник, с оглед уважения иск за имуществени вреди.

По изложените съображения, Окръжен съд Перник, на основание чл. 271 от ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1659 от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1742, по описа Районен съд П. за 2018 г.  В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Е.Т.Й., с ЕГН: **********, от ***, против „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и  адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата 480.08 лв. имуществени вреди, представляващ разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което евентуално би получила, ако е работила по трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и  адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Й., с ЕГН: **********, от ***, на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата от 480.08 лв. (четиристотин и осемдесет лева и осем стотинки) обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и  адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание”, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Й., с ЕГН: **********,***, сумата от 500 лв. (петстотин лева) направени разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и  адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50 лв. (петдесет лева) за държавна такса по сметка на Окръжен съд Перник.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.