Решение по дело №683/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 570
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20231200500683
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Благоевград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. Масева
Членове:Анета Илинска

Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на “фирма” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гадрес, чрез процесуалния представител адв. И Х.. С жалбата се
атакува Решение № 281/11.05.2023 г. по гр. д. № 2971 по описа за 2021 г. на
РС Благоевград в неговата част, с която е признато за установено по
отношение на въззивника, че дължи на ищеца, сега въззиваема страна,
“фирма” ЕАД, ЕИК: ,,,,, със седалище и адрес на управление адрес, сума в
размер на 314,32 лв. (триста и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор № М6606507 за периода от 16.10.2020 г. до 15.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 24.09.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 666 от 30.09.2021 г. по
ч. гр. д. № 2415/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград. “фирма”
ЕООД възразява, че неправилни и изцяло несъобразени с доказателствения
материал по делото (допуснатите и приети по делото експертизи) са правните
1
изводи на първоинстанционния съд. Единствено се излага, че ищецът
представил в хода на първоинстанционното производство неистински
протокол, касаещ монтажа на необходимата апаратура, като в него не било
посочено кое физическо лице е подписало протокола за монтаж на
апаратурата от страна на ответника, както и липсвал посочен точен адрес на
монтажа на посочената в протокола апаратура. Моли за постановяване на
ново решение, с което да бъде изменено така постановеното от Районен съд -
Благоевград в обжалваната му част. Моли да му бъде предоставена
възможност за събиране на нови доказателства, без в жалбата да са направени
конкретни доказателствени искания.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна “фирма” ЕАД,
ЕИК: ,,,,, чрез процесуалния представител адв. Л. Р., която от своя страна
счита подадената жалба за неоснователна, поради което моли да бъде
оставена без уважение, а постановеният първоинстанционен съдебен акт -
изцяло потвърден. Сочи, че жалбата е бланкетна, в по-голямата си част
инкорпорирала съдебното решение, като не били изложени никакви мотиви,
оборващи констатациите на първоинстанционния съд, не било посочено в
какво се състои неправилността на решението, нито било упоменато кое
точно от мотивите е неправилно и необосновано. Претендират се съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание договорният пълномощник на
въззивника поддържа изложеното в иницииращата настоящото производство
въззивна жалба, като потвърждава искането си за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част. Представител
на въззиваемата страна не се явява, вместо това от тази страна е постъпила
писмена молба, с която се релевира неоснователност на изложените
възражения на въззивника.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на писмените доказателства
по делото, на аргументите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба срещу решението в частта, с която е уважен предявеният
установителен иск, е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 259,
2
ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
решение, което подлежи на обжалване. Настоящият съдебен състав
констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, същото е
постановено от орган на правораздавателна власт, като решаващият
съдебният състав е този, завършил разглеждането на делото. Поради и което
правният спор, очертан и с оглед изложеното във въззивната жалба, подлежи
на разглеждане по същество.
Производството е по повод на искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, с
ЕИК: ,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от А.Д.
и М.М., чрез адвокат И. Й., с която е предявен положителен установителен
иск спрямо ответната страна “фирма” ЕООД, че дължи на ищцовото
дружество сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2415/2021 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, както следва: 314,32 (триста и четиринадесет лева и тридесет и
две стотинки) лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор № М 6606507 за периода от 16.10.2020 г. до 15.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 24.09.2021
г., до окончателното плащане; сумата от 786,59 (седемстотин осемдесет и
шест лева и петдесет и девет стотинки) лева – неустойка за неизпълнение на
Договор № М 6606507, ведно със законната лихва за забава. С атакуваното в
настоящото производство решение предявеният установителен иск е уважен
изцяло, а исковата претенция за заплащане на неустойка е отхвърлена, като
срещу този отхвърлителен диспозитив жалба не е постъпвала, поради и което
решението в тази му част е влязло в сила (чл. 271, ал.1 изр. второ ГПК).
От фактическа страна първоинстанционният съдебен състав е приел, че
между страните е налице договорно правоотношение, имащо за предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги, по - конкретно: фиксиран
интернет с номер на услуга 101002453258 и телевизия с номер на услуга
201002453257 с допълнителна услуга Ikarus.Anti.Virus с план ** Разширен 75
с месечна такса за пакета при срок на ползване 2 години 23,33 лева, както и
избрани и допълнителни пакети (Екстра Макс Спорт Плюс с месечна такса
4,99 лева без ДДС, Екстра Max HD и Екстра Max SD с месечни такси по 2,49
лева без ДДС и 100% отстъпка Екстра 25 Mbps с месечна такса 7,99 лева без
ДДС и месечна такса от 4,99 лева без ДДС за 1 лиценз на дигиталната услуга
Ikarus.Anti.Virus). Освен това, съдът е приел за доказано, че с приемо-
3
предавателен протокол от 02.11.2020 г. абонатът е получил и устройство -
рутер с номер DEА31990 (впоследствие върнато отново с нарочен протокол
от 19.05.2021 г.), като в тази връзка е кредитирал изцяло изслушаното
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, от което било
видно, че услугите били активирани на 02.11.2020 г. и временно спрени на
31.12.2020 г. На тази база решаващият съдебен състав заключил, че е
основателна исковата претенция, като ответното дружество следва да заплати
процесните задължения, свързани с предоставяне на съобщителни услуги от
страна на ищеца в посочения период. С оглед на приетото от
първоинстанционния съдебен състав, процесуалния представител на
въззивника в хода на настоящото производство релевира, че на адреса на
дружеството никога не била монтирана от страна на ищеца необходимата
техника, за да бъде консумирана твърдяната в исковата молба услуга, предмет
на договора.
Съгласно чл. 26 от ОУ, представени от “фирма” ЕАД, извършването на
първоначално свързване към мрежата, осигуряването на достъп до услугата и
предоставянето на оборудването за ползване на услугата се удостоверява с
протокол, подписан от представител на техническия екип и потребителя, като
в чл. 6.2 от Приложение № 1 към договора също е посочено, че оборудването
се предоставя за срока на договора, като предаването се удостоверява с
протокол. Действително в представеното писмено доказателство -
предавателен протокол от 02.11.2020 г., не е посочен адрес на получателя на
оборудването, съответно кой е конкретният представител на ответното
дружество, като не е отбелязано и изрично, че предаването на посоченото в
протокола устройство е именно по повод процесния договор за електронни
съобщителни услуги. Липсата на индивидуализиращи белези като адрес,
номер на договор препятства възможността чрез това доказателство ищецът
да докаже изпълнение на договорното си задължение по предоставяне на
оборудване за ползване на услугата, залегнало в цитираните по-горе
разпоредби от общите условия и индивидуалния договор. Въпреки това обаче
от назначената в хода на първоинстанционното производство техническа
експертиза се установява, че към 02.11.2020 г. е била налице активизация на
услугите (както за телевизия, така и за интернет) на административния адрес,
посочен в подписания между страните писмен договор. Вещото лице,
преглеждайки информационните масиви на дружеството ищец, е проследил и
4
ясно посочил началната дата на активиране на услугите, което обективно не
може да се случи без физическото предоставяне на необходимото за целта
оборудване, още повече, че съгласно чл. 7.3 от договора неуспешната
инсталация на устройствата води до препятстване влизане в сила на договора
и невъзможност за начисляване на такси и обезщетения. Ето защо и
възражението на въззивника в този смисъл е неоснователно, като и този
съдебен състав приема, че ищцовото дружество е изпълнило договорната си
престация, предоставяйки необходимото техническо оборудване. По
отношение на въпроса за времевите рамки на престиране на услугата,
очертани в исковата молба (16.10.2020 г. - 15.04.2021 г.) и следващите се от
това парични задължения за ответника, приети за доказани от страна на
първоинстанционния съд по основание и размер, не е налице оплакване във
въззивната жалба, поради което и този въпрос е вън от предмета на
обсъждане в настоящата инстанция. Въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея
конкретни оплаквания срещу аналитичната дейност на съда по спора, като не
може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета
на иска и в предмета на въззивното производство, да променя фактически
положения, при липса на съответно оплакване във въззивната жалба и
отговора му (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо атакуваното в
настоящото решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С отговора на въззивната жалба процесуалният представител на “фирма”
ЕАД, ЕИК: ,,,, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, но
доказателства за извършването на такива в хода на настоящото производство
не са представени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/11.05.2023 г. по гр. д. № 2971/2021 г. на
Районен съд - Благоевград, в обжалваната му част, с която е признато за
установено, че “фирма” ЕООД, ЕИК: *** дължи на “фирма” ЕАД, ЕИК: ,,,,
сума в размер на 314.32 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по Договор № М6606507 за периода
16.10.2020 г. - 15.04.2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6