Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
март и две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 101 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
З.Т.Р. *** е предявила срещу С.Х.М., А.К.М. и К.А.В.,***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК,
предявен като частичен за сумата от 51 075 евро от общо дължима сума в
размер на 75 057 евро – за солидарно заплащане от ответниците на сумата от
51 075 евро, дължима по запис на заповед от 03.04.2013 год., с падеж
03.04.2018 год., издаден от С.Х.М. за сумата от 75 057 евро, авалиран от А.К.М.
и К.А.В., за плащането на която е отказано издаване на заповед за изпълнение с
разпореждане от 16.04.2018 год. на РС – С. по ч.гр.д. № 224/2018 год., ведно
със законната лихва върху частично предявената главница от 51 075 евро,
считано от 04.04.2018 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски, както и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищцата в заповедното
производство по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С.
Ищцата твърди, че ответникът С.Х.М. като издател на
запис на заповед от 03.04.2013 год. неотменимо и безусловно се е задължил без
протест да плати на падежа 03.04.2018 год. на поемателя Тодор Драганов Стоянов
сумата от 75 057 евро. Записът на заповед бил авалиран от ответниците А.К.М. и К.А.В..
Твърди се, че поемателят по записа на заповед Т.Д.С.
починал на 30.10.2014 год. и е оставил единствен законен наследник – дъщеря си З.Т.Р..
Твърди се, че задължението по записа на заповед не
било платено на падежа, поради което ищцата подала до Районен съд – С.
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу издателя и авалистите по записа на заповед – за заплащане на част от
сумата по същия – в размер на 51 075 евро от общо дължима сума от
75 057 евро. По образуваното ч.гр.д. № 224/2018 год. съдът с разпореждане
от 16.04.2018 год. отхвърлил искането, като приел, че документът, въз основа на
който е искано издаване на заповед за изпълнение, не е запис на заповед по
смисъла на чл. 535-536 от ТЗ и т.1 от ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС по
т.д. № 1/2004 год., тъй като при съставянето му в заглавието му липсвал изразът
„запис на заповед“.
Ищцата сочи, че противно на приетото от съда в заповедното
производство, записът на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ, като
заглавието на документа – „запис на заповед”, е ръкописно изписано в началото
му, а под него с видимо същата химикална паста като на заглавието е изписано
ръкописно малкото име на издателя – С., както и подпис, който, както е приел и
районният съд, видимо прилича на подписа на издателя.
Сочи се, че необосновано районният съд е приел, че в
документа първо били положени подписите на издател и авалисти, а в неустановен
момент след това било изписано заглавието „запис на заповед“, поради което
заглавието на документа не съставлявало част от волеизявлението на издателя му.
Именно подписът на издателя под ръкописно изписаното заглавие на документа
валидира ръкописната добавка „запис на заповед“.
Сочи се, че за разпореждането на РС – С. по ч.гр.д. №
224/2018 год. ищцата била уведомена на 20.04.2018 год., поради което настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Ответниците чрез общия си пълномощник адв. Р.Д. от САК
са подали писмен отговор на и.м., с който са оспорили иска по основание и
размер, взели са становище по обстоятелствата, на които се основава и са
направили възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че процесният запис на заповед
следва да бъде приет за изначално нищожен, а обективираните задължения в него –
като неподлежащи на изпълнение от страна на ответниците, доколкото не отговаря
на чисто формалните изисквания на чл.535, т.1 от ТЗ. Сочи се, че последващото
ръкописно добавяне на заглавието „запис на заповед” не може да се приеме за
валидиране на издадения запис на заповед.
С отговора се твърди, че представеният в заповедното
производство в оригинал запис на заповед е бил издаден с цел обезпечаване на
задълженията на ответника С.Х.М. по каузално правоотношение – сключен между
последния като заемател и Т.Д.С., заемодател, договор за паричен заем от
03.04.2013 год. – датата, на която е издаден и записът на заповед. С договора С.
се задължил да даде в заем на М. сумата от 75 057 евро /сумата, за която е
издаден и записът на заповед/, а заемателят се задължил да върне същата в срок
от 60 календарни месеца или до 03.04.2018 год. /падежът на записа на заповед/.
В чл.5.1 от договора като задължително условие е било предвидено обезпечение в
полза на заемодателя, обективирано в задължението на заемателя да издаде запис
на заповед, който да бъде авалиран от още две лица. Именно в изпълнение на
горното задължение ответникът С.Х.М. издал процесния запис на заповед за
сумата, съответстваща на договорената заемна сума, а ответниците А.К.М. и К.А.В.
авалирали задължението на издателя.
С отговора обаче се твърди, че заемодателят не
изпълнил задълженията си по договора за предаване на заемната сума – платима по
банкова сметка ***, поради което договорът не породил задължения за последния
да върне заема, а оттам – и че не съществуват задължения за плащане на същата
сума от издателя и авалистите по записа на заповед.
Препис от общия писмен отговор на исковата молба е
връчен на ищцата с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата чрез пълномощника си адв. Б.Щ. от САК е подала допълнителна искова
молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната.
С допълнителната и.м. ищцата е сочила, че в РС –
Сливница било образувано гр.д. № 408/2015 год. по предявен от нея срещу
ответника С.Х.М. установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с подадено
от М. възражение срещу заповед за незабавно изпълнение, издадено по заявление
по чл.417 от ГПК на З.Т.Р., основано на запис на заповед от 26.09.2014 год.,
издаден за сумата от 10 500 лева. В отговора на и.м. по това дело ответникът
изрично е признал неблагоприятни за него факти и обстоятелства, които са
относими към настоящия спор – че по представения и по настоящото дело договор
за паричен заем от 03.04.2013 год. /представен и с отговора по гр.д. № 408/2015
год. на РС – С./, сключен между Т.Д.С. и С.Х.М., заемодателят му е предал сума
в заем, макар във валута и размер, различни от уговорените – 66 500 лева вместо
уговорените 75 057 евро; за установяване на горното ответникът е
представил и извлечение от банковата си сметка, удостоверяващо получен банков
превод.
Поради изложеното ищцата сочи, че договорът за паричен
заем от 03.04.2013 год. е породил задължения за връщане на заемната сума –
предоставена на заемателя на части и в лева вместо евро, като ответникът М. не
е върнал получените в заем средства. Връщането им съгл. чл.1.1 от договора е
следвало да стане в договорената валута – в евро.
С ДИМ се сочи, че представеният с отговора на и.м. по
гр.д. № 408/2015 год. на РС – С. договор за паричен заем от 03.04.2013 год. има
видими различия с представения от същия ответник по настоящото дело – в
екземпляра, представен пред районния съд, в средата на последния ред от
последната страница на договора бил печатно изписан с главни букви текст „запис
на заповед”; в представения по настоящето дело от ответниците договор за заем
този текст липсва, а в края на последната страница от копието на договора има
черна линия. Излагат се и доводи, че поради същата причина ответникът М. *** и
манипулирана извадка от банковата си сметка, в която са били премахнати други
извършени към него преводи на суми от заемодателя по договора за заем.
С ДИМ ищцата е предявила при условията на евентуалност
нови обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и
чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу първоначалните ответници по иска с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК С.Х.М., А.К.М. и К.А.В.. Видно
от изричното изявление в допълнителната искова молба, ищцата при условията на
евентуалност е предявила новите искове, основани на каузално правоотношение
между страните /договор за заем и неустоечна клауза/ – в случай, че съдът
приеме, че записът на заповед, въз основа на който е искано издаване на заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С., е
нищожен. Доколкото обаче производството по тези нови искове не може
впоследствие да бъде съединявано за общо разглеждане с първоначално предявения
с и.м. иск /арг. от чл.210, ал.1 от ГПК/, то с определение от 22.11.2018 год.
съдът е отделил от производството по настоящото дело предявените при условията
на евентуалност с допълнителната искова молба нови обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Въз
основа на горната и.м. /ДИМ вх. № 7708/16.10.2018 год. по описа на СОС/ е било
образувано т.д. № 252/2018 год. на СОС, IV с-в.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответниците
с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същите са
подали общ допълнителен отговор, с който са повторили и допълнили доводите си,
изложени в първоначалния. С допълнителния отговор се признава обстоятелството,
сочено в ДИМ, че ответникът С.М. е получил в заем от наследодателя на ищцата
Тодор Стоянов сумата от 66 500 лева на 03.04.2013 год. Твърди се обаче, че
горното няма връзка с настоящия спор, доколкото процесният запис на заповед е
следвало да обезпечи връщането на реално получена сума от 75 057 евро по договора за заем от 03.04.2013
год., която сума обаче не била предавана на ответника. В заем била получена
друга сума – 66 500 лева, която С.М. е погасил частично, с изключение на сумата
от 10 500 лева, която обаче е бил осъден да заплати на ищцата по гр.д. №
408/2015 год. на PC – С. – по друг, редовен от
външна страна запис на заповед, издаден на 26.09.2014 год., с падеж 26.12.2014
год.
С допълнителния отговор се излагат и възражения на авалистите
по записа на заповед, основани на недобросъвестност на поемателя, който е знаел
за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. Сочи
се, че записът на заповед не може да ангажира отговорността на авалистите, тъй
като задължението, като гаранция по което е издаден, е погасено, а
предявяването му към авалистите се явява злоупотреба с право.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с исковата
молба удостоверение за наследници № 215/03.11.2014 год., издадено
от кметство с. А., община С., ищцата З.Т.Р. е единствен законен наследник –
дъщеря на починалия на 30.10.2014 год. Т.Д.С. с ЕГН **********.
Видно от представения с исковата молба заверен препис
от запис на заповед от 03.04.2015 год., представен в оригинал в производството
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С., със същия ответникът С.Х.М.
неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 03.04.2018
год. на поемателя Т.Д.С. сумата от 75 057 евро. Записът на заповед бил авалиран
от ответниците А.К.М. и К.А.В..
Записът на заповед е със съдържание,
изписано с печатен шрифт с помощта на текстообработваща програма, отпечатан на
хартиен носител и с ръкописно положени подписи на издател и авалисти.
Единствено заглавието, с правописна грешка в същото – „Записна заповед“, е изписано ръкописно,
като под същото също ръкописно е добавено собственото име на издателя – „С.“ и
подпис.
Въз основа на записа на заповед ищцата е искала със
заявление вх. № 1106/04.04.2018 год. по описа на РС – С. издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу издателя по записа на заповед С.Х.М.
и авалистите А.К.М. и К.А.В. – за заплащане на част от сумата по същия – в размер
на 51 075 евро от общата сума по записа на заповед от 75 057 евро. По
образуваното ч.гр.д. № 224/2018 год. съдът с разпореждане от 16.04.2018 год.
отхвърлил искането, като приел, че документът, въз основа на който е искано
издаване на заповед за изпълнение, не е запис на заповед по смисъла на чл.
535-536 от ТЗ и т.1 от ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2004
год., тъй като при съставянето му в заглавието му липсвал изразът „запис на
заповед“. Съдът е приел, че в документа първо били положени подписите на
издател и авалисти, а в неустановен момент след това било дописано заглавието
„запис на заповед“, поради което заглавието на документа не съставлявало част
от волеизявлението на издателя му.
Обстоятелството, че горният запис на заповед е бил
издаден с цел обезпечаване на задълженията на ответника С.Х.М. по каузално
правоотношение – сключен между последния като заемател и Т.Д.С., заемодател,
договор за паричен заем от 03.04.2013 год. за сумата от 75 057 евро, не е
спорно между страните, като се твърди с общия отговор на исковата молба,
подаден от ответниците. Между страните се спори дали договорът за заем е
породил действие, доколкото ответниците сочат, че сумата от 75 057 евро не
е била предавана в заем от наследодателя на ищцата на ответника М..
Горният договор за заем в заверен препис, приобщен
като доказателство по делото, е представен с допълнителната искова молба на
ищцата – находящ се на л.48-51 от делото, като същият е бил представен по гр.д.
№ 408/2015 год. на РС – С. с отговора на исковата молба, подаден от ответника
по това дело С.Х.М. – ответник и по настоящото. Видно от договора, същият е
сключен на 03.04.2013 год. /датата, на която е издаден процесният запис на
заповед/ между наследодателя на ищцата Т.Д.С., заемодател и ответника С.Х.М.. С
договора С. се задължил да даде в заем на М. сумата от 75 057 евро
/сумата, за която е издаден и записът на заповед/, а заемателят се задължил да
върне същата в срок от 60 календарни месеца или до 03.04.2018 год. /падежът на
записа на заповед/. В чл.5.1 от договора като задължително условие е било
предвидено обезпечение в полза на заемодателя, обективирано в задължението на
заемателя да издаде запис на заповед, който да бъде авалиран от още две лица /в
процесния запис на заповед – авалистите А.К.М. и К.А.В./. Обстоятелството, че С.Х.М.
е подписал като издател, а А.К.М. и К.А.В. – като авалисти процесния запис на
заповед именно в изпълнение на задълженията по чл.5.1. на заемателя по договора
за заем, се признава изрично в общия отговор на исковата молба.
Следва да се отбележи, че в описания горе екземпляр от
договора за заем на последната му страница /л.51 от делото, най-долу/ е налице
изписан с печатни букви текст „запис на заповед”, който очевидно не е част от
съдържанието на договора за заем, той като е изписан след подписите на
страните. Горният текст обаче не фигурира в представения с общия отговор на
и.м. на ответниците екземпляр от договор за заем, за който се сочи да е
идентичен с представения по гр.д. № 408/2015 год. на РС – Сливница; на мястото
на текста „запис на заповед” има тъмна черта. С определение, постановено в с.з.
на 22.01.2019 год., съдът на осн. чл.183, изр.2-ро от ГПК е изключил от
доказателствата по делото представения в заверен препис с отговора на исковата
молба на ответниците екземпляр от договора за паричен заем от 03.04.2013 год.
С допълнителната искова молба ищцата е представила,
наред с обсъдения горе екземпляр от договор за заем, и самия отговор на и.м.,
подаден по гр.д. № 408/2015 год. на РС – С. от ответника по това дело С.Х.М.,
ведно с приложеното към него извлечение от банкова сметка *** М. в „У“ АД за периода 01.01.2013 год. – 26.08.2015 год.,
удостоверяващо получен на 04.04.2013 год. /в деня, следващ издаването на
процесния запис на заповед/ банков превод от Т.Д.С. за сумата от 66 500 лева. С
отговора, подаден по това дело, ответникът М. изрично признава, че сумата от 66
500 лева му е била предадена именно в изпълнение на задълженията на заемодателя
по сключения между тях договор за заем от 03.04.2013 год. Изрично се признава и
обстоятелството, че по взаимно съгласие на страните плащанията, извършвани от
заемодателя, е следвало да стават на части, а сумите – платими в лева; с
отговора обаче се сочи, че през м. октомври 2013 год. заемодателят е следвало
да му предаде следващата част от заема /сключен общо за 75 057 евро/, но
не го сторил, тъй като бил вече във влошено здравословно състояние, а
впоследствие и починал. С цитирания отговор ответникът оспорва по договора за
заем да са били получавани други суми освен сочената горе от 66 500 лева.
Видно от представения в с.з. на 22.01.2019 год. от
пълномощника на ищцата заверен препис от преводно нареждане за кредитен превод
от 26.02.2014 год., същият удостоверява преведена от Т.Д.С. по сметка на
ответника С.Х.М. сума в размер на 72 000 лева. Горното писмено доказателство
/приобщено като доказателство по делото впоследствие с допълнително определение
от 21.02.2019
год./, е било представено в с.з., за
което ответниците са били редовно призовани, но не са се явили и не са
изпратили представител, поради което правото им да оспорят същото е
преклудирано с приключване на заседанието – чл.193, ал.1, изр.2-ро от ГПК; от
горното следва и неоснователността на искането на пълномощника на ответниците,
направено с писмената защита, подадена в срока по чл.375, ал.2 от ГПК – за
отмяна на хода на делото по същество с оглед възможността за оспорване на
документа и за излагане на нови възражения във връзка с това оспорване.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е допустим – същият е предявен на
21.05.2018 год. – в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството
по чл.417 от ГПК пред районния съд, отказал издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжниците в това производство. За разпореждането на РС – С. по чл.415,
ал.1, т.3 от ГПК заявителят е бил уведомен на 20.04.2018 год., а искът е
предявен на 21.05.2018 год. – първи присъствен ден след 20.05.2018 год.,
неделя.
Разгледан
по същество, искът е доказан по основание и до предявения му размер.
В
доказателствената тежест на ищцата по настоящия осъдителен иск е възложено на
първо място установяването на издаден
редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ възникнало в полза на
наследодателя й вземане за парична сума, което бе установено по несъмнен начин
– записът на заповед, представен в заверено копие по настоящото дело и в
оригинал по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С., съдържа всички необходими
реквизити по чл.535, т.1-7 от ТЗ и е надлежно авалиран от втория и третия
ответник.
По отношение на ръкописно изписаното заглавие на
ценната книга – очевидно различно от печатно изписаното й съдържание, съдът не
споделя доводите на ответниците и тези на заповедния съд в разпореждането му от
16.04.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С. – че същото е
добавено впоследствие в неустановен момент, поради което заглавието на
документа не съставлявало част от волеизявлението на издателя му. Горното
предположение не се основава на никакви доказателства, събрани по делото, а
няма и никаква житейски обоснована фикция или правна презумпция, от които да
следва, че след като заглавието и съдържанието са с различен шрифт и начин на
изписване, респ. на отпечатване, същите не са изписани по едно и също време,
като именно заглавието е дописано в един по-късен, неустановен момент.
Доколкото ценната книга съдържа и заглавие, и съдържание с необходимите
реквизити по чл.535, т.1-7 от ТЗ, то нито правописната грешка в заглавието
/„записна …“ вместо „запис на …“/, нито различният им начин на изписване
съставляват формален порок, който да обоснове извода, че записът на заповед не
е редовен от външна страна.
По делото бе установено и че обсъденият горе, редовен
от външна страна запис на заповед, издаден за сумата от 75 057 евро, е бил
издаден с цел обезпечаване на задълженията на издателя С.Х.М. по каузално
правоотношение – сключен между последния като заемател и Тодор Драганов
Стоянов, заемодател, договор за паричен заем от 03.04.2013 год. за същата сума;
като обезпечение на горното задължение на първия ответник вторият и третият ответник
са авалирали записа на заповед. Сочената връзка между ценната книга и договора
за заем, изрично призната от ответниците с отговора на и.м., не се оспорва от
ищцата, а са налице и всички съответствия в съдържанието на абстрактната и
каузалната сделка, налагащи горния извод – 1) в чл.5.1 от договора за заем е
посочено, че задълженията на заемателя ще бъдат обезпечени чрез издаване на
запис на заповед от заемателя; 2) и договорът, и ценната книга са с една и съща
дата на издаване; 3) сумата от 75 057 евро, за която е издаден записът на
заповед, е сумата, която е следвало да бъде предадена в заем по договора; 4)
срокът за връщане на сумата по договора, 60 календарни месеца или до 03.04.2018
год., съвпада с падежа на записа на заповед; 5) в чл.5.1 от договора е посочено,
че записът на заповед, който ще бъде издаден от С.Х.М., е следвало да бъде
авалиран от още две лица; процесният запис на заповед е бил авалиран от две
лица – от втория и третия ответник.
При така установеното каузално правоотношение, в
обезпечение на което е бил издаден записът на заповед, в тежест на ищцата бе
възложено установяване изпълнението на задълженията на наследодателя й,
заемател по договора, за предаване в заем на сумата по същия, а ответникът М.,
с оглед направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения – да
установи връщане на заема. Ответниците А.К.М. и К.А.В., авалисти по записа на
заповед, обаче не могат да противопоставят на ищцата възражения, основани на
каузално правоотношение, по което не са страна – съгл. разпоредбата на чл.485, ал.2 от ТЗ, приложима по силата на чл.537 от ТЗ и за поръчителството при записа на заповед, задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
В настоящия случай с оглед
разпоредбата на чл.175 от ГПК съдът кредитира: 1) признанието на ответника С.Х.М.
за неблагоприятен за него факт, изложено в допълнителния отговор на исковата
молба /л.64 от делото/ – че по договора за заем от 03.04.2013 год., сключен с
наследодателя на ищцата, е получил в заем сумата от 66 500 лева; 2)
признанието на същия ответник за неблагоприятен за него факт, изложено в
писмения отговор на исковата молба, депозиран по гр.д. № 408/2015 год. на РС –
С. /л.45 от делото/ – че по взаимно съгласие на страните по горния договор
впоследствие било договорено заетата сума да бъде превеждана по банков път на
заемателя на части и в български лева; че първата част от заема от 66 500
лева му била преведена в деня, следващ издаване на записа на заповед,
04.04.2013 год.; последното се установява и от представеното по същото дело на
РС – С. банково извлечение.
Отново с оглед направеното от М.
признание, че заетата сума е следвало да бъде превеждана по банков път на
заемателя на части и в български лева, съдът намира, че именно въз основа на
договора за заем от 03.04.2013 год. заемодателят Т.Д.С. е наредил превод на
втората част от заема – в размер на 72 000 лева, установено с
представеното в с.з. на 22.01.2019 год. преводно нареждане за кредитен превод
от 26.02.2014 год. по сметка на С.Х.М.. Въпреки твърденията на последния за
множество каузални правоотношения между него и Т.Д.С., няма конкретно посочени,
още по-малко установени по делото такива – напр. друг сключен договор за заем,
по който да може да бъде отнесено плащането от 26.02.2014 год. Горното оборва и
твърдението на ответника, че след превода на първата част от заема от 66 500
лева на 04.04.2013 год. не е получавал други суми в заем по същия договор.
От изложеното следва, че по делото
бе установено дадена по договора за заем от 03.04.2013 год. от наследодателя на
ищцата на ответника М. сума в общ размер на 138 500 лева, която се равнява
на 70 813.93 евро, а последният не установи връщане на заема в този му
размер, поради което искът, предявен като частичен за по-малка по размер сума –
51 075 евро, е доказан по основание и до предявения му размер. С оглед на
изложеното съдът следва да осъди ответниците С.Х.М., А.К.М. и К.А.В. солидарно
да заплатят на ищцата З.Т.Р. на осн. чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3
от ГПК по предявения като частичен иск сумата от 51 075 евро, дължима по
записа на заповед от 03.04.2013 год., с падеж 03.04.2018 год., издаден от С.Х.М.
за сумата от 75 057 евро, авалиран от А.К.М. и К.А.В., за плащането на
която е отказано издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 16.04.2018
год. на РС – С. по ч.гр.д. № 224/2018 год., ведно със законната лихва върху
частично предявената главница от 51 075 евро, считано от 04.04.2018 год.,
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й
заплащане.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищцата сумата от 5 998 лева,
съставляваща направени в настоящото исково производство разноски – внесена ДТ в
размер на 1 998
лева и заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 4 000 лева.
На ищцата следва да се
присъдят на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във
вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013
год. и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2018
год. на РС – С. в
размер на 5 997 лева – внесена ДТ по сметка на РС – С. в размер на 1 998 лева,
внесена ДТ по сметка на СОС по ч.гр.д. № 251/2018 год. в размер на 999 лева и
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното
производство в размер на 3 000 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК С.Х.М.
с ЕГН **********, А.К.М. с ЕГН ********** и К.А.В. с ЕГН **********, всички от с. А., Софийска област, ул. „Алдомировска“ № 138,
да заплатят солидарно на З.Т.Р. ***, с
ЕГН **********, сумата от 51 075
евро /петдесет и една хиляди и седемдесет и пет евро/ по предявения като
частичен иск с общ размер от 75 057 евро, дължима по запис на заповед от
03.04.2013 год., с падеж 03.04.2018 год., издаден от С.Х.М. за сумата от
75 057 евро, авалиран от А.К.М. и К.А.В., за плащането на която е отказано
издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 16.04.2018 год. на РС –
Сливница по ч.гр.д. № 224/2018 год., ведно със законната лихва върху частично
предявената главница от 51 075 евро, считано от 04.04.2018 год., датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. С.Х.М. с ЕГН **********,
А.К.М. с ЕГН ********** и К.А.В. с ЕГН **********,***, да заплатят на З.Т.Р. ***, с ЕГН **********, направените в
настоящото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С.
разноски в общ размер на 11 995 лева
/единадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лв./.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :