Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., …………. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, X
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
мл. с-я
ВЛАДИСЛАВА АНГЕЛОВА
при участието на
секретаря А. С. и прокурора К. НАКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия АНГЕЛОВА
в.н.о.х. дело № 4914 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 17.04.2014г., постановена по НОХД № 11452/2013г., СРС, НО, 106-ти състав
е признал подсъдимия Й.Й.Т. за виновен в това, че на 29.10.2012г. в гр. С.,
площад „С.Н.” № 6 , в сграда на ГД „НП” МВР упражнявал професия адвокат, като
участвал при провеждането на разпит на свидетел - Д.П.Н. по досъдебно
производство № 2/2012 година по описа на ГД „НП” - МВР, като по време на
разпита давал консултации и становища по правни въпроси на Н. във връзка с
правата му по чл. 121 и чл.122 НПК, без да има съответната правоспособност /съгласно
чл. 3, ал. 2 от Закона за адвокатурата: „Адвокат може да бъде само лице....
вписано в регистъра на адвокатската колегия”/ - след като Т. е лишен от правото
да упражнява адвокатска професия от 30.09.2008 г. до 30.12.2008 г., а с
протокол№ 16/07.10.2008г. от заседание на софийски адвокатски съвет е отписан
от САК и не е вписан повторно, поради което и на основание чл. 324 ал. 1 пр. 1 НК вр. чл. 54 ал.
1 НК му е наложил наказание "лишаване от свобода"
за срок от пет месеца.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е
отложил изтърпяването на така определеното наказание "лишаване от
свобода" за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът
е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на СРС сумата от 358.30 лева,
представляваща сторените в хода на производството разноски, както и на
основание чл. 190 ал. 2 НПК - сумата от 5.00 лева, представляваща държавна
такса за служебното издаване на 1 брой изпълнителен лист.
В
законовия срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, с която постановената
присъда се обжалва като незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Жалбоподателят изтъква, че е придобил
правоспособност да упражнява адвокатска професия по съответния ред. Позовава се
на норми от европейското право, които не са били съобразени от районния съд.
Моли атакуваната присъда да бъде отменена.
В разпоредително
заседание на 24.11.2014г. въззивният съд по реда
на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция,
както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В заседанието пред
въззивния съд подсъдимият Т. изтъква, че не е бил уведомен, че правата му са
били спрени за периода, за който му е повдигнато обвинение да е осъществявал
адвокатска дейност без съответна правоспособност, поради което не е налице
умисъл за извършване на деянието. Изтъква, че след като е бил уведомен, е
заплатил дължимите глоби и е възстановил правата си. Оспорва приложимостта на
процедурата по уведомяване чрез обявление в Държавен вестник. Пледира за отмяна
на атакуваната присъда и постановяване на оправдателен съдебен акт.
Представителят на СГП пледира присъдата на
първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна,
постановена след задълбочен анализ на събраните в хода на производството
доказателства и доказателствени средства.
В правото си на
последна дума подсъдимият Т. изразява съжаление за стореното. Изтъква, че не го
е извършил умишлено.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на
делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценката на събраните по
делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна
във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Й.Й.Т. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование,
безработен, освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с
постоянен адрес: гр. С., ул. “Х.Б.” № **, ет. *, ап. *, с ЕГН **********.
Й.Т. завършил висше юридическо образование в
Нов български университет, за което му била издадена диплома серия НБУ - 2001, № 051603/2001, рег. № 003323/2001г., ведно с
приложение към нея. Подсъдимият успешно
положил изпит за придобиване на юридическа правоспособност, за което му
било издадено Удостоверение за правоспособност № 3539/2002г.
На 02.10.2002г. същият
бил вписан като адвокат в Софийска адвокатска колегия. По дисциплинарно дело №
282/2008г. на Дисциплинарния съд при САК на Т. било наложено дисциплинарно
наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от
три месеца", което било обнародвано в ДВ бр. 85 от 30.09.2008г.. По
дисциплинарно дело № 529/2008г. на Дисциплинарния съд при САК на подсъдимия
било наложено наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска
професия за срок от шест месеца", което било обнародвано в ДВ, бр. 108 от
19.12.2008г. С протокол № 16/07.10.2008г. от заседание на Софийски адвокатски
съвет подсъдимият Т. бил отписан като член на адвокатската колегия, като към
дати 29.10.2012г. и 29.01.2013г. същият не бил вписан повторно.
Към 2012г. свидетелят
Д. Н. заемал длъжността "охранител" в търговско дружество
"ВТА" ООД. Във връзка с дейността на дружеството той бил призован да
се яви в качеството на свидетел по ДП № 2/2012г. по описа на ГД "НП".
Търговският директор на фирмата С.Ж.
поел ангажимент да осигури присъствието на адвокат по време на разпита.
По този повод на
29.10.2012г. подсъдимият и свидетелят Д. Н. се срещнали и посетили сградата на
ГД "НП", находяща се в гр. С., пл. "С.Н." № 6, където
разпита провела свидетелката Г.И. в качеството си на старши разследващ полицай
при ГД "НП" - СДВР. По време на разпита Т. показал служебната си
карта, както и договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно
сер. А, № 0477942, в което като упълномощител бил вписан свидетелят Д. Н., а
като упълномощен - подсъдимия. По време на разпита подсъдимият консултирал
свидетеля Д. Н.. При приключване на действието по разследване подсъдимият
подписал протокола за разпит в графа "адвокат".
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият следвало да се яви като повереник и при разпита
на свидетеля Б.Х., у свидетелката Г.И. възникнали съмнения относно това в коя
адвокатска кантора работи подсъдимия. При направената справка в САК се
установило, че подсъдимият е отписан от адвокатската колегия през 2008г. и не е
вписван отново в САК или в друга адвокатска колегия в страната. С оглед
резултата от проверката свидетелката И. не допуснала подсъдимия да присъства
при разпита на свидетеля Х. на 29.01.2013г.
Съгласно заключението
на назначената в хода на производството графическа експертиза подписите в графа
"адвокат" в пълномощно от 29.10.2012г. и в протокол за разпит на свидетел от същата
дата по ДП № 2/2012г. по описа на ГД "НП" са положени от подсъдимия Й.Т..
Изложената фактическа
обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото: от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Г.И., Д. Н., Б.Х. - вкл. и приобщени по реда
на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 НПК от
досъдебното производство, от заключението на назначената в хода на
производството графическа експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства - заверен препис на протокол за разпита на свидетел от 29.10.2012г.,
договор за правна защита и съдействие серия А, № 0477942 от 29.10.2012г.,
адвокатско пълномощно от същата дата, заверен препис от протокол за разпит на
свидетел от 29.01.2013г., писмо от Софийски адвокатски съвет, изх. №
196/11.02.2013г., писмо от Висш адвокатски съвет изх. № 129/04.02.2013г., заверен
препис на диплома за висше юридическо образование серия НБУ-2001г., рег. №
003323/2001г., ведно с приложение, заверен препис на удостоверение за
юридическа правоспособност № 3539/23.07.2002г., издадено от Министерство на
правосъдието, 4 броя квитанции и 3 броя вносни бележки от 18.05.2012г., справка
за съдимост на подсъдимия.
Въззивният състав
споделя доказателствените изводи, до които е достигнала първата инстанция. При
самостоятелна преценка на събраните в хода на производството доказателства
въззивната инстанция също не констатира съществени противоречия, които да
налагат по - детайлно обсъждане от анализа, направен от първостепенния съд. Времето,
мястото и авторството на деянието се установяват по несъмнен и категоричен
начин от показанията на свидетелите Г.И., Д. Н., Б.Х., които правилно са
оценени от първата инстанция като логични и последователни, от заключението на
назначената в хода на производството графическа експертиза, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства - заверен препис на протокол
за разпит от 29.10.2013г., договор за правна защита и съдействие и пълномощно
от същата дата. Въззивната инстанция, подобно на районния съд, кредитира и
обясненията на подсъдимото лице, доколкото същите кореспондират, както с
показанията на разпитаните свидетели, така и с писмените доказателства и
доказателствени средства, поради което следва да бъдат ценени не като защитна
позиция на привлеченото към наказателна отговорност лице, а като годно
доказателствено средство.
Въззивната инстанция
подобно на районния съд цени заключението на графическата експертиза като
компетентно, обективно изготвено и кореспондиращо с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Изводите си относно
съдебното минало на подсъдимия въззивният съд изгради въз основа на приложената
по делото справка за съдимост.
Гореописаната
фактическа обстановка не се оспорва и от подсъдимия. При тези категорично
установени фактически положения, спорът в настоящото производство се
концентрира не върху фактите, а върху тяхното правно значение.
Въззивната инстанция
се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че действията на подсъдимия Т.
запълват фактическия състав на нормата на чл. 324 ал. 1 НК - извършвайки
дейност по процесуално представителство, подсъдимият е упражнявал адвокатска
професия, без да има съответната правоспособност. Установи се в хода на
производството, че подсъдимият е бил лишаван от право да упражнява адвокатска
професия за срок от три, впоследствие - от шест месеца, като с протокол № 16/07.10.2008г. подсъдимият
Т. е бил отписан от САК и към дата 29.10.2012г. не е бил вписан повторно,
въпреки че срокът на наказанието му е бил изтекъл. Възстановяването на правото
да се упражнява адвокатска професия не настъпва автоматично с изтичане на срока
на наложеното дисциплинарно наказание, а лишеното от права лице следва да
подаде молба (заявление), с която да инициира производство пред съответния
адвокатски съвет, в което производство органът следва да провери дали за лицето
не са настъпили абсолютни пречки за вписване и упражняване на професията,
предвидени в чл. 5 ал. 1 и 2 ЗА, като прецени и наличието на други
обстоятелства - неиздължени стари парични задължения към адвокатурата,
наличието на глоби по влезли в сила решения на дисциплинарен съд и др. (така
решение № 75/20.03.2013г. по гр. д. № 1459/2012г. - IV г.о. на ВКС). Като резултат от
това производство може да се извърши повторно вписване на адвоката в регистрите
на адвокатурата, с което би било изпълнено и изискването на чл. 3 ал. 2 ЗА,
съгласно който адвокат може да бъде само лице, вписано в регистъра на адвокатската
колегия. От своя страна постановеният от адвокатския съвет отказ за вписване
подлежи на обжалване пред Висшия адвокатски съвет, а неговият акт подлежи на
проверка пред ВКС. В настоящия случай не се установи (а и не се навеждат
подобни твърдения) по отношение на подсъдимия Т. да е изпълнена описаната
процедура и същият да е вписан в САК или в друга адвокатска колегия в
страната. Единствено в заявеното от
подсъдимия пред първата инстанция се съдържат данни той да е направил постъпки
за повторното му вписване в регистрите, но същото да му е отказано по причини,
посочени от него. Липсват обаче
доказателства за осъществен контрол на постановения отказ за вписване, завършил
с положително становище относно вписването на подсъдимия в регистрите на
адвокатурата, едва след което същият би могъл да упражнява адвокатска професия.
В този смисъл
обвинителната теза не се разколебава и от представените от подсъдимия в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото квитанции и вносни бележки,
удостоверяващи плащане на парични задължения към адвокатската колегия за
периода 2007г. - 2008г. По изложените вече съображения наличието на непогасени
парични задължения към колегията следва да бъде преценявано при депозирана
молба от съответното лице за повторното му вписване, включително и в светлината
на изискването за нравствени качества за упражняване на дейността, но само по
себе си не може да дерогира необходимостта от вписване на лицето в регистрите
на адвокатурата. Вписването на лицето, оказващо правна помощ, в съответните
регистри, е именно гарантът на правото на гражданите да получат професионална и
компетентна правна помощ чрез лимитиране и публично оповестяване на кръга от
лица, които могат да упражняват адвокатска професия.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на първата инстанция досежно разпоредбите на
европейското право, на които се позовава подсъдимото лице, в чието приложно
поле не попада настоящата хипотеза. Правилно районният съд е очертал приложното
поле на посочените актове на правото на Европейския съюз (директива 77/249/ЕИО и
директива 98/5/ЕО), като е обърнал внимание, че последните регламентират
условията, при които едно лице, придобило адвокатска правоспособност в
държавата си по произход, може да упражнява тази професия в приемаща държава.
Законосъобразно първата инстанция е акцентирала на обстоятелството, че
съответното лице следва да отговаря на изискванията за упражняване на
адвокатска професия в държавата си по произход, за да може да упражнява такава
и в приемащата държава. С оглед направеното тълкуване по отношение на
подсъдимия Т. приложение намират изискванията на ЗА, съгласно които, за да
упражнява адвокатска професия, лицето следва да е вписано в регистъра към
съответна адвокатска колегия. Предвид горното позоваването на актовете на
европейското право не е в състояние да разколебае извода за обективната и
субективна съставомерност на осъщественото от подсъдимия деяние.
Досежно изрично
наведеното възражение от страна на подсъдимия относно неприложимост на
разпоредбите, предвиждащи обявление чрез ДВ, въззивната инстанция намира, че
действително чл. 139 ал. 6 ЗА допуска субсидиарно приложение на НПК за
неуредените хипотези, като цитираният нормативен акт не предвижда възможност за
уведомление чрез ДВ. В разпоредбата на чл. 144 ЗА обаче са уредени способите за
обявление на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание - същото се
вписва в досието на адвоката, в Единния регистър на адвокатите, и се обнародва
в ДВ. Налага се извод, че в уредбата на дисциплинарното производство по ЗА
(като специален закон) са предвидени допълнителни способи за обявление на
постановения акт в сравнение с аналогичната разпоредба на НПК (общ закон),
поради което извършеното по този ред обявление е редовно и извършено в
съответствие с разпоредбите и духа на закона, предвиждащ публичното обявление
отново с цел охрана на обществения интерес.
Решаващият въззивен
състав намери, че подсъдимият Т. е осъществил деянието при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК като форма на вината, като възраженията му за
субективна несъставомерност на деянието не могат да бъдат споделени. В
конкретната хипотеза знанието на подсъдимия за наложените му дисциплинарни
наказания и за отписването му от регистрите на САК се обуславя и от
обстоятелството, че преди датата на деянието, за което се води настоящото
производство - 29.10.2012г. по НАХД № 14015/2010г. по описа на СРС, подсъдимият
Т. е бил признат за виновен в това, че за времето от 14.01.2009г. до
30.03.2009г. в условията на продължавано престъпление е упражнявал професия на
адвокат, без да има съответната правоспособност. Решението по цитираното производство е влязло
в сила на 22.11.2011г., т.е. близо година
преди времеизвършване на деянието по настоящото производство. С оглед на
повдигнатото обвинение на подсъдимия са били предявени същите факти, които
обуславят обективната съставомерност и на деянието, за което е образувано
настоящото производство, което обуславя извод, че най-късно с предявяването на
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на подсъдимия е станало
известно наложеното му дисциплинарно наказание и лишаването му от права.
Заявеното от
подсъдимия, че не е знаел за наложеното му дисциплинарно наказание се оборва от
твърдението му, че предприел постъпки за повторно вписване в регистъра на САК,
но му е било отказано.
Предвид всичко
изложено въззивната инстанция приема, че при осъществяване на инкриминираното
деяние подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
упражнява адвокатска професия, без да има съответна правоспособност),
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е
целял.
При формирания извод
за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, въззивната
инстанция споделя съображенията на районния съд и по отношение
индивидуализацията на наказанието.
Коректна е преценката
на районния съд, че по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, поради което
наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано в предвидените в
санкционната част на разпоредбата на чл. 324 ал. 1 НК предели и при
съобразяване разпоредбата на чл. 54 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
въззивният съд цени предходното осъждане
на подсъдимия, в светлината на което последващо осъждане за същото по
вид деяние сочи на упорито несъобразяване и незачитане на установения в
страната правов ред, свързан с предпоставките и реда за придобиване на
адвокатска правоспособност. Последващите датата на инкриминираното деяние
осъждания на подсъдимия въззивният състав не разглежда като отегчаващи отговорността
обстоятелства, но ги цени като индиция за лоши характеристични данни на
подсъдимото лице. Като смекчаващо отговорността обстоятелство въззивната
инстанция прецени отпадналото основание за временно лишаване на подсъдимия от
правото да упражнява адвокатска професия към датата на инкриминираното деяние
(изтеклия срок на наложените дисциплинарни наказания), което макар да не отнема
обективната съставомерност на деянието, води до намаляване степента на
обществената му опасност. При преценката
коя от двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 324 ал. 1 НК санкции
("лишаване от свобода" или "глоба") би осигурила постигане
на визираните в чл. 36 НК цели, въззивният съд отчете обстоятелството, че по
отношение на подсъдимия веднъж вече е налагано, макар и административно,
наказание "глоба" и то в сравнително висок размер, което, предвид на
последващата му престъпна деятелност, не се е оказало достатъчно за постигане
на индивидуалната превенция. При тези изводи досежно обстоятелствата от
значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, въззивната
инстанция споделя съображенията на районния съд, че по отношение на подсъдимия
следва да бъде определено наказание "лишаване от свобода" над
минималния, но под средния, предвиден в санкционната част на нормата размер, а
именно - 5 месеца "лишаване от свобода".
Въззивната инстанция
споделя изложеното от районния съд относно приложимостта на института на
условното осъждане - наложеното наказание е под три години "лишаване от
свобода", подсъдимият не е осъждан на "лишаване от свобода" за
престъпление от общ характер и същевременно за поправянето на дееца не е
необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, доколкото подсъдимият
не е личност с обществена опасност висока в степен, че да налага изолирането му
в местата за лишаване от свобода (по отношение на подсъдимия не са налице
осъждания за тежки престъпления по см. на чл. 93 т. 7 НК). Законосъобразна е и
определената от районния съд продължителност на изпитателния срок - тригодишният
срок, през който по отношение на подсъдимия ще съществува угрозата от
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай на последващи
престъпни прояви, ще въздейства в достатъчна степен възпиращо и
превъзпитателно.
Правилно на основание чл. 189 ал. 3 НПК
районният съд е възложил направените по делото разноски в общ размер на 358.30 лева в тежест на
подсъдимия.
С оглед разпоредбата
на чл. 190 ал.2 НПК вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс в тежест на подсъдимия правилно е възложена и сумата от 5
(пет) лева - такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от всичко изложено и на основание
чл.334‚ т.6 от НПК Софийски градски съд,
НО, X-ти въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на СРС, НО, 106-ти състав от 17.04.2014г.,
постановена по НОХД № 11452/2013г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.