Решение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 8
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20214500500015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Русе , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500015 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ОБЩИНА В. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д.
№ 1481/2020 г., с което са уважени предявените срещу нея искове с правно
основание чл. 344, ал. 1 от КТ и е осъдена да заплати направените по делото
разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се
отмени.
Ответницата Н. А. Б. оспорва основателността на жалбата, моли тя да не
се уважава и да се потвърди решението. Претендира деловодни разноски.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищцата е работила на д. ***** в
Специализираната администрация на Община В. по трудов договор от
05.12.2011 г. Последният бил прекратен от ответника на основание чл.328
1
ал.1 т.6 от КТ на 22.01.2020 г. Като причини са посочени, че лицето не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа – със Заповед
от 09.01.2020 г. е извършена промяна в щатното разписание като заеманата от
ищцата длъжност е променена на „Младши експерт устройство на
територията, инвестиционно проектиране и контрол“ – служебно
правоотношение. Не са изложени мотиви на какви изисквания не отговаря
ищцата.
Съгласно утвърдената длъжностна характеристика, връчена на ищцата,
изискванията са променени, като е въведено изискване образователна степен
бакалавър, ранг V, на което ищцата не отговаря. Мотивите в заповедта, които
са довели до промяната, няма.
Не се спори, че ищцата притежава средно специално образование.
Районният съд е уважил исковете, като правилно е приел, че
работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение не е действал
добросъвестно.
Издадената заповед не е в съответствие с чл.8 ал.1 от КТ. Съдебният
контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ включва
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията, макар и формално да са осъществени
предпоставките от фактическия състав по цитираната разпоредба.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Работодателят, като носител на субективното право да прекрати
трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, следва да докаже, при оспорване, че го е упражнил
законосъобразно. Само в случаите на въведен от работника или служителя
довод за злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от
въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е и установяването
добросъвестно ли е действал работодателя при извършването на промяна в
2
изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл.8 ал. 1 от КТ,
което обуславя преценката за законност на уволнението. В исковата си молба
Б. изрично се позовава на злоупотреба с право от страна на работодателя при
извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността.
Работодателят не е установил какви са обективните причини, довели до
необходимостта от промяна в изискванията, защото макар и преценката да е
изцяло в неговите правомощия, той следва да установи какви промени в
изпълнението на трудовата функция налагат това, за да се прецени дали
добросъвестно е упражнил правото си. Обективната обусловеност на
промяната в изискванията не се доказва по никакъв начин в процеса.
Сочещи на извод за дискриминационен подход са и събраните по
делото гласни доказателства - св. П.. Съдът кредитира тези показания, като
логически свързани и разкриващи непосредствени впечатления, които не се
опровергават от св. Г. – даваща хипотетични предположения и нейни
разсъждения, без да има преки наблюдения по релевантните факти.
Това води до извода, че целта на въведените изисквания за процесната
длъжност е било уволнението на ищцата, т. е. налице е дескриминационнен
подход по отношение на нея, което е в противоречие с принципа за
добросъвестност и не е свързано със спецификата на работа и нуждите на
предприятието. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
застъпена в Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС, гр. д. № 284/2012 г., IV г.
о.; Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС, гр. д. № 680/2012 г., IV г. о.;
Решение № 350 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г., III г. о.
Уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно и поради липса на
мотиви, тъй като е налице противоречие в заповедта между посоченото
правно основание за прекратяване на правоотношението и визираното в нея
фактическо основание. Не става ясно дали ищцата не отговаря на промяната в
изискването за образование или длъжността е определена за заемане от
държавен служител, за което законът е предвидил друго основание – чл.325
т.12 от КТ, т. е. фактическото основание не кореспондира на посоченото
правно основание, с което ищцата се поставя в невъзможност да организира
защитата си и се нарушават правата й.
3
По изложените съображения и исковете са основателни и като е
достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил павилен съдеен
акт, който следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора разноските по делото са в тежест на
жалбоподателя.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260320/26.10.2020 г. по гр. д. № 1481/2020 г.
по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В. да заплати на Н. А. Б. сумата от 1153 лв.
деловодни разноски за въззивното производство
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4