Решение по дело №763/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р     Е     Ш     Е     Н      И      Е

 

                                                       №

 

27.12.2019 г. гр.Плевен.

 

В     И  М  Е  Т  О     НА      Н  А  Р  О  Д  А

 

Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на двадесет и девети  октомври, през 2019г. в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН  ЛАЗАРОВ                                          

                                                  

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН  РАДКОВСКИ

 

                                                                          ДОРОТЕЯ  СИМЕОНОВА

 

Секретар: ДЕСИСЛАВА  ГЮЗЕЛЕВА

Прокурор: АННА  БАРАКОВА

           Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски  ВНОХД № 763/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

           Въззивното производство е образувано по протест от Илия Иванов – прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен, против присъда № 96, постановена  по НОХД № 259/2019 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен.

            В протеста  са изложени доводи за неправилност на постановената оправдателна присъда, почиваща на непълно проведено съдебно следствие от първоинстанционния съд и допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, с искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият И.И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

              В допълнително изложение към протеста са развити доводи за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам – и до неправилно приложение на материалния закон,/незаконосъобразен извод, че процесното деяние не съставлява престъпление по чл. 206, ал.1 от НК/, тъй като съдът е коментирал и взел под внимание единствено обясненията на подсъдимия, които не са били съпоставени с коренно противоречащите  им показания на свидетелите по делото – М.А., Е.Й. и К.К., които категорично сочат подсъдимия като извършител на престъпното деяние, който е осъществил противоправни действия на разпореждане като със свое имущество с процесния товарен автомобил, в качеството му на управител и собственикна  „ВИП ТРАНСПОРТ“ ООД, обективно представляващ дружеството. В случая неизпълнението на задължението за връщане на товарния автомобил на дружеството собственик, според отразеното в допълнителното изложение към протеста, представлява действие на разпореждане,/своене/, по смисъла на НК и то при наличие на ясни представи и съзнание у подсъдимия за липса на основание той да продължи държането на веща, след като не са платени дължимите наеми, отдавна изтекъл срок на договора за наем и категорично заявеното от нейния собственик искане тя да му  бъде  върната, с което си поведение подсъдимият И.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

              Алтернативно в допълнителното изложение към протеста е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, на основание чл. 348, ал.3, т.1 и 2 , вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, поради липса на мотиви към присъдата и ограничаване правата на държавното обвинение да разбере какви са съображенията на съда за нейното постановяване, тъй като от мотивите към първоинстанционния съдебен акт не става ясно въз основа на кои доказателства се обосновават приетите от съда факти и какви са правните съображения за взетото решение.  Допуснатото от първостепенния съд в случая съществено процесуално нарушение е отстранимо само чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Плевен, тъй като всеки опит на въззивния съд за допълване на правните доводи - дали има или няма извършено престъпление от подсъдимия би довело до лишаване на страните от една инстанция „по фактите“.

         В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен заяви, че поддържа протеста и допълнителното изложение към него, като изложи съображения в описания по – горе смисъл.

           Защитникът на подсъдимия – адвокат В.Т.,*** при разглеждане на делото от настоящия съдебен състав изложи становище, според което първоинстанционната присъда е мотивирана , постановена в съответствие с доказателствата по делото, след извършена обстойна проверка на гласните и писмени доказателства от първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставена в сила. Според защитата – правилно и законосъобразно  първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай се касае за договорни отношения по смисъла на ЗЗД, между собственика на веща и други две юридически лица, към които физическото лице И. няма отношение, като редът за уреждане на претенции и спорове в тези случаи е уреден в ГПК и ТЗ.

         Съобразно събраните по делото гласни доказателства подсъдимият И. е предоставил на собственика на складовата база телефон за връзка с представители на „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД, за да могат те да получат съответния влекач и за това, според защитата, не е вярно написаното в допълнителното изложение към протеста, че И. е отказал да съобщи на органите на МВР къде се намира веща и в нито един момент не се установява неправомерно негово поведение, по отношение на държавните органи, поради което присъдата, с която той е признат невиновен, е правилна, законосъобразна и мотивирана и като такава следва да бъде потвърдена.

 

         Подсъдимият заяви, че няма какво да добави към казаното от неговия защитник.

        

              Въззивната инстанция, като се запозна с протеста, допълнителното изложение към него и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

                    Протестът     е   допустим, тъй като е подаден в законния срок. Разгледан по същество той  е  основателен, по следните съображения :

 

               С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал  подсъдимия И.И. за невинен в това, че на неустановена дата и месец, през 2016г., в гр.Плевен, противозаконно  присвоил чужда движима вещ – седлови влекач, марка МАН, модел 18.463ФЛС, с рег. № ЕН **** ВН, на стойност 19800 лв., собственост на „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е постановил вещественото доказателство - свидетелство за регистрация, част ІІ, № *********, на лист 145 от том 1  на Досъдебното производство,  да се върне на  представляващия „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД – Плевен - М.П.А..

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски, в размер на 646,94 лв. да останат за сметка на държавата.

 

 Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на протестираната присъда, при което констатира следното:

 

В мотивите към първоинстанционния съдебен акт съдът първоначално е възпроизвел дословно фактическата обстановка, такава, каквато тя е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, изрично посочвайки следното:

„В обвинителният си акт внесен в съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:

           На 12.10.2009г. бил съставен договор за продажба на МПС, между подсъдимия  И.В.И. - Председател на съвета на директорите на „ИВИ 71“ АД, със седалище и адрес ***, пл. „****“, **, ап.3, в качеството на продавач и В.А.К. – пълномощник на   „ЛОНГ ОИЛ.“ ЕООД, с управител – свидетелят М.П.А., като купувач, чрез който договор  било прехвърлено правото на собственост върху товарен автомобил – седлови влекач марка МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН, рама № WMAH5ZZ74M387746 и двигател № D2876LF045450646030B, за сумата от 2000 лв.

          Владението на товарния автомобил е било предадено на  новият собственик -  „ЛОНГ ОЙЛ.“ ЕООД  в деня на съставяне на договора.

         При закупуването, товарния автомобил бил в движение, но бил в много лошо техническо състояние.

          След извършен ремонт, на 27.06.2011г. бил сключен договор за наем на транспортно средство, чрез който „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД предоставил на ЕТ „****“, с управител и собственик - подсъдимият И.В.И. седлови влекач марка МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН. Било договорено също така да се плаща месечен наем в размер на 200 лв. Договора бил сключен за срок от 3 години и влязъл в сила след подписването му. След подписването на договора владението на товарния автомобил било предоставено на подсъдимия И.В.И..

           Първоначално подсъдимият И.В.И. плащал дължимия месечен наем, но в последствие спрял плащанията.

          След изтичане на срока на договора през 2014г., свидетелят М.П.А. поискал да му бъде върнат товарния автомобил. Бил проведен разговор, при който подсъдимият  И.В.И. обещал да изплати дължимото, като поискал срока на договора да бъде продължен. Свидетелят М.П.А., подведен от обещанията, че ще му бъдат изплатени дължимите суми за наем на МПС, се съгласил да бъде подписан Анекс, чрез който договора за наем бил удължен с още 3 години.

           През месец август 2015 г., подсъдимият И.В. провел разговор с О.Д. – управител на „Въбелгум“ ЕООД и го помолил да остави на съхранение в базата на фирмата му един от камионите си. Подсъдимият обяснил на свидетеля Д., че камиона е негов, както и че веднага след като бъде отстранена повредата ще си го прибере.  Свидетелят Д. се съгласил, като се уговорили за времето на престоя да бъде заплатена и съответната сума. След проведения разговор, в базата собственост на „Въбелгум“ ЕООД бил докаран седлови влекач „МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН“ и оставен за съхранение.

           Въпреки подписания Анекс към договора, дължимата сума така и не била платена, поради което свидетелят М.А. предприел действия за връщането на автомобила.

            На 28.11.2015 г., В.К. починал. Свидетелят К.К. наследил фирмата, собственост на починалия му брат- „Бард груп“ ЕООД. Тъй като В.А. участвал като пълномощник на „ЛОНГ ОИЛ“ ЕООД при закупуването и отдаването под наем на инкриминирания товарен автомобил, свидетелят К.К. се съгласил да съдейства на М.А. за връщане на камиона на „ЛОНГ ОИЛ“ ЕООД.

           Били проведени множество разговори между свидетеля К.К. и подсъдимия И.И., като подсъдимият И. обещавал да си оправят сметките, но да се изчака малко, тъй като имал затруднения. Въпреки обещанията, подсъдимият не изплатил дължимия наем, нито пък върнал инкриминираната вещ.

            На неустановена  дата и месец в средата на 2016 г., свидетелят К.К. отишъл на паркинг, стопанисван от подсъдимия И.И., находящ се в близост до гробищен парк, на изхода на гр. Плевен, в посока към с. ****** и се срещнал лично с подсъдимия И.. Бил проведен разговор, при който свидетелят К. настоял да бъде върнат камиона на „ЛОНГ ОЙЛ.“ ЕООД, както и да бъдат платени дължими суми към „Бард груп“ ЕООД за доставено гориво и неплатен наем на „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД. От своя страна подсъдимият И.И. категорично заявил, че няма да даде нищо от дължимото и няма да върне камиона, като точните му думи били „Няма да ти дам нищо! Не разбрах те ли!“ .

          След този разговор с подсъдимия И.И., свидетелят  К.К. се срещнал с М.А. и му обяснил, че подсъдимият И. отказва да върне камиона и да предприеме мерки по съответния ред.

          На 22.11.2016 г. била изготвена нотариална покана до „ВИП ТРАНСПОРТ“ ООД с управител подсъдимият И., с която подсъдимият е бил уведомен, че поради системно неизпълнение на задължението за плащане по договор за наем от 27.06.2011г. на МПС седлови влекач МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН е прекратен. Подсъдимият И. е бил приканен в 3-дневен срок от получаване на съобщението да заплати дължимата за наемите сума в размер на 13200 лв., както и незабавно да бъде върнато МПС – влекач  МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН.

          На 06.12.2016г. била изготвена разписка № 125 видно от която е, че подсъдимият И. е бил уведомен за изготвената нотариална покана, но отказал да я приеме.

          В последствие бил депозиран сигнал от управителя на „ЛОНГ ОЙЛ.“ ЕООД – свидетеля М.А.  в Районна прокуратура – гр. Плевен., където е извършена проверка.

          В хода на проверката на 24.02.2017г. е бил съставен протокол за полицейско  предупреждение, като  подсъдимият И. е бил запознат с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК, след което му е било снето обяснение и въпреки, че е бил приканен да върне товарния автомобил, собственост на „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД или да посочи къде се намира инкриминираната вещ, подсъдимият отказал да го стори, като е заявил, че движимата вещ не е в негово владение и той не я пази.

          След като в хода на проверката са събрани достатъчно данни за престъпление от общ характер е било образувано настоящото досъдебно производство, като в хода на разследването автомобилът бил установен в база с. *****, собственост на „Въбелгум“ ЕООДсобственост на свидетеля О.Д.. С протокол от 26.06.2018 г. за доброволно предаване, свидетелят О.Д. доброволно предал на служител на МВР седлови влекач  МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН , контактен ключ и свидетелство за регистрация част ІІ, с № ********* за седлови влекач МАН, модел 18.463ФЛС, с рег.№ ЕН **** ВН. С протокол от 30.10.2018 г., инкриминираната движима вещ е била върната на собственика.“

             След дословното възпроизвеждане на фактическата обстановка, очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт, в мотивите към първоинстанционния съдебен акт е записано следното:  „Гореизложеното очертава очевидния извод, че настоящият съдебен състав не възприема изложената от прокурора фактическа обстановка в обвинителния акт, досежно начина, по който са се развили събитията, относно признаци от обективната и субективна страна на престъплението !!!“

            След цитирания извод на първоинстанционния съд в мотивите на протестираната присъда са възпроизведени в резюме съдържанията на договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2011 г., сключен между „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД – представлявано от М.А. – като наемодател и ЕТ „ И.И. “ – представлявано от И.И., като наемател, анекс към договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2011 г., сключен между „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД – представлявано от М.А. – като наемодател и „ВИП ТРАНСПОРТ“ ООД– представлявано от И.И. като наемател, анекс към договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2014 г., сключен между „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД – представлявано от М.А. – като наемодател и „ВИП ТРАНСПОРТ“ ООД– представлявано от И.И. като наемател,  както и 1 брой нотариална покана от дата 22.11.2016 г., изпратена до „ВИП ТРАНСПОРТ“ ООД – представлявано от управителя - подсъдимия И.И. ,   от „ЛОНГ ОЙЛ“ ЕООД – представлявано от свидетеля М.А., които документи са приложени като писмени доказателства към досъдебното производство.

            Веднага след това първоинстанционният съд е направил извод в своите мотиви че : „ В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени обаче никакви факти досежно конкретното деяние, с което именно подсъдимият И.В.И. е реализирал фактическия състав на престъплението за което е обвинен !!!“, а малко по-долу  - че: „Съдът намира, че така формулиран и структуриран обвинителният акт страда от пороци, изразяващи се в непълното и неточно посочване на съставомерните обективни и субективни признаци на инкриминираното деяние !!!“

          При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че е налице липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт, израззяваща се в това, че основният съд е декларирал, че не възприема изложената от прокурора фактическа обстановка, /каквото право и възможност безспорно съдът има, въз основа на анализ на доказателствения материал по делото,/ но от друга страна не е изложил фактическата обстановка по делото, такава, каквато той е счел за установена и доказана, съобразно събраните доказателства, в хода на съдебното производство, каквото е неговото задължение, закрепено в чл. 305, ал.3 от НПК. По този начин районният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е лишил страните в съдебното производство да узнаят каква е била действителната негова воля за взетото решение и да осъществят в пълнота предоставената им от процесуалния закон възможност, да упражнят правото си на защита в наказателния процес.

            В тази връзка следва да се отбележи, че основателно в допълнителните съображения към подадения протест  е обосновано искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, поради допуснато от основния съд съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, изразило се в липса на мотиви към присъдата, относно това – какви факти е установил съдът и  въз основа на кои доказателства, което е довело до ограничаване правата на държавното обвинение да разбере какви са съображенията на съда за постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

         От друга страна в мотивите към протестираната присъда са изложени съображения от първоинстанционния съд, касаещи констатирани от него „пороци на обвинителния акт“, липса в него  на „факти, досежно конкретното деяние, с което подсъдимият И.И. е реализирал фактическия състав на престъплението, за което е обвинен“, както и „непълното и неточно посочване на съставомерните обективни и субективни признаци на инкриминираното деяние“.

        Тези съображения, според настоящата инстанция, биха били резонни, ако обосновават съдебен акт, с който се прекратява съдебното производство и делото се изпраща на прокуратурата,  от фазата на разпоредителното заседание, на основание чл. 249, ал.2, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, поради това, че обвинителния акт страда от недостатъци, които не му позволяват да изпълни основната си функция, а именно - да формулира така обвинението, че да определи процеса на доказване, от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия,/респективно – подсъдимия/ в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на страните в наказателното производство, както това е посочено в Тълкувателно решение №2, от 07.10.2002г., на ВКС на РБ, но  тези съображения не биха могли  да обосноват оправдателна присъда, както е в настоящия случай, тъй като тази присъда не би била постановена въз основа на обективно, всестранна и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. С други думи – при наличието на посочените по-горе пороци на обвинителния акт съдът е следвало да прекрати съдебното производство, на основание чл. 249, ал.2, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК и да изпрати делото на Районна прокуратура – гр. Плевен, за да бъдат тези пропуски отстранени, а не да констатира наличието им едва в мотивите към постановената присъда и да обосновава с тях решението си да оправдае  подсъдимия.

         Въз основа на изложеното въззивната инстанция прие, че наличието на описаното по-горе отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила налага протестираната  присъда да бъде отменена, на основание чл. 334, т.1, вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, като делото следва да бъде върнато на Районен съд Плевен за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

         При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да прецени дали обвинителният акт, изготвен от Районна прокуратура – гр. Плевен, в този си вид, би могъл да изпълни отредената му функция, съобразно Тълкувателно решение № 2  от 07.10.202 година на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС на РБ, а именно – да определи предмета на доказване и да очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване в съдебната фаза на разглеждане на делото, предвид съзряното от защитата на подсъдимия различие във фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и очертаната от представителя на обвинението фактическа обстановка  в хода на съдебните прения, /която е интерпретирана и в  допълнителните съображения към подадения протест/, без да има изменение на обвинението, съобразно предвидената в НПК възможност за това.

 

          Предвид предстоящото ново първоинстанционно  разглеждане на делото  настоящият съдебен състав не счете за необходимо да излага съображения, относно доводите на страните, касаещи правната квалификация, съставомерността и доказаността на деянието, в извършване на което  подсъдимият И.И. е обвинен..

 

             Въз основа на всичко  изложено до тук и на основание чл. 334, т.1, вр. с чл. 335,ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2  от НПК  Плевенският окръжен съд, в настоящия си състав,

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ  присъда № 96, от 15.07.2019г.,  постановена  по НОХД № 259/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните и връща делото за ново разглеждане, от друг състав на първонистанционния съд. 

 

           Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.