№ 757
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 613 а от ТЗ във връзка с чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №2707/26.04.2022година от
„ФОРЕСТ-Г“ ООД срещу решение №40/20.04.2022 година, постановено по
т.д.170 по описа за 2021 година на Софийски окръжен съд, с което е
прекратено производството по несъстоятелност, на осн. чл.735, ал.1 ТЗ и е
прието, че не следва да се заличава дружеството, на осн. чл.735, ал.3 ТЗ.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
не са налице основанията по чл.735, ал.1, т.1 ТЗ. В производството не се е
стигнало до фаза на осребряване на имуществото и до реално изплащане на
задълженията към кредиторите. Правният ефект от непредявяването на
вземанията е уреден в чл.739 ТЗ. Претендира се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на
спора, с което да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия или в отношение на евентуалност да се постанови заличаване на
дружеството.
1
Въззивната жалба е срещу решение в производство по
несъстоятелност, постановено на основание чл. 735, ал. 1 от ТЗ, което
подлежи на обжалване по общия ред, съгласно изричната разпоредба на чл.
613а ал. 1 от ТЗ и е подадена в седемдневния срок по чл. 633 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност по т.д.170/2021 година по описа на
СОС е образувано по молба на длъжника, в която се сочи, че дружеството е
изпаднало в тежко финансово състояние и не може да обслужва своите
задължения към кредиторите.
Налице е непогасено вземане по издаден изпълнителен лист по
т.д.87/2018 година на Окръжен съд-Пазарджик, с който дружеството е
осъдено да заплати на кредитора ЕТ „Дъб-Н. К.“ сумите от общо 99178,81
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2017 година до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 10809,17 лева. Дружеството не разполага с достатъчно
ликвидни средства и/или активи за покриване на задълженията си.
С решение №2/10.01.2022 година е открито производството по
несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на длъжника „Форест-Г“
ООД с начална дата 28.02.2021 година и е назначен временен синдик.
С молба от 21.01.2022 година длъжникът е представил на основание
чл.640, ал.1 и ал.2 ТЗ информация относно имуществото и търговската си
дейност, като е посочил, че е преустановило търговската си дейност, няма
непогасени публични вземания, няма действащи договори, няма дълготрайни
материални активи, има вземания в размер на 3549,72 лева и материални
запаси на стойност 84476,49 лева, няма назначени работници и служители и
няма задължения към такива.
Видно от данните по делото не е проведено първо събрание на
кредиторите.
На 12.04.2022 година временният синдик е представил отчет, от който
е видно, че срокът за предявяване на вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688,
ал.1 ТЗ е изтекъл, като вземания не са предявени, поради което съгласно
чл.688, ал.1, изр.второ ТЗ след изтичането на този срок вземания, възникнали
до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
не могат да се предявяват, а съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се
2
погасяват. Не е давал съгласие за сключване на сделки, поради което не
съществуват и вземания към „Форест-Г“ ООД, които да бъдат предявени и
приети, на осн. чл.688, ал.3 ТЗ. От събраните по делото доказателства е
видно, че има материални запаси и вземания, поради което счита, че са
налице предпоставките на чл.735, ал.1, т.1 ТЗ.
С откриване на производството по несъстоятелност всички
имуществени права на длъжника, включително и вземанията, съгласно
чл.614, ал.1, т.1 ТЗ се считат за част от масата на несъстоятелността. Това
включване в масата на несъстоятелността поражда редица последици относно
начина на упражняване на правата на длъжника, както и за правото на иск,
които са императивно уредени в чл.636 ТЗ и нормите на глава Четиридесет и
първа „Попълване масата на несъстоятелността“. По силата на чл.636 ТЗ
правото да получи плащане е предоставено изключително на синдика.
Съгласно императивните правила на несъстоятелността синдикът е
органът, комуто е възложено събирането на информацията за наличие на
имущество и предприемане на необходимите мерки за попълване на масата на
несъстоятелността.
Целта на производството по несъстоятелност, като производство за
универсално принудително изпълнение е да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез
осребряване на притежаваното от длъжника имущество, като в случаите
когато няма незаплатени задължения производството по несъстоятелност не
следва да продължава защото е изпълнило своята цел.
Съдът, при постановяване на решение по чл.735, ал.1 ТЗ, следва да
направи обоснован извод за това дали масата на несъстоятелността е
изчерпана, при наличието на посочените от кредиторите и синдика данни.
В случаите когато е развита процедура по предявяване и приемане на
вземания и видно от данните по делото, че не са постъпили такива то същите
са погасени, производството по несъстоятелност е постигнало своята цел и
следва да настъпят правните последици на чл.739, ал.1 ТЗ, като се презюмира,
че са изплатени всички задължения. Когато производството се прекратява
поради изплащане на задълженията заличаване не се постановява, както сочи
нормата на чл.735, ал.3 ТЗ, като това имущество следва да е различно от
непродаваемите вещи по смисъла на чл.734, ал.2, изр.2 ТЗ и от вещите с
3
незначителна стойност или несъбираеми вземания по смисъла на чл.734, ал.3
ТЗ. То трябва да е налично и да има стойност. При липсата на задължения
към кредитори както и предвид данните, че е налице имущество,
представляващо материални запаси длъжникът не се заличава.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/20.04.2022 година, постановено по
т.д.170 по описа за 2021 година на Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4