Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
І-во Гражданско отделение, 15-ти състав, в публично съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря Димитринка
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №1012 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД. В исковата си молба ищцата С.К.Х.,
твърди, че пострадала при ПТП, настъпило на 3105.2017г. на път ІV-1804, км
2+700, с посока на движение към с.Замфирово. Произшествието настъпило, след
като автомобилът, в който пътувала ищцата- „Рено Меган Сценик“ с рег.№*******,
се ударил в задната лява част на аварирал в неговата лента за движение товарен
автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№******* и се обърнал на лявата си страна. Произшествието
настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ Г.И.Х.,
който се движил с несъобразена с пътната обстановка (гъст, черен дим, излизащ
от авариралия товарен автомобил, причиняващ намалена видимост) скорост и без да
се увери, че може да премине безопасно, реализирал удар. В резултат от
произшествието ищцата получила фрактура на десен горен край на дясната раменна
кост. Тя получила спешна помощ в болница в гр.Монтана, а след това лечението й
продължило в гр.София, в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й била извършена
операция за открита репозиция на фрактурните фрагменти и фиксиране със
заключваща плака и винтове. За лечението си ищцата направила разходи в размер
на 3945,60 лева, от които 42,00 лева по фактура №6492/24.7.2017 год.; 54,00
лева по фактура №**********/6.6.2017 год., 12,00 лева по фактура №**********/8.6.2017
год., 43,60 лева по фактура №**********/9.6.2017 год., 2862,00 лева по фактура №70000018427/6.6.2017
год., 12,00 лева по фактура №**********/4.7.2017 год., 900,00 лева по фактура
№**********/6.6.2017год. и 20,00 лева по фактури **********/22.05.2018г. и
**********/14.05.2018г. Получените
телесни увреждания й причинили болки и страдания, особено интензивни през
първия месец. Освен това тя изпитвала затруднение при движение на горния десен
крайник, което налагало щадящ режим,
пречело на самообслужването й и
налагало ползване на помощ от близки хора.
Ищцата започнала да изпитва страх от автомобили, станала тревожна без
видима причина, не можела да преживее стреса и душевните страдания. С оглед
факта, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено“ била
застрахована от ответното дружество, ищцата предявила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът не се произнесъл в предвидения 3-месечен срок. Ищцата моли
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетението за претърпените
неимуществени вреди в размер на 35000 лева, както и сумата 3945,60 лева–
обезщетение за имуществени вреди. Претендира лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне на ответника– 31/8/2017г., както и лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от датата на извършване на последния разход– 24.07.2017г. до
окончателното изплащане на двете главници. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът З.“Б.И.“АД
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че липсва
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала без поставен
предпазен колан. Оспорва размера на търсеното обезщетение, тъй като не
отговарял на тежестта на претърпените вреди. Не оспорва наличието на валидна
застраховка Гражданска отговорност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с
рег.№******* за причинени на трети лица вреди при управлението на последния, е
била застрахована при ответника ЗД“Б.И.“АД.
От представените по
делото констативен протокол №7526/20.06.2017г. и Протокол за оглед на местопроизшествие
от 31.05.2017г. се установява, че на 31.05.2017г. около 10,00 часа на път
ІV-1804, км 2+700 е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с
рег.№*******, управляван от Г.И.Х.и товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№*******,
управляван от Д.Т.Я., при което един от пострадалите е ищцата С.К.Х..
От
представените по делото фактури и касови бонове към тях се установява, че
ищцата е заплатила за лечението си общо суми в размер на 3945,60 лева, като
последният разход в размер на 10,00 лева по фактура №********** е направен на 22.05.2018г.
От
представената по делото Претенция за изплащане на обезщетение
вх.№488879/12.09.2017г. се установява, че ищцата е отправила към ответното
застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по смисъла на
чл.380, ал.1 от КЗ.
Представените
по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата са
обсъдени от вещото лице при изготвяне заключението на СМЕ, за което съдът не
разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда
поотделно.
От показанията на
разпитания по делото свидетел К.Х.се установява, че видял ищцата в спешния
център на болницата в гр.Монтана около два часа след като му съобщила за
процесното ПТП. Изглеждала зле физически и психически, силно изплашена и
стресирана, било и поставено болкоуспокояващо.
Свидетелят транспортирал пострадалата до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
пострадалата плачела по пътя от болка, изпитвала панически страх от возенето в
автомобила, искала да слезе. По време на прегледите се оплаквала от болки в
горния десен крайник, гръдния кош и кръста, говорела несвързано и плачела.
Оказало се, че има нужда от спешна операция на горния десен крайник, което
допълнително стресирало пострадалата ищца, тъй като била болна от диабет и
приемала И.улин. След операцията останала три дни в болницата, преди да я
изпишат за домашно лечение. Към момента не може да използва пълноценно дясната
си ръка, има затруднения при обличане, изпитва болки при промяна на времето и
физическа дейност, приема обезболяващи. Променил се начинът и на живот, не
можела да се справя с домашните си ангажименти като почистване, готвене, грижа
за възрастните и родители.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
СМЕ, че вследствие процесното ПТП ищцата е получила счупване на дясната
раменна кост в горния и край. Налице е пряка причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и полученото травматично увреждане. Счупването е довело до
трайно затруднение на движенията на засегнатия крайник за срок, по-дълъг от 30
дни (в случая 4 месеца). След първоначалното лечение в болниците в Монтана и
София ищцата е изписана на 06.06.2017, като лечението е продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Счупената кост е
зараснала за срок от 2 месеца, след което е проведена рехабилитация. Общият
оздравителен период е 4 месеца. Ищцата е търпяла болки и страдания за срок от 4
месеца, като 30 дни след злополуката и 30 дни по време на рехабилитацията са
били особено интензивни, а извън тези периоди- с периодичен характер, при обща
умора и рязка промяна на времето. Дори година и половина след увреждането
ищцата продължава да търпи периодично болки и страдания, а невъзможността да си
служи с десния горен крайник пълноценно е снижило качеството и на живот. Към
настоящия момент счупената раменна кост е зараснала окончателно, като от
извършената операция има остатъчен груб оперативен козметичен дефект по
предната област на дясното рамо с дължина 12-13 сантиметра. Движенията са почти
в норма, но отвеждането встрани е трайно намалено с 30 градуса. Това
ограничение ще се намали, когато бъде извадена металната плака. След
изваждането (оперативно) на тази плака ищцата ще трябва да проведе нов цикъл на
рехабилитация с придружаващи болки и страдания. Извършените разходи от ищцата
са свързани с навременното и правилно проведено лечение, както и задължителни
предвид факта, че НЗОК не заплаща използваните за лечението консумативи. Предвид
механизма на получената травматична увреда и липсата на други увреждания в
областта на главата и долните крайници, заключението на вещото лице е , че към
момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е пътувала с поставен
обезопасителен колан.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
автотехническа експертиза, че водачът на лекия автомобил „Рено“, в който е
пътувала пострадалата ищца, не се е съобразил с конкретните пътни условия и
поради липса на видимост е осъществил удар със спрелия товарен автомобил
„Фолксваген“, при което на ищцата са причинени посочените в исковата молба
травматични увреждания. Скоростта на движение на лекия автомобил „Рено“
непосредствено преди удара е била около 50-70 км/час. Ударът за този лек
автомобил е бил челен, преминаващ в десностраничен с последващо обръщане на
лявата странична част и плъзгане по пътната настилка. Л.а.”Рено” е снабден с
предпазни колани за всички места на пътниците.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД:
За
да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят, с предвидените в ГПК доказателствени средства, две
групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия. ЕдИ.твено по отношение на вината
законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗ. оборима презумция за
наличието й.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено” е
била покрита от дружеството- ответник, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. Застраховани лица по тази застраховка са както собственикът
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е
противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната
закрила.
Според
настоящия състав се установява и наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Извършването на деяние и неговата
противоправност се установяват от представения по делото протокол за ПТП и неоспореното
заключение на изслушаната АТЕ. Настъпилите вреди за ищцата и причинно-
следствената им връзка с деянието се установяват от останалите събрани по
делото писмени доказателства относно З.равословното състояние на ищцата, както
и от заключението на изслушаната СМЕ и показанията на разпитания свидетел. Презумпцията
за вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това-
доказателства в тази връзка не са събрани по делото.
Не
се установи да е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат. Според категоричното заключение на вещото лице по СМЕ, ищцата е била
с поставен обезопасителен колан.
По размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52
ЗЗ.. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗ. не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е получила счупване на дясната раменна
кост в горния и край. Възстановяването е продължило 4 месеца, съпроводено от
снижен комфорт на живот и психически стрес. Болките са били най-интензивни 30
дни след травмата и по време на рехабилитацията. Към настоящия момент
оздравителният процес е завършил, но ищцата продължава да търпи периодично болки
и страдания, а невъзможността да си служи с десния горен крайник пълноценно е
снижило качеството и на живот. От извършената операция има остатъчен груб
оперативен козметичен дефект по предната област на дясното рамо с дължина 12-13
сантиметра. Движението встрани на засегнатия крайник са трайно намалени с 30
градуса..
Като взе
предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за
определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
счита че обезщетение в размер на 15000 лв. би възмездило ищцата за претърпените
болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за
остатъчните им последици. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да се уважи
до размер от 15000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 35000 лева като
неоснователен.
По размера на имуществените вреди:
От представените по
делото писмени доказателства- фактури и касови бонове към тях се установи, че
ищцата е претърпяла от процесното ПТП имуществени вреди в размер на 3945,60
лева, представляващи заплатени суми за медицИ.ки консумативи и лекарствени
средства. Доколкото тези вреди са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП, същите следва да се обезщетят от ответника изцяло. Поради това
предявеният иск в частта относно обезщетението за претърпени имуществени вреди
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По искането за присъждане на законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл.497
от КЗ, в конкретния случай ответното застрахователно дружество дължи лихва
върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от датата на
изтичането на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 от КЗ- 12.12.2017г. Претенцията за лихва за период преди тази дата
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора
страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно-
отхвърлената част от иска. Ищцата е освободена частично от държавна такса и
разноски- заплатила е ДТ в размер на 200 лева и е била защитавана безплатно на
основание чл.38 от ЗАдв, поради което следва да и бъдат присъдени разноски в
размер на 97,29 лева. На адв.М.Б.Н.-
Т. от САК следва да се присъди сумата от 826,17
лева- адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил
разноски в размер на 150 лева, от които има право на 77 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски общо в размер на 2257,02 лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:*******, със
съдебен адрес:*** да
заплати
на С.К.Х. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Б.Н.- Т. от САК, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 15000лв.
(петнадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания от получени травматични увреждания при настъпило на 31.05.2017г. ПТП,
както и сумата от 3945,60лв.
(три хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 60ст.)- обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 12.12.2017г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 15000 лева
до пълния предявен размер от 35000 лева, както и претенцията за лихва за
периода от 31.08.2017г. до 11.12.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:*******, със
съдебен адрес:*** да
заплати на С.К.Х. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Б.Н.- Т.
от САК, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 20,29 лв. (двадесет лева и 29ст.)- разноски по
делото, по компенсация.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:*******, със съдебен адрес:*** да заплати на адв.М.Б.Н.- Т. от САК с адрес ***, на
основание чл.38 от ЗАдв, сумата от 826,17 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и 17ст.)- адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:*******, със
съдебен адрес:*** да
заплати
на Софийски градски съд сумата от 2257,02 лева (две хиляди двеста петдесет и
седем лева и 02ст.)- държавна такса и разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: