Р Е Ш Е Н И Е № 340
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 13.07.2013г.
В.ският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни,
през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря П.М., като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 236
по описа за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба с правно основание чл.288, ал.12, Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД от Г. ф. – гр.С., ул.”Г. И.” № *,
ет.*, представляван от изпълнителния директор Б. И.М., с адрес за призоваване:
гр.С., ул.”Н. О.” № *, вх.*, ет.*, офис *, адв. Д.К., срещу Л.Г.А., ЕГН **********, с адрес:***, ж.к
”Кр. Б.” №**, вх.*, ап.**.
Предявен е от ищеца
иск с право основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права са: наличието на изплатено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1185,57 лева на увредения от ПТП, настъпило на
19.09.2008г., лек автомобил на Цв. Е. Г., по щета № 110799/13.11.2008г. Твърди
се, че виновна за катастрофата е ответницата, която управлявайки лек автомобил
„Исузу Тропер” с ДК №** **** **, собственост на Е. Е. Б., поради неспазване на
дистанция удря спрялото пред него МПС. Поддържа се, че в нарушение на чл.259,
ал.1, т.1 от КЗ ответницата управлява увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Поддържа се още, че с
регресна покана 180/27.03.2009г. ищецът поканил ответницата да възстанови
платеното от Гаранционен фонд, но лицето не е погасило задължението си.
Иска се от ищеца,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в
размер на 1657,08 лева, от която 1185,57 – главница, представляваща изплатеното
от Гаранционен фонд обезщетение и 471,51 лева – мораторна лихва върху
главницата, за периода от 09.05.2009г. – датата на изтичане на един месец от
регресната покана до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателното издължаване.
В срока за отговор
на исковата молба ответницата е направила възражение за погасена до давност
главница, тъй като давността на осн. чл.197 от КЗ е 3 години, а ПТП е настъпило
на 19.09.2008г.; възражение за погасена по давност мораторна лихва, тъй като
давността е 3 години, а ПТП е настъпило на 19.09.2008г. Прави възражение за
завишеност на претенцията за обезщетение.
Иска се от
ответницата съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Поради изложеното не
са налице обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се
нуждаят от доказване.
Съдът е указал
доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че е
настъпило ПТП с участието на ответницата; че ответницата е виновна за
настъпването на ПТП; че от ПТП са настъпили щети по лек автомобил на третото
лице; че ищецът е изплатил обезщетение за щетите на третото лице; че щетите
съответстват на размера на платеното обезщетение; че е поканил ответницата да
плати регресно обезщетението; размерът на претендираната мораторна лихва. В
тежест на ответницата е да докаже, че е имала сключена застраховка „гражданска
отговорност” при настъпването на ПТП, в случай че е налице това обстоятелство.
Съдът е приел
представените с исковата молба писмени доказателства; приел е за разглеждане
направеното възражение за погасени по давност искови претенции; назначени,
изслушани и приети са по делото исканите от ищеца съдебно – икономическа и
съдебно – техническа експертизи.
Съдът, като взе
предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, и след
като обсъди в съвкупност и по отделно приетите по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна: На 19.09.2008г. в гр.В. е
настъпило ПТП между МПС „Опел Тигра” с ДК № ********, собственост на Цв. Е. Г.
и лек автомобил „Исузу Тропер” с ДК №** ******, собственост на Е.Е. Б. и
управлявано от ответницата Л.Г.А., ЕГН **********, за което е съставен протокол
за ПТП № 1022968/20.09.2008г. Видно от описаните в акта обстоятелства за ПТП,
ответницата Л.Г.А., ЕГН ********** удря намиращото се пред нея МПС и напуска
мястото, без да уведоми контролиращите органи. Протоколът не се оспорва от
ответницата, както и фактическите твърдения в исковата молба. Видно от писмо
рег.№ 26313/03.12.2008г. от РУ на МВР – В. до Г. ф., на ответницата Л.Г.А., ЕГН
**********, като участник в ПТП, в гр.В. са издадени НП 3281/2008г. и НП 3282/2008г.,
влезли в законна сила.
Видно от
представеното по делото уведомление за имуществени вреди Цв. Е. Г. е декларирала
наличие на щети по МПС „Опел Тигра” с ДК № ** **** **от настъпило ПТП на 19.09.2008г.,
съгласно протокол № 1022968/20.09.2008г., както и че желае обезщетението да
бъде определено по експертна оценка.
Видно от приложения
доклад по щета № 11-0799/13.11.2008г. на ползващия се от настъпилото на
13.03.2004г. ПТП е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1185.57
лева, която сума е изчислена от заключителна техническа експертиза към щетата.
Видно от представеното по делото авизо за платежно нареждане, определеното
обезщетение по щета № 11-0799/13.11.2008г. в размер на 1185.57 лева е преведена
на увреденото лице. Видно от представената по делото регресна покана, изх.№ РП
180/27.03.2009г. ответницата Л.Г.А., ЕГН ********** е поканена от ищеца Г. ф.,
да възстанови в едномесечен срок заплатената от ищеца на увреденото лице сума,
а видно от известието за доставяне, поканата е получена от съпруга на адресата
на 03.04.2009г.
По делото е
изслушана и прието съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение,
че размерът на претендираната мораторна лихва върху главницата за исковия
период от 09.05.2009г. до датата на предявяване на исковата молба 11.02.2013г. е
в размер на 471,81 лева.
Съдебно – техническата
експертиза установява, че щетите са правилно определени и остойностени и
съвпадат напълно с механизма на ПТП, отразен в протокола и описа на щета.
Действителната стойност на щетата е 1185,57 лева увеличена с 8 лева разходи за
ликвидация или всичко – 1193,57 лева.
От приетата по
делото фактическа обстановка, че на 19.09.2008г. в гр.В. ответницата,
управлявайки л.а. „Исузу Тропер” с ДК №** **** ** удря паркираното МПС 2, се
установява причинно – следствената връзка между действията на ответницата и
така причиненото ПТП, от което са настъпили щети. Виновното поведение на
ответницата се установява от обстоятелствата и причините, описани в протокола
за ПТП и издадените срещу нея влезли в сила наказателни постановления. Ответницата
не е оспорва иска от фактическа страна. От настъпилото ПТП са настъпили щети за
паркираното МПС „Опел Тигра” с ДК № ********, на Цв. Е. Г., в размер на 1185,57
лева, която сума е изплатена от ищеца Г. фонд на увреденото лице по настъпилата
Щета № 11-0799/13.11.2008г. Ответницата е управлявала МПС без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност” – обстоятелство, което ако беше налице, е в тежест на
ответницата да установи. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ след изплащане на
обезщетението фонда встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето причинило
виновно ПТП, до размера на платеното.
Неоснователно е
възражението на ответницата за погасена по давност искова претенция за
заплащане на главницата, тъй като тригодишният давностен срок засяга само
правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение.
При регресните суброгационни искове, какъвто е и настоящият иск, основанието не
е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. Затова за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД и започва да тече от момента на изплащането
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая, изплащането на
застрахователното обезщетение е станало на 11.02.2009г., исковата молба е
депозирана в съда на 11.02.2013г., поради което давността за предявяване на
иска не е изтекла.
Основателно е обаче
възражението на ответницата за погасена по давност искова претенция за не заплатена
лихва върху главницата, тъй като за нея, съгласно чл.111, б.”в”, се прилага три
годишната погасителна давност. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, лихва се дължи от деня на забавата – в случая тя е
настъпила с получаване на поканата от кредитора до длъжника – 03.04.2009г.,
видно от разписката за получаването й. Тригодишната давност е изтекла на
03.04.2012г., а искът е предявен след тази дата – на 11.02.2013г. По делото
няма данни тази давност да е спирана или прекъсвана.
Поради изложеното главния иск е основателен в
изцяло претендирания размер 1193,57 лева, а искът за заплащане на мораторна
лихва следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски
съобразно уважената част от иска - 50 лева за платена държавна такса и 120 лева
за вещо лице. Няма данни за направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. Не е представен и списък за разноските на страната, поради
което адвокатско възнаграждение не следва да се пресъжда. На ответницата
разноски не следва да се пресъждат, тъй като такива не са направени и претендирани.
Предвид изложеното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Г.А., ЕГН **********, с адрес:***, ж.к ”Кр. Б.” №**, вх.*, ап.**,
да заплати на Г.ф. – гр.С., ул.”Г. И.”
№ *, ет.*, представляван от изпълнителния директор Б. И.М., сумите: 1185,57 /хиляда сто осемдесет и пет лв.
и петдесет и седем ст./ лева,
представляваща изплатено от Г. Ф. – С. обезщетение за имуществени вреди на
увредения от ПТП, причинено виновно от ответницата на 19.09.2008г., по щета
Щета № 11-0799/13.11.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска 11.02.1013г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на 471,51
лева за периода от 09.05.2009г. до
завеждане на исковата молба – 11.02.2013г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Л.Г.А., ЕГН **********, с адрес:***, ж.к ”Кр. Б.” №**, вх.*, ап.**
да заплати на Г.ф. – гр.С., ул.”Г. И.”
№ *, ет.*, представляван от изпълнителния директор Б. И.М., направените по
делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева за платена държавна такса и 120 /сто и двадесет/ лева
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/