мотиви
Обвинението срещу Д.К.Г. е по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че през периода от месец юни 2016г. до м. май
2017г., включително, в гр.К., обл.С. З., след като е била осъдена с Решение
№301/ 06.06.2014г. по гражданско дело № 567/2014г. на Казанлъшки районен съд,
влязло в сила на 23.06. 2014г. да издържа свой низходящ- сина си Д.Ф.Ю., ЕГН **********,
със съгласието на Ф.И.Ю., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно- 12 месечни вноски всяка една в размер
на 120.00 лева месечно или общата дължима сума възлиза на 1440.00лв./хиляда
четиристотин и четиридесет лева/.
Подсъдимата в с.з. се признава за виновна. Представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК: писмени и
свидетелски показания, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за безспорно установена следната фактическа обстановка: Д.К.Г. и Ф.И.Ю. сключили граждански брак на 27.01.1999г. На ***г.
се родил синът им Д.Ф.Ю..
С Решение № 49„б“/2007г., влязло в законна сила на
12.04.2007г. по гр.дело №1500/2006г. на Районен съд-Казанлък гражданският брак
между Г. и Ю. бил прекратен. Упражняването на родителските права било
предоставено на последния, а Г. била осъдена да заплаща чрез Ф.Ю., като баща и
законен представител, месечна издръжка на детето си Д.Ю. в размер на 40.00 лева,
считано от 01.01.2007г.
С Решение №301/06.06.2014г., влязло в законна сила на 23.06.
2014г. по гр.дело №567/2014г. на Районен съд-Казанлък, така определената
месечна издръжка била изменена/увеличена/, като Г. била осъдена да заплаща чрез Ф.Ю.,
като баща и законен представител, месечна издръжка на детето си Д.Ю. в размер
на 120.00лева.
Осъдената не изплащала издръжка за детето си от месец юни на
2014г. до навършване пълнолетие на детето през месец май 2017г. Същата живеела
в Испания, като рядко се прибирала в Р България.
На 19.08.2014 год. РС-Казанлък издал изпълнителен лист в
полза на Ф.И.Ю., с който Г. била осъдена да заплаща издръжката съгл. решението
по гр.д. №567/2014 год. на същия съд.
По НОХД №994/2016г на РС-Казанлък, последната била призната
за виновна, освободена от наказателна отговорност с прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК и наказана административно
за деяние, извършено в периода месец юни 2014г.- месец май 2016г. включително,
за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, тъй като било установено при
разследването, че чрез пощенски записи и превод в банка Г. превела дължимите по
издръжката суми за посочения процесен период- месец юни 2014г.-месец май 2016г.
включително.
Установено е, че след това същата не е правила пощенски или
други преводи и отново не е изпълнила задължението си, предмет на настоящото
дело- да заплаща определената от съда месечна издръжка за детето си- за периода
от м.юни 2016г. до м.май 2017г. включително, като общата дължима сума за 12
месечни вноски , всяка една в размер на 120.00лв. възлиза на 1440.00лв.
Впоследствие, по време на съдебното следствие, Д.К.Г. е
заплатила дължимата сума от 1440,00 лева.
Изпълнението
на престъплението е било извършено чрез бездействие, като за период по-дълъг от
два месеца, подсъдимата е осъществила
обективните признаци на престъплението по посочената правна квалификация. Местоизвършване
на деянието е град Казанлък, където Ф.И.Ю. е адресно регистриран.
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извод, че от обективна страна Д.К.Г. съзнателно не е изпълнила задължението си да
издържа детето си, в размер на повече от две месечни вноски. Налице е съставът на чл.183,ал.1 от НК.
Престъплението по член
183 от НК е типично продължено престъпление с отрицателен по своето съдържание
престъпен резултат, постигнат посредством изпадане в забава в размер на поне
две месечни вноски. Ноторен факт е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите
безусловно дължат издръжка на децата си до навършването на пълнолетието им без
оглед на това какво е тяхното материално положение и условия на труд.
Помесечната периодизация на издръжката като алиментно задължение за плащане,
определена в резолутивната част на решението по гражданско дело е във
взаимовръзка с конкретните обстоятелства и с оглед на общите взаимни интереси
както на обвързания с решението длъжник, така и с оглед покриването на
текущите/ежедневни/ нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества и задоволяване на потребностите им. В този
смисъл е и Определение №9/ 04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд. на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно, с пряк умисъл, по
смисъла на чл.11,ал.2,хипотеза първа от НК, като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване.
Поради гореизложеното съдът намира, че Д.К.Г.
следва да бъде призната за виновна по горното обвинение.
Съдът
прецени, че размера на наказанието, по отношение на същата, следва да е близък до предвидения в
закона минимален такъв, а именно- четири месеца и петнадесет дни лишаване от
свобода, предвид факта, че преди
постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимата е изпълнила
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото дете.
Предвид характера на производството- по
глава 27 от НПК и във връзка с чл.58а,ал.1 от НК и чл.373,ал.2 от НПК следва
горното наказание да бъде намалено с една трета-до три месеца лишаване от
свобода, по отношение на Д.К.Г..
Обстоятелството, че тази подсъдима и
деянието й не са с висока степен на обществена опасност, прави задължителна
преценката за приложението по чл.66,ал.1 от НК, досежно определеното й
наказание. При тази преценка съдът следва да установи дали за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената е наложително същата
да изтърпи наказанието. Настоящият състав счита, че в случая следва да се даде
приоритет на личната превенция и съобрази в тази насока, че поправянето на Д.К.Г.
извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като процеса на
превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на
престъплението, няма да премине по-успешно в затворническа среда. За целта
съдът намери, че изтърпяването на определеното на Г. наказание следва да се
отложи за срок от три години, който е идентичен с минималния изпитателен такъв,
предвид на това,че последния е достатъчно продължителен и е в състояние да
реализира предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства
подсъдимата да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с
тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.
Налице са основанията на чл.189,ал.3, във връзка с
чл.189,ал.1 от НПК за заплащане от страна на Д.К.Г. на частния обвинител Д.Ф.Ю.
с ЕГН **********,***, на направените от него по делото разноски в размер на 150,00
лева за заплащане на възнаграждение на повереника му.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: