РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Девня, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря С. Г.
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200336 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Б. П. Б., ЕГН: **********, срещу НП
№ 23 – 0000486 / 30. 06. 2022 г. на Началник О – К – РД – АА – Варна. Със
същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди
лв./.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост, маловажност. Претендира за разноски, при прекомерност на
такива от другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
1
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата, излага
доводи. Претендира за разноски, при прекомерност на такива за другата
страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 07. 04. 2022 г. в землището на гр. Д., обл. В., възз. Б. П. Б. управлявал
пътно превозно средство – композиция в състав влекач с ДК№ РВ **** НА, с
прикачено ремарке с ДК№ РВ ***** ЕС, по маршрут гр. В. – с. В., извършващ
обществен превоз на товари. Свид. Т. С. Т. - служител при РД – АА – Варна
преустановил движението на пътното превозно средство, като при
извършената проверка установил, че водача не притежавал валидна карта за
квалификация. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива.
Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените
такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от длъжностно лице
2
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво
отразени в АУАН и НП.
Чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България изрично визира, че
„водачът на автомобил за обществен превоз на товари ... да притежава
валидна карта за квалификация на водача ....“, т. е. същата конкретизира в
достатъчна степен субект и задължение. Действително в текста й е посочено,
че удостоверението е по смисъла на чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП, но това касае
конкретиката на този документ, но не и естеството на същия, доколкото той е
изрично упоменат още в чл. 87, т. 3 от цитираната по – горе наредба. В този
смисъл не се налага връзка между чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България и чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП, чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, Наредба № 41 от 04.
08. 2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Тълкуването на въззивника в тази насока е разширително и би довело до
смесване не само на отделни правни норми, но и отделни нормативни актове,
при наличие на конкретни такива. В тази връзка следва да се акцентира, че в
обстоятелствената част нарушението е описано в степен, позволяваща на
въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира
защитата си по адекватен начин.
Съдът напълно споделя приетото от актосъставител и административно
– наказващ орган, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Следва да бъде уточнено, че съгласно
същата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
притежава валидна карта за квалификация по смисъла на наредбата по чл. 7 Б,
ал. 5 от ЗАП, която е Наредба № 41 от 04. 08. 2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, в пар. 4 от ПЗР на която изрично е посочено, че
3
същата е издадена на основание чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП.
От обективна страна не остава съмнение, че въззивникът е управлявал
пътно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му“, респективно притежава качеството
„водач“. Същият е извършвал обществен превоз на товари с предназначено за
това пътно превозно средство, по предварително определен маршрут.
Същевременно същият не е притежавал валидна карта за квалификация.
Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените
и приети по делото писмени материали. От субективна страна нарушението е
извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на
неговите действия.
Същевременно разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира,
че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Неприемайки това
административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и
при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези
обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение, но следва
да се отбележи следното: липсват данни за други нарушения, респективно
наказания, което води до резонния извод за правилно отношение към
законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за инцидентна
проява. От нарушението за което е ангажирана отговорността не са настъпили
вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно
4
увредените обществени отношения. Следва да бъде акцентирано, че водачът е
притежавал карта за квалификация, която е била валидна от 02. 05. 2017 г. до
20. 03. 2022 г. След изтичането на този срок, от 22. 03. 2022 г. до 29. 03. 2022
г. същият е преминал периодично обучение, за което по делото е приложено
съответното удостоверение. След това е подал нужните документи за
издаване на карта за квалификация на водач, което е било осъществено на 08.
04. 2022 г. Междувременно на 07. 04. 2022 г. е твърдяното нарушение, т. е.
след изкарване на курс и подаване на документи и преди издаване на самата
карта. В този смисъл може дори да се приеме, че забавяне от страна на
администрацията на проверяващите пряко е довело до несвоевременно
издаване на искания документ. Не на последно място налице е дисбаланс
между естеството на нарушението и размера на наложеното, като
санкционирането по такъв начин за такива деяния, не е в интерес на
обществото. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и
вредни последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни,
нарушението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на адв. М. Т. Х., личен номер на адвокат **********
следва да се присъди сумата от 500. 00 лв. /петстотин лв./, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 – 0000486 / 30. 06. 2022 г. на Началник О – К – РД –
АА – Варна, с което на Б. П. Б., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди
5
лв./.
ОСЪЖДА РД – АА – Варна да заплати на адв. М. Т. Х., личен номер на
адвокат ********** сумата от 500. 00 лв. /петстотин лв./, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6