№ 20595
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110159929 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството e oбразувано по искова молба на А. Т. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ..........., срещу Н. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ............ с
която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 52 ЗЗД за сумата от 4 995,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление
от частен характер чрез подаване на тъжба, по повод на която са били образувани НЧХД №
20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав,
приключили с влязла в сила на 01.07.2022 г. оправдателна присъда, с която А. Т. А. е признат
за невиновен в извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, ведно
със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с писмени молби от 13.12.2023 г. и 15.01.2024 г., ищецът
твърди, че по повод на подадена на 23.12.2019 г. тъжба от Н. В. И. срещу него е било
образувано НЧХД № 20344/2019 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, по което са му били
повдигнати обвинения в извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1
НК. Производството пред районната инстанция приключило с оправдателна присъда от
11.02.2021 г. По повод на жалба на частния тъжител Н. В. И. производството по делото било
пренесено за разглеждане пред въззивната инстанция, пред която било образувано ВНЧХД
№ 672/2022 г. по описа на СГС, VIII въззивен състав. Последното приключило с решение от
01.07.2022 г., с което първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена. Ищецът
твърди, че неоснователно инициираното по тъжба на ответника наказателно производство и
неговата продължителност от 2 години, 6 месеца и 8 дни, са му причинили негативни
преживявания, изразяващи се в стрес, напрежение, страх и несигурност в собственото му
бъдеще и това на семейството му. Обвиненията за извършване на горепосочените
престъпления били повдигнати на ищеца през период на изтърпяване от негова страна на
изпитателен срок по предходно условно осъждане, което предизвикало у него допълнителни
1
стрес и притеснение от възможността да изтърпява ефективно наказание „Лишаване от
свобода“, в резултат на което да лиши семейството си от родител и доходи. В хода на
наказателното производство се наложило като свидетел по делото да бъде разпитана
непълнолетната му дъщеря, което също допринесло за неблагоприятното засягане на
емоционалното му състояние. Всичко изложено довело до влошаване и на здравословното
му състояние, безсъние, ограничаване на социалните му контакти, чувство на срам сред
колеги и злепоставяне сред близки и познати. При тези твърдения, моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които оценява на сумата от 4 995,00 лева, ведно със
законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.
С уточнителна молба от 13.12.2023 г. ищецът поддържа, че с подаването на тъжба
пред наказателния съд и с поддържането й пред две съдебни инстанции, ответникът е
провел спрямо него наказателна репресия, която, с оглед на изхода от наказателния спор,
счита за незаконна. Поддържа, че субективната страна на поддържаното от него
противоправно поведение на ответната страна се установява от факта, че у ответника е било
налице знание, че той е станал повод за развилия се между двамата конфликт, а оттук и за
получените от него телесни вреди, но въпреки това е сезирал наказателния съд с тъжба за
извършено от ищеца престъпление. Наред с това, посочва, че цялостното поведение на
ответника по повод на процесния конфликт, а именно нападение над деца и възрастни,
снабдяване с медицинско удостоверение в по-късен етап спрямо момента на инцидента и
предявяването на гражданска претенция в прекомерен размер в наказателния процес, сочат
за недобросъвестност у последния.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с изразено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва като прекомерен претендирания размер на
обезщетението.
В открито съдебно заседание на 20.06.2025 г. ищцовата страна прави доказателствени
искания с оглед установяване на обстоятелството, че Н. В. И. е инициирал производството
по НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, с цел да му бъде намалено наказанието по
друго наказателно дело, заведено срещу него от ............. – НЧХД № 10220/2019 г. по описа
на СРС, 112 състав, или изобщо да не бъде наказан.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено и прието Постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 02.07.2019 г., постановено от прокурор при Софийска
районна прокуратура /СРП/, от което се установява, че по повод на подадена от трето
неучастващо по настоящото дело лице .......... жалба е била заведена пр. пр. № 29744/2019 г.
по описа на СРП. С подадената жалба посоченото лице е заявило, че на 23.05.2019 г., във
връзка с възникнал спор на детска площадка, непознат за нея мъж – Н. В. И., я е обиждал,
заплашвал със саморазправа и ударил с ритник в областта на главата. По същата преписка е
заведена втора жалба – от Н. В. И., с която последният е заявил, че при описания спор на
23.05.2019 г. непознато нему лице – А. А., е отправил спрямо него закани, че ще го убие и му
е нанесъл удари в областта на гърдите. С постановлението от 02.07.2019 г., прокурор при
СРП е отказал да образува наказателно производство по двете жалби при мотиви, че те
съдържат данни за извършени престъпления от частен характер, наказателното преследване
за които се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд.
По делото са изискани и приложени материалите по НЧХД № 20344/2019 г. на СРС,
НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав, въз основа на които
2
съдът установи следното:
На 23.12.2019 г., пред СРС, НО, е депозирана тъжба от Н. В. И., с която са
повдигнати наказателни обвинения срещу А. Т. А. за това, че: 1./ на 23.05.2019 г. в гр.
С.............“, от обективна и субективна страна, е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на
гърдите на Н. В. И., вследствие на което на последния са му били причинени леки телесни
увреждания с характера на лека телесна повреда, причиняващи разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно – зеленикаво кръвонасядане с размер 7/4
см в областта на лявата гърда и бледо зеленикаво кръвонасядане с петнист характер с
размери 12.5/10 см, довели до причиняване на физически болки при вдишване и до
ограничаване на движението на пострадалия – престъпление от частен характер по чл.
130, ал. 1 НК, и за това, че: 2./ на 23.05.2019 г. в гр. С.............“, с отправяне на словесни
закани при формиран цялостен умисъл само за телесно увреждане с изразите „Ще те убия,
ти ли си бил дъщеря ми?“ и чрез последвало нанасяне на няколко удара с юмрук в областта
на гърдите на частния тъжител Н. В. И., с викове „ще те убия“, затвърждаващи по обективен
начин умисъла за телесно увреждане, се е заканил от обективна и субективна страна спрямо
Н. В. И. с престъпление против неговата личност чрез нанасяне на телесна повреда и от това
заканване би могло да съществува основателен страх за осъществяването му – престъпление
от частен характер по чл. 144, ал. 1 НК.
С подадената тъжба, на основание чл. 84 и сл. НПК, частният тъжител Н. В. И. е
предявил срещу А. Т. А. гражданска претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо него престъпления по
чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК в общ размер на 11 500,00 лева, ведно със законната
лихва от 23.05.2019 г. до окончателното плащане (10 000,00 лева в резултат на
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и 1 500,00 лева в резултат на престъплението по чл. 144,
ал. 1 НК).
По повод на така подадената тъжба е образувано НЧХД № 20344/2019 г. на СРС,
НО, 9 състав. С разпореждане от 15.02.2020 г. съдията-докладчик е дал ход на тъжбата и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2020 г. С протоколно
определение от 10.03.2020 г. съдът не е дал ход на делото поради волята на страните да им
бъде предоставена възможност за извънсъдебно уреждане на спора, като делото е отложено
за нова дата – 14.05.2020 г. С разпореждане от 13.05.2020 г., постановено в закрито съдебно
заседание, делото е отсрочено за нова дата – 26.05.2020 г. На последната е даден ход на
делото, като с протоколно определение от тази дата съдът не е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявените от частния тъжител Н. В. И. срещу А. Т.
А. граждански искове, инкорпорирани в тъжбата му от 23.12.2019 г. и е оставил без
уважение искането на Н. В. И. да бъде конституиран като граждански ищец по делото. Тези
определения на съда не подлежат на обжалване и поради това влизат в сила в деня на
постановяването им. Производството пред СРС се е развило в рамките на общо 6 открити
съдебни заседания, в рамките на които подсъдимият, редовно призован, се е явявал лично и
с упълномощен защитник. С Присъда от 11.02.2021 г., СРС, НО, 9 състав, е признал А. Т.
А. за невиновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 130,
ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК и го е оправдал по същите, на основание чл. 304 НПК. Видно
от мотивите на районния съд е, че същият е оправдал подсъдимото лице поради
недоказаност на повдигнатите обвинения от обективна и субективна страна.
Срещу първоинстанционната оправдателна присъда е подадена въззивна жалба от
частния тъжител Н. В. И. на 22.01.2021 г., по повод на която е образувано ВНЧХД №
672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав. Производството пред въззивната инстанция се е
развило в рамките на общо 2 открити съдебни заседания, в рамките на които подсъдимият,
редовно призован, се е явявал лично. С Решение № 458/01.07.2022 г. въззивният съд е
потвърдил изцяло присъда от 11.02.2021 г на СРС, НО, 9 състав. Като необжалваемо,
3
решението на СГС е влязло в сила на 01.07.2022 г.
По делото е представена и приета частна тъжба вх. № 1042418/20.06.2019 г.,
депозирана от .............. в СРС, НО, с искане за образуване на наказателно производство
срещу Н. И. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. В тъжбата е инкорпорирано и
искане за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на гражданска
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната лихва от 23.05.2019 г. до окончателното
плащане.
С Присъда от 15.02.2022 г., постановена по НЧХД № 10220/2019 г. по описа на
СРС, НО, 112 състав, Н. В. И. е признат за виновен за това, че на 23.05.2019 г., около
22:30 ч., в гр. ..........“, на детската площадка срещу Младежкия дом, чрез нанасяне на удар с
крак в областта на главата, е причинил на .............. лека телесна повреда, изразяваща се в
навяхвания на шията, оток и охлузване на долната устна, които реализират медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а
НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 2 000,00 лева. Със същата присъда, наказателният съд е
осъдил Н. В. И. да заплати на .............., на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер
на 5 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
деянието.
С Решение № 772/01.12.2022 г., постановена по ВНЧХД № 2613/2022 г. по описа на
СГС, НО, IV въззивен съд, присъдата от 5.02.2022 г., постановена по НЧХД № 10220/2019
г. по описа на СРС, НО, 112 състав, е изцяло потвърдена. Като необжалваемо, решението на
СГС е влязло в сила на 01.12.2022 г.
По делото са представени писмо изх. № 8917/07.07.2025 г. от СРС, НО, 112 състав,
ведно с протокол от проведено на 22.11.2019 г. открито съдебно заседание по НЧХД №
10220/2019 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, от които се установява, че в рамките на
посоченото открито заседание е осъществено връчване на подадената от .............. срещу Н.
В. И. частна тъжба вх. № 1042418/20.06.2019 г.
Пред настоящия състав са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Цветелина Методиева А.а, съпруга на ищеца А. Т. А.. Свидетелката А.а
заявява, че заведеното срещу съпруга й наказателно дело е предизвикало сериозен стрес,
напрежение и притеснения за цялото семейство, особено предвид обстоятелството, че като
свидетел по него е следвало да бъде разпитано и едно от децата им, както и поради това, че
делото е било заведено през време на изтърпяване на условна присъда от А. А. за извършено
друго престъпление, което е създало чувство на несигурност в неговото бъдеще.
Свидетелката посочва, че стресът се е отразил и на здравословното състояние на съпруга й,
като той е започнал да вдига кръвно, отключил е преддиабетно състояние и в момента е с
диабет. Наред с това забелязала промяна и в социалното му поведение, той станал по-
затворен, загубил желание да излиза с тях, да води някаква социална дейност и социален
живот, предпочитал да си стои вкъщи. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
показанията на свидетелката А.а, като непосредствено придобити от лице от личния семеен
кръг на ищеца, който обичайно би могъл да придобие такИ. за събития от психо-
емоционалната сфера на човек, както и като последователни, житейски логични и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
4 995,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление от частен характер чрез
4
подаване на тъжба, по повод на която са били образувани НЧХД № 20344/2019 г. на СРС,
НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав, приключили с влязла в
сила на 01.07.2022 г. оправдателна присъда, с която А. Т. А. е признат за невиновен в
извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че осъществявайки съдебна защита по наказателноправен ред, Н.
В. И. е сезирал съда с тъжба по реда на чл. 80 и сл. НПК, със съзнание, че тя съдържа
неверни обстоятелства за А. Т. А., с цел да му навреди, като по повод на така подадената
тъжба и последваща въззивна жалба са били образувани НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО,
9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав, приключили с влязла в сила
на 01.07.2022 г. оправдателна присъда, с която А. Т. А. е признат за невиновен в
извършването на престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, в резултат на които
ищецът е претърпял неимуществени вреди по вид и размер, индивидуализирани в исковата
молба.
По така предявения иск, съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретиката на разглеждания казус, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни материални
предпоставки на предявената претенция: че ответникът е сезирал наказателния съд чрез
тъжба, основание за иницииране на НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД
№ 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав, приключили с влязла в сила оправдателна
присъда, при съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на ищеца; че е претърпял
сочените в исковата молба неимуществени вреди в претендирания размер в резултат от
подаване на процесната тъжба, т. е. наличие на причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и причинените на ищеца неимуществени вреди, както и
конкретния размер на неимуществените вреди. В тежест на ответника е опровергаването на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновно осъществяване на твърдяното противоправно
поведение
На първо място, по делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че по
повод на подадена от Н. В. И. срещу А. Т. А. тъжба е образувано НЧХД № 20344/2019 г. на
СРС, НО, 9 състав, което е приключило с оправдателна присъда от 11.02.2021 г., изцяло
потвърдена с Решение № 458/01.07.2022 г. по ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен
състав. На основание чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали инкриминираното деяния е извършено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен.
При извършената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав достигна до извод за недоказаност по делото, по изискуемия
съобразно нормата на чл. 154 ГПК начин – при условията на пълно и главно доказване, на
първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно ищецът не
установява по безспорен начин, че ответникът е злоупотребил със свое право, инициирайки
производствата по НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на
СГС, VIII въззивен състав.
Съгласно чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до
държавните органи. По силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита,
когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като съгласно чл.
117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата
или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по
гражданскоправен или административноправен ред, така и по наказателноправен такъв –
чрез предвидените в НК и в други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на
правата или интересите. Рамките, в които правото може да бъде упражнено, са определени в
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ, съгласно която не се допуска злоупотреба с права, както
5
и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, както
и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 КРБ, съгласно които предвидените с тях права
не могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име на други лица ,
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
както и да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното
здраве и морала. Освен това упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл.
8, ал. 2 ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват
своите интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на
обществото. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването
на правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и
в нарушение на установените в посочените разпоредби забрани, представлява
злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази
злоупотреба с правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и
възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на
правото вреди на трети лица. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване
на законно признато право.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение към
противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка и
вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди, т. е. доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в настоящото производство –
обстоятелство, за което изрично е разпределена тежест на ищеца с доклада по настоящото
дело.
Константна е практиката на ВКС, в която се възприема, че подаването на жалба
(молба, тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен,
и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Противоправност е налице,
когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато молителят/жалбоподателят знае, че изнесените
обстоятелства са неверни и подава молбата/жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес. Не е противоправно подаването на молба/жалба, когато
деецът е положил дължимата грижа, за да се убеди във верността на изнесената от него
информация и е действал със съзнанието, че чрез сезирането на компетентните органи търси
защита на свои или в определени от закона чужди субективни права и интереси, дори
посочените от него факти да се окажат неверни /в този смисъл практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV ГО,
Решение по гр. д. № 1734/ 2014 г. на ВКС, III ГО, Определение № 333/2016 г. по гр. д. №
322/2016 г. на ВКС, III ГО./
Не може да се прави паралел между разпоредбите на чл. 45 ЗЗД и чл. 1 и чл. 2
ЗОДОВ, тъй като ЗОДОВ е специален закон, който изхожда от идеята, че държавните и
общински органи и служби, както и органите на следствието, прокуратурата и съда следва
да действат законосъобразно при осъществяване на административна дейност, както и при
дейностите по чл. 2 ЗОДОВ. Затова Прокуратурата носи имуществена отговорност при
повдигнато незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, но такава
отговорност не носи частното лице, ако наказателното производство, образувано по негова
6
тъжба, бъде прекратено или приключи с оправдателна присъда. Прокуратурата има
задължението да действа законосъобразно – т. е. да повдига само основателни обвинения,
докато такова задължение не съществува за частните лица, независимо от това дали
притежават юридическо образование (решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на
ВКС, III ГО, решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ВКС, II ГО). Да се
допусне противното би означавало да се ограничи конституционно гарантираното право на
защита, включително поради страх от ответно търсене на отговорност.
С оглед на гореизложените правни съображения, съдът намира, че подаването на
тъжба от физическо лице пред надлежния наказателен съд само по себе си не е
неправомерно поведение, а представлява конкретно проявление на законоустановеното му
право на защита по чл. 80 и сл. НПК и конституционно право на жалба по чл. 45 КРБ.
С оглед на конкретиката на процесния казус, за да се установи противоправност при
упражняването на посоченото право, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че правото е било упражнено недобросъвестно от
неговия носител – с цел да навреди на ответната страна в производството пред наказателния
съд. С определението си по чл. 140 ГПК и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал
изрично на ищеца, че не сочи доказателства за противоправността на извършеното от
ответника, която протовоправност в случая произтича от доказване на злоупотреба с право
от страна на Н. В. И..
За да обоснове твърденията си за противоправност на проявеното от ответника
поведение, ищецът навежда твърдения, че към момента на сезиране на наказателния съд
ответникът Н. В. И. е бил подсъдим до друго наказателно производство, образувано по
повод на тъжба на .............. във връзка със същия случай, препис от която тъжба му е бил
връчен на 22.11.2019 г., като подавайки тъжба на 23.12.2019 г. срещу А. Т. А., ответникът е
съзнавал, че сам е станал повод за развилия се между двамата конфликт, вкл. че А. А. не е
виновен по повдигнатите му обвинения, като чрез заведеното наказателно дело от частен
характер е целял да му бъде намалено наказанието по наказателното дело, заведено срещу
него от страна на ............., или изобщо да не бъде наказан, както и да упражни наказателна
репресия спрямо Н. В. И..
В конкретния случай, от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
установи да е налице недобросъвестно упражняване от страна на Н. В. И. на правото да се
подаде тъжба – не се установи ответникът предварително да е знаел, че твърдените от него
обстоятелства са неистински, но да ги е заявил в тъжбата единствено с цел да увреди
ищеца А. Т. А.. Напротив, от приложените за послужване материали по НЧХД №
20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав,
еднопосочно се установи, че на датата, инкриминирана в депозираната пред наказателния
съд тъжба – 23.05.2019 г., действително между страните е възникнал словесен конфликт,
който е прераснал във физически такъв, при който ищецът в настоящото производство А. Т.
А. е нанесъл удари по тялото на Н. В. И. и е отправил към последния закана, че ако удари
дъщеря му ще „го смаже“, без да изрича реплики, че ще го убие – както е възприето и в
мотивите на СРС, НО, 9 състав. В рамките на наказателното производство са ангажирани и
писмени доказателства (СМУ № 211.05/2019 г. от 31.05.2019 г.) за налично у частния
тъжител телесно увреждане, което според съдебен лекар при Медицински университет – гр.
София е получено в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито
характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време,
съобщени от тъжителя – с юмруци в областта на гръдния кош. Пред наказателния съд е
изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което е посочило, че
увредите по тялото на тъжителя, отразени в СМУ № 211.05/2019 г. от 31.05.2019 г., отговарят
по медицинските им белези да са възникнали към дата 23.05.2019 г. При тези обстоятелства,
настоящият съд приема, че ответникът – частен тъжител е имал достатъчно обективни
7
основания да възприеме действията на А. Т. А. като такИ., съставляващи засягане на
телесната му неприкосновеност и личност – причиняване на телесни повреди и отправяне на
закана, което да го е мотивирало да уведоми съответните органи и да иска образуване на
наказателно производство по частна тъжба на пострадалия, предвид постановлението за
отказ за образуване на досъдебно производство /ДП/ с оглед на характера на нанесените
повреди. В тази насока, съдът намира, че фактът на сезиране на органите на ДП с жалба още
в рамките на проверката по пр. пр. № 29744/2019 г. по описа на СРП, подадена преди
02.07.2019 г. /дата на постановяване на отказ за образуване на наказателно производство от
прокурор при СРП/, свидетелства за съзнанието на ответника, че са налице данни за
извършено спрямо него престъпление и волята му тези данни да бъдат предмет на
разследване от компетентните за това органи, и опровергава твърденията на ищеца, че Н. В.
И. е сезирал наказателния съд с тъжба след връчването на препис от тъжбата на ......... – на
22.11.2019 г., с цел да му бъде намалено наказанието по наказателното дело, заведено срещу
него от страна на ........., или изобщо да не бъде наказан, тъй като недвусмислено сочи, че
воля за сезиране на компетентните органи е била формирана и изявена от ответника в
значително по-ранен момент. Посочените твърдения на ищеца относно подбудите на
ответника да сезира наказателния съд съдът намира и за изначално несъстоятелни, тъй като
производствата по НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и НЧХД № 10220/2019 г. на
СРС, НО, 112 състав, не се водят между него и Н. В. И. и поради това в разглеждания случай
институтът на реторсията, уреден в чл. 130, ал. 3 НК, във всеки случай би бил неприложим.
Правно необосновани са и доводите на ищеца, че завеждайки дело от частен характер срещу
него, ответникът би могъл до постигне благоприятен за себе си правен резултат по
намаляване на наложеното му по НЧХД № 10220/2019 г. на СРС, НО, 112 състав, наказание.
Тези доводи не кореспондират с приложимата нормативна уредба в наказателноправната
материя и закрепените в нея възможности за намаляване на наказанията. С оглед на всичко
изложено и като взе предвид безспорния по делото факт, че преди датата на процесния
конфликт Н. В. И. и А. Т. А. не са се познавали, което изключва наличието на лични подбуди
у ответника да предприеме поведение с единствена цел да навреди на ищеца, съдът намира
за неизпълнена възложената на ищеца доказателствена тежест да установи в процеса, че
ответникът е сезирал наказателния съд чрез тъжба, основание за иницииране на НЧХД №
20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД № 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав,
приключили с влязла в сила оправдателна присъда, при съзнание, че тя е неоснователна, с
цел да навреди на ищеца.
За подаването на неоснователна жалба от едно лице то не може да носи отговорност
по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни
страдания в резултат от жалбата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят се приема за
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото
пред надлежните органи. Само заради това, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му с
частната тъжба обвинения, гражданският съд не може да приеме, че е налице злоупотреба с
право. Ето защо и доколкото настоящият съдебен състав приема, че по делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че сезирането на
наказателния съд с тъжба срещу А. Т. А. е било мотивирано от единствена цел на Н. В. И. да
му навреди, в който случай би била налице хипотеза на злоупотреба с право, то предявеният
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е недоказан и исковата претенция следва да се отхвърли.
Независимо, че изслушаните свидетелски показания установяват, че съдебният процес се е
отразил негативно на психо-емоционалната сфера на ищеца, предизвикал е у него описаните
в показанията на свидетелката А.а неимуществени вреди, ответникът не може да бъде
държан отговорен за същите, с оглед липсата на главната предпоставка за основателност на
иска.
С оглед липсата на противоправно деяние, не следва да се изследва и обсъжда
8
наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът, който обаче не е сторил
такИ. и поради това не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ...........,
срещу Н. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ............ осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в размер на 4 995,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане
на обвинение в извършване на престъпление от частен характер чрез подаване на тъжба, по
повод на която са били образувани НЧХД № 20344/2019 г. на СРС, НО, 9 състав, и ВНЧХД
№ 672/2022 г. на СГС, VIII въззивен състав, приключили с влязла в сила на 01.07.2022 г.
оправдателна присъда, с която А. Т. А. е признат за невиновен в извършването на
престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от
01.07.2022 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9