№ 282
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000039 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД със седалище гр.Търговище срещу решение № 58 от
18.10.2022г. по търг.дело № 106/21г. по описа на Търговищки окръжен съд, с
което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Търговище Сити Център“ ЕООД в несъстоятелност
сключения между „Търговище Сити Център“ ЕООД и „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД договор за наем от 22.07.2019г. за отдаване под наем на
недвижим имот на бул.“Митрополит Андрей“ № 31 в гр.Търговище,
представляващ сграда за обществено обслужване за сумата 1 000лв. месечно
на основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, както и е осъдено „Сити Контрол и
Каруош“ ЕООД да заплати на „Търговище Сити Център“ ЕООД в
несъстоятелност сумата от 21 000лв. като обезщетение на основание чл.649
ал.2 от ТЗ във връзка с чл.55 ал.1 от ЗЗД, както и направените по делото
разноски.
В жалбата се твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.
По иска по чл.647 ал.1 от ТЗ твърди че не са налице основанията за
1
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сключения наемен договор от 22.07.2019г. Твърди че
съдът не е посочил какъв вид е свързаността на двете дружества съгласно § 1
т.1 от ПР на ТЗ. Твърди че изводът на съда, че договорът за наем уврежда
кредиторите на „Търговище Сити Център“ в несъстоятелност е необоснован.
Сочи че съгласно трайната съдебна практика обективна проява на
увреждането е всеки фактически или правен акт, с който длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на кредиторите. Твърди че в случая това не е
налице. Сочи че не е взето предвид обстоятелството, че сградата е излязла от
патримониума на длъжника още на 30.07.21г. в резултат на проведено
принудително изпълнение. Твърди че искът по чл.647 от ТЗ е конститутивен
по своя характер и последиците от недействителността настъпват с
постановяване на решението. Излага, че в случая постановената
недействителност на сделката не поражда никакви правни последици, тъй
като имотът вече не е притежание на несъстоятелния длъжник. Поради което
и твърди, че ищецът няма правен интерес от иска и обжалваното решение е
недопустимо.
По иска за неоснователно обогатяване излага, че същият е предявен
конкретно за заплащане на получените наеми по договорите с трети лица.
Твърди че чл.59 от ЗЗД изисква да е получено определено материално благо
без основание. Сочи, че получените от „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД
наеми не са престации по договора, обявен за относително недействителен
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Търговище Сити Център“
ЕООД, те са получени на законово основание – по силата на наемни договори,
сключени с „Раяленд“ ООД и „Мегатрон“ ЕАД. Сочи че правоотношението
по наемния договор и задължението за заплащане на наемна цена са
облигационни по своя характер и въпросът дали наемодателят е собственик на
отдадената под наем вещ не се отразява на действителността на създадената
облигационна връзка. Твърди че след като наемът е изплатен и получен по
силата на съществуваща договорна връзка, същият е получен на законно
основание и не може да се приеме, че с него се е обогатил неоснователно.
Твърди че ищецът не е страна по тези наемни договори и няма основание да
претендира престацията по тях. Договорът, сключен между страните по
делото, не е предпоставка за сключване на наемните договори с третите лица.
2
Твърди че последиците от решението по чл.647 от ТЗ са уредени в чл.648 от
ТЗ и касаят единствено даденото от страните по обявения за недействителен
договор. Твърди също така, че искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен, когато
няма друг иск, с която обеднелият да се защити, а в случая защитата на
кредиторите е уредена с разпоредбата на чл.648 от ТЗ, както и чл.55 ал.1 от
ЗЗД, поради което и искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли предявените от синдика искове. Претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната страна синдикът на „Търговище Сити Център“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Търговище, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В
депозирано за съдебно заседание становище моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Конституираният на основание чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник в
производството „Търговище Сити Център“ ЕООД в несъстоятелност със
седалище гр.Търговище, редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не изразява становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е предявен иск от синдика на
„Търговище Сити Център“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Търговище срещу „Търговище Сити Център“ ЕООД в несъстоятелност и
„Сити Контрол и Кароуш“ ЕООД за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1 т.6
от ТЗ на договор за наем на имот от 22.07.2019г. като сделка, която уврежда
кредиторите, сключена между свързани лица и обусловеният от него
осъдителен иск срещу „Сити Контрол и Кароуш“ ЕООД с правно основание
чл.59 от ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността със сумата, с
която, несъстоятелният търговец се е обеднил.
Искът по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ има за предмет потестативното право на
3
синдика на несъстоятелния търговец да обяви за недействителна по
отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на сделка, която
уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника.
Не е спорно пред въззивна инстанция, че искът е предявен в
предвидения в чл.647 ал.1 от ТЗ срок, както и че сделката е извършена в
подозрителния период – в двугодишния срок по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ. Не е
спорно че двете дружества, страни по атакувания с иска договор, към датата
на сключването му са с един и същ едноличен собственик на капитала и
управител, поради което и са свързани лица по смисъла на §1 ал.1 т.6 от ДР на
ТЗ.
Между въззивниците „Търговище Сити Център“ ЕООД и „Сити
Контрол и Кароуш“ ЕООД на 22.07.2019г. е сключен договор за наем, по
силата на който наемодателят „Търговище Сити Център“ ЕООД е
предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствения на
дружеството недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, бул.“Митрополит“
Андрей“, представляващ обществено-обслужваща сграда със застроена площ
от 770 кв.м. и 13 броя самостоятелни обекти в нея при месечна наемна цена
от 1 000лв. без ДДС и срок 10 години, считано от 22.07.2019г. Договорът за
наем е вписан на 09.08.2019г.
Не са спорни и сключените договори от наемателя „Сити Контрол и
Кароуш“ ЕООД с трети лица за пренаемане на част от самостоятелните
обекти в сградата.
Установени са от приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана от въззивния съд изцяло, всички плащания извършени по
договора от 22.07.2019г. и по сключените договори с трети лица от наемателя.
От експертизата, въззивният съд приема за установено по делото, че
средният пазарен наем на търговска площ за подобни на процесния имот
помещения към датата на сключване на договора е в размер на 8.40лв. на
кв.м., която цена е непроменена до 01.12.2021г.
Не е спорно че собствения на „Търговище Сити Център“ ЕООД
недвижим имот: поземлен имот и находящата се него сграда, предмет на
наемния договор, е продаден на публична продан от съдебен изпълнител и
постановлението за възлагане е влязло в сила на 07.08.2020г.
4
По иска по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ:
По въпроса кога при предявен отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ
сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността е формирана
постоянна практика на касационната инстанция /решение № 56 от
01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 11 от
27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 50164 от
29.06.2023г. по т.д.№ 849/21г. на ВКС, второ т.о./ Приема се че увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и пр.
Въззивният съд приема за доказан по делото увреждащият характер на
сключения договор за наем. Договорената между свързаните лица наемна
цена 1 000лв. месечно отнесена към застроената квадратура на имота от 770
кв.м. е в размер на 1.30лв. на квадратен метър. Съпоставена с установената от
експертизата средна пазарна цена за квадратен метър на имот от същия вид за
същия период – 8.40лв. на квадратен метър води до извод за договорена
наемна цена много под пазарната, поради което и така сключеният договор
несъмнено уврежда имуществото на наемодателя като го намалява.
От въззивника „Сити Контрол и Кароуш“ ЕООД няма ангажирани
доказателства за направеното в допълнителната искова молба възражение че
наемната цена отговаря на състоянието на имота към момента на сключването
на договора с оглед наличието на недостатъци в част от помещенията, заради
които реално са били неизползваеми.
Следва да се отбележе и относително дългия период от 10 години, за
който е сключен договора и неговото вписване, и твърде ниската наемна цена
за целия срок на договора, които обстоятелства допълнително допринасят за
увреждащия характер на договора.
За евентуалното уважаване на конститутивен иск за обявяване на
относителна недействително не е необходимо имотът, предмет на
увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които
несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са
договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл.649 ал.2 от ТЗ,
оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да
5
предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира
предявения от синдика отменителен иск за доказан и основателен и следва да
бъде уважен, като по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец
бъде прието за установено, че договор за наем на недвижим имот от
22.07.2019г. е недействителен като увреждащ договор, сключен между
свързани лица. Предвид на това и обжалваното решение по иска по иска по
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:
След уважаване на иска за обявяване на относителна недействителност
на наемния договор, наемателят „Сити Контрол и Кароуш“ ЕООД ползва
имота, предмет на наемния договор без основание и на основание чл.59 от
ЗЗД дължи на собственика на имота обезщетение за ползването му.
Отношенията между собственика на вещ, лишен за определен период от
време от владението и ползването си от друго лице – несобственик, което без
основание упражнява фактическата власт върху нея се уреждат на плоскостта
на неоснователното обогатяване. Тези отношения се характеризират с
неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в
друг. При тях от един и същи факти, а именно упражняване на фактическа
власт и ползването без основание от страна на несобственик на вещта,
произтичат както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването
му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под
наем на другиго, така и обогатяването на другата страна, изразяващо се в
спестяване на разходи за наем за ползването на процесната вещ през
процесния период от време. И двете – и обедняването и обогатяването се
съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната вещ през
процесния период от време. Поради което и размерът на обезщетението
следва да бъде определен съобразно приетото по делото заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, която въззивният съд кредитира изцяло
като обективно и компетентно дадена и неоспорена своевременно от
страните. Средният пазарен наем за месец за цялата сграда с площ от 770
кв.м., изчислен от съда съобразно определеният от експерта наем на
квадратен метър е в размер на сумата 6 468лв. От тази сума следва да бъде
6
изваден установеният като получен наем по обявения за недействителен
договор, а именно сумата 1 000лв. месечно или дължимата на месец сума, с
която „Търговище Сити Център“ ЕООД се е обеднило, а „Сити Контрол и
Кароуш“ ЕООД се е обогатило е в размер на сумата 5 468лв. месечно. За
процесния период от 12 месеца сумата е в размер на 65 616лв.
Съдът не е обвързан от приетия от страната начин на изчисляване на
обогатяването, съответно на обедняването, а само от изложените твърдения за
наличие на такова и от претендирания от ищеца размер. Поради което и
предявеният иск за неоснователно обогатяване следва да бъде уважен в
пълния му размер, предмет на въззивно обжалване. Макар и неправилно в
диспозитива на обжалваното решение да е посочена правна квалификация по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, предявеният, докладван и разгледан иск е субсидиарният по
чл.59 от ЗЗД, поради което и обжалваното решение в тази му част следва да
бъде потвърдено с посочване на правилната квалификация на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 18.10.2022г. по търг.дело №
106/21г. по описа на Търговищки ОС, като в осъдителната му част посочва
чл.59 от ЗЗД като правна квалификация на предявения по реда на чл.649 ал.2
от ТЗ иск за попълване на масата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7