Номер 48323.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20201700500383 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба на *** подадена чрез пълномощника му адв. Д.Д.
против решение № 1966/27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1245/2019 г. на Районен съд –
Перник, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д. Д. Р. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
23 550 лв., получена от ответника без правно основание – изтеглена от него парична сума
през периода от 02.10.2017 г. – 27.10.2017 г. от банковата сметка на дружеството, открита
при „Обединена българска банка“ АД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 190, 58 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението на ищцовото
дружество са възложени сторените от ответника разноски в размер на 1 640 лв. Решението в
частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 190, 58 лв. до
предявения размер от 1 219, 18 лв., не е предмет на въззивна проверка.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и
необоснованост, жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него
искове да бъдат уважени до съответните размери. Оспорва се решаващият извод на съда, че
отговорността на ответника, в качеството му на управител, е погасена, посредством
освобождаването му от такава с решение от 01.11.2017 г. на Общото събрание на
съдружниците във ***. В тази връзка жалбоподателят обосновава, че правопораждащият
вземането юридически факт осъществява състава на неоснователното обогатяване, който
счита за установен от събраните по делото доказателства. Поддържа, че и предявеният
акцесорен иск е основателен до размера, установен с експертното заключение – 1190, 58 лв.
Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
1
Въззиваемата страна – Д. Д. Р. , чрез адв. Б.Е., е подала писмен отговор в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Обосновава довод, че с оглед твърденията на ищеца отговорността, която се търси от
ответника, се основава на причинени вреди под формата на липси и след като ответникът е
освободен изрично от такава отговорност с решение на ОС, то същата е погасена. Оспорва
твърденията във въззивната жалба за момента на узнаване от страна на дружеството за
процесните липси. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното
решение и претендира сторените в производството разноски, като релевира възражение за
прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар, в случай че същият
надвишава установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Иска да се допусне на основание чл. 266, ал.3 ГПК експертиза, която да се изготви от
вещо лице „компютърен специалист“, който да даде заключение по въпроса „Имало ли е
манипулиране или корекции на данни в счетоводната система на дружеството, от която е
издаден документ “Хронологичен дневник“ извлечение от счетоводна програма за периода
от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.“? Доказателственото си искане мотивира с това, че в
последното съдебно заседание пред първата инстанция се установило при изслушване на
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, че вещото лице е работило по представена
от счетоводната фирма на дружеството – ищец, информация, която счита за манипулирана.
Направеното искане за допускане на такава експертиза е оставено без уважение от
първоинстанционния съд.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. По направеното
доказателствено искане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване
на становището на въззивника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.09.2020г. от
10.35 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по направеното доказателствено искане в открито съдебно
2
заседание.
УКАЗВА на *** че в срок до първото съдебно заседание може да вземе становище по
направеното в отговора на въззивната жалба доказателствено искане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3