№ 455
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208105 по описа за 2021 година
Съдът, като взе предвид материалите по делото, прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Х. Х. Ч. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № .......г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, като твърди, че не е
участник в твърдяното ПТП. Възразява, че на мястото на ПТП не е бил извършен оглед от
органите на полицията. Алтернативно твърди, че посещението на местопроизшествието от
органите за контрол на движението по пътищата не е задължително, както и оставянето на
водача на мястото на произшествието. Налице била и хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен на известния по делото
телефон, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
1
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 25.02.2021г. около 11.38ч. жалбоподателят Х.Ч. управлявал лек автомобил „......“ с
рег. № ....... в гр. София, бул. „Цариградско шосе”, в района на магазин „Практикер“.
Същият предприел маневра напред, за да излезе от реда с паркирани МПС на този паркинг.
По време на тази маневра същият, завивайки наляво, за да излезе от реда на паркираните
автомобили, реализирал ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил „........“ с рег.
№ ........
Очевидец на случилото се била свидетелката Илияна Д., която се намирала в близост
до мястото на ПТП. Същата била пристигнала с посочения по-горе автомобил „........”, който
бил служебен, но не го управлява тя. Просто изчаквала в кафето на паркинга, поради което
и станала очевидец на случилото се. Успяла да запише и номера на лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя.
След настъпилото ПТП жалбоподателят продължил движението с автомобила си и
напуснал местопроизшествието.
Свид. Д. подала сигнал за настъпилото ПТП, при което на място пристигнали
служители на ОПП-СДВР – И.Х. и Д.Т. – младши автоконтрольори в ОПП-СДВР. На място
същите съставили протокол за ПТП и скица на местопроизшествието въз основа на дадените
от свид. Д. обяснения. В протокола за ПТП били отразени установените по лекия автомобил
„........” с рег. № ........щети по предната броня отдясно, десен калник и предна джанта на
автомобила. Свидетелката съобщила и регистрационния номер и марката на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, който причинил ПТП.
На 29.03.2021г. жалб. Х.Х. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация по
ЗДвП, в която във връзка с ПТП посочил, че на процесната дата и час по вероятност може и
да е посетил въпросния паркинг, но при излизане от паркинга не е удрял находящия се в
ляво от него автомобил, след като по неговия личен автомобил няма щети.
На същата дата Е.П. на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил
срещу жалбоподателя Ч. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, като същият отбелязал, че ще
подаде възражения. Такива не постъпили.
2
Въз основа на акта на 22.04.2021г. било издадено атакуваното НП.
Съдът кредитира показанията на свид. Д. изцяло като изчерпателни, последователни и
непротиворечиви. От тях се установява механизма на настъпилото ПТП, както и че
жалбоподателят си е тръгнал от местопроизшествието. Същите обстоятелства се подкрепят и
от приобщения по делото протокол за ПТП, в който са отразени щетите по автомобила .
Мястото на причинените щети – предна броня, преден десен калник и джанта потвърждават,
че управляваният от жалбоподателя автомобил при потегляне от паркирано положение е
причинил ПТП с намиращия се от ляво автомобил – „........” с рег. № ........
Съдът съобрази, че свидетелката се явява и трето незаинтересовано от изхода на делото
лице, доколкото удареният лек автомобил не е лично неин, а служебен такъв. От значение е
и обстоятелството, че свидетелката е пряк очевидец на случилото се, като твърденията й
намират подкрепа и в приобщените по делото: скица за ПТП и писмени обяснения от Д., в
които последната е отразила както марката и модела на увредения лек автомобил, така и
марката и регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП.
Авторството на деянието се установява от приобщената по делото декларация по
ЗДвП, попълнена от жалб. Ч., в която същият не отрича обстоятелството, че на този ден е
управлявал своя автомобил на паркинга на магазин „Практикер“ на бул. Цариградско шосе в
гр. София, макар твърденията му в тази насока да са уклончиви. Отразеното в декларацията,
че жалбоподателят не е причинил ПТП, доколкото на неговия личен автомобил не е имал
щети, съдът приема за защитна версия, която изцяло се опровергава от показанията на свид.
Д.. Именно напускането на ПТП от негова страна е довело до невъзможност такива щети по
управлявания от жалбоподателя автомобил реално да бъдат установени именно към момента
на произшествието. В тази връзка съдът ще обърне внимание, че жалбоподателят се опитва
да черпи права от собственото си неправомерно и недобросъвестно поведение, което е
недопустимо.
С аналогични доводи съдът не кредитира и възражението на жалбоподателя, че
протокола за ПТП е съставен единствено по сведения на Д., доколкото, ако самият Ч. като
водач на другия автомобил, с който е реализирано ПТП, е останал на мястото на
произшествието, то същият би могъл да предаде и своята версия на контролните органи.
Жалбоподателят, обаче, е напуснал мястото на ПТП, с което само се е лишил от правото си
да бъде изслушан от контролните органи в тази ситуация.
Всичко изложено мотивира съдът да отхвърли твърдението на жалбоподателя – да не е
участвал в ПТП.
Що се отнася до възражението за липса на извършен оглед на мястото на ПТП, то явно
е, че такъв е извършен, доколкото е съставен протокол за ПТП и скица на
местопроизшествието. В тази насока съдът ще припомни, че настоящото производство е не
такова по НПК, което да предполага извършване на оглед по правилата на този процесуален
3
закон. Приложение в случая намира ЗАНН и ЗДвП, поради което и възраженията в тази
насока се явяват ирелевантни.
Неоснователно е и възражението, че в случая съгласно чл. 125 ЗДвП явяването на
органите на МВР на мястото на произшествието не било задължително. Именно в чл. 125, т.
7 ЗДвП е предвидено задължително явяване на органите на ОПП-СДВР при настъпило ПТП
и разногласие между участниците в него. Такова разногласие явно е било налице, доколкото
единия от тях е напуснал ПТП, без изобщо да слезе и да установи щетите.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Актосъставителят
е на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР и същият се явява компетентен да
издава АУАН при установяване на нарушения по ЗДвП съгласно т. 1.3 от заповедта.
Лицето, издало НП – началник Група „АНД” при ОПП-СДВР има компетентността за
това съгласно т. 2.10 от заповедта. Относно заеманата от Г.Б. длъжност на началник „АНД”
по делото е приобщена Заповед №8121К-1340 от 23.10.2019 г. за прекратяване на временно
преназначаване на държавен служител в МВР.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи
правото на защита на нарушителя.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Същият е предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, така
и от още един свидетел.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административните нарушения, извършени от
жалбоподателя. Посочено е и мястото на неговото извършване. Фактите и правната
квалификация на нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че с действията
си жалбоподателят Х.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
4
Съгласно визираната разпоредба на закона: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че на процесната дата, място и
час жалбоподателят е управлявал МПС, като излизайки напред от реда на паркирани
автомобил, не е съобразил находящия се в ляво от него лек автомобил „........” с рег. № ........
и завивайки леко наляво, е реализирал ПТП с него.
Това нарушение е извършено при форма на вината небрежност, тъй като Х.Ч. е
съзнавал задължението си да спазва правилата за движение по пътищата, включително, че
излизайки от реда на паркираните коли е следвало да съобрази находящия се паркиран до
него лек автомобил, имал е обективната възможност да го направи, но не го е сторил,
проявявайки небрежност, с което е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Безспорно в резултат на това негово действие е настъпило ПТП, поради което
законосъобразно за това нарушение отговорността му е ангажирана на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗДвП - който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случай е
била нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като деянието не съставлява и
престъпление, каквото е изискването на закона.
Предвидената глоба в размер на 200 лева е с фиксиран размер, поради което
обсъждането на въпроса относно нейното намаляване е безпредметно.
С оглед изложеното, НП в частта по пункт 1 следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Съдът счита, че безспорно се установява и второто от вмените нарушения, а именно
това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП, съгласно която – водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява
5
дадените му указания.
В случая по делото безспорно се установява, че след ПТП виновният водач го е
напуснал, като не е уведомил органите на МВР, въпреки, че в резултат на ПТП са настъпили
щети върху другия автомобил. Липсата на съгласие относно обстоятелствата се извежда от
самия факт на напускане на ПТП от страна на виновния водач.
Това нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината –
пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал настъпването на ПТП с другия автомобил, което
неизбежно води до щети по него, съзнавал е задължението си да спре и да установи щетите,
а при разногласие относно обстоятелствата да подаде сигнал на органите на ОПП-СДВР и да
изпълни дадените от тях указания, но не го е сторил, е директно е напуснал мястото на
ПТП.
Във връзка с умисъла конкретно относно това нарушение съдът ще посочи и следното:
Предвид описаните щети в протокола за ПТП и обстоятелството, че са били засегнати
повече от една части на автомобила, с който е било реализирано ПТП, предна броня
отдясно, десен калник и джанта, този състав счита, че реализираното ПТП не е останало
скрито за виновния водач, поради което и същият е съзнал настъпването му. Ето защо, за
него е стояло задължението да спре, да установи щетите и да уведоми органите на МВР при
разногласие с другия водач, но не го е сторил, с което е нарушил закона.
Правилно за това нарушение административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която - наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
В случая за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева,
която е към минимума, предвиден от законодателя, както и лишаване от правоуправление в
размер на 1 месец, което е в минимума, предвиден от закона. Тези административни
наказания според този състав отговарят както на степента на обществена опасност на самото
нарушение, така и на обществената опасност на самия водач.
С оглед на това, НП и в частта по пункт 2 следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Съдът не споделя виждането на нарушителя за маловажност, доколкото в случая се
касае за две нарушения, извършени в един и същи ден. Поради това не би могла да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло.
6
По делото не се претендират разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 100
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .......г., издадено от Началник Група
към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7