Присъда по дело №499/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 28
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800600499
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600499 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.336, ал.1 т.2 НПК Присъда от
29.03.2022г., постановена по НЧХД № 351 /2020г. на РС-И., в частта, в която
съдът е признал за невиновна подсъдимата В. Л. И., с ЕГН-**********
НЕВИНОВНА в това, че на 12.06.2019г. в гр. Е.П., на *****, е причинила на
Б. Б. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно- контузна рана в
дясната теменно- слепоочна област на главата; кръвонасядае и охлузване по
долния клепач на дясното око; охлузвания и кръвонасядания на шията;
множество охлузвания по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания и
кръвонасядания на двете мишници; кръвонасядане на дясната предмишница;
охлузване на лявата предмишница, като я е оправдал повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.130, ал. 1, НК, в частта –по отношение на отхвърляне
изцяло на предявения граждански иск от частния тъжител Б. Б. К. против В.
Л. И., както и в частта за възлагане в тежест на Б. Б. К. на разноските,
понесени от В. Л. Итгнатова като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
1
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Л. И., ЕГН **********, е адрес гр. Е.П.,
*****, за ВИНОВНА в това, че на 12.06.2019г. в гр. Е.П., на *****,
причинила на Б. Б. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана в дясната теменно- слепоочна област на главата; кръвонасядане
и охлузване по долния клепач на дясното око; охлузвания и кръвонасядания
на шията; множество охлузвания по задната повърхност на гръдния кош;
охлузвания и кръвонасядания на двете мишници; кръвонасядане на дясната
предмишница; охлузване на лявата предмишница – престъпление по чл.130,
ал.1 НК, като ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА ЗА НЕВИНОВНА
престъплението да е осъществено от нея в съучастие, под формата на
съизвършителство с Л. Ц. И., ЕГН-*** като я ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл.130, ал.3 НК ПРИЛАГА ИНСТИТУТА НА
РЕТОРСИЯТА, като НЕ НАКАЗВА подсъдимата В. Л. И.- със снета по-горе
самоличност, , поради това, че пострадалият Б. Б. К. ЕГН-**********, е
отвърнал веднага на подсъдимата В. Л. И., с причиняване на еднаква по
степен телесна повреда- разстройство на здравето временно и неопасно за
живота по смисъла на чл.130,ал.1 НК.
ОСЪЖДА подсъдимата В. Л. И., е адрес гр. Е.П., *****,
ЕГН-********** да заплати на Б. Б. К. ЕГН-**********, обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част- до размера на 3000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Л. И. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на
държавата държавна такса върху размера на присъденото обезщетение в
размер на 60 лева.
ОСЪЖДА В. Л. И. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на
държавата /бюджета на съдебната власт/ сумата от 620 лева- съдебни и
деловодни разноски, понесени в двата стадия на наказателното производство,
от които- сумата от 300 лева – по сметка на РС И. и останалата сума – в
размер на 320 лева – по сметка на бюджета на Софийски Окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Л. И. със снета по-горе самоличност да заплати на Б. Б.
К. ЕГН-**********, сумата от 625 лева – съдебни разноски, осъществени в
двете фази на наказателното производство.
2
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ПРИСЪДАТА, в отменената и част, подлежи на обжалване и
протестиране пред ВКС в 15 дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
към нова присъда по ВНЧХД№ 499/2022г. по описа на съда
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба против присъда от
29.03.2022г.,постановена по НЧХД № 351/020г. по описа на РС И..
По силата на посочената по-горе присъда РС И. е признал
подсъдимите, както следва:
- подсъдимата В. Л. И., ЕГН **********, е адрес гр. Е.П., бул. „Н.“ №, за
НЕВИНОВНА в това, че на 12.06.2019г. в гр. Е.П., на бул. „Н.“ №, в
съучастие като съизвършител с Л. Ц. И., причинила на Б. Б. К. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно- контузна рана в дясната теменно-
слепоочна област на главата; кръвонасядае и охлузване по долния клепач на
дясното око; охлузвания и кръвонасядания на шията; множество охлузвания
по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания на
двете мишници; кръвонасядане на дясната предмишница; охлузване на лявата
предмишница, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК.
- подсъдимия Л. Ц. И., ЕГН ***, с адрес гр. Е.П., бул. „Н.“ №, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 12.06.2019г. в гр. Е.П., на бул. „Н.“ №, в
съучастие като съизвършител с В. Л. И., причинил на Б. Б. К. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно- контузна рана в дясната теменно-
слепоочна област на главата; кръвонасядае и охлузване по долния клепач на
дясното око; охлузвания и кръвонасядания на шията; множество охлузвания
по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания на
двете мишници; кръвонасядане на дясната предмишница; охлузване на лявата
предмишница, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
Отхвърлил е предявения от Б. Б. К., ЕГН **********, срещу В. Л. И., ЕГН
**********, граждански иск за сумата от 3000лв., представляваща причинени
болки и страдания от твърдяното престъпно деяние.
Отхвърлил е по с. начин предявения от Б. Б. К., ЕГН **********, срещу Л.
Ц. И., ЕГН ***, граждански иск за сумата от 2000лв., представляваща
причинени болки и страдания от твърдяното престъпно деяние.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Б. Б. К., ЕГН **********,
да заплати на В. Л. И., ЕГН **********, сумата от 700лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Б. Б. К., ЕГН **********,
да заплати на Л. Ц. И., ЕГН ***, сумата от 700лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Присъдата е атакувана от повереника на частния тъжител, като
незаконосъобразна и неправилна във всичките и части, необоснована от
доказателствата, постановена в нарушение на процесуалния и материалния
1
закон. Жалбоподателят е направил подробен анализ на института на
неизбежната отбрана, съгл. чл.12 НК, както и собствен анализ на
доказателствата, на правните и на фактическите изводи, които се налагат от
преценката им.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени присъдата на РС Е. и да
постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимите- всеки
един от тях за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 НК, като
му наложи справедливо наказание, в съответствие с поисканото от РП пред
РС И..
В съдебно заседание по същество на делото жалбоподателят чрез своя
повереник адв. Б. поддържа оплакванията си срещу присъдата и направеното
искане за отмяна и за постановяване на нова присъда. Именно подсъдимата В.
Л. И. се е намесила самоволно и агресивно в спора между тъжителя и
бившата му съпруга /нейна сестра/, по въпроси, касаещи грижи за общите им
деца, като е нападнала К. с предварително приготвена и изнесена от къщата
обувалка с дълга дръжка и нанасяйки му удари, най- вече в областта на
главата му е причинила коментираните от заключението на СМЕ увреждания,
съставляващи разстройство на здравето- временно и не опасно за живота.
Излизането от къщата, на В. И., въоръжена със средството на извършване на
престъплението, илюстрира предварителна нагласа за нападение и
саморазправа с К.. Повереникът застъпва тезата, че в действителност
частният тъжител се е намирал в състояние на неизбежна отбрана, при
отблъскване на пряко и непосредствено нападение от страна на И., при което
са и причинени описаните в медицинската документация увреждания. Този
инцидент представлява ескалация, еманация на трайно и съществено
усложнените отношения между неговия доверител- от една страна и
членовете от семейството на бившата му съпруга- от друга. Една
справедлива присъда би въздействала възпиращо и би произвела ефект на
преустановяване на насилието между страните.
От своя страна защитникът на оправданата подсъдима В. И. – адв. Й.
моли да бъде потвърдена присъдата на РС И. като законосъобразна и
правилна. В зависимост от доказателства, намиращи се във взаимна
кореспонденция и еднозначни помежду си- многобройни гласни
доказателства и СМ удостоверение, първият съд – РС И. е възприел вярна
фактическа обстановка, приемайки, че И. е била нападната от К., който е
хванал за гушата и започнал да я души. Правилно съдът е приложил
института на неизбежна отбрана, приемайки, че И. се е защитавала от
противоправно нападение. Този извод, според защитника се налага и от
заключението на вещото лице по СМЕ, което описва механизма, начина на
получаване на уврежданията, причинени на В. И.. Освен това – за разлика от
последната – нападателят и К. е лице от мъжки пол, в млада възраст и се
отличава със здраво телосложение- те. притежава физическа сила, с която
превъзхожда многократно подсъдимата. По този начин, правилна е оценката
на първия съд, че предприетите от подсъдимата действия- замахване, бутане
драскане- по отношение на К., имат отбранителен характер.
Защитникът на подсъдимия Л. Ц. И.- адв. О. Р. в пледоарията си по
2
същество на делото застъпва същото становище- в полза на потвърждаване
присъдата на РС И.. От изготвената видео-техническа експертиза, с помощта
която частният тъжител се опитва да атакува присъдата на първия съд, се
установява, че изображенията на участниците в скандала и сбиването са
негодни за идентификация. Поради ниското качество и едновременното
наслагване на множество гласове, не е възможно да се идентифицират лицата,
от които изхождат съответните реплики на аудиозаписа. Нито пък е възможно
да се уточни със сигурност точното местоположение на автомобила, на който
е била разположена камерата – записващото устройство. Доколкото се
установява намеса в конфликта на неговия подзащитен- подс. Л. И., тя се
свежда до действия, насочени към защита на телесната неприкосновеност на
неговата дъщеря- първата подсъдима В. И. от действията на тъжителя К..С
други думи, намесата на И. е с една единствена цел- да се преустанови
конфликтът и побоят между страните, още повече, че същият е на 75 годишна
възраст, поради което и физическата му сила е несъпоставима с тази на
тъжителя. Неподкрепени с доказателства се явяват твърденията на частния
тъжител, касателно обстоятелството, че подс. Л. И. е упражнил спрямо него
физическа сила и го е повалил на земята. Същите са опровергани от
свидетелските показания на св. Г. К.а- майка на тъжителя, която твърди
„Синът ми не е падал на земята“.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на заявените в същата
основания, след като осъществи самостоятелен служебен контрол по
отношение на присъдата по чл.314,ал.1 НПК, въз основа на събраните в двете
инстанции доказателства и приложимия закон, прие за установено:
Съдебното следствие в първата инстанция е протекло при спазване на
правилата за събиране и проверка на доказателствата, както и при
съблюдаване на правото на защита на подсъдимите и тъжителя и техните
процесуални представители.
По този начин са били събрани годни от процесуална гледна точка
доказателства, относими към релевантните факти. Същите са били
анализирани в съдебните мотиви, като са приети факти от значение за
повдигнатото с частна тъжба обвинение.
При служебния контрол на присъдата, настоящата инстанция
констатира, че процесуалната и логическа дейност на оценка да
доказателствата и изграждане на фактически изводи на първия съд- РС И. е
осъществена в колизия с разпоредбата на чл.107, ал.5 НПН, налагаща
приемането на релевантните факти да се изгражда върху преценката на
цялата доказателствена съвкупност- на всички доказателства в тяхната
диалектична и неразривна връзка на подкрепа и противопоставяне. По този
начин, извън вниманието на съда е останало веществено доказателство- запис,
осъществен от подвижна камера, монтиран на МПС – лек автомобил. Същият
е бил коментиран от заключението на назначена от съда видеотехническа
експертиза, при което вещото лице е визуализирало и описало заснетите
кадри, както и е възпроизвело аудиозаписа, придружаващ същите. От най-
съществено значение за решаване на делото и за възприемане на годността на
това доказателство, е заключението в частта, в която се потвърждава
3
автентичността на представения като ВД запис, липсата на каквато и да е
допълнителна техническа намеса с цел манипулиране и променяне на
първоначалното съдържание на записа.
Разпоредбата на чл.14, ал.2 НПК забранява липсата на предварително
определена сила на доказателство или доказателствено средство пред
останалите. В настоящия случай съдът е осъществил анализ на две
противоположни и взаимно изключващи се по своята същност групи гласни
доказателства, касателно съществения за делото въпрос, кой е бил
инициаторът на започналия побой между тъжителя и двамата подсъдими, при
които страните взаимно са си нанесли телесни увреждания.
Вън от всякакво съмнение е, че и двете групи гласни доказателства са
били лишени от обективност, тъй като свидетелстващите –всеки един от тях е
бил пряко заинтересован от изхода на делото, поради много близка родствена
връзка с една от страните по делото, които от дълги години се намират в
трайно усложнени и постепенно ескалиращи отношения помежду си. Това в
пълна степен важи и за претендиращият да е очевидец на сбиването между
страните св. А. И., при съществуващи основателни съмнения дали позицията
му наблюдение от жилищната сграда обективно допуска и позволява
неограничена от зрителни препятствия видимост към мястото на инцидента.
За същия се установи, че е баща на детето на подсъдимата В. И., което
обстоятелство го определя като небезпристрастен- заинтересован от изхода на
делото.
Действително, решаващият съд е свободен да изгради самостоятелна
преценка в рамките на собственото си вътрешно убеждение_/ относно
годността, достатъчността и надеждността на дадени доказателства, но това
убеждение, не би могло да се осъществи произволно, без да намери опора в
същността на доказателствата, в логическите и процесуалноправните
критерии за тяхната оценка, създадени от законодателя, без да бъде
убедително защитено и аргументирано.
В настоящия случай –при наличието на две групи гласни доказателства,
състоящи се от обяснения на привлечени към отговорност лица – на които
законът е признал правото да дават обяснения, по собствена преценка, без
ангажимент за установяване на обективната истина, както и на свидетели,
които се намират в такава родствена близост с една от страните,
предоставяща им правото на отказ от свидетелстване по чл.122 НПК,
единственото надеждно, обективно, лишено от субективизъм и външно
вмешателство доказателство, представляващо убедителен източник на
информация за случилото се е било коментираното по- горе ВД, което съдът е
следвало да прецени, ведно с цялата доказателствена съвкупност, ако не- като
доказателство, имащо съществено значение за доказването на релевантните
факти, то най-малко – като средство за арбитриране и извеждане на една от
групите свидетелски показания, като по- истинна и достоверна по въпроса за
инициативата за физическата саморазправа – от кого е осъществено
нападението и нанасяне на първия удар.
От внимателния прочит на заключението на вещото лице, касателно
4
наблюдение и коментиране на свалените от устройството записани кадри се
установява:
„В 8:02:36 часа Ж1 /св. К. И./ застава, изчаквайки на тротоара в близост
до паркиран лек автомобил на платното за движение. Зад превозното
средство, на което е поставено записващото устройство, застава М1 /частният
тъжител/, който носи с дясната си ръка малко дете.М1 отваря багажното
отделение на превозното средство, изважда предмет с неопределена форма,
при което се отправя, носейки детето към Ж1 / св.К. И./. М1 се връща до
автомобила и излиза извън периметъра на камерата, като малко след това
отново се появява зад превозното средство, носейки още едно дете в ръцете
си, като се отправя към Ж1. М1 предава и другото дете на Ж1 и излиза извън
периметъра на камерата. Ж1, държаща децата в двете си ръце се приближава
към М2 и застава от неговата лява страна. В периметъра на камерата влиза Ж3
/свидетелката Г. К.а/. В периметъра на камерата влиза Ж2, /подсъдимата
В. И./ която ръкомаха енергично с дясната си ръка.Ж3 посяга с лявата си
ръка към лявата ръка на Ж2. М1 отдръпва ръката на Ж3 встрани. Ж1 и Ж3
започват разговор помежду си, Ж2 частично излиза извън обсега на
камерата и започва да жестикулира с дясната си ръка, замахва рязко с
лявата си ръка, в която държи продълговат предмет, в посока М1. М1
влиза в периметъра на камерата, хванал с дясната си ръка
продълговатия предмет от другата му страна и се опитва да го отскубне
от Ж2. Двамата се сдърпват.Ж3 хваща Ж2 за лявата и ръка с нейната дясна
ръка и посяга с другата си ръка към нейното лице. В спречкването се намесва
М2 като се опитва да ги разтърве. Всички лица се боричкат в кръг.По време
на спречкването Ж2 замахва многократно над главата си с двете си ръце,
държейки продълговат предмет в посока на М1. Всички лица се разделят.
При разпита си при приемане на заключението вещото лице
потвърждава, че единственото физическо посегателство, спрямо М1 –
частния тъжител Б. К., което се вижда на записа е от жената, държаща в
ръцете „дългия предмет“ /обувалка/ и замахваща с него по посока на
тъжителя- подсъдимата В. И..
Съвкупната преценка на доказателствата- най- вече гласни такива,
преценени от първия съд, ведно с веществено доказателство- диск, със запис
от портативна видеокамера, монтирана на автомобил и коментара на кадрите
и аудиозаписа от камерата от вещото лице по назначената видеотехническа
експертиза, обуславят допусната необоснованост на фактическите изводи,
както и приемане на различна фактическа обстановка, от възприетата от РС
И., а именно:
Частният тъжител Б. К. и св. К. И. са бивши съпрузи. От брака си, който
е бил сключен на 2.05.2015г. имат родени две малолетни деца – К. и Р..
Постепенно отношенията между съпрузите се влошили, поради което бракът
им е бил прекратен със съдебно решение на РС Е.П., по силата на което
родителските по отношение на малолетните деца били предоставени за
упражняване от майката, а на бащата бил определен режим на лични
отношения. По този начин, децата живеели заедно с майка си св. К. И., в
жилище в гр. Е.П., на бул. „Н.“ №, заедно с родителите на К. И. – майка и,
5
баща и – подс. Л. И. и сестра и – подсъдимата В. И.. След прекратяване на
брака между двамата бивши съпрузи, възникнали множество спорове,
касаещи най- вече родителските права и режима на лични отношения, поради
което между страните били предявени множество искове, основаващи се на
взаимни претенции, най- вече за неспазване на определените дни и часове за
лични отношения и предаване на децата на бащата. В тези обективно влошени
отношения се намесила и сестрата на К. И. – подсъдимата В. И., повод на
което станали предявени искове – по наказателен ред, и за защита от домашно
насилие между частния тъжител К. и подсъдимата В. И..
На 12.06.2019г. по изпълнение на определените със съдебно решение на
граждански съд мерки за лични отношения на малолетните деца с техния
баща, същите пребивавали при него, при което частният тъжител следвало да
ги върне обратно на майка им, в жилището в което живеела постоянно в гр.
Е.П., ул. „Н.“ № 78.
За целта, на същата дата около 8 ч. сутринта, същият пътувал с двете
деца, управлявайки личния си автомобил, на който била монтирана записваща
камера. В същия автомобил, заедно с децата пътувала и майката на частния
тъжител Б. К.- св. Г. К.а. Двамата очаквали неприятности при срещата и
контакта си със семейството на бившата съпруга на тъжителя, поради което и
при пристигането си на ул. „Н.“ №, К. привел записващата камера в работен
режим. Спрял автомобила, слязъл от него и предприел действия за
надлежното предаване на децата на майка им- св. К. Л., който изчаквала на
тротоара пред дворното място на жилищната сграда в компанията на баща си
–подс. Л. И.. Б. К. последователно предал децата, заедно с техни вещи,
намиращи се в багажното отделение на лекия автомобил.След предаването на
второто дете, св. К. И. упрекнала бившия си съпруг за състоянието, в което се
намират децата. Между двамата започнал спор, с взаимна размяна на упреци
и обидни реплики. В един момент, внезапно за тъжителя от жилищната
сграда изскочила сестрата на св. К. И.- подсъдимата В. И., държейки в ръцете
си дълга пластмасова обувалка, приближила се към спорещите и започнала да
нанася удари по главата на тъжителя с обувалката . В този момент се
намесила св. Г. К.а, майката на частния тъжител и се опитала да защити сина
си, като хванала В. И. за ръката. Тъжителят К. посъветвал майка си да не се
намесва, като хванал и отстранил ръката и. След което Г. К.а се обърнала към
К. И. и започнала спор с нея. В същото време В. И. продължава да се разправя
с частния тъжител К., като с помощта на пластмасовата обувалка му нанесла
многобройни удари в областта на главата и лицето. Тъжителят се опитал с
едната си ръка да хване обувалката от другия край и да я изтръгне от ръцете
на нападателката си , но не успял, поради което хванал за шията подс. В. Л. и
я стиснал с другата си ръка. На помощ отново му се притекла майка му – св.
Г. К.а, която нанесла удар в областта на лицето на подс. И.. В боя се намесил
и подсъдимият Л. И., който се опитал да разтърве участниците. В крайна
сметка физическата саморазправа била преустановена, като тъжителят,
придружен от майка си се отправил към болнично заведение, където му била
оказана първа помощ и били документирани описаните увреждания в
представеното пред съда съдебно-медицинско удостоверение.
6
От писмените доказателства, медицински документи, коментирани от
експертизата, изготвена от вещото лице – съдебен медик В. Т., се установява,
че на частния тъжител и на подсъдимата при описания по-горе конфликт са
причинени следните травматични увреждания:
На подсъдимата В. Л. И.: разкъсноконтузна рана в областта на долната
устна, съставляваща временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, кръвонасядания в областта на шията и крайниците и охлузване
по горните крайници- причинили болка и страдание;
На частния тъжител Б. К.-разкъсно-контузна рана в дясната теменно
слепоочна област на главата, кръвонасядане, съчетано с охлузване на
долния клепач на дясното око, охлузвания и кръвонасядания в областта
на шията, множествени охлузвания в областта на гърба, кръвонасядания
и охлузвания по лявата мишница и по двете предмишници. Разкъсно-
контузната рана съставлява разстройство на здравето временно и
неопасно за живота, останалите увреждания са причинили болка и
страдание.
Видът на описаните вреждания, съответства напълно на приетия по-горе
механизъм на тяхното причиняване. Същият се подкрепя и от събраните
гласни доказателства, преценени в съвкупност. В противоречието между
двете противоположни групи гласни доказателства, относно това по чия
инициатива е започнал побоя, от кого е осъществено нападението съдът
приема за достоверни пок.св. Г. К.а, а именно, че подсъдимата В. И. е нанесла
първа удар върху главата на подсъдимия, размахвайки обувалката в ръце.
Това съждение има опора в законите на формалната логика, според които не
може да има друга причина, неприсъстващата първоначално на мястото на
словесната разправа между бившите съпрузи подсъдима В. И., да се отзове на
мястото, въоръжена с предмет, характеризиращ се с достатъчна здравина и
дължина, пригоден с него да бъдат нанесени удари и да се причини болка и
телесни увреждания. Действията на подсъдимата В. И., обективирани в
горното издават единствено умисъл за нападение над частния тъжител К.,
като единствено обяснение от гледна точка на формалната логика.
Обстоятелството, че подсъдимата е нападнала К., нанасяйки му удари
по главата и лицето с изнесения от жилищната сграда предмет, се установява
по безспорен начин от коментара на кадрите от вещото лице по назначената
видеотехническа експертиза. Вещото лице е категорично, че записът е
автентичен- не е бил обект на вторична намеса или манипулация. От
заключението му се установява още упоритостта, с която И. е нанасяла
ударите, като нито намесата на майката на тъжителя –св. Г. К.а, /която се
опитала да я хване за ръката/, нито на самия тъжител, който я превъзхожда по
физическа сила, не е успял да и отнеме средството на нанасяне на удари, като
го издърпа от ръцете и . На следващо място, въззивният съд се разграничава
от предходната инстанция, като не кредитира с доверие показанията на св.А.
И., за когото приема, че изобщо не е бил очевидец на инцидента.
Подсъдимата е прикривала действителните си отношения с него като баща на
детето и, опитвайки се да го представи като безпристрастен свидетел-
незаинтересуван от изхода на делото. Обстоятелството, че имат общо дете е
7
установено документално, по инициатива на съда, с удостоверение от
регистрите за гражданско състояние на българските граждани.
В показанията си свидетелят услужливо, макар и твърде неумело се
опитва да обслужи защитната позиция на подсъдимата, твърдейки, че е
нападната от тъжителя и се е отбранявала. Запитан от съда, по каква причина
е излязла от къщата, носейки обувалката в ръцете си, свидетелят отговаря, че
не би могъл да даде обяснение. От гледна точка на формалната логика, е
малко достоверно свидетелят да пребивава в 7 часа сутринта, при положение,
че е ангажиран с ремонт в жилището. В действителност той не може да даде
достоверна причина за пребиваването си в жилището на подсъдимата в този
ранен час, като веднъж твърди, че бил ангажиран с ремонтна дейност да
поставя фаянс, а в същото време- че е пиел кафе, заедно с домакините. При
установената твърде лична и интимна връзка с подсъдимата още по-
недостоверно е, виждайки, че физически силен мъж и нанася побой, да не се
намеси по никакъв начини дори да не се притече на помощ, излизайки на
улицата, а да продължи спокойно да наблюдава побоя, пиейки кафето си,
отсъствие на каквато и да е негова реакция на това, което твърди, че се случва
с В. И. пред погледа му- дори и словесна, вербална намеса от негова страна.
Предвид всичко изложено по-горе е неверен материалноправния извод,
за противоправно нападение от страна на частния тъжител Б. К. и за
неизбежна отбрана против такова по смисъла на чл.12,ал.1 НК, осъществена
от подсъдимата, изключващ престъпния характер на деянието, както е приел
първият съд.
Установи се, че тъжителят, след като е бил нападнат от подсъдимата И.
при което му е причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, същият е отвърнал веднага със същото деяние и е причинил на
подсъдимата В. И. същото по степен увреждане, поради което съдът приложи
института на реторсията, като освободи и двамата от наказателна
отговорност.
Поведението на В. И. спрямо тъжителя съставлява същевременно и
граждански деликт, поради което съдът, като прецени характера и степента на
уврежданията, средството с което са нанесени, интензитета на ударите,
предисторията в отношенията между страните, самоволната насилствена
намеса на И. между спорещите, намери, че причинените на тъжителя
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 1500 лева и
отхвърли иска в останалата част до размера на 3000 лева, като неоснователен
и недоказан. Тъжителят не е претендирал присъждане на законната лихва за
забава.
Същевременно, от установеното по-горе се налага извода, че намесата и
действията на подсъдимия Л. И. са били насочени към потушаване на
конфликта и разтърваване на участниците в него, поведението му не
представлява умишлено престъпление по чл.130 НК, изводът на РС И. е
законосъобразен, присъдата в тази част следва да бъде потвърдена. По този
начин липсва основание да се приеме, че престъплението е причинено в
съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 НК.
8
В тежест на подсъдимата следва да бъдат възложени направените
разноски, както и държавна такса върху размера на присъденото обезщетение.
Мотивиран от тези съображения, въззивният съд постанови новата
присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.





9
Съобщи за изтекли лични данни