Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 23.10.2020 год.

 

 

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 19.10.2020 г., в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

              при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1707  по описа за 2020 г.  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от Д.И.И., ЕГН ********** *** и от Д.Д.И., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. М.М.Т. ***, със съдебен адрес:***, против З.  к. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 51 Д, с правно основание: чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: главница: 229,06 лв.

Ищците твърдят, че на ****.2018 г. вечерта собственият им л.а. „*********“, модел „*****“ с рег. номер ******** бил паркиран на обособен паркинг на адрес:  ул. „*****“ ***в гр. С.. Преди потеглянето на единия от ищците за работа около 8.00 часа на ****.2018 г., същият установил, че процесното МПС претърпяло инцидент, изразяващ се в удар в задната му част от друг неустановен лек автомобил.

Ищците притежавали валидно сключена застраховка „Каско“ с номер на полицата: *********по отношение на процесното МПС към ответното друже********о след настъпилото застрахователно събитие те посетили офис в гр. С.. Бил направен  от представител на ответника - вещо лице Р. Т.  опис на щета от ****.2018 г. Щетата била  заведена под номер *********.

Сочат, че на  ****.2018 г. им бил изпратен отказ от страна на ответника с рег. номер ****, в който те били уведомени, че няма да получат плащане по сключената от тях З. полица номер *********, тъй като не били спазили правилата на т. 28.6. от Общите условия за застраховане. Неспазването на въпросната разпоредба от тяхна страна се изразявало в непредставянето на процесното МПС с рег. номер ******** за заснемане на застрахователя, след настъпилото на ****.2018 г. застрахователно събитие.

Сочат, че  на 27.07.2020 г. подали писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса Застраховането, но  ответникът не се произнесъл в законоустановения 7 дневен срок и оставил възражението (жалбата) им без уважение.

Сочат, че имуществени вреди по отношение на съсобствения им лек автомобил марка „*********“, модел „*****“ с рег. номер ********, били както следва

1.         Броня задна - със степен на увреда-ремонт + боя;

2.         Основа ДКН- със степен на увреда - смяна;

3.         Спойлер броня задна - със степен на увреда - мат;

Считат, че така постановеният им отказ с изх. номер ****/****.2018 г. бил изцяло незаконосъобразен и неоснователен, тъй като незабавно след установяването на щетата по ищцовото МПС с рег. номер ******** от ****.2018 г., те посетили офис на ЗК „Лев Инс“ АД и същото било огледано от вещото лице Р. Т. - служител на ответното дружество. От  самия него им бил издаден и опис на щети от същата дата, в който подробно по пера били обективирани имуществените вреди по съсобствения им лек автомобил, както и тяхната степен на увреда.

Считат,  че така постановеният отказ се явявал изцяло неправомерен и същият следвало да бъде отменен.

Твърдят, че дори и да се приемело, че ищците не са изпълнили задължението си за предоставяне на собственото им МПС с рег. номер ******** да бъде заснето в оторизирани пунктове на застрахователя след настъпилото застрахователно събитие от ****.2018 г., то за да бъде неизпълнението на това задължение значително с оглед интереса на застрахователя, следвало то да бъде в пряка причинно-следствена връзка с понесените вреди.

Сочат, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена З. стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.

Молят съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД ЗД „Лев Инс“ АД, с ЕИК: ********* да заплати в полза на ищците сумата в размер на 190,00 лева, представляваща стойността на претърпените от тях имуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ по отношение на собствения им лек автомобил марка „*********“, модел „*****“ с рег. номер ********, които са както следва:

1.         150,00 /сто и петдесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената необходима за ремонта на капака на багажника в размер на 50 /петдесет/ лева, стойността на боята в размер на 50 /петдесет/ лева и цената на труда необходим за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/ лева;

2.         20,00 /двадесет/ лева, представляваща цената необходима за подмяната на основата на ДКН, със степен на увреда смяна;

3.         20,00 /двадесет/лева, представляваща цената необходима за пребоядисването на спойлера на задната броня, със степен на увреда МАТ;

Общата сума на претърпените имуществени вреди е  в размер на 190,00 /сто деветдесет/ лева.

Молят съда да осъди ответника да им заплати законна лихва (мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от 30.07.2018 г. до датата на неговото завеждане - 07.08.2020 г. в размер на 39,06 (тридесет и девет лева и шест стотинки) лева, както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да им изплати и законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 07.08.2020 г.

Молят обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на съсобствения им лек автомобил, ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до датата на неговото завеждане - 07.08.2020 г., както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да им изплати и законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 07.08.2020 г., както и направените от тях съдебно - деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по посочена банкова сметка, ***. М.Т.,

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез процесуалния му представител.

Оспорва изцяло предявените искове - по основание и по размер.

Сочи, че с исковата молба ищците претендирали изплащане на застрахователно обезщетение за установени на дата ****.2018г. увреждания на паркирани лек автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. № ********. Във връзка с реализираното събитие и въз основа на попълнено уведомление на ****.2018 г. при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била  образувана преписка по щета № *********. Същата  образувана във връзка с постъпило при ЗК „Лев Инс“ АД Уведомление за настъпило застрахователно събитие, попълнено от С.Б.Н., на основание застрахователен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полипа № *********.

Претенцията била отказана, като неоснователна и недоказана пред ЗК „Лев инс“ АД, за което Д.И.И., ЕГН: ********** бил уведомен с писмо с изх.№ ****/****.2018г.

Сочи, че съгласно т. 28.6, раздел IX от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, Застрахователят не дължал плащане на обезщетение при МПС, което не е преминало заснемане в оторизираните пунктове на застрахователя.

Съгласно т. 17, раздел VI от Общите условия, Застрахователния договор, включително и при всяко негово подновяване, влизала в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане /застраховано/ МПС, които се извършвали в оторизираните пунктове на застрахователя, за което се съставял талон, подписан от страните.

Към датата на процесното застрахователно събитие - ****.2018г., предложеното за застраховане МПС не било представено на ЗК „Лев Инс“ АД за оглед и заснемане, във връзка с което съгласно т. 28.6, раздел IX и т. 17, раздел VI от Общите условия, неразделна част към сключения застрахователен договор, обективиран в застрахователна полипа № *********, последният не бил влязъл в сила.

В застрахователна полица № *********, застрахованият чрез подписа си декларирал, че е запознат, че полицата влиза в сила, след оглед и заснемане на МПС, съгласно т. 17, раздел VI от ОУ, тъй като текст с такова съдържание бил инкорпориран в полицата. На дата 18.10.2017г. била попълнена и приложена към полицата декларация, с която застрахованият декларирал, че са му представени Общите условия към застрахователна полица № *********, запознат е с тяхното съдържание, съгласен е и е прочел Общите условия, одобрени от Управителния съвет на ЗК „Лев Инс“ АД и му бил  връчен техен екземпляр.

Сочи, че предвид гореизложеното, предвид липсата на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, поради непредставяне от страна на ищцовото дружество на предложеното за застраховане МПС марка „*********“, модел „*****“, с рег. № ******** за оглед и заснемане, дружество е изпълнило задължението си, като претенцията, във връзка с която е образувана щета № *********, е отказана, като неоснователна и недоказана пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, за което Д.И.И., ЕГН: ********** бил уведомен с писмо с изх.№ ****/****.2018г.

Сочи, че обстоятелствата, при които  настъпило процесното събитие, изложени в исковата молба, се разминавали с обстоятелствата, декларирани в постъпилото уведомление за настъпило застрахователно събитие, във връзка с което оспорва изцяло механизма на събитието, вследствие на което се твърдяло, че са настъпили вредите по процесния автомобил.

Оспорва предявения иск като прекомерен.

Оспорва размера на иска, като счита, че претендираната сума за извършването на ремонт на застрахования автомобил е завишена, предвид средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Оспорва размера на иска, като счита, че претендираната сума за извършването на ремонт на застрахования автомобил/закупуване на части е завишена, предвид средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

На датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение - ****.2018г., в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично било изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка.

Сочи, че по преписката, както и към исковата молба не били представени разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесното МПС или закупуване на части, във връзка с което не ставало ясно по какъв начин е определена претендираната сума в настоящото производство.

Оспорва претендираната сума като предявена в прекомерен размер.

Сочи, че съгласно т. 43 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“ АД, неразделна част от сключения застрахователен договор, застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават, както следва до 3 щети, но не повече от 10% от съответната ЗС при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3,5 тона.

 Сочи, че предвид определеното и изплатено обезщетение в размер на 448.80лв. по предходно заведена претенция с № ************* и предвид застрахователната стойност на автомобила в размер на 10,500.00лв., застрахователното обезщетение по процесната претенция, не би следвало да надвишава размер от 601.20лв.

Предвид гореизложеното, на самостоятелно основание оспорва исковата претенция за размера над 601.20лв.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен: Искът за лихви бил акцесорен и неоснователно********ия  иск водил до неоснователност на иска за лихви.

Възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника. В случай, че претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е над минималния размер съгласно НМРАВ, прави  възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Не възразява срещу искането за назначаване на съдебна-автотехническа експертиза с поставените от ищцовата страна въпроси, като в случай, че съда я допусне, моли експертизата да бъде разширена с  допълнителни въпроси.

 

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно, от представеното свидетелство за регистрация на МПС № ********* от 14.03.2069 г. на МВР Пътна полиция С., лек автомобил марка „*********“, модел „*****“ с рег. № ******** е собственост на Д.И.И. и Д.Д.И. – ищци в настоящото производство. За същото МПС е налице сключена към ****.2018 г. застраховка – „Каско“ на МПС, застрахователна полица *********, валидна за период  от  28.10.2017 г. до 27.10.2018 г. Ответникът не оспорва валидността на правоотношението  застраховка „Каско“ на МПС за процесния автомобил.

По делото са приети като доказателства: Опис – заключение от ****.2018 г.; Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица *********от ****.2018 г.; Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства , без релсови средства.

Видно от представено по делото писмо изх. № ****/****.2018 г. от ЗК „Лев И.“ АД до ищеца И., същият е уведомен, че по заведена щета № ********* при ЗК „Лев И.“ АД по застраховка „Каско“ на МПС на л.а. „*********“, модел „*****“ с рег. № ********, не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че: „Съгласно т.28.6 вр. т. 28 от ОУ, Застрахователят  не дължи плащане на обезщетение при МПС, което не е преминало заснемане в оторизираните пунктове на Застрахователя и/или необезопасено, съгласно изискванията на Застрахователя МПС“.

 

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в която вещото лице заключава, че стойността на щетите по л.а. „*********“, модел „*****“ с рег. № ******** в след********а на 206,80 лева. Сочи, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпилия инцидент и щетите по л.а. „*********“, модел „*****“ с рег. № ********.

Сочи, че задната броня на „*********“, модел „*****“ с рег. № ******** подлежи на ремонт, задната броня и спойлерът подлежат на боядисване.

Вещото лице сочи, че средната пазарна цена на щетите по л.а. „*********“, модел „*****“ с рег. № ******** в след********а на 206,80 лева.

Като доказателство по делото е прието  заверено копие от ликвидационна преписка за щета № *********.

 В проведеното открито съдебно заседание на 19.10.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител на осн. чл. 214 ГПК прави искане за допускане изменение на размера на предявения от иск, като се съобразява   със заключението на вещото лице. Прави искане за увеличаване размера на иска  -  от първоначално предявения 190,00 лева, като  претендира същият да е 206,80 лева.

Съдът е уважил искането на ищеца и на осн. чл. 214 ГПК е изменил размера на предявения иск  на 206,80 лева.

 

            От така у********и изводи:

    Съгласно нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Каско и злополуки“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, който текст гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „КАСКО“ на МПС № *********за застраховки Каско и злополуки, валидна за период  от  28.10.2017 г. до 27.10.2018 г. за лек автомобил „*********“, модел „*****“ с рег. № ********,  с валидност към датата на настъпване на ПТП. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Видно от представените документи по делото, застрахователят е бил уведомен за инцидента и след представяне на съответните документи е образувал преписка по щета, но същият е отказал да изплати претенцията на ищците за изплащане на застрахователното обезщетение. Като причина затова е посочил, че пострадалият автомобил не е преминал заснемане в оторизираните пунктове на Застрахователя – видно от Писмо изх. № ****/****.2018 г. на ЗК „Лев Инс“ АД.

Застрахователят съгласно чл. 408 ЗК може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователно събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователно събитие от застраховащ с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие или  в други случаи, предвидени със закон.

Дори и да се приеме, че ищците не са изпълнили задължението си за предоставяне на собственото им МПС с рег. номер ******** да бъде заснето в оторизирани пунктове на застрахователя след настъпилото застрахователно събитие от ****.2018 г., то за да бъде неизпълнението на това задължение значително с оглед интереса на застрахователя, следва то да бъде в пряка причинно-следствена връзка с понесените вреди. В случая твърдяното от ответника неизпълнение на общите условия на застрахователния договор безспорно не е благоприятствало настъпването на застрахователното събитие и не е оказало, каквото и да било въздействие върху него, поради което отговорността на ответника по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

В действително, дори и да се приеме, че е налице подобно неизпълнение на вече поети от ищците договорни задължения, съгласно чл. 408, т. 3 е необходимо въпросното неизпълнение да е довело до възникването на застрахователното събитие, т.е. твърдяното неизпълнение на общите условия задължително трябва да е на********ост с настъпилите щети. В настоящия случай недоказан от страна на ответника е въпросът как и по какъв начин непредаването на процесното МПС за заснемане е благоприятствало настъпването на претендираните от ищците имуществени вреди. В тази връзка е и постановеното от ВКС решение № 4 от 21.03.2012 Г. по Т. Д. № 81/2011 Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС. Съгласно него освобождаването на застрахователя от отговорност умишлено причиняване на застрахователното събитие е позволено от закона само при условието, визирано в чл. 211 КЗ (стар), ако умисълът е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице.

Вещото лице по САТЕ е категоричен в заключението си, че посочените в описа на претенцията пред застрахователя вреди се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП- то. Експертизата не е оспорена от ответника, а и същият не ангажира от своя страна други доказателства.

На следващо място, съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати за********о на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От горното следва, че при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като  застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда) стойност на имуществото.

За установяване на горните обстоятелство по делото е изслушана  и приета САТЕ,  от която е видно, че стойността на вложените при ремонта на лек автомобил лек автомобил „*********“, модел „*****“ с рег. № ******** нови части, консумативи и труд, към датата на настъпване на събитието възлизат на 206,80 лева.

 Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице, което подробно ги е описало по вид, количество и цена. Както вече се посочи, именно при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, то следва да бъде изчислено според действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както е предвидено в КЗ, защото в противен случай несправедливо и необективно би се определил размерът на щетите.

В заключение трябва да се обобщи, че по делото е доказано настъпване на застрахователно събитие, за което застрахователят е бил уведомен, същият е образувал при себе си преписка по щета, но не е изпълнил задължението си да изплати застрахователното обезщетение. След като са били налице предпоставките, задължаващи ответника да заплати застрахователно обезщетение до размера на действително причинените вреди, с решението това му действие следва да бъде коригирано и в този смисъл страната трябва да се осъди да заплати претендираната сума.

По въпроса за разноските по делото:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в  настоящото производство, за които е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК и които са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказател********а такса в размер от 50,00 лева, депозити за вещо лице за САТЕ в размер на 130,00 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00  лева.

Направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява основателно. Платеният хонорар е в размери, по-голям от минимално определените такива за подобна цена на иска според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/ 09.07.2004 г., а именно същият следва да бъде коригиран на 300,00 лева.

 

На осн. чл. 124, ал. 4 ищецът е посочил банкова сметка, ***е суми:  IBAN: ***, „Райфайзен банк“ ЕАД, адв. М. Т..

 

Поради изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Застрахователна  к. „Л.Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 51 Д, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.М.  да заплати на Д.И.И., ЕГН ********** *** и Д.Д.И., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. М.М.Т.,   сумата в размер на 206,80 лв. /двеста и шест лева и 80 ст./, представляваща стойността на претърпените от тях имуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ по отношение на собствения им лек автомобил марка „*********“, модел „*****“ с рег. номер ******** и законната лихва, считано от - 30.07.2018 г. до датата на завеждането на настоящата искова претенция - 07.08.2020 г. в размер на сумата от 39,06 лв.,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата претенция – 07.08.2020 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Застрахователна  к. „Л.Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 51 Д, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.М.  да заплати на Д.И.И., ЕГН ********** *** и Д.Д.И., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. М.М.Т., направените по делото разноски, в размер на 480,00 лв /четиристотин и осемдесет лева и 00 ст./.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

                                                                       Районен  съдия