№ 102
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900198 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 5843/29.03.2021 г. на „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ив.
Срацимир“, № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че М. ХР. АТ., ЕГН **********, с
местожителство в *******, дължи: - сумата 72000.00 лв., неплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ;
- сумата 9160.00 лв., възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на
осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“; - сумата 18360.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. –
27.07.2020 г. , на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 43200.00 лв., договорна неустойка, на осн.
чл. 2.7, - сумата 100.00 лв., законна лихва върху главницата, за периода 27.07.2020 г.
(прекратяване на договора) – 31.07.2020 г.; всички дължими по силата на Договор за заем
№ 261-ВН-11.10.2018 г./11.10.2018 г.; - сумата 3000.00 лв., неплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ;
- сумата 381.67 лв., възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн.
чл. 2.2, б. „ж“ и б. „з“; - сумата 765.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. –
27.07.2020 г., на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 1800.00 лв., договорна неустойка на осн. чл.
2.7; - сумата 4.17 лв., законна лихва върху главницата за периода 27.07.2020 г.
(прекратяване на договора) – 31.07.2020 г., дължими по силата на Договор за заем № 258-
ВН-10.10.2018 г./10.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 10661/2020 г., на ВРС, XII с.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора за заем
съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и от 11.10.2018 г. - за сумата 72000.00 лв.
Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 %
като длъжникът следвало да заплаща по погасителен план към договора само дължимата
лихва под формата на месечни вноски, а предоставената в заем главница била дължима при
изтичане на уговорения срок на договорите. Поради неизпълнение на задълженията по
договорите и заплащане от ответника само на първите 14 бр. вноски за дължима лихва по
двата договора сочи, че е упражнил правото си на едностранно прекратяване с покани
връчени лично на длъжника, считано от 27.07.2020 г. като се твърдят останали неплатени
задължения. Така по договорите дължими били предоставените в заем главници, дължима
1
била още възнаградителната лихва върху главницата в размер на 20 % годишно и
наказателна лихва за забава в размер на 5 %, месечно, начислявана върху предоставената в
заем сума, за период с начална дата падежа на всяка неплатена месечна вноска до датата на
прекратяването. Уточнява, че за периода на извънредното положение, както и два месеца
след това 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. наказателна лихва не е била начислявана. Излага още,
че по двата договора се дължи и неустойка в размер на 60% от предоставените в заем суми.
Претендира се и законна лихва върху главниците за периода от прекратяването на
договорите 27.07.2020 г. - 31.07.2020 г.
В границите на срока по чл. 267 ГПК, ответникът М.А., депозира писмен отговор, в
който счита иска за неоснователен. Релевира възражение за неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
тъй като не била налице яснота относно задълженията за законна, договорна и наказателни
лихви. Отделно сочи, че се кумулира неустойка в размер на 60 % от заемната сума с
наказателна лихва в размер на 5 % върху непогасената заемна сума. Сочи, че тези при тези
уговорки и при дължима договорна лихва в размер на 20 %, се достига до неоснователно
обогатяване на ищеца. Още сочи, че са налице нарушения на чл. 11, т. 20, т. 26 и ал. 2 ЗПК,
както и противоречия на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 10 и 19 ЗЗП. Сочи, че
след като се твърди от ищец, че договорите са прекратени, то връщане на главниците
следвало да бъде търсено по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва предсрочната
изискуемост като твърди, че подписите положени от името на ответника в представените 2
бр. разписки от 27.07.2020 г. не са изпълнени от лицето М.А.. Твърди, че подписите и
почеркът на А. са пренесени от други документи. Сочи, че съобразно чл. 6 от ЗМДВИП, до
два месеца след отмяна на извънредното положение задълженията не могат да бъдат
обявявани за предсрочно изискуеми и договорите не могат да бъдат разваляни поради
неизпълнение. Твърди, че ответникът е заплатил гаранционна вноска в размер на 14400.00
лв. съобр. пар. 4 от р. Предварителна информация, на 12.10.2018 г., както и на 18.10.2018 г.,
сумата 600.00 лв., гаранционна вноска по договор за заем на 3000.00 лв. На 11.11.2019 г. е
заплатил още сумата 1250.00 лв. и на 27.02.2020 г., сумата 1250.00 лв. Уточнява, че от
последните суми 1200.00 лв. се отнасят по единия договор, 50.00 лв. по другия договор.
Всички тези суми не ставало ясно как са били отразени от ищеца. Оспорва подписите
положени от името на ответника на всяка страница в представените договори за заем от
10.10.2018 г. и 11.10.2018 г., погасителните планове към тях, предварителни договори за
заем – 2 бр. от 27.09.2018 г., европейски информационен формуляр – 2 бр., примерен
погасителен план – 2 бр. и твърди, че те не принадлежат на ответника.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която излага, че спрямо процесните договори приложение намира Закон за
кредитите за недвижими имоти на потребители, а не Закона за потребителския кредит. Сочи,
че дружеството е регистрирано като финансова институция по чл. 3, ал. 2 ЗКИ. На ответника
е предоставена информация относно параметрите на двата договора още на 27.09.2018 г., т.е.
14 дни преди сключването им. Излага, че уговорките в сключените договори, впоследствие
обективирани в договора за ипотека са индивидуално уговорени и сочи съдебна практика по
въпроса кога една клауза се счита за индивидуално уговорена. Отделно сочи, че в двата
договора за заем ответникът е удостоверил, че са му предоставени и е бил запознат със
стандартен европейски формуляр и ОУ и е уведомен за всички клаузи от договорите, както
и с правото му на отказ от договора и последиците от това. Още сочи, че сумата от 3000.00
лв., по Договора от 10.10.2018 г. е предоставена в брой при подписване на договора, а
сумата от 72000.00 лв. по Договора от 11.10.2018 г. е преведена по банкова сметка на
ответника, с което задълженията му били изпълнени. Твърди, че уговорения фиксиран
лихвен процент от 20 % е ясно и недвусмислено посочен и по размер не противоречи на чл.
29, ал. 9 ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50% на ГПР. Уговореният
лихвен процент и по двата договора бил разпределен в месечните вноски по заемите и се
дължал до 11-то число на месеца като по Договора от 11.10.2018 г. размерът на месечната
вноска бил 1200.00 лв., а не както първоначално било посочено. Уточнява, че дължимите
гаранционни вноски и по двата договора служели да обезпечат изплащането на сумите по
кредита през първите дванадесет месеца от действието им и не представлявали предплатени
лихви. Излага, че внесените от ответника гаранционни суми и по двата договора са били
отнесени за погасяване на първите 12 вноски по договорите като ответникът е заплатил на
датата на падежа 11.11.2019 г. 13-та вноска и по двата договора, а 14-та вноска и по двата
2
договора е заплатена от него със закъснение на 27.02.2020 г. Счита, че претендираната
наказателна лихва в размер на 5 % месечно от заемната сума, уговорена в чл. 2.6 от
Договорите, не противоречи на добрите нрави. По отношение на уговорената неустойка при
прекратяване на договора, в размер на 60 % от заетата сума, сочи че това вземане е
уговорено изрично в договорите, начислява се върху неплатената част от главницата, не
дублира друго вземане по договорите и е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 и 4
от ЗКНИП. Твърди, че всички оспорени от ответника документи са подписани от него и ще
се ползва от тях.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор,
в който поддържа изложеното в отговора становище по исковете и релевираните
възражения. Репликира изложеното в допълнителната искова молба от ищеца.
В първо съдебно заседание ищецът и ответникът не изпращат представители.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е било предмет на спор между страните, че процесните суми са предмет на
издадена в полза на ищеца Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 10661/2020 г., на ВРС, XII с.
По делото е представен Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г., от който се
установява, че на 11.10.2018 г., ищецът “НОВО ФИНАНС“ ООД е предоставил на ответника
М.А. в заем сумата 72000.00 лв., за срок от 60 м., при уговорен падеж на първа погасителна
вноска - 11.11.2018 г., съответно краен падеж на договора - 11.10.2023 г. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % като дължимата договорна лихва се
погасява ежемесечно, а в края на срока на договора се дължи връщане на целия размер на
главницата. Размерът на ежемесечните вноски е определен на база размера на дължимата
лихва със съответните падежи като е изготвен погасителния план, с размер на вноската
1200.00 лв. (чл. 1.1., 2.1.) В договора е налице уговорка, че при забава в погасяването на
дължима вноска, дори с един ден или при частично погасяване на дължима вноска,
заемополучателят дължи наказателна лихва в размер 5 %, месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума (чл. 2.6). В случай, че забавата продължи повече от 30 дни,
страните са уговорили, че цялото задължение става предсрочно изискуемо. В този случай
заемодателя има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на
задълженията, ведно с неустойка в размер на 60% върху пълния размер на заемната сума
(чл. 2.7).
Съобразно уговореното в чл. 2.8, при прекратяване на договора поради забава в
погасяването на дължима вноска, в хипотезата на чл. 2.7, заемополучателя дължи
наказателна лихва в размер на 5 %, месечно, върху стойността на главницата към датата на
прекратяване на договора, която лихва е дължима до пълното погасяване на главницита и
всички други лихви, дължими по договора. В чл. 2.11, страните се съгласили, че всяко
частично плащане ще се счита за пълно неплащане на дължимата вноска като приложение
ще намират чл. 2.6, чл. 2.7 и 2.8. Между страните била уговорена следната поредност на
погасяване на задълженията: наказателни лихви, лихви, неустойки, такси и главница (чл.
2.12). В клаузата на чл. 4.2, е предвидено право на заемодателя, да увели едностранно с 5 %,
месечно, договорната лихва, при забава в плащанията продължила повече от 10 дни. В чл.
6.2, страните уговорили, че наказателна лихва по реда на чл. 2.6 и 2.8, се дължи от
заемополучателя едновременно с неустойката по чл. 2.7 от договора.
Представен по делото е и подписан от страните погасителен план към Договора, с
краен падеж на 11.10.2023 г.
За обезпечаване на задълженията по Договора, страните предвидили учредяване на
договорна ипотека върху собствен на солидарния длъжник по договора, недвижим имот –
Апартамент № 22, находящ се в гр. Варна, ул. „Дружба“, № 26 (чл. 7.1).
В чл. 8.6 от Договора, страните предвидили приложимост в отношенията между тях и
на Общитe условия към договорите за заем.
По делото е представен и Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г., сключен между
същите страни, по силата на който на ответникът била предоставена в заем сумата 3000.00
лв., който също бил обезпечен с договорна ипотека върху цитирания недвижим имот,
собственост на солидарния длъжник. Срокът за погасяване на задължението отново е 60
3
месеца, при идентични дати на падеж на първата погасителна вноски – 11.11.2018 г. и дата
на краен падеж – 11.10.2023 г. Идентични са и останалите уговорени между страните
условия, досежно дължимите договорна, наказателна лихва, неустойка и др.
Представен по делото е и подписан от страните погасителен план към Договора, с
краен падеж на 11.10.2023 г. Дължимата месечна погасителна вноска е в размер на 50.00 лв.,
включваща само договорна лихва, а предоставената в заем главница се дължи в пълен
размер на крайната падежна дата – 11.10.2023 г.
По делото е представена Разписка от 10.10.2018 г., в която е обективирано
изявлението на ответника за получаване на сумата 3000.00 лв.
Учредяването на договорна ипотека като обезпечение на задълженията по двата
договора не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представения в
границите на заповедното производство нот. Акт № 2, т. V, нот.д. № 654/2018 г., в който са
възпроизведени клаузите на сключените договори за заем.
По делото са представени още и Стандартни европейски формуляри за предоставяне
на информация за потребителски кредити към всеки един от договорите за заем, 2 бр.
предварителни договори за заем от 27.09.2018 г., придружени с примерни погасителни
планове.
По делото са представени и 2 бр. уведомителни писма изх. №№ 64 и 65 от 27.07.2020
г., отправени до ответника, както и 2 бр. разписки от същата дата – 27.07.2020 г. за
получаването им.
Всички коментирани документи са двустранно подписани между страните като
автентичността им е била предмет на оспорване от страна на ответника.
В границите на откритото производство по реда на чл. 193 ГПК е назначена
съдебно-почеркова експертиза, чието заключението неоспорено от страните, е прието от
съда и се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че всички подписи в представените по делото и оспорени документи, положени
от името на ответника, са изпълнени от него. Установява се още, че ръкописното изписване
на имената на ответника – М. ХР. АТ., във всички посочени документи, е изпълнено от него.
Експертът не е установил признаци на имитация или използване на техническо средство за
възпроизвеждане и пренасяния на ръкописния текст и подписите в изследваните документи.
При това положение оспорването на автентичността на документите се преценява като
неуспешно.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните е прието от съда и се цени като компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението се установява, че общо извършените плащания по двата договора
от страна на ответника са в размер на 17500.00 лв., съответно на 11.10.2018 г. – 600.00 лв.,
на 12.10.2018 г. – 14400.00 лв., на 11.11.2019 г. – 1250.00 лв. и на 27.02.2020 г. – 1250.00 лв.
Заплатената сума, по силата на уговорките в сключените Договори, е отнесена за погасяване
само на договорни лихви, както следва: - По Договор № 261/11.10.2021 г. е отнесена сума в
размер на 16800.00 лв., представляваща вноски 1 до 14, вкл., по погасителен план и – по
Договор № 258/10.10.2018 г. е отнесена сума в размер на 700.00 лв., представляваща вноски
1 до 14, вкл., по погасителен план. Експертът е установил, че по двата сключени договора е
изпълнено задължителното условие за заплащане на гаранционни суми като по Договор №
261/11.10.2021 г., от страна на ответника е внесена сумата 14400.00 лв., а по Договор №
258/10.10.2018 г., от страна на ответника е внесена сумата 600.00 лв., които вноски са
осчетоводени при ищеца и с тях са погасени първите 12 вноски. Вещото лице е изчислило,
че дължимата договорна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. по отделните
договори възлиза на сумата 9040.00 лв., по Договор № 216 и сумата 376.67 лв., по Договор
№ 258. Налице е констатация, че и по двата договора е дължима главницата в пълен размер.
От заключението се установява още, че размерът на дължимите наказателни лихви по двата
договора, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. (при отчитане на периода 13.03.2020 г. –
13.07.2020 г.) възлиза съответно на сумата 12600.00 лв. и сумата 525.00 лв., изчислени върху
пълния размер на главниците. Изчислени за същия период и съобразно същите размери на
главниците, вещото лице посочва, че размерът на дължимата неустойка възлиза на сумата
43200.00 лв., по първия договор и сумата 1800.00 лв., по втория договор.
4
Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 10661/2020 г. на ВРС, ХII с.
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираните суми и наличието на такива задължения на твърдяното основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си
възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.
Обвързаността на страните от валидни облигационни правоотношения, по
процесните Договор за заем № 216 и № 258 и условията по тях се установяват посредством
коментираните писмени доказателства, чиято автентичност не е оборена. Реалното
предоставяне на сумите по двата договора не е било предмет на спор между страните, но и
се установява посредством представените платежни нареждания и разписка. Между
страните не е било предмет на спор и обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си по договорите за заплащане на гаранционни суми като по Договор №
261/11.10.2021 г., от страна на ответника е внесена сумата 14400.00 лв., а по Договор №
258/10.10.2018 г., от страна на ответника е внесена сумата 600.00 лв., както и, че не е
изпълнил поетите задължения да погасява в уговорените размери и на датите на посочените
падежи вноските по погасителните планове.
Не е било предмет на спор между страните и обстоятелството, че страна по заемните
правоотношения е ответникът в качеството му на физическо лице, поради което същият има
качеството „потребител“, съобразно определението дадено в разпоредбата на пар.13, т. 1 ЗЗП и
пар. 1, т. 20 от ДРЗКНИП. Следва да бъде посочено, че доколкото задълженията по двата
процесни договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то по силата на изричната
разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, посоченият закон не намира приложение. Предвид вида на
сключените договори, приложение намира Закона за кредитите на недвижими имоти на
потребители. В този смисъл позоваването на ответника на потребителската защита, предоставена
от ЗПК не се споделя от настоящият състав. Доколкото обаче ЗКНИП също съдържа разпоредби в
защита правата на потребителите и предвид служебното задължение на съда да следи за наличието
на неравноправни клаузи в потребителските договори, такава преценка се дължи.
При извършване на тази преценка, съдът установи следното: Процесните договори са
изготвени в писмена форма, подписани са от страните, налице са стандартизирани европейски
формуляри. От страна на кредитора е предоставена и преддоговорна информация, чрез
представените предварителни договори (проекти), в които са възпроизведени клаузите на
окончателните договори, в т.ч. са придружени и от примерни погасителни планове. Не се
констатира нарушаване на посочените в чл. 38 ЗКНИП, разпоредби на чл. 23, чл. 24, т. 5-9 и чл.
25, ал. 3 от същия Закон. Същевременно, не е било предмет на спор между страните и, че от страна
на ответника не са били извършвани плащания, погасяващи главницата по двата договора и, че
същата е дължима в пълен размер. Последното, в комбинация с установеното досежно валидността
на договорите, води до извод за основателност на претенцията по отношение съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за главниците, както следва: по Договор за заем № 261-ВН-
11.10.2018 г., дължима се явява сумата 72000.00 лв., а по Договор за заем № 258-ВН-
10.10.2018 г. - сумата 3000.00 лв.
По възнаградителната лихва: Както бе посочено в установеното по фактите и по
двата сключени договора за заем е уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 20 %,
годишно, чието заплащане е разписано между страните в приложените погасителни планове
и се извършва на ежемесечни вноски. Видно от Договорите е, че годишният процент на
разходите е определен на 20 %, включва всички разходи по кредита, в случая само
договорна лихва и заедно с предоставената в заем главница формира общата дължима от
заемополучателя сума в края на срока на договорите 2023 г., видно от представените
погасителни планове и Стандартните европейски формуляри. Така уговорен ГПР не води до
извод за наличие на противоречие със забраната, въведена с разпоредбата на чл. 29, ал. 9
ЗКНИП, предвиждаща, че размерът на ГПР по кредита не може да бъде по-висок от 5-
кратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и чуждестранна
5
валута, определена с постановление на МС, а именно 50 %. Поради изложеното, в случая не
се констатира противоречие и с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, регламентираща хипотези на
неравноправност, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на
заемодателя за сметка на заемополучателя-потребител и не създават дисбаланс в правата и
задълженията на страните по договорите.
По отношение размерите на дължимата възнаградителна лихва се кредитира
заключението на ССЕ, съгласно което за периода от 11.12.2019 г. до датата на прекратяване
на договорите - 27.07.2020 г., задължението възлиза на сумата 9040.00 лв., по Договор №
216 и сумата 376.67 лв., по Договор № 258.
По тези съображения съставът на ВОС, намира че се установява съществуване на
вземане в полза на ищеца спрямо ответника, за възнаградителна лихва в размер на 9040.00
лв., по Договор № 216 и в размер на 376.67 лв., по Договор № 258, двете за периода
11.12.2019 г. - 27.07.2020 г. До установените размери исковете следва да бъдат уважени, а за
разликата до предявените размери от 9160.00 лв. и 381.67 лв., исковете като неоснователни
и недоказани ще следва да бъдат отвърлени.
По наказателната лихва: Както бе посочено при обсъждане уговорките между
страните и в двата процесни договора са налице уговорки при забава в погасяването на
дължима вноска, дори с един ден или при частично погасяване на дължима вноска,
заемополучателят да дължи наказателна лихва в размер 5 %, месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума (чл. 2.6).
Съобразно уговореното в чл. 2.8, при прекратяване на договора поради забава в
погасяването на дължима вноска, в хипотезата на чл. 2.7 (предсрочна изискуемост),
заемополучателя дължи наказателна лихва в размер на 5 %, месечно, върху стойността на
главницата към датата на прекратяване на договора, която лихва е дължима до пълното
погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по договора.
В случая, претенциите на ищеца са за наказателна лихва индивидуализирана с
периоди с начална дата - падежа на първата неплатена вноска за възнаградителна лихва, по
изготвените погасителни планове - 11.12.2019 г. и крайна дата - достигане до ответника на
изявлението на ищеца за прекратяването на договорните връзки - 27.07.2020 г. При тази
индивидуализация на претенциите, съдът намира, че относима се явява само разпоредбата
на чл. 2.6 от Договорите, доколкото посоченият от ищеца чл. 2.8, касае хипотеза, в която
наказателна лихва се начислява за период с начална дата - прекратяване на договора.
Претенция основана на фактическия състав на чл. 2.8 от Договорите не е заявявана.
Съдът намира клаузата за наказателна лихва, разписана в чл. 2.6 за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и поради това нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Доказателства за индивидуалното договаряне на наказателната лихва не са налице. Клаузите
на чл. 2.6 от двата Договора, противоречат пряко и на разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2
ЗКНИП, съгласно които при забава кредиторът има право на обезщетение за забава само
върху размера на просрочената сума за периода на забавата, което обезщетение не може да
надвишава законната лихва. В разглеждания случай, претендираната наказателна лихва от
една страна надхвърля законната лихва по размер, доколкото е предвидено начисляването
на 5 % да се извършва месечно, а от друга страна наказателната лихва се начислява не върху
размера на просроченото плащане, а върху цялата заемна сума. Т.е. потребителят е длъжен
да заплати наказателна лихва и върху суми, чиято изискуемост не е настъпила. Този начин
на начисляване на наказателна лихва е предпоставка за неоснователно обогатяване на
заемодателя и до създаване на необоснована тежест на задълженията на заемополучателя.
Исковете за съществуване на задължение за заплащане на наказателна лихва в размер
на сумата 18360.00 лв., за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. , на осн. чл. 2.6 по Договор №
261 и сумата 765.00 лв., за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.6, по Договор
№ 258 като неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени.
По неустойката: И по двата договора за заем претенцията за неустойка на ищеца е
основана на уговорката на чл. 2.7 от Договорите, предвиждаща дължимост на неустойка в
размер на 60 % върху пълния размер на заемната сума, в случай че задължението по
договора стане предсрочно изискуемо и заемодателя упражни правото си да прекрати
договора. Дължимостта на тази неустойка е уговорена кумулативно с наказателните лихви
6
дължими в хипотезите на чл. 2.6 и 2.8 от Договорите (чл. 6.2).
При така формулираната клауза за дължимост на неустойка и начина на нейното
изчисляване, съображенията изложени в частта за наказателната лихва са изцяло относими и
към естеството на настоящата претенция и последиците от нея. На практиката неустойката е
обвързана отново със забавата на длъжника, за което неизпълнение е уговорена и
наказателна лихва, а дължимостта й е кумулативна с последната. Макар и в хода на
настоящият процес да се установиха основанията за упражняване на правото на заемодателя
да прекрати договорните връзки, поради забава в плащанията, продължила повече от 30-дни
и това право да е надлежно упражнено с връчване на 27.07.2020 г. на уведомления до
заемополучателя, съдът намира, че претендираната неустойка не се дължи.
Както клаузата за наказателна лихва, така и неустоечната клауза противоречи на
разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, поради което, доколкото също не е индивидуално
уговорена, е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Установява се и пряко противоречие на
разпоредбата на чл. 43 ЗКНИП като основа за изчисляване и като краен размер. Съгласно чл.
43, ал. 2, неустойката е нищожна, тъй като надвишава в пъти законната лихва за забава,
предвидена е кумулативната й дължимост с наказателна лихва за едно и също неизпълнение
и при договорено ипотечно обезщетение на задълженията по договорите.
Съгласно разрешението дадено в Решение № 4/02.03.2018 г., по т.д. № 2371/2017 г.,
на ВКС, II ТО, по приложението на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна е тази
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка като неравноправността се преценява към
момента на сключване на договора и при съобразяване видът на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.
В конкретния случай дължимата неустойка е в размер на 60 % от предоставената в
заем сума. Такава неустойка се преценява от съда като накърняваща добрите нрави. За да
направи този извод съдът съобрази, че при уговорения начин на погасяване на задължението
- главницата се дължи в пълен размер като последна погасителна вноска по договорите, се
стига до ситуация, в която при прекратяване на договорите преди техния краен срок
потребителят ще дължи освен връщане на целия размер на главницата, както и още 60 % от
нея под формата на неустойка, при дължимост и на наказателна лихва за същото
неизпълнение - забава в плащанията довело до прекратяване. Уговорената по този начин
неустойка има предимно ако не и изцяло, санкциониращ характер за заемополучателя. Тя не
е съобразена с конкретно неизпълнение и се дължи винаги при прекратяване на договора
поради неизпълнение. Така уговорената неустоечна клауза не държи сметка за размера на
вредите, които би претърпял кредитора и който е в пряка зависимост от вида и размера на
неизпълненото задължение Законът признава право на кредитора да иска обезщетение за
неизпълнено парично задължение в размер на законната лихва за забава, която е в пъти по-
ниска от уговорените неустойки, при това изчислена само върху неизпълнената част от
задължението. Уговорените неустойки в посочените размери излизат извън присъщите им
функции, тъй като имат единствено санкционен характер, доколкото вземанията са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот и рискът за кредитора е сведен до минимум. В
този смисъл са и разясненията дадени в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС. По изложените мотиви, съдът намира, че исковете за установяване
съществуване на задължение за неустойка по всеки от договорите следва да бъдат
отхвърлени.
По претенциите за законна лихва: В исковата молба се претендира и обезщетение
за забавено изпълнение върху главниците по двата договора, считано от прекратяването им
на 27.07.2020 г. до 31.07.2020 г., посочена от ищеца като дата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед в съда, както и законна лихва върху главниците от момента на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът се
позовава на връчени на ответника покани с изявление за предсрочна изискуемост и
прекратяване на договорната връзка на 27.07.2020 г. Съдът намира, че предвид неуспешното
оспорване автентичността на представените по делото 2 бр. разписки за получаване на
изявлението на ищеца, поканите са надлежно получени от ответника на 27.07.2020 г.,
поради което и обезщетение за забава се дължи за посочената от ищеца крайна дата на
7
периода – 31.07.2020 г. върху главниците по двата договора. Така, изчислено от съда
обезщетението за забава върху главницата от 72000.00 лв., възлиза на 100.00 лв., а върху
главницата от 3000.00 лв. – на 4.17 лв. Поради което исковете за съществуване на вземане на
посоченото основание, размери и период, подлежат на уважаване.
Дължима се явява и законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда –
31.08.2020 г., до окончателното изплащане на главниците по всеки от договорите,
По разноските. С оглед изхода от спора на ревизиране подлежат направените
разноски за заповедното производство от страна на ищеца. Така съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, от общо претендираните 7290.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на
присъждане подлежи сумата 3620.30 лв.
За първоинстанционното разглеждане на делото на ищеца също се следват разноски
съобразно изхода от спора. Общо претендираните възлизат на 9975.40 лв., от които 6500.00
лв. адвокатско възнаграждение, 350.00 лв., възнаграждение за вещо лице и 3125.00 лв.,
държавна такса. На обсъждане подлежи релевираното от страна на ответника възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид установения минимален размер
по силата на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – 4505.42 лв., до който размер възнаграждението
следва да бъде редуцирано. За да направи този извод, съдът съобрази, че по делото не са
събирани множество доказателства и разглеждането му е приключило в 2 съдебни
заседания. С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски
възлизащи на сумата 5465.87 лв., по съразмерност. .
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се следват
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. От претендираните в размер на
800.00 лв., възнаграждение за вещо лице, на ищеца се следва сумата 361.65 лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищеца от
страна на адв. А.Г., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения
Договор за правна помощ от 01.03.2022 г., то на адв. Г. се следва възнаграждение изчислено
от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на 4505.42
лв., при което по съразмерност на присъждане подлежи сумата 2036.75 лв. Релевираното от
ищеца възражение възнаграждение да не бъде присъждано предвид липсата на
доказателства, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ е материално
затруднено се преценява като неоснователно, тъй като настоящият състав споделя
разрешението дадено в О № 163/13.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2266/2016 г., ВКС, I ГО.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че М. ХР. АТ., ЕГН **********, с местожителство в
*******, ДЪЛЖИ НА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2: - сумата 72000.00 лв. (седемдесет и две
хиляди лева), неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ; - сумата 9040.00 лв. (девет хиляди и
четирдесет лева), възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн.
чл. 2.2, б. „ж“; - сумата 100.00 лв. (сто лева), законна лихва върху главницата, за периода
27.07.2020 г. (прекратяване на договора) – 31.07.2020 г.; дължими по силата на Договор за
заем № 261-ВН-11.10.2018 г./11.10.2018 г.; - сумата 3000.00 лв. (три хиляди лева),
неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
31.08.2020 г. до изплащането; - сумата 376.67 лв. (триста седемдесет и шест лева и 67 ст.),
възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“; -
сумата 4.17 лв. (четири лева и 17 ст.), законна лихва върху главницата за периода
27.07.2020 г. (прекратяване на договора) – 31.07.2020 г., дължими по силата на Договор за
заем № 258-ВН-10.10.2018 г./10.10.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 10661/2020 г., на ВРС, XII с. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ: - за разликата
8
над установения размер от 9040.00 лв., възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. –
27.07.2020 г. до предявения размер от 9160.00 лв., - за сумата 18360.00 лв., наказателна
лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. , на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - за сумата 43200.00
лв., договорна неустойка, на осн. чл. 2.7, дължими по Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018
г./11.10.2018 г. И ИСКОВЕТЕ: - за разликата над установения размер от 376.67 лв.,
възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. до предявения размер от
381.67 лв.; - за сумата 765.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г.,
на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8 и - сумата 1800.00 лв., договорна неустойка на осн. чл. 2.7, дължими
по Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г./10.10.2018 г.
ОСЪЖДА М. ХР. АТ., ЕГН **********, с местожителство в ******* да заплати на
„НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Ив. Срацимир“, № 2 сумата 3620.30 лв. (три хиляди шестстотин и двадесет лева и 30
ст.), разноски за заповедно производство и сумата 5465.87 лв. (пет хиляди четиристотин
шестдесет и пет лева и 87 ст.) разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 да заплати на М. ХР. АТ., ЕГН **********,
с местожителство в ******* сумата 361.65 лв. (триста шестдесет и един лева и 65 ст.),
разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 да заплати на адв. А.Г., със служебен адрес
гр. Варна, ул. „Тодор Шишков“, № 5, сумата 2036.75 лв. (две хиляди тридесет и шест лева
и 75 ст.), възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му
пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9