№ 10383
гр. АДРЕС, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121839 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от „ФИРМА“ ЕАД срещу Е. С. М. с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ,
относно признаване на установено на вземането, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.11.2021г.
по ч.гр.д.№ 55853/2021г. съгласно описа на СРС, в размер на 8271,47 лв.,
представляваща цена за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в ГР. АДРЕС , аб. №
******, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1158,23лева за периода от
16.10.2019г. до 08.09.2021г., цена за извършена услуга дялово разпределение
за имота в размер на 29,19лева за периода от 01.08.2018г.- 30.04.2020г.,
заедно със законна лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 6,01лева за периода 01.10.2018г.- 08.09.2021г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
от страна на ответника е постъпило възражение, поради което на заявителя и
ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящия иск за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи
претендираните суми в качеството му на клиент и потребител на топлинна
енергия като собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.
АДРЕС, **, , бул. „ Цар Борис III“ №****, аб. № ****** , поради което за
ползването на доставената от заявителя топлинна енергия до същия имот в
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. дължи претендираните суми, които не е
1
заплатил в срок.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата чрез адв. С. Г. от САК, с който предявените срещу нея искове се
оспорват като неоснователни с възраженията, че взеамнията са погасени по
давност , както и че за процесния имот е открита партида на името на трето
лице- В. М..
Счита, че ищецът не е имал правото впоследствие да открие партида на
името на ответницата без нейно знание и съгласие, като липсва основание за
служебно откриване на партида на името на ответницата.Оспорва и
претенцията за дялово разпределение и тези за лихви, като моли за тяхното
отхвърляне.
В съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от
пълномощника му юрисконсулт Кънева , която поддържа предявените
искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по делото.
В съдебното заседание ответницата Е. М. се представлява от адв. Г.,
който оспорва предявените искове с твърдение , че след придобиване на
имота от ответницата, за същия е открита партида на името на трето лице,
като без основание впоследствие ищецът открил партида на името на
ответницата. Поддържа и доразвива и останалите, направени с отговора на
исковата молба възражения.
Третото лице-помагач на ищеца „ФИРМА“ООД не изпрати
представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото НА за собственост върху недвижим имот на
основание покупка на право на строеж, реализирано право на строеж и
прекратена семейна имуществена общност №159, т.1, рег. №7622,
д.129/2013г. на нот. Д. Т. от 22.08.2013г. се установява ответницата Е. М.
да е призната за собственик на основание покупка на право на строеж,
реализирано право на строеж и прекратена семейна имуществена общност
по отношение на процесния топлоснабден имот.
Съгласно чл.61, ал.4 от действащите до м.06.2016г. Общи условия на
2
ищцовото дружество, които са служебно известни на съда, и тази разпоредба
е идентична с действащите от м.06.2016г. такива, които са приложени по
делото, преди промяната на партидата, предишният и новият собственик
уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което
представят на продавача на топлинна енергия нотариално заверен
споразумителен протокол, а при липсата на такъв, новият собственик се
задължава с всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след
датата на смяната на собствеността.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
за процесния период, по отношение на сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е начислена топлинна енергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в
съобщенията към фактури. Изясни се, че за имота на ответницата, за
процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е начислявана цена съгласно
нормативната уредба за потребена топлинна енергия за битова гореща вода,
отопление и за сградна инсталация след приспадането на сумата за
изравняване. За процесния период в имота на ответницата е имало пет броя
отоплителни тела и щранг лира в банята, като поради неосигурен достъп ТЕ
за отопление на имота е начислявана на база експлоатация по максималния
специфичен разход на сградата съгл. т.6т.5 от приложението към чл.61, ал.1
от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, като са съставени и протоколи за
неосигурен достъп с подпис на свидетел. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество. Отчетените стойности за технологични разходи
фигурират и в данъчните фактури. Същите се изчисляват по реда на чл.58
ал.2 от Наредба №16-334 съгласно методика и формули, посочени в
приложение към чл.61, ал.1, т.4.1 от Наредбата, а количеството топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация съгласно приложението към чл.61,
т.6.1.1 от Наредба №16-334, като количеството топлинна енергия се
изчислява съобразно отопляемия обем на имотите по проект. Изчислена е
дължимата сума за топлинна енергия по месеци, която за процесния период
вещото лице е определило на 8009,05лева.
Вещото лице е посочило, че топломерът в абонатната станция е
преминал съответните проверки.
3
Според заключението на вещото лице по счетоводната експертиза , не е
налице заплащане от абоната на процесните суми. Общото задължение на
ответницата за потребление за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. е в
размер на 8038,18лева, от които – за отопление в размер на 8008,99лева, и
29,19лева- за отчитане на уредите за топлинна енергия . Мораторната лихва
според действащите Общи условия , начислена за периода от 16.10.19г. до
08.09.2021г. възлиза на 1169,20лева .
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че предявените искове са основателни, защото считано
от 22.08.2013 г. собственик на топлоснабдения имот е ответницата / като
последната твърди да е собственик на имота и от предходен период/. В
случая, вземанията се претендират на договорно основание, и доколкото
ответницата е имала качеството на собственик, и носител на правото на
ползване на процесния имот към датата на исковия период , поради което и в
това си качество е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1,ЗЕ . За
неоснователни съдът намира възраженията на ответницата , позовавайки се на
обстоятелството, че за предходен период партидата се е водила на името на В.
М., като в тази връзка е представена индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за периода м. 05.15г.- м. 04.16г. с посочен абонат за
процесния имот В. М.. Доколкото в рамките на процесния период
ответницата се легитимира като собственик на топлоснабдения имот , то
третото лице, било то владелец на имот, държателят му, съответно
ползващия топлоснабен имот на или без наличието на договорно основание
за това, не е клиент на топлинна енергия, защото не е собственик на
имота, нито носител на ограниченото вещно право на ползване. Такова
лице, може да бъде клиент или потребител на топлинна енергия като
ползвател на договорно основание, при положение, че между него и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, както е посочено в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017г. на ОСГК, ВКС, като такива
доказателства по делото на са представени от страната , релевирала
възражения в тази посока.
4
В случая ищцовото дружество е имало правото да извърши промяна в
партидата на имота на името на новия собственик, на основание чл. 65 от ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ЕАД на
клиенти в гр. АДРЕС.
На разглеждане подлежи възражението за давност, релевирано от
ответницата , доколкото съдът намира за доказани в своето основание
претенциите за доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение. .
Съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на
28.09.2021 г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 28.09.2018
г. Или в настоящия случай вземането за топлинна енергия за периода м.
05.18г.- м. 08.2018г. , и за дялово разпределение за м. 08.2018г. се явяват
погасени по давност- съответно в размер на 517,06лева за топлинна
енергия общо, и в размер на 1, 80лева . Необхванати от давността са
вземанията за топлинна енергия за периода м. 09.2018г.- м. 04.2020г.,
дължимо в размер на 7491,93лева , и в размер на 27,39лева за дялово
разпределение за периода м. 09.2018г.- м. 04.2020г.
По исковете по чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, на осн. чл. 150,
ал.1,ЗЕ.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребенотоколичество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят , или в
настоящия случай вземането за лихва за забава върху непогасената по давност
главница се явява дължимо в размер на 853,16лева , изчислено по реда на чл.
162,ГПК., като за горницата над този размер искът за мораторна лихва за
забава следва да се отхвърли.Неоснователно е възражението на ответника за
неравноправност на клаузата на чл. 32, ал.2 и ал.3 от ОУ , доколкото в същите
доставчикът е регламентирал разумен срок за заплащане по фактурите и
кредитните известия, които се издават ежемесечно , като в общата фактура,
издавана за целия отчетен период, се начислява лихва за забава само при
5
наличие на забавено плащане върху месечните задължения , дължими и
незаплатени в 45-дневния срок.В случая посочената клауза не създава
дисбаланс между правата и задълженията на потребителя, и тези на
доставчика, като същата не е във вреда на потребителя и не нарушава негови
права и законни интереси.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/.
Съразмерно на уважените искове на ищеца следва да се присъдят
разноски по заповедното производство в размер на 211,68лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство-
съразмерно на уважените искове- в размер на 830,88лева за заплатени
държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съразмерно на отхвърлените искове в полза на ответницата следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
115,42лева . По заповедното производство ответницата не е ангажирала
доказателства за извършване на разноски, поради което и във връзка с него
такива не следва да й бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. С. М. , ЕГН ********** дължи на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: 7491,93лева , представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода септември 2018 г. -април
2020 г. в имот с аб. № ******, представляващ ап.20 в гр. АДРЕС общ.
„******“, бул. „Цар Борис III“ **** , и 27,39 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в
посочения период-м. 09.18г.- м. 04.20г. , заедно със законната върху
сумите от 28.09.2021 г. до погасяването им , както и мораторна лихва за
забава в периода м. 16.10.2019г.- 08.09.21г. в размер на 853,16лева върху
6
незаплатена сума за топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност
на потребена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
8271,47лева и за периода м. 05.18г.- м. 08.18г.; иска за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 29,19 лева; както и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над уважения размер от
853,16лева до пълния предявен размер от 1158,23 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 16.10.2019 г. – 08.09.2021 г. и изцяло
за сумата от 6,01лева , представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.10.18г.- 08.09.21г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 55853/21г.
на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА Е. С. М. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 211,68лева – разноски
по ч. гр.д. № 55853/21г. на СРС, 69с-в, както и сумата от 830, 88лева-
разноски по настоящото исково производство , изчислени съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Е. С. М. , ЕГН
********** на осн. чл. 78, ал.3 ГПК - разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове в размер на
115,42лева .
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“ ООД,
като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7