Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 686 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Прозводството е по иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД предявен от Р.А.Б.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.П. - К. против Л.Р.К., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че с нот.
акт № 161/18.03.2016 г. том I, peг. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р. - с
peг. № 517 на Нотариалната камара, с район на действие - PC . с ответницата
закупили недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.504.2450.1.2 по КККР на гр. К., община К., област П., с адрес: гр. К., п.
к. *****, ул. „П.“ № *, ет. *, предназначение: жилище, апартамент, посочена в
документа площ: 75.86 кв. м, прилежащи части: една избена стая и целия таван и
съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с ½ ид.
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2450, целият с площ от 442 кв.
м, за сумата от 58 000 лв., осигурена чрез отпуснат на двамата от „У. Б.“ АД
кредит и вписване на законна ипотека върху имота в полза на банката.
Твърди, че по силата на Договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 268/0010/40234160/17.03.2016 г., сключен с „У.
Б.“ АД, на него и ответницата, в качеството им на кредитополучатели, бил
предоставен ипотечния кредит в размер на 58 000 лв. за закупуване на
гореописания недвижим имот, посочен в т. 8 от договора за кредит, със срок за
погасяване от 17.03.2016 г. до 17.03.2041 г., с начин на погасяване – на
месечни вноски, посочени в погасителен план - приложение към договора за
кредит, с падеж на плащане на всяка анюитетна вноска – 14-то число на
календарния месец. Сумата по кредита била преведена по посочените в нотариалния
акт за покупко-продажба на имота банкови сметки на продавачите.
Въпреки, че двамата с ответницата били съдлъжници към банката,
заплащането на погасителните вноски се извършвало по реда на директен дебит,
като банката - кредитор събирала изискуемите си вземания за главница, лихви и
застрахователни премии от собствената на ищеца банкова сметка, *** „У. Б.“ АД,
IBAN: ***, в която постъпвало трудовото му възнаграждение, което получавал от
работодателя си „Д.Б. Ш.Р. Б.“ ЕООД - гр. П., както и други негови лични
парични средства.
В периода от сключването на договора за ипотечен кредит до месец март
2020 г., ищецът твърди, че заплатил на банката сумата от 17341 лв. Съгласно чл.
127, ал. 1 от ЗЗД, половината от същата в размер на 8670.50 лв., представлявала
задължението на ответницата като кредитополучател и солидарен съдлъжник. Същата
му предоставила за погасяване на задължението към банката сумата от 1400 лв.,
като остатъкът, който дължала за погасяване на нейната част от дълга, което
ищецът извършил със свои лични средства, бил в размер на 7270.50 лв.
На 16.03.2020 г. ищецът и ответницата продали закупения с ипотечния
кредит недвижим имот, описан по-горе, която продажба била извършена с нот. акт
№ 78, том I, peг. № 935, дело № 73/2020 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на НК, с
район на действие – PC К., за сумата от 58 000 лв., от която 53 000 лв. била
изплатена по банкова сметка ***, както следва: на 05.03.2020 г. – сумата от 52
875.72 лв., предназначена за погасяване на банковия кредит, обезпечен с
учредена законова ипотека, вписана с вх. № 829/18.03.2016 г„ том I, акт №4 в
СВ-гр. К., върху имота, предмет на сделката, която ипотека, след извършеното
плащане на целия остатък от кредита, била заличена по силата на молба-съгласие
за заличаване на ипотека, вписана под вх. № 648, дв. вх. № 648, акт № 60, том
1/10.03.2020 г. на СВ - гр. К., а на 16.03.2020 г. била заплатена останалата
част от сумата, равняваща се на 124.28 лв. От общата продажна цена, на
ответницата била изплатена сума в размер на 5000 лв.
От приложената към исковата молба информация за движението по банковата
сметка на ищеца в „У. Б.“ АД било видно, че на 06.03.2020 г. за погасяването на
ипотечния кредит била изтеглена сума в размер на 52 738.40 лв., както и сума в
размер на 144.19 лв. – за погасяване на лихва върху редовна главница.
Въпреки отправените към ответницата покани да му заплати припадащата
ѝ се част /половината/ от задължението към банката за погасяване на
ипотечния кредит, която част ищецът изплатил със свои лични средства, до
момента това не било направено. Ответницата оспорвала претенцията му, поради
което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата от 7270.50 лв. представляваща припадащата
ѝ‚ се част – половината от задължението за погасяване на ипотечен кредит
по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
268/0010/40234160/17.03.2016 г., сключен между Р.А.Б. и Л.Р.К., от една страна,
в качеството на кредитополучатели и съдлъжници, и „У. Б.“ АД, от друга страна,
в качеството на кредитор, която част ищецът изплатил със свои лични средства,
удържани от банковата му сметка, открита в „У. Б.“ АД, IBAN: ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 7270.50 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2020 г., до окончателното плащане. Претендира разноските
по делото.
С отговора на исковата молба ответницата,
представлявана от адв. Е.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Не оспорва следните обстоятелства: че с нот. акт № 161
от 18.03.2016 г., том I, рег. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р., с рег. №
517 на НК, Акт № 191, том 3, дело № 585/2016 г. на СлВп при КРС, с ищеца по
делото закупили имотите, подробно описани в исковата молба; че въпросните имоти
закупили с ищеца със средствата, получени по силата на сключения между тях
двамата в качеството на солидарни кредитополучатели и „У. Б.“ Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическа лица №
268/0010/4023160/17.03.2016 г. в размер на 58 000 лв.; не оспорва
описаните в исковата молба параметри по Договора за кредит, представения
погасителен план, както и начина на заплащане на погасителните вноски – от
личната сметка на ищеца; не оспорва, че от датата на сключване на Договора за
банков ипотечен кредит до месец март 2020 г. е била погасена сумата от
17 341 лв.; че за погасяване на описания Договор за банков кредит
ответницата предоставила на ищеца сумата от 1400 лв.; че с нот. акт № 78 от
16.03.2020 г., том I, рег. № 935, дело № 73/2020 г. на Н. С. Р. с рег. № 099 на
НК, Акт № 77, том 3, дело № 478/2020 г. на СлВп при КРС ответницата и ищецът
продали същия апартамент на П. И. М. и С. П. М., както и че при извършване на
тази сделка на ответницата ѝ била изплатена сумата от 5000 лв.; че по
сметката на ищеца е била преведена сумата от 52 875,72 лв. от страна на
купувачите на имота, видно от извлечението от банковата му сметка; че от
личната сметка на ищеца на 06.03.2020 г. е била изтеглена сумата от 52 738,40
лв. за погасяване на главницата по кредита, както и сумата от 144,19 лв. за
погасяване на лихвата върху редовна главница, представляващи горната сума,
изплатена от купувачите.
Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че
продажната цена на имота е в общ размер на 58 000 лв. От чл. 2 на
представения с отговора на исковата молба Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 05.03.2020 г., сключен от една страна
между нея и ищеца по настоящото дело, в качеството на продавачи, и от друга
страна купувачите П. И. М. и С. П.М., било видно, че реалната продажна цена на
имота е в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева). Купувачите по
сделката изплатили реалната продажна цена на имота съгласно клаузите на Раздел
II от Договора, а именно: В деня на неговото сключване, 05.03.2020 г., те
превели по сметката на ищеца сумата от 52 875,72 лв. за погасяване на
задължението по Договора за банков кредит. От тази сума Банката се
удовлетворила на 06.03.2020 г., като изтеглила сумата от 52 736,40 лв. за
погасяване на главницата по кредита, както и сумата от 144,19 лв. за погасяване
на лихвата върху редовна главница. Това било видно от представената от ищеца
информация за банковата му сметка.
Остатъкът от продажната цена в общ размер на 27 124.28лв.
(двадесет и седем хиляди сто двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки)
им бил изплатен от купувачите в деня на сключване на окончателния договор – с
нот. акт №78 от 16.03.2020 г., том I, рег. № 935, дело № 73/2020 г. на Н. С. Р.
с рег. № 099 на НК, Акт № 77, том 3, дело № 478/2020 г. на СлВп при КРС. На
тази дата на ответницата била изплатена сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), а
на ищеца в кантората на Н. Р. купувачите изплатили в брой сумата от 22 124.28
лв. (двадесет и две хиляди сто двадесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки).
При подготовката на сделката ищецът бил този, който
настоял и се наложил, сумата от 27 124,28 лв. да бъде разделена помежду им по
този начин с мотива, че кредитът бил изплащан със средства от трудовото му
възнаграждение и трябвало по този начин да бъде „компенсиран“. Ответницата се
съгласила, защото връзката им вече била приключила и не желаела повече да влиза
в каквито и да било спорове с него.
Тъй като била служебно ангажирана, оставила на ищеца
да предостави на Н. Р. документите, необходими за сделката, както и да уточни с
нея и с купувачите параметрите на продажбата, които ще бъдат отразени в
нотариалния акт. Когато в деня на сделката прочела проекта на нотариалния акт,
ответницата попитала ищеца защо в него не е отразена сумата, която той ще получи
в брой, на което той отговорил, че това
се прави, за да бъдат „спестени“ такси по прехвърлянето. Сделката била
изповядана и след като купувачите изплатили в брой на ищеца сумата от
27 124.72 лв. в кантората на Н. Р., ответницата си тръгнала.
От представената от ищеца информация за неговата
банкова сметка, ***.42-ра, било видно, че в деня на сключване на окончателния
договор ) 16.03.2020 г., по тази същата сметка на ищеца била внесена в брой
сумата от 19 000 лв. (деветнадесет хиляди лева). Това била част от сумата,
изплатена му в брой от купувачите по гореописаната сделка в кантората на Н. Р..
От гореизложеното, както и от описаните писмени
доказателства, било видно, че на практика при продажбата на имотите ищецът
получил в брой от купувачите сума, която надвишавала изплатената от неговата
сметка такава за погасяване на вноските по общия им банков ипотечен кредит.
Ответницата твърди, че тя и ищеца живели на семейни
начала от месец септември 2012 г. до месец ноември 2018 г. Поради тази причина,
когато през 2016 г. с него решили да закупят имотите, описани в исковата молба,
решили, че солидарни длъжници по договора за банков кредит следва да бъдат и
двамата. Тъй като официално нейните доходи от трудово възнаграждение били
по-ниски от тези на ищеца, по изискване на Банката - кредитор при сключване на
договора за кредит посочили неговата сметка, от която да бъдат изплащани
погасителните вноски. През целия този период от време ответницата поела и
плащала разходите за общото им домакинство. Тъй като всеки един от двамата имал
собствено дете, през този период от време поотделно плащали само индивидуалните
разходи за децата си. Издръжката на общото им домакинство, прехрана, наеми,
включително и всички комунални сметки, се поемали изцяло от ответницата. С това
„компенсирала плащането на нейната част от погасителните вноски по кредита. Ето
защо счита, че наред с всичко гореизложено, претенцията на ищеца тя да му
заплати сумата от 7270.50 лв., представляваща половината от внесената сума за
погасяване на общия им банков ипотечен кредит след приспадане на предоставената
от нея сума от 1400.00 лв., е неморална.
Ответницата твърди, че при завеждане на настоящото
дело, ищецът е затаил тази част от фактите по сделката. Неговото поведение я
карало да мисли, че всичко това било предварително замислено с цел ищецът да
получи допълнителни средства от нея в размер на исковата сума.
Съгласно чл.3 от ГПК страните в процеса и техните
пълномощници били длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Съгласно изр. 2-ро на същата норма, страните били
длъжни да изнасят пред съда само истината. Ето защо счита, че със завеждането
на настоящото дело ищецът е изложил в исковата си молба една неистина,
злоупотребил е с правото на иск с цел да я увреди с исковата сума в размер на
7270.50 лв. Санкцията за това следвало да бъде прекратяване на производството
по делото, като недопустимо или отхвърляне на предявения иск.
С оглед изложеното, ответницата моли съда да приеме,
че предявеният по настоящото дело иск представлява злоупотреба с правото на иск
по смисъла на чл.3 ГПК и на това основание да прекрати производството по делото
като процесуално недопустимо или алтернативно – да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не спорно по делото, че ищецът Р.Б. и ответницата Л.К.
са имали връзка в периода 2012 – 2018 г.
Не е спорно също, а и от представените по делото
писмени доказателства – договор за банков ипотечен кредит и погасителен план, се
установява, че двамата, в качеството на солидарни кредитополучатели, са
сключили с „У. Б.“ Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическа лица № 268/0010/4023160/17.03.2016 г. в размер на 58 000 лв.
От представения нот. акт № 161/18.03.2016 г. том I,
peг. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р. - с peг. № 517 на Нотариалната
камара, с район на действие - PC К. е видни, че с получените средства страните
са закупили недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.504.2450.1.2 по КККР на гр. К., община К., област П., с адрес: гр. К., п.
к. ********, ул. „П.“ № *, ет. *, предназначение: жилище, апартамент, посочена
в документа площ: 75.86 кв. м, прилежащи части: една избена стая и целия таван
и съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с ½ ид.
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2450, целият с площ от 442 кв.
м, за сумата от 58 000 лв., осигурена чрез отпуснат на двамата от „У. Б.“ АД
кредит и вписване на законна ипотека върху имота в полза на банката.
Не е спорно по делото, че от датата на сключване на
Договора за банков ипотечен кредит до месец март 2020 г. е била погасена сумата
от 17 341 лв., която е била събрана от банката кредитор от банковата сметка на
ищеца, открита в „У. Б.“ АД, IBAN: ***. За погасяване на кредита ответницата е
предоставила на ищеца сумата от 1400 лв. и този факт не се оспорва от него.
Представен е в заверен препис предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 05.03.2020 г., съгласно който страните –
ищецът и ответницата, като продавачи и П. И. М. и С. П. М., като купувачи – се
задължават в срок до 15.04.2020 г. (чл.4) да сключат окончателен договор за
покупко - продажба на закупения с нот.
акт № 161/18.03.2016 г. том I, peг. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р. недвижим имот, за сумата от 80 000 лева
(чл.2). Съгласно чл.3.1. от предварителния договор, плащането следва да се
извърши, като 52 875,72 лв. бъдат изплатени при подписване на окончателния
договор по банковата сметка на ищеца открита в „У. Б.“ АД, IBAN: ***, която
сума ще послужи за погасяване на учредената ипотека. Съгласно чл.3.2., в деня
на сключване на окончателния договор купувачите следва да изплатят от сумата от
27 124.28 лв., от които 22 124.28 лв. по банкова сметка *** Р.Б. и 5000 лв. –
по банкова сметка *** Л.К..
Фактът, че при извършване на прехвърлителната сделка
на ответницата е била изплатена сумата от 5000 лв. не се оспорва от нея.
От приложената към исковата молба информация за
движението по банковата сметка на ищеца в „У. Б.“ АД е видно, че на 06.03.2020
г. за погасяването на ипотечния кредит е била изтеглена сумата от 52 738.40
лв., както и сумата от 144.19 лв. – за погасяване на лихва върху редовна
главница.
Спорът по делото се концентрира около това, дали
58 000 лева е реалната продажна цена на процесния имот, с която сума
ипотеката е била заличена, или, както твърди ответницата имотът, е продаден
съгласно уговореното в предварителния договор за 80 000 лева, от които
22 124.28 лева са платени в брой на ищеца и по този начин той е
компенсиран за извършените плащания по
кредита. Наред с това ответницата твърди, че през целият период на шестгодишната
им връзка, тя е поела всички разходи на общото им домакинство – прехрана, наеми
и всички комунални сметки. Това според нея е още едно основание да се счита, че
ищецът е компенсиран за плащанията по кредита, като претенцията му в случая
била не само неоснователна, но и неморална.
Съдът изграждайки вътрешното си убеждение, намира иска
за неоснователен, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск с правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД.
Между Р.А.Б. и Л.Р.К., от една страна и „У. Б.“ АД от
друга, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен
договор за ипотечен кредит, по който Р.А.Б. и Л.Р.К. в качеството им на
съдлъжници отговарят солидарно за изпълнението на поетите с договора
задължения. Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно. За да се обори установената в чл. 127, ал.
1 ЗЗД презумпция е необходимо да се докаже, че е налице уговорка между
длъжниците за неравенство в разпределението на дълга или че някой от длъжниците
се е облагодетелствал в по-голяма степен от другите от получените блага във
връзка с поетото солидарно задължение. В случая твърдения за такава уговорка не
се навеждат, нито никоя от страните претендира, че другата се е
облагодетелствала в по-голяма степен от другата. Ето защо съдът счита, че презумпцията
по чл. 127, ал. 1 ЗЗД не е оборена и ищецът и ответницата отговарят по равно за
погасяването на задължението. С оглед еднаквия им интерес като съсобственици на
½ ид. ч. на придобития с предоставените средства недвижим имот, следва
да се приеме, че ищецът и ответницата отговарят за по ½ част от
задълженията по договора за кредит.
За да бъде ангажирана отговорността на ответницата по
чл. 127, ал. 2 ЗЗД е необходимо да бъде установено, че ищецът е изпълнил повече
от неговата част от солидарното задължение. Посочената разпоредба урежда
вътрешните отношения между солидарните длъжници, изхождайки от общия правен
принцип забраняващ неоснователното разместване на имуществени блага.
Сумата, която ищецът е погасил еднолично е в размер на
17 341 лева, която сума следва да бъде възложена в тежест на двете страни по
равно или по 8 670.50 лева. Приспадайки предоставената от ответницата сума от
1400 лв., дължимият от нея остатък се равнява на сумата от 7 270.50 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата,
че е поемала всички разходи в общото им домакинство с ищеца и по този начин е
компенсирала направените от последния плащания по договора за ипотечен кредит. От показанията на свидетелите В. и Д. не се
установи страните да са живели на съпружески начала. Действително, имали са
сравнително продължителна връзка, през която обаче не са обитавали за постоянно
нито служебното жилище, ползвано от ищеца под наем, нито закупения с ипотечния
кредит имот. От показанията на св. Д. се установява, че през 2013 г. ищецът е
бил доведен в дома им от сестра ѝ – ответницата К. и през следващите
няколко месеца той е останал да живее при тях. Поради възникнали конфликтни
ситуации, свързани с плащането на сметките и комуналните разходи, ищецът е напуснал
това жилище и е продължил да обитава ползваните от него помещения в района на
гарата в гр. К.. Не се установи обаче, ответницата да е поемала цялата или
голяма част от издръжката и разходите на ищеца през време на връзката им, като
тези твърдения останаха недоказани по делото. Напротив, всеки от тях е бил
трудово зает и е получавал доходи, с които се е издържал, като страните не
спорят, че трудовото възнаграждение на ищеца е било по-високо от това на
ответницата.
Съдът споделя поддържаното от ответницата възражение
за неоснователност на исковата претенция, поради обстоятелството, че са продали
процесния имот на П. И. М. и С. П. М. за 80 000 лева, а не за посочените в
нотариалния акт 58 000 лева и с получените в брой пари ищецът е бил
компенсиран.
За да достигне до този извод, съдът цени и възприема
като достоверни показанията на свидетеля М. Д. в частта относно продажната цена
на имота. Твърденията ѝ, че имотът е продаден за 80 000 лева,
съответстват на уговореното в предварителния договор и кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, не се допускат свидетелски
показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон
изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма
от 5000 лв. От забраната да се
опровергава съдържанието на документ, като се доказва симулативността на
съдържащото се в документа изявление със свидетелски показания, разпоредбата на
чл. 165, ал. 2 ГПК допуска изключение, ако страната доказваща симулацията
направи вероятно твърдението си за симулативност, чрез т. нар. „начало на
писмено доказателство“ /Решение №193/05.01.2018 г. по гр. д. №698/2014 г. на
ВКС, III ГО, Решение №260/16.12.2014 г. по гр. д. №2101/2014 г.
на ВКС, III ГО и др./. Такъв е документът изходящ от противната
страна, материализиращ нейно изявление или удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна. Тогава,
за да се постигне пълно доказване на симулацията се допускат свидетелски
показания. Изходящият от противната страна документ инициращ симулацията може
да съвпада, предхожда или следва документа, чието съдържание страната иска да
опровергае. Предварителният договор за
покупко-продажба има качеството на начало на писмено доказателство по смисъла
на чл. 165, ал. 2 ГПК /Решение №359/19.11.2012 по дело №159/2012 на ВКС, ГК,
III г.о., Решение № 417 от 18.10.2012 г.
по гр. д. № 568/2012 г. и др./. Настоящият съдебен състав, като тълкува представения
предварителен договор по реда на чл. 20 ЗЗД приема, че страните са постигнали
изрична уговорка за продажната цена по него и начина за нейното заплащане.
Нелогични са твърденията на ищеца, че са предоговорили цената (за което по
принцип няма правна пречка) и са го продали на цена по-ниска с 22 000
лева. Не кореспондира с житейската логика и обстоятелството, че след продажбата
ищецът предоставя на ответницата 5 000 лева, при положение, че до момента сам е
погасявал ипотечния кредит и е понесъл финансови загуби в размер на 7270.50
лева, които претендира в настоящото
производство. Изводът, който се налага, е че 58 000 лева не е
действителната продажна цена. Твърденията на ответницата, че имотът е продаден за
80 000 лв., а ищецът е получил в брой 27 124.72 лв., се доказват и от извлечението
от банковата сметка на ищеца и от писмо изх. №0890-001671/13.01.2021 г. на „У.
Б.“ АД, от които се установява, че в деня на изповядване на сделката –
16.03.2020 г., ищецът е внесъл по собствената си банкова сметка ***.
Предвид изложеното съдът приема за доказано в отношенията
между страните по делото, че ищецът и ответницата са продали процесния имот на
уговорената в предварителния договор за покупко – продажба цена от 80 000
лева, а с получените в брой 27 124.72
лева (5000 лв. от които са предоставени на ответницата), ищецът е изцяло
компенсиран за внесените от него вместо ответницата 7 270.50 лв.
От изложеното е видно, че искът се явява недоказан и неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски
в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявеният от Р.А.Б., ЕГН: ********** *** против Л.Р.К., ЕГН: **********
*** иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7270.50 лв. (седем
хиляди двеста и седемдесет лева и петдесет стотинки) представляваща припадащата
ѝ‚ се част – половината от задължението за погасяване на ипотечен кредит
по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
268/0010/40234160/17.03.2016 г., сключен между Р.А.Б. и Л.Р.К., от една страна,
в качеството на кредитополучатели и съдлъжници, и „У. Б.“ АД, от друга страна,
в качеството на кредитор, която част ищецът изплатил със свои лични средства,
удържани от банковата му сметка, открита в „У. Б.“ АД, IBAN: ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 7 270.50 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН: ********** *** да заплати на Л.Р.К.,
ЕГН: ********** *** сумата от 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: